Писмо I - за живеенето изобщо


Сине,
Днес ще ти пиша за живеенето изобщо.
Знай, че всяко наше нещо от нас си зависи!
Ние съграждаме всяка брънка от живота си и сме отговорни за всяко нещо в него – за здравето и имиджа си, за взаимоотношенията и контактите си, за атмосферата в дома и офиса си.
Ние определяме интересите и знанията си, образованието и професията си, хобитата и развлеченията си.
Ние и само ние сме отговорни за наличието или отсъствието на любими същества в живота си, за успехите и провалите си.
Ние сме тези, които приемаме едни или други възгледи за живота и решаваме по кой път да вървим.
Ние сме тези, които определяме зад каква кауза да застанем, кого да подкрепим, на кого да се доверим.
Ние задаваме цвета на всеки миг от живота си, определяме днешния и утрешния си ден, като избираме дали да страдаме или не, дали да се радваме или не, дали да живеем и как да го правим!

Ако можехме само да проумеем, че единствено ние сме строителите на живота си, тогава всеки един от нас би могъл да построи живота си по възможно най-добрия за него начин.

Нещата са невероятно прости:
Ако се смееш - ще ти е весело, ако се цупиш – ще ти е тъжно.
Ако приемаш нормално нещата от живота – ще ти е спокойно, ако си вечно недоволен – ще ти е гневно.
Ако мислиш непрекъснато за болести и се страхуваш необосновано от тях – ще си болен, ако водиш здравословен начин на живот и вярваш, че си здрав – ще бъдеш здрав.
Ако вярваш в успеха и работиш за неговото постигане – ще успееш, ако отнапред си убеден в провала си – ще загубиш.
Ако вярваш в любовта – някой ден тя задължително ще те споходи, ако не вярваш в нея – тя най-вероятно ще те подмине.
Ако вярваш в приятелството, ще имаш добри приятели, на които да можеш да се облегнеш в тежки моменти. Ако не вярваш – ще бъдеш винаги сам, разчитайки единствено само на себе си.
Изобщо, ако вярваш в нещо, тогава рано или късно ще го имаш. Ако не вярваш, тогава вероятността да го получиш е нищожна!

Ще ми опонираш, казвайки ми, че не винаги нещата зависят само от нас. Така е, всякога има и други хора, с които трябва да се съобразяваме. Но ние точно по този начин израстваме, именно нашите избори определят кои сме.
Също така не забравяй и за насъбралата се карма, която всеки един от нас изплаща.
Човек трябва така да живее, че хем да връща за предишните сторени от него злини, хем да израства в духовно отношение, хем да прави нещата, които сам е избрал да направи!
Не е лесно истински да се живее, изобщо не е лесно!

Също може да ми кажеш, че това са само думи, че приказвам за нещата, но самата аз не ги изпълнявам. Ще ти отговоря, че не си прав – аз ги изпълнявам!
Имаше време, когато се учих винаги да се усмихвам. Сега като видя усмихнато лице и аз цъфвам в усмивка. Понякога, даже, изпитвам известно неудобство от широко усмихнатата си физиономия. А когато съм строга, аз знам че съм такава, защото в този момент аз трябва да съм такава.
Учих се да увеличавам оптимизма си и успях. Сега вече говоря за полупълна чаша, а не за полупразна.
Аз непрекъснато коригирам пътя си, за да ме изведе там, където аз искам да бъда!

И все пак, как да изберем как точно да живеем!
Ами, праведно!
Най-важното нещо е да сме честни – честни пред себе си и пред другите. Да можем да си кажем: „Аз завиждам. Чувствам се безобразно. Трябва да се преборя с тази гадория!”, както и на другия: „Знаеш ли, не ми е никак приятно, но аз май ти завиждам. Трябва да се преборя с това гадно чувство!”. Ето, това е, което всеки един от нас трябва да е в състояние да прави – честно да признава пред себе си и пред другите недостатъците си, грешките си, провалите си!

Преди всичко трябва да си забраним лъжата – всяка лъжа, включително и благородната.
Мислеш си, че не може винаги да се казва истината – не, грешиш, може! Защото когато ще навредиш на някого, казвайки истината, тогава невидимите същества, които бдят над нас, ще направят така, че да не ти се налага да казваш тази истина. Тогава именно се случват чудеса.
Имах такъв пример в живота си – щях да се срещна с мой познат, който винаги ми задаваше все един и същи въпрос. Обаче този път моят отговор щеше много силно да го нарани. Не знаех как да постъпя. Но и за нищо на света не исках да излъжа. С дълбоко притеснение се видях отново с него и за моя най-голяма изненада той начаса започна да ми разказва за нещо, което дълбоко го вълнуваше в момента и изобщо не се сети да ми зададе постоянния си въпрос! Ето така стана чудото!
А в случаите, когато не можеш да не кажеш истината, по-късно винаги разбираш, че тогава си направил най-доброто възможно нещо!
Не трябва да се лъже. От лъжата тръгват големите злини в живота ни.

Трябва винаги да предпочитаме да дадем, отколкото да вземем. Ако всеки път мислиш за другите, забравяйки за себе си, тогава става така, че винаги някой помисля и за теб.
Аз обичам да взимам последна, когато ни се дава нещо в ограничено количество. Казвам си: „Все някой ще е последен. Защо да не съм аз!”. Обичам да избирам за себе си най-лошото – но в никакъв случай не мога да се оплача, някакси става така, че нещата сякаш се обръщат и най-лошото се превръща в най-доброто. А може само понякога да е така и аз само това да си спомням – не знам. Да избереш винаги да предпочиташ другите пред себе си е философия на живот, но тази философия те радва, подкрепя, окриля, изпълва те с най-добри чувства. Заслужава си човек да опита – един ден да мисли най-напред за другите и едва след това за себе си – повярвай ми, страхотно е!
Случвало ми се е да проявя егоизъм – нещо ми се свиди и аз взема, че го запазя за себе си. След това дни наред не мога да си простя. Такава тъпота – да ми се досвиди да дам някаква си финтифлюшка. Защото важните неща в живота не могат да се дават, не могат да се преостъпват – те са си винаги твои. Ако нещо може да се преотстъпи, тогава знай, че то просто не е важно. Ако сега мислиш по друг начин, то е защото в момента си заблуден. Някой ден сам ще откриеш, че нещото изобщо не е било важно!

Всеки човек е достигнал до свое си ниво на еволюционно развитие - умее едни неща, не умее други; перфектен е в едно, слаб – в друго.
За мен винаги най-трудното от всичко е било да приемам хората такива, каквито са. А всеки един от нас трябва да го прави. Не можем да променяме другите – можем да променяме единствено само себе си. Запомни това последното, то е много съществено. Животът ни е изпълнен с дразги, разправии, недоразумения, скандали и други подобни, и в основата на болшинството от тях стои желанието на някои да променят други. Вместо да се опитваме да променяме хората, трябва безмълвно да приемаме недостатъците им. Можем единствено в подходящо време по най-тактичния възможен начин да им подскажем за тях. Но това последното винаги е трудно изпълнимо и рисковано, защото можем да навредим, вместо да помогнем.
За себе си мога да кажа, че никога не правя забележки и не коментирам забележките на другите, че се опитвам да покажа на хората недостатъците им, но и че все още честичко, за да не се дразня, си повтарям на ум: „Просто човекът е стигнал до тук, приеми го такъв, какъвто е!”. Тази моя „мантра” може, евентуално, и на теб да ти послужи.

Сине, за да си осигуриш спокоен живот, а и за да можеш винаги да изпълняваш намеренията си, трябва никога да не се обиждаш. Знаеш ли, това е много, много трудно изпълнимо. Когато са несправедливо лоши към теб, винаги те заболява. Във всеки случай, с мен е така. Просто потискам яда си или сълзите си и продължавам напред. Боли ме известно време и после ми минава. На хората никога не се сърдя – те вероятно смятат, че постъпват правилно, просто това е техния начин на живот. Аз съм тази, която трябва да престане да се вълнува.
Има една много важна максима: „Да се ядосваш, значи, да наказваш себе си за грешките на другите.” Бях си я написала върху картонче и дълго време стоеше отпред върху бюрото ми. Мисля, че това съществено ме промени. Сега много по-бързо ми минава. И вече рядко ми се налага да си припомням максимата, защото тя стана част от житейската ми философия.

Не е за вярване, но най-важните неща от живота са скрити в дреболиите. Чрез големите неща се правят само демонстрации, показва се това, което е желателно, което е харесвано. Но истината е скрита в дреболиите, в подробностите.
Сигурно си срещал галантни индивиди – галантни към конкретни, избрани от тях хора. Истински галантният е галантен към всички – към малки и големи, към богати и бедни, към красиви и грозни.
Сигурно познаваш не един даващ – даващ на определени лица. Но истински даващият дава на всички.
Когато се стремиш към някаква добродетел, не пропускай да направиш разграничаването между истинското качество и неговата демонстрация. Добродетелта е постигната тогава, когато не се правят изключения.
А защо говоря за дреболиите, подробностите – защото големите неща, демонстрациите, веднага се забелязват, те заради това са и такива, но малките неща са истинските неща – те разкриват същността. Затова ако искаш да узнаеш повече за един човек, следи дреболиите около него.
Но забележи – говоря за дреболии, но съм абсолютно срещу дребнавостите. Двете нямат нищо общо – дреболиите разкриват същината, докато дребнавостта си е едно лошо качество – чрез прекалените ни изисквания към другите се опитваме да подобрим самомнението си. Затова бих ти казала: „Бъди последователен и в дреболиите. Изучавай другите в подробностите. И винаги бъди щадящ към хората, защото това, което е просто за теб, може да е непосилно за някой друг, т.е. не бъди дребнав!” .

Знам, че силно те вълнува въпроса за това кое е добро и кое е лошо. Всеки тръгнал по духовния път в един момент много сериозно си го задава. Самата аз преди доста години ходих при една жена екстрасенс, за да я попитам. Отговори ми, че аз трябва да й обясня това на нея, а не тя на мен. Бях много изненадана от отговора й и тогава не го разбрах!
Да, какво е добро и какво е лошо? Най-странното от всичко е това, че днешното лошо утре вече може да е добро! Понятията се променят паралелно с духовното ни израстване. В момента за мен добро е да обичам всичко и всички, да давам на другите, да служа! Лошо е, ако постъпвам егоистично, ако някой страда заради мен. Най-лошо от всичко е когато правя нещо за себе си и в същия момент вредя на някой друг.
Ти сам ще трябва да си отговориш на този въпрос. Може би най-простото е да приемеш, че лошо е тогава, когато изборът ти вреди на някой друг и е добро, когато е добро за всички! Но се досещаш, че в живота е далеч по-сложно. На Земята е така! Аз обичам да казвам, че непрекъснато правим избор между няколко несъвсем добри алтернативи - просто няма напълно добри! С нашето израстване и възможностите ни да постъпваме безгрешно се увеличават!

Току-що споменах за нещо много съществено - това, че нашите разбирания се променят по пътя ни. Това е същото като съдържанието на някой предмет от училищната програма, например естествознание. Това, което се преподава на ученика от началните класове е различно от това, което достига до гимназиста и съществено се различава от това, което изучава студента. На нас ни се дава тази информация, която сме способни да асимилираме в момента. Когато ни се разшири съзнанието, когато израстнем, тогава и знанията ни за живота ще се променят. И след всяко разширяване на съзнанието ни ще е така. И знаеш ли, това е един безкраен процес! Толкова е невероятно и интересно да се живее – винаги в духовен план следва нещо ново и различно!

Има едно нещо, за което знам, че ще те дразни по пътя ти – ще ти се случва често други да се самоизтъкват чрез твоите достойнства, знания, добри намерения и действия. Някакси става все така, защото хората естествено се стремят към по-доброто, към по-възвишеното, но все още егата им са много силни, за да дадат преднината на някой друг!
В такива случаи си припомняй, че нас ни оценяват съществата над нас и преди всичко Бог, а хорската оценка не е толкова съществена! Знам, че е много трудно да се живее с тази максима и въпреки това е възможно. Аз, например, все по-рядко се докачам.

Истински да се живее е трудно, но пък е много, много интересно!

[7.7.2011]




Писмо II - за болестите


Скъпи Сине,
Днес искам да ти разкажа малко и за болестите.
В болшинството от случаите болестта я има, защото болният е повярвал в нейното съществуване или защото я е повикал чрез едно, или друго свое действие, или бездействие. Много често той е поискал нещо, или се е отказал от нещо, или не е направил нещо, или, точно обратното, нещо е направил, за да се разболее.
Ако болният сам не пожелае да оздравее, няма никакъв смисъл от провеждане на лечение, защото рано или късно той ще стигне до същото положение, в което се намира и в момента. Болният е отговорен за здравето и живота си, и той определя дали да е здрав или не, и дали да живее или не.

Болестта може да се дължи и на намесата на зложелателни хора чрез магии, уроки и др.
Наскоро от Учителя разбрах, че неясните заболявания са както все още неоткрити и недобре изследвани болести, така и нарушения в организма, дължащи се на магии, автомагии, уроки, кълнене.
(Автомагиите са магии, които човек сам си прави, например при неправилно сваляне на чужда магия, която в такъв случай може да се насочи към него самия. Човек може също така сам да си навреди с мисли, с думи, с дела.)
Пример за неясна болест, която винаги се дължи на магия, е болестта на имунната система лупус.
Разбрах още, че аналогични неща са валидни и за алергиите. Те се предизвикват от магии, автомагии, уроки, кълнене или преживяването на някакви други болести, както и на методите на тяхното лечение, които съществено са променили функционирането на организма.
Пример за алергия, която винаги се дължи на магия, е непоносимостта към майчиното мляко.

Може би ще ме питаш какво да правиш, когато се чувстваш болен. Това е много личен въпрос – всеки постъпва според вътрешния си порив, според разбиранията си, според традицията и навиците си, според страховете или безразличието си. Има и други съображения, които определят избора на индивида как да постъпи, когато се чувства недобре. Не мога да те съветвам, но мога да ти разкажа как аз самата постъпвам.
Когато се чувствам нездрава най-напред се опитвам да съобразя какво ми има. Понякога дълго време се заблуждавам, приемайки, че причината е една, докато тя е съвсем друга. Тук е най-слабото място в моя път до болестта. След това търся да науча повече за самото заболяване. Най-често още при „диагностицирането” аз се и „начитам”.
Винаги причината да се почувствам зле се дължи на някаква моя грешка. Затова търся и какво неправилно съм сторила. Даже и в случаите, когато ми е направена магия, е трябвало по своевременно да я открия, за да спра въздействието й и да не стигам до неразположения.
И едва сега вече избирам какво точно да правя.
Понякога си предавам енергия – нали съм „канал Рейки”.
Друг път пия определени витамини или минерали – знаеш, че съм веганка, но съм и малко лакома, затова ми се случва от време на време да съм дисбалансирана.
Понякога пия някаква отвара или променям начина си на хранене.
Случва се да приемам енергия и чрез други същности.
А как разбирам какво точно да правя? Казват ми - аз питам и получавам отговор. Случвало ми се е отговорът да не ме задоволява. Тогава съм настоявала да отида на лекар и обикновено ми се е отговаряло: „Няма нужда, но ако така ще се успокоиш, тогава отиди”. В последните години на няколко пъти съм посещавала лекари, и всеки път те нищо не са ми откривали.
Когато се храниш ограничено, когато водиш чист живот, тогава ти ставаш прекалено чувствителен и само една чужда лоша дума, недобре пресрещната от теб, може да те „свали”. Затова трябва да не се обиждаш, да приемаш нещата каквито дойдат, да нямаш лоши мисли и чувства, и т.н. Когато си се пречистил, тогава неправилните неща могат веднага да те разболеят. Ти го усещаш като намаляване на енергията ти, като обезсилване, или като неразположение някъде другаде по тялото ти. Тогава, именно, ти се чувстваш зле, но за лекарите си все още добре, защото лошото състояние на енергиите ти още не е успяло да направи големите „поразии”, видни по тялото ти.
Последните неща, които ти написах, могат да те обезкуражат да продължаваш по пътя, но не го прави – нима е лошо да си наясно със задаващите се болести, да знаеш на какво точно да наблегнеш в ежедневието си и т.н.
Като цяло аз се чувствам доста добре за възрастта си.

Вероятно се интересуваш за отношението ми към лечителите и лекарите. Аз предпочитам енергийното лечение пред медикаментозното и затова бих избрала да посетя биоенерготерапевт пред друг вид лечител или лекар. Но знам, че трансформирането на енергиите крие много сериозни опасности – една неправилна намеса може да е и фатална. Затова ти препоръчвам преди да посетиш конкретен лечител винаги да се информираш за резултатите от неговата лечителска дейност. Трябва да няма хулещи го пациенти. Възможно е очакванията на някой да са били по-големи и заради това да е недоволен, но не трябва да има пациенти, които да твърдят, че лечителят им е навредил!

Знаеш ли, много е важно да не си внушаваш болестта! За себе си използвам едно правило – ако веднага след събуждането ми се чувствам напълно добре и усещам болестта едва след като се сетя за нея, то тогава приемам, че аз я провокирам. Това не значи, че нищо ми няма, но че аз съм в състояние сама да се преборя със заболяването си. Болестта ми по някакъв начин е свързана с моята мисловна дейност и аз трябва да я изхвърля от там. Не винаги е съвсем просто да й кажеш „Махай се!”, но поне знаеш, че няма друго заболяване, освен „малко болният ти в момента мозък”.
И още нещо – ако можеш, изобщо забравяй за болежките си, за неразположението си, за болестите си – живей така, сякаш тях изобщо ги няма, разбира се, ако ти е възможно. Ще видиш, че много пъти само една жадувана усмивка ще те оправи начаса. Но преди всичко живей разумно и не провокирай сам заболяванията си!

Заради замърсените храна, вода и въздух, както и заради неправилния ни начин на живот в нашия организъм се наслагват шлаки, които е добре периодично да се изхвърлят.
За мен най-доброто средство за прочистване на организма е ежедневното приемане на достатъчно количество топличка вода. Аз самата пия такава вода непрекъснато, но за мое голямо съжаление в по-малки от необходимите ми количества – някакси още не успявам да провеждам терапията както трябва.
Няколкократно съм използвала отвара от дафинови листа за прочистване на ставите си – препоръчвам я при наличието на здрав стомах. Но и при тази практика човек трябва да е последователен.
Знам и още едно ефикасно средство – правенето на клизми, които могат да бъдат съпроводени с гладуване и/или пиене на много вода.
В Аюрведа използват различни методи за прочистване както на целия организъм, така и на отделни негови части. Мисля, че е добре човек да се запознае с тези практики и при необходимост да ги изпробва. За мен те са много добри.
И искам за едно нещо да те предупредя - да не вземеш да се престараваш, да започнеш да се вторачваш непрекъснато в тялото си и да изпробваш всяка нова току-що научена терапия върху себе си.
С нищо не трябва да се прекалява, във всичко трябва да сме умерени!

В заключение бих те посъветвала да направиш всичко възможно, за да се свържеш с душата си – с най-големия си съветник, с тази, която е винаги заедно с теб и която ти мисли единствено само доброто. Така и винаги ще знаеш как си, как точно да постъпиш, накъде си се запътил, кога да се спреш и т.н.
Ще трябва единствено да се сещаш да попиташ – само това!

[10.7.2011]




Писмо III - за храненето


Скъпи Сине,
Днес ще споделя с теб размислите си за храненето.

Всеки един от нас е чел и чувал много неща за яденето. Един те съветва да бъдеш вегетарианец. Друг ти казва, че на всяка цена трябва да консумираш и някакво месо. Трети те убеждава да се храниш разделно, друг - да пиеш по литър и половина вода на ден и т.н.
А според мен най-доброто е изобщо да не се яде – да се използва направо слънчевата енергия и отвреме-навреме да се консумира по някой плод, за да се изхвърлят от организма мръсотиите, погълнати с не съвсем чистите въздух и вода. За жалост, в момента на Земята много малко хора са в състояние да живеят така и още по-малко го правят. И аз самата все още не съм отхвърлила напълно храната. Веднъж опитах – почти успях, но в последния момент се разколебах – не ми стигна вярата, че ще го постигна.
За да успееш, трябва да вярваш, че можеш да го направиш и да си силно мотивиран да го сториш. А по-лесно ще стигнеш до целта, ако не си пристрастен към яденето, ако вече си се отказал от много храни и ако ядеш по-малко.

В интерес на истината трябва да призная, че цял живот съм се хранила неправилно, защото често съм преяждала. То е най-големият бич при храненето. Води до пристрастяване към храната и стомашни разстройства, до физическо омързеляване - незаинтересованост към нещата, които изискват някакви физически усилия, както и до намаляване енергията на организма – нали праната влиза в тялото през стомашната област. От преяждане може и да се умре.
При всяко ядене човек трябва да си припомня, че стомахът се нуждае от свободно място, за да преработи погълнатата храна. Затова от масата трябва да се става малко гладен – една-две хапки по-малко от нахранването. Би било чудесно, ако не нарушавахме това правило.

Другият сериозен проблем е безразборното хранене. Ние приучваме към режим на хранене домашните си любимци, а често самите ние не спазваме такъв. Стомахът е една много прецизна машина и равномерният ритъм на работата му е много важен за неговото правилно функциониране.
Аз не закусвам – по това време тялото ми още не е прочистено и от закуската ми става тежко. Много съм чела за и против сутрешното хранене. Мисля, че всеки трябва да го приема или отхвърля според собственото си тяло, навиците и предпочитанията си. Но ако човек е тръгнал към неядене, то тогава е добре сутрин да си позволява само някакъв плод.
Много автори препоръчват да не се яде след смрачаване. И аз смятам, че на тялото му е по-добре, ако последното ядене за деня е някъде към 16-17 часа. Когато човек вземе такова решение и започне да го прилага, само в първите един-два дни може да усеща глад в по-късните часове, но тялото му веднага започва да се чувства по-добре и много скоро се приучва към режима.
За тръгналия към неядене режимът е задължителен.

Разбира се, много важно е какво слагаме в устата си. Заради любовта ми към животните аз отдавна съм вегетарианка. По-късно организмът ми сам отказа яйцата и млякото – започнаха да ми миришат лошо. Така станах веганка. Научих се да ям мойта храна и да не се блазня от чуждата, да консумирам по-простичко приготвени ястия, да се задоволявам с по-малко. Стигнах до там да ме отблъскват сложно приготвените храни, съдържащи много различни продукти.
На всеки горещо препоръчвам да стане вегетарианец, независимо от кръвната му група – някои могат да привикнат по-трудно без месо, но всеки ще успее, стига достатъчно силно да го желае. А защо е хубаво да си вегатарианец – заради животните! За да не се избиват животните, за да не страдат животните заради нашата лакомия, за да не даваме антипример на животните, които по еволюционния път са следващите след нас хора. Ако човек би могъл за миг само да зърне бъдещия човек в сладкото палаво кученце или в лакомото грухтящо прасенце, в малкото рунтаво агънце или във волната птичка, тогава, вероятно, не би посягал на живота им!
Разбира се, месото е и много мръсна - най-мръсната храна, натоварена с ниски вибрации, което е друга сериозна причина да не се консумира.
Колкото до веганството, всеки един от нас е виждал кравите с препълнените вимета – горките, как ли страдат преди да ги издоят, а и самият процес на доене едва ли е приятен за тях. Същото е и с овцете, с козите. Защо майките сред хората толкова икономично кърмят, защо дават мляко само на своите си деца? Ако беше нормално да си непрекъснато с пълни вимета и да осигуряваш мляко и за чуждите, то и хората щяха да го правят!
Често казвам: „Питали ли сме животните дали си дават яйцата и млякото!”
Нещастните ни животни – убиваме ги и после ги ядем, лишаваме ги от потомството им, като изяждаме яйцата и малките им. И в най-добрия случай ги превръщаме в машини за разплод или за доставка на мляко.

Бих посъветвала хората по възможност сами да приготвят храната и питиетата си, за да знаят какво се съдържа в тях.

За мен билковете чайове и подправките са лекарства и аз се въздържам от прекалената им употреба.

Ако човек тръгне към неядене, то той ще трябва да ограничава храната си. Най-напред ще се откаже от всичко, растящо под земята – картофи, моркови, фъстъци, бяла захар и др. След това от това, което расте най-близо до земята – спанак, киселец, зеле, праз, лук и т.н. Тогава ще настъпи период, в който ще консумира само зеленчукови плодове – чушки, тиквички, домати, маслини и др, както и хляб, зехтин, ядки и много плодове.
Накрая ще се храни само с домати, плодове и ядки, преди напълно да преустанови яденето. Повече за привикването без храна може да прочетеш в "Звездни знаци" на Линда Гудман.

Не е без значение и как комбинираме храните, и в каква последователност ги приемаме. Аз се опитвам да спазвам няколко прости правила, които ще споделя с теб.
Стремя се на едно хранене да ям само един-два вида храни – например, само картофи и домати.
Плодовете консумирам преди основното ядене и гледам да не ям повече от два-три вида наведнъж. По-добре се чувствам, когато ги ям само до обяд – след обяд консумацията им ми разбърква стомаха.
Течности консумирам само преди ядене или няколко часа след това. От тях също ми се обърква стомаха.
Не ям супи, нито манджи с много сос и с много подправки. Стремя се към по-прости за приготвяне храни, изобщо правя всичко възможно да не се глезя чрез храната. Към писмото съм приложила няколко от моите „вегански” рецепти.
Преди обяд най-често изяждам някакъв плод. Храня се основно към 12-13 часа и още веднъж към 16-17. Вечерта мога да пия топла вода или чай.
Тези правила почерпих от много източници, но най-вече от творчеството на П. Дънов. Изпробвах ги и ги доразвих, за да ми служат най-добре. Зад всяко едно от тях стои солидно обосновано обяснение. Разбира се, аз се отклонявам понякога от правилата, но се стремя в общи линии да ги спазвам.

Много важно е и нашето душевно състояние по време на ядене. Ако си ядосан, изнервен, с много силни емоции, тогава по-добре не яж, защото в такъв случай храната ще е по-скоро отрова, отколкото благодат за тялото ти. Успокой се и тогава се нахрани.

В заключение бих казала, че никак не е просто да се храниш добре и, и заради това е най-добре да се научим да живеем без храна!

[23.1.2012]




Вегански рецепти


По-долу поместените рецепти съм получила от приятелки или прочела в Интернет и в готварските книги, и опростила. Някои съм измислила сама. Общото при всички тях е това, че много лесно се приготвят и че не се използват продукти от животински произход. Също така подправките могат да се сведат само до сол.

Тръгналите към неядене ще използват от посочените за гювечите продукти само тези, които консумират в момента на приготвяне на ястието.

Печени картофи с чесън
Картофите се обелват и нарязват на парченца. Добавят се скилидки чесън – накълцани или цели, сол, черен пипер, олио и вода, и се пече във фурната.
Ястието може да се приготви без чесън и черен пипер – пак е вкусно.

Картофено кюфте-пюре
Картофите се сваряват и още горещи се обелват. Намачкват се с вилица и към тях се добавят няколко скилидки накълцан чесън, сол, брашно, черен пипер, настъргано индийско орехче, малко олио и малко вода. Сместа се разбърква добре, поставя се в тавичка и се пече до златистото й оцветяване.

Чушки на фурна
Изчистените от семките сурови чушки се нареждат в тавичка, посоляват се и се наръсват с малко олио, след което се пекат.

Домати на фурна
Доматите се нарязват на кръгове и подреждат в тавичка. Поръсват се със сол и малко олио, и се пекат. Може да се добавят черен пипер и магданоз или босилек.

Чушки и домати на фурна
Изпечените и обелени чушки се подреждат на дъното на намаслена с малко олио тавичка. Отгоре се подреждат кръгчета от домати. Може да се добавят и скълцани скилидки чесън. Поставя се сол, черен пипер и малко олио, и се пече. Готовото ястие може да се поръси с магданоз.

Тиквички на фурна - на кръгчета, на кубчета, с лук , с чесън или с брашно
Обелените тиквички се нарязват на кръгчета и се подреждат в намаслена с малко олио тавичка. Слага се сол, черен пипер и малко олио. Може да се добави накълцан лук или чесън. Пече се. Готовото ястие може да се поръси с магданоз и/или копър.
Вместо на кръгчета тиквичките може да се нарежат на кубчета и смесят с останалите продукти.
Когато тиквичките са нарязани на кубчета и се приготвят с лук, може да се добави и малко брашно, и чубрица. Този вариант на ястието наподобява на вкус на тиквено кюфте.

Пълнени чушки
Суровите чушки се изчистват от семките и подреждат в тавичка.
В тенджера се поставя повечко накълцан на ситно лук, олио и малко вода, и се вари до омекване на лука. След това се добавят сол, черен пипер, джоджен, червен пипер, нарязани на ситно домати или доматено пюре, стафиди и ориз. Леко се запържва при непрекъснато бъркане, след което се добавя малко вода и се оставя за малко на огъня.
С така приготвената плънка се пълнят чушките, заливат се с вода и с малко олио, и се пекат.

Лозови сарми
За тези сарми плънката се приготвя по същия начин, както за пълнените чушки. Завиват се сармички, подреждат се на дъното на тенджера. Налива се вода и малко олио, сармичките се покриват с чиния, и ястието се поставя на котлона да се свари.

Спанак с ориз
Изчистеният и измит спанак се нарязва на едро (може и да не се реже), и се поставя в тенджера с олио и малко вода. Вари се до омекване на зеленчука. След това се добавят сол, черен пипер, джоджен, домати или доматено пюре (може и без домати), ориз и вода.

Прясно зеле
Накълцаното на ситно зеле се намачква със солта, поставя се в тенджера с олио и малко вода, и се вари. Докато се вари се добавя по малко вода, но готовото ястие трябва да е само на мазнина.

Гювечета
Изчистват се и се нарязват: лук и моркови на кръгчета, чушки, тиквички, домати и цели скилидки чесън.
Най-напред се задушават лукът и морковите с олиото, и с малко вода. След като омекнат към тях се прибавят чушките и тиквичките, и малко вода, за да омекнат и те. Сега се слагат сол, черен пипер, чесънът и доматите. Ястието се пресипва в гювечета и се пече до изпаряване на водата.

Гювеч с ориз
Изчистват се и се нарязват лук, моркови, чушки и тиквички.
Най-напред се задушават лукът и морковите с олиото и малко вода. След като омекнат към тях се прибавят чушките и тиквичките, и малко вода, за да омекнат и те. Сега се поръсват със сол и черен пипер, добавя се оризът и слабо се запържва при непрекъснато бъркане. Налива се вода и се доварява на котлона или допича във фурната.

Гювеч с картофи
Изчистват се и се нарязват: лук, моркови, чушки, тиквички, домати, цели скилидки чесън, картофи.
Най-напред се задушават с олиото и малко вода лукът и морковите. След като омекнат към тях се прибавят чушките и тиквичките, и малко вода, за да омекнат и те. Сега се слагат сол, черен пипер, чесънът и доматите. Добавят се картофите и вода, и ястието се пресипва в тавичка, и поставя във фурната да се допече.

Баница със спанак, тиквички, пресен лук или праз
За баницата са необходими един пакет готови кори, половин чаша олио, 1/2 лъжичка сода и 1/2 кг спанак или две тиквички, или една-две връзки пресен лук, или два стръка праз.
Зеленчукът се изчиства, измива и нарязва на ситно, след което се задушава с част от олиото и с малко вода. Посолява се. Вече готовата плънка се смесва със содата.
Тавичката се намазва с олио и се нареждат половината листа, като всеки лист се намазва с олио. След това се поставя плънката и другата половина от листата, като отново всяко едно листо се намазнява. Отгоре се слага остатъкът от олиото и малко вода, и се пече.

Циганска баница
Филия хляб се наръсва с чубрица или къри. Добавя се зехтин (може и без него) и се консумира.

Малеби
Прави се по познатия начин, но вместо мляко се използва вода. Може да се добавят стафиди, орехови ядки, парченца обикновени бисквити.

Бисквитена торта
Обикновени бисквити се намазват с мед и слепват. Оформят се кубчета, които се заливат с някакъв сок, например от изцеден портокал. Вместо със сок кубчетата може да се залеят с топло малеби.
Тортата може да се приготви и от натрошени бисквити, заляти с нишестен крем.
Могат да се добавят стафиди, смлени орехови или бадемови ядки.

[23.1.2012]


Веганска пица
Най-напред се намаслява тавата обилно с олио. След това се разстила тестото. „Фамилия” е много добро, но може да се използва и от друга фирма или собственоръчно направено.
Нарязват се на тънки ивички 2-3 чушки (червени или зелени - сиврия са сякаш най-подходящи) и една голяма глава бял или червен лук. Може да се добавят нарязани на ситно гъби, соеви кренвирши или тофу, или маслини без костилките.
Отгоре се покрива с тънки резенчета червени домати. Наръсва се с обелени тиквени или слънчогледови семки (може по-обилно, защото семките се попрепичат и стават много приятни за ядене), малко сол и евентуално черен пипер.
Пече се докато тестото не покафенее в краищата си.
Пицата в средата остава мека, а в края – хрускава .. и е много вкусна.

Картофена яхнийка с пресен лук и копър
Картофите се нарязват на малки кубчета. В тенджерата се добавя не много олио и много вода, така че да покрие с 1-2 пръста картофите. Сместа се оставя да къкри на котлона, докато не започнат да се разваряват картофите. Сега се подправя със сол, черен пипер, копър и нарязан на ситно пресен лук. Ври още около 5 минути.

Варени ябълки със стафиди и орехи
Ябълките се обелват и нарязват на малки парченца. Посипват се със захар на вкус и се налива малко вода. Сместа се вари до омекване на плода и достигане на желаната гъстота. Добавят се стафидите и смлените (начукани или накълцани) орехи.
Може да се консумира и с мед.

[29.12.2012]


Салата
Нарязват се на много ситно една червена или зелена чушка, един домат, половин краставица, един резен лимон и магданоз. Могат да се добавят още ситно нарязан пресен лук и копър, както и смлени орехови, овесени или друг вид ядки.
Не е необходимо към салатата да се добавят сол и зехтин.

Картофено пюре
Картофите се обелват, нарязват на тънки филийки и поставят в тенджера с малко олио и вода, която почти ги покрива. Варят се до разкашкване. Осоляват се.

Картофено пюре с гъби
Към картофеното пюре се добавят задушени гъби и пресен магданоз. Сместа се разбърква и разстила върху намазана с малко олио тавичка.
Пече се до златисто оцветяване.


[25.9.2013]




Писмо IV - за любовта


Скъпи сине,
Днес искам да ти напиша за любовта, за това невероятно изживяване.
То е живот - живот на сърцето, на душата, на мисълта, на тялото.
То е едно преливане от пълнота към красота, към хармония, към взаимност.
То е най-великолепното нещо, което човек може да си представи – едно състояние на безтегловност, когато всяка клетка на тялото ти е вдъхновяваща и нежно повтаряща „аз обичам, аз обичам, аз обичам,…”, a светът, с всичко в него, е такъв един омаен, величествен, красив!

Какво е човешката любов, тази - познатата, общоприетата. При нея се обичат само най-близките същества – хора и домашни любимци. Но често, когато се прокрадне завистта, а на Земята болшинството хора проявяват това негативно чувство, тогава любовта може да намалее значително, да изчезне напълно или даже да се превърне в омраза.
А истинската любов е действена любов – там, където обичаш, ти даваш. Нещата, които радват любимите същества, радват и теб – ти не завиждаш, а споделяш радостта.

Много говорим за любовта, но дали поне малко я разбираме!

Любовта задължително се свързва с даването, с жертването - ти даваш, ти се жертваш … и не страдаш, а напротив – се радваш!
И докато обичаш винаги е така.
А започнеш ли веднъж да обичаш, това чувство никога не си заминава. Може понякога леко да притихне, когато ти самият се чувстваш слаб физически или психически (например, когато си болен или си се поразочаровал от обекта на чувствата си), но скоро любовта пак се проявява в пълната си сила – едно силно желание да даваш, и още, и още, и още…
Любовта не се разочарова – веднъж възникнала, тя е вечна. Може да видиш обичаното от теб в друга, нова светлина, може да престанеш да харесваш, но никога не преставаш да обичаш!
Любовта не търси близост, каквото търсят страстта или желанието за приятелство.
Любовта не търси ответно чувство. Ако то се прояви - е добре дошло, ако го няма – няма, приемаш и толкова!
Любовта не чака възмездие – тя подарява, дарява, без ответно да взима!
Любовта никога не се натрапва – ако не се приемат даването и жертването, то тогава тя не се проявява, но и не изчезва.
Любовта е заразителна – обичаш ли един човек, тогава това чувство се разпростира и върху другите, които са по-близо, а и по-далеч от теб.


Всички жадуваме за любовта, но повечето от нас не я разбираме, нито пък усещаме и заради това искаме нас да обичат, а не ние да обичаме.
А радостта и щастието идват тогава, когато ние обичаме, ние!

Когато нас ни обичат по общоприетия начин, тогава ние получаваме благини, които може и да не желаем, с които понякога не знаем какво да правим, които ни правят зависими. Тогава често ни поставят и много изисквания.
А истинската любов не принуждава и не иска нищо в замяна – тя дава (а това може понякога да бъде и само пълна свобода), без да поставя каквито и да било условия, без да взима каквото и да било!
(Разбира се, ако ти обичаш истински и се досетиш, че ще зарадваш ближния си, като приемеш предлаганото от него благо, тогава ще го вземеш.)

Общоприетата любов на другите към нас е като взето назаем щастие, което рано или късно трябва да върнем, заедно с насъбралите се лихви.
А нашата любов ни дарява, като ни прави по-богати и по-добри, като ни разкрасява и облагородява, като прави живота ни по-смислен, по-приемлив, по-красив и като ни кара да се чувстваме окриляни, уверени в утрешния ден, свободни и щастливи!

Предполагам, че повечето от нас искат да обичат Бог, а не малко измежду вярващите смятат, че действително Го обичат.

А задавал ли си си въпроса как проявяваме любовта си към Бог? Отговорът е еднозначен – като Му служим, изпълнявайки първо повелите Му – „Десетте Божи Заповеди”, второ – като живеем праведно и трето - когато нещо вътре в нас ни подскаже да направим някакво добро, да го сторим.

А как проявяваме любовта си към другите – като им служим, мислейки преди всичко за тях и после за себе си, като при всички ситуации даваме преднина на другите пред нас самите, като предлагаме на другия по-доброто място, по-голямото парче, по-благоприятната възможност, по-големия шанс.

Ето, така се изразява любовта ни към Бог и към другите. Фактически така се изразява любовта ни към Бог, защото другите и ние самите сме Негови творения и щом сме избрали да Му служим, тогава трябва да служим и на Неговите деца, на всичките създания, произлезли от Него.
Значи, ако проявяваме любовта си към Бог, тогава трябва да любим и да проявяваме любов и към всички други същества!

Вероятно се интересуваш как може човек да се научи да обича истински.
Първо трябва да го пожелае. След това всеки път, когато си припомни желанието си, ще се опита да служи на ближния си. Например, ако има само едно парче от любимата торта за теб и за приятеля ти, тогава ти ще го предложиш на приятеля си. Ако само едното от двете свободни места е в посока на движение на трамвая, то точно него ще отстъпиш на приятеля си.
Ако усещаш някаква болка, когато доброволно се лишаваш от парчето торта, тогава може така да си представиш ситуацията, сякаш няма нито едно парче от тази торта. Също така, ако заемането на по-лошото място в трамвая ти създава някакъв дискомфорт, тогава може да си помислиш, че приятелят ти пътува по-отдавна и така естествено е заел по-доброто място.
Подобни подпомагащи мисли ще са ти необходими само в началния етап, когато ще ти се налага и да си припомняш взетото решение да служиш.
По-късно служенето ще се превърне в твоя нормална реакция спрямо другите, а когато им даваш преднина, ще усещаш радост, само радост.
Така полека-лека ще стигнеш до изживяването на най-хубавото нещо в нашия свят – до любовта.


[10.5.2012]




Писмо V - За някои опасности по пътя към слънчев човек


Скъпи сине,
Бързам да споделя с теб някои мои съображения, поуплашена от реакциите на злото.
Нашият свят е такъв, че там, където се прояви доброто, задължително се устремява и злото, опитвайки се да го спре.
Забележи каква кампания тече в момента: много реклами – за хранителни продукти, много предавания - за кулинарията. А вече започнаха да ни плашат и със смъртни случаи сред посегналите да стават слънчеви хора.
Рекламират се храните, храненето изобщо. От екрана ни затрупват с пикантерии. И на този фон е доста трудно да си кажеш – „Аз ще се откажа от всичко това”. Но се срещат хора, които въпреки всичко се опитват да го сторят и тогава заради тях се включва и тежката артилерия – историите със смъртните случаи.

Нещата изглеждат доста по-различно, ако малко се задълбочиш в тях.
Болшинството от храните, които така примамливо се рекламират, не струват - нито на вкус, нито по цени и най-вече като полезност за организма ни.
Има и много реклами на лекарствени средства за подобряване на храносмилането – „Ти преяждай и не се страхувай. Ние сме се погрижили за теб. Ще глътнеш еди-какво си и всичко ще е наред”.
Не мислиш ли, че това е меко казано „безобразие”.

А защо няма повече предавания за дебеланковците, за техния живот, за съпровождащите ги болести?
И защо има толкова малко предавания за гладуващите по света?
Вместо да ни показват хората, които се нуждаят от нашата помощ, за да не умрат от глад, вместо да ни информират за болестите, които ще почукат на вратите ни, когато продължително се храним неправилно, нас ни затрупват с лакомства, с пребогати трапези, с хора, издигнали храната в култ, с всевъзможни средства, за да ни накарат да консумираме храна все повече и повече.
Посочват ни се многобройни начини как да се храним неправилно, как да прекаляваме с яденето, как да създаваме излишъци от храна (които после да изхвърляме), докато в същото това време на други места на нашата земя хора като нас измират от глад.

А една от причините за съществуване на веганството е именно тази – да се помогне за изхранването на населението на Земята.

А сега за смъртните случаи. Първо не е ясно има ли ги в действителност и ако да, то от какво точно е предизвикана смъртта и второ – сред хората има и не малко глупави, а понякога за глупостта си някои от нас заплащат и с живота си.

Не се притеснявай излишно – веганец може да стане всеки.
Но тръгнеш ли да ставаш слънчев човек, тогава трябва от някъде да получаваш сигурност, че се справяш, че организмът ти е балансиран, че това е твоят път и т.н.

Без постоянни контакти с отвъдното преходът към слънцеядство е много рискован.
Затова човек най-напред трябва да установи връзка с Висшия си Аз и едва след това може да работи по активно в посока на духовното, включително и да се откаже от храната.

Но всеки може да се храни само с плодове и зеленчуци, да стане веганец.
В хляба има всичко необходимо за организма ни. Затова постноядящият трябва да го консумира в големи количества. Хлябът може да е всякакъв. Най-важното е той да е вкусен на приемащия го!

Не всеки, обаче, може да спре да се храни и да продължи да живее. За да стане слънчев един човек – да престане да се храни – от невидимия свят трябва най-напред да променят тялото му.
Човек дава заявка, че иска такава промяна, чрез начина на храненето си, тръгвайки бавно и системно по пътя на слънчевия човек.
Преминавайки през различните етапи, отказвайки се от поредните видове храни, човек трябва винаги да съхранява баланса на тялото си по отношение на протеини, въглехидрати, витамини, минерали и т.н.
Във всеки етап може да се разбалансираш. Може да прекалиш с някакъв вид храна или да се лишиш от друг вид, което да се отрази на здравето ти.
В най-ранните етапи може да прекалиш с яденето на картофи, например, знаейки, че скоро ще се разделиш завинаги с тях. Това се отразява зле на очите ти.
После следват листните зеленчуци, зелето, тиквата.
В един момент преставаш да ядеш всякакви зеленчуци, освен домати и тогава може тях да консумираш в повече, и съответно да приемеш в повече от киселината им.
Може да прекалиш даже и с плодовете – в много от тях има киселини, особено в не напълно узрелите.
Обикновено човек сам разбира, че нещо не е в ред – или го заболяват очите, или му е прекалено кисело, може да получи метален вкус и т.н.
Тръгналият по пътя не трябва да чака появата на външни признаци, а редовно да се консултира със Светлите същества – с Висшия си Аз или Монадата си, с Ангелите си хранители или с Духовните си учители.
Нормално е да се пита дали липсват на тялото някакви витамини или минерали, или дали няма някакви вещества в повече. Може да се прекали с мазнините или точно те да са липсващите. Може да не достигат протеини и т.н.
Безплътните същества трябва да ти посочат и средствата, чрез които да се балансира организмът ти.

Важно е и психическото ти състояние – ако не си уверен, не го прави, защото най-вероятно ще се откажеш в някакъв момент, а направиш ли го по средата или към края на опита, следващият път ще ти бъде по-трудно да започнеш, а и изобщо да го направиш.


[15.5.2012]




Писмо VI - за характера. Завистта


Скъпи сине,
В няколко писма смятам да ти пиша за човешкия характер. Днес ще поговоря малко за завистта.

Защо повечето хора не ти казват, че си хубав, когато изглеждаш по-красив от всякога, че си умен, когато най-категорично си проявил големите си умствени способности, че си силен, когато току-що си доказал огромната си сила.
Защо не изказваме възхитата си, защо точно в тези по-специални, сублимни моменти не правим комплименти, защо точно тогава мълчим!

Лесно е да кажеш на някого, че изглежда добре, когато не е съвсем така, но го правиш, за да го ободрим.
Лесно е да кажеш на някого, че е умен, когато смяташ, че не блести умствено чак толкова много.
Лесно е да кажеш на някого, че е талантлив, когато даже на теб ти се иска да е малко повече надарен.

Но защо толкова трудно признаваме истинските качества, защо точно тогава мълчим!
Завиждаме ли? Сигурно!
Но не това е най-важното, а друго!
Във всичките тези случаи ние с мълчанието си работим против току-що видяното, доказаното. Така се опитваме да принизим постигнатото. Че нали на прояви с къде-къде по-малка степен на изява реагираме с комплименти. Чрез мълчанието си ние вселяваме съмнение в съзнанието на доказалия се. Вместо да го поощрим, ние го лишаваме от заслужените похвали!

Ето това е действащата завист!
Този процес касае всички ни. Всеки един от нас се обучава за такова лицемерие – веднъж се учи да го проявява и втори път - да го разбира, когато го среща по пътя си. Толкова много работа в посока на лошото!

А какво би било, ако изказвахме възхищението си. Тогава щяхме да радваме, да окуражаваме, да караме доказалия се да повтаря и потретва постигнатия резултат – все повече и повече да се усъвършенства.
А често този доказал се сме ние самите. Тогава на нас щяха да ни израстват криле!
Как не разбираме от какво се лишаваме всички ние само заради проклетата ни действаща завист.

А знаеш ли, че завистта може да престане да е действаща. Това не е толкова трудно да се направи.
Първо трябва да я признаеш. Опитай! Почти всеки проявява завист и ако и ти си я проявил – нищо ново под небесата!
След това трябва да започнеш да реагираш с похвали и възхита в „истинските” ситуации. Първият път ще ти е проклето, ще ти се струва, че правиш фатална грешка, че … знам ли още какво? Но след като го направиш веднъж ще забележиш радостта в доказалия се и тя веднага ще стигне и до теб самия. Ще имаш усещането, че и ти си допринесал за успеха (а то си е така!). Като изживяване е великолепно – всички са доволни, всички са постигнали нещото.

Това е!

Завистта още дълго време ще я има – тя лесно не се преборва, но поне може да не вреди на другите, а само на теб, нещастнико, който все още я изживяваш.


[12.5.2013]




Писмо VII - за егото и критиката


Сине,
Днес ще ти пиша за егото и критиката. Те често вървят ръка за ръка.

Най-напред за егото.
На разсъждението ти, на предложението ти ти отговарят с не – не може, не трябва, не е така и …
После полека-лека започват да разбират и …
Най-накрая приемат и … веднага започват да те учат.
В края на краищата се оказва, че не ти на другите, а те на теб са „отворили очите”.
Сигурно това ти е познато.
Това е егото, голямото его. То винаги трябва да е отгоре. То винаги Е!

Голямото его е показател за това, че носителят му е в разгара на процеса на индивидуализиране. Това става с хората, потопени в най-гъстата материя.
Когато започнеш да изплуваш, тогава се насочваш към духовното и преставаш да мислиш само за себе си.
Тогава все повече забелязваш другите, все повече се стремиш към общност с тях. Разбираш, че сте едно цяло, зависими един от друг. Започваш да се развиваш в духовно отношение и да търсиш духовния си водач. Готов си да слушаш и изпълняваш, защото искаш да растеш. Готов си всеки да приемеш за по-напреднал от теб, за да можеш да го следваш и да се учиш. Сега си коренно противоположен на човека с голямото его, сега искаш ти самият да се обучаваш.
После започваш да служиш. Да служиш на цялото, на всички хора, на животните, растенията, на цялата планета. Тогава изпитваш необходимост да споделяш, да помагаш, да даваш… и тогава по-често чуваш прословутите „Не, не, не!” „Това не е възможно!” „Това не е така!” „Аз пък не го приемам” и други подобни.

*
Егото те кара да възприемаш околните или като богове, или като хора на твоето, или на по-ниско ниво на еволюционно развитие. Така то блокира стимулите за духовно усъвършенстване - носителят му приема, че е или еднакво развит с другите хора, или по-развит от тях, а с Боговете няма за какво да се сравнява – те са си Богове!
Така се стига до застой.

Когато се надскочи периодът на крайно индивидуализиране, тогава хората ще започнат да приемат различните нива на духовност, а не само на интелигентност и ще поискат да се учат и да подражават на по-духовните от тях, това, което сега правят по-отношение на интелигентността, рационалността и другите „светски” характеристики.


А сега за критиката.
Всеки знае, че критиката му трябва да е градивна – да предлага алтернатива. А колко малко от нас прилагат това правило в живота си!
А то е много важно, защото когато критиката не е градивна, тогава тя не помага, а по-скоро озлобява!

Често пъти ти планираш нещо, но го правиш не отведнъж, а поетапно.
Завършиш първия етап. То още е в съвсем суров вид, но ти си доволен от изпълнението и знаеш, че тепърва предстоят и следващите етапи.
Така непрекъснато нещо около нас изглежда не съвсем добре – недовършено.
Така е с всичко.
Така строим, така обзавеждаме, така пълним гардероба си, така учим, така възпитаваме и …
Същото е и с нашето духовно усъвършенстване.
Всички искаме да сме добри, знаещи, можещи, полезни на общество, ерудирани, красиви. Всички искаме да сме като Христос, Сина Божий. Но за да се стигне до Неговото Величие трябва още много, много, много… време, работа, усилия.

А критиките си ние отправяме към нещото, което е някъде по средата на пътя, на градежа. Този, когото критикуваме, най-често е наясно с нещата, той има проект. И нашата гола критика е само някакви, често дразнещи, слова.
Ако знаем нещо по-добро, което сега, веднага, може да се внедри в „строежа”, тогава бихме могли да го предложим, за да подпомогнем процеса.
Но ако критикуваме единствено, за да посочим несъвършенството, тогава не трябва да го правим, защото критикуваният най-вероятно по-добре от нас познава грешките си или на този етап не е възможно да се мине без тях.

Случва се критиката да задушава. Ти си в самото начало на проекта, а от всякъде се валят унищожителни критики. В такъв случай е много трудно да продължиш.

Ако, след като си наясно с правилото критиката ти да е градивна, си позволяваш да критикуваш, без да предлагаш друго решение, тогава поведението ти показва, че ти се целиш в нещо друго – да се самоизтъкнеш, това е най-честата причина, да уязвиш, нараниш – и това често се случва. Понякога го правиш, защото си перфекционист, но трябва да внимаваш, защото критиката често наранява.

Когато критикуваш, тогава ти нарушаваш много езотерични правила – опитваш се да променяш други хора, което е недопустимо, предлагаш помощта си, без да ти е поискана, нещо, което всички ние често нарушаваме, пречиш на вземането на духовните уроци от страна на критикувания, защото чрез грешките си човек се учи.

Най-добре е да не се критикува, а да се използва друг начин за подпомагане.


[1.8.2013]




Писмо VIII - за манипулацията


Скъпи сине,
Днес ще ти пиша за манипулацията. Тя се шири и господства по света. Някъде е по-голяма и силна, другаде е по-малка и незабележима, но присъства навсякъде.
Всеки един от нас е манипулирал и вероятно пак понякога ще манипулира околните. Лоша е престъпната манипулация, тази, която може да се определи с думите „машинация, измама, заблуда“ и се прави винаги за собствена изгода.

Искам най-напред да те попитам какво правиш, когато забележиш мнозинството хора да тръгват в една обща посока. Тогава се присъединяваш към тях или избираш друго направление?
В такива случаи аз почти винаги тръгвам по друг, мой си път.
Задавал ли си си понякога въпроса как става така, че големи маси от хора избират да вървят в една и съща посока. Отговорът е прост – някой човек ги е изманипулирал по такъв начин, че те са приели този път за най-правилния. Това е някой, който е пожелал това да се случи, защото на него така му отърва. Този някой е един от големите манипулатори, от тези, които влияят на обществените нагласи, създават общественото мнение, управляват масите, организациите им, сбирките и проявите им. Често най-големите манипулатори са ръководителите на партии и сдружения, на държавите и империите.
Манипулацията почти винаги се прави с цел получаване на предимство и в крайна сметка – за да се господства.
Разбира се, възможно е използването на манипулативността и за постигане на нещо добро. Например чрез словото си човек може да усили някои от добродетелите на събеседниците си, за да ги подтикне към по-активни действия, но даже и за добри дела манипулацията не е измежду най-подходящите средства, защото стои много близо до лъжата.

За да ти помогна да разпознаваш в ежедневието си манипулаторите и да се предпазваш от действията им, накратко ще ти представя някои от най-често използваните от тях прийоми:
  • Манипулаторът обикновено прави много забележки на околните – не пропуска да отбележи и най-малката нередност. За потърпевшите това понякога е много неочаквано и притеснително, а често и прекалено дразнещо, защото самият критикуващ е „окалян до козирката“, а в същото време отбелязва върху другите и най-малките „пръски“.
    Това е едно от нещата, на които човек обикновено не обръща внимание, но в комплект с другите методи върши страхотна работа на манипулатора, защото по този начин го държи на равнище над другите хора.
  • Манипулаторът има различен начин на запомняне на случките от живота. Нормално е човек да запомня своите провали, за да не ги повтаря повече и успехите на другите хора, защото те го стимулират към подобни постижения.
    Манипулаторът помни обратното – провалите на другите хора и своите постижения, които непрекъснато при всякакви случаи и под всякаква форма изтъква пред аудиторията.
    Когато някой събеседник се похвали за нещо, тогава манипулаторът на часа "изважда" от спомените си подходяща случка – някакъв неуспех на похвалелия се, поднасяйки го най-често „обилно поръсен с майтап“ и от успеха на сполучилия не остава и помен, а манипулаторът отново се възкачва на върха.
  • Манипулаторът оклеветява опонентите си без да им даде какъвто и да било шанс да се защитят. В по-оживен спор той изведнъж изстрелва в пространството с категоричен тон някаква оценка за опонента, най-често не отговаряща на характера му, като например „ти винаги си бил много горделив“ и веднага след това променя темата. Ако опонентът се опита да го прекъсне, за да се защити и да обясни, че не е такъв, тогава той на всичкото отгоре излиза, че е и „дребнав“. Това е сигурен метод за вменяване на всякакви недостатъци в събеседниците. Някои от популярните светски екранни личности често прибягват до този прийом.
  • Манипулаторът представя чуждото за свое.
    Понякога с изненада може да чуеш от други хора свои мисли, решения, убеждения, които преди това си споделил с манипулатора, но сега се представят за негови. Истинският манипулатор много рядко казва „аз“ – той разказва, без да посочва авторството и така всяко нещо, излизащо от устата му, се приема за негово. Той не коригира говорещите и когато в негово присъствие му приписват незаслужено авторство – за него успехът е много по-важен от истината.
Така сбито ти описах някои от най-честите манипулаторски техники.

Синко, не те съветвам да дружиш с манипулатори – рано или късно ще ти стане притеснително в тяхното присъствие – държанието им често е смазващо, особено ако в твое лице виждат силен опонент. Не те съветвам и да се учиш от тях, да ги следваш, въпреки че в нашия свят те успяват много повече от честните хора.
Знай, че всичко ще е до време. Някой ден всеки един от манипулаторите ще поиска да се върне в лоното на съвестните хора и тогава ще му бъде трудно, много, прекалено трудно да постига нещата сам, без помощта на манипулативността.


[23.4.2017]






Горе >     |     За контакт     |     Помощ