На планетата не сме единствена цивилизация!

Ние и другите. Грижа за планетата -
careforplanet







Случки с насекоми


В банята видях паяжина с паяк. На глас предупредих насекомото да се отправи веднага към балкона и че ако на следващия ден го видя в банята, ще го убия. Повторих му го няколко пъти.
На другата сутрин паякът си стоеше на същото място и аз го убих.
Два дни по-късно видях паяк на стената в банята точно там, където нямаше как да не го видя. Попитах го защо е тук и веднага осъзнах, че е дошъл, за да разбере защо наскоро убих събрата му. Разказах му. През цялото време паякът леко потрепваше, докато мълчах, сякаш ме подтикваше да говоря и застиваше, когато отварях уста, показвайки ми, че внимателно слуша и се опитва да ме разбере. Когато свърших с обяснението си той веднага потегли и изчезна от погледа ми.
Вече знаех за хлебарките, че не всяка от тях може да говори с нас. Сега от контакта ми с паяците разбрах, че не всеки паяк разбира какво му се говори. Това обясняваше моите опитности с тях – някои паяци веднага тръгваха към балкона, други ми се налагаше да убивам. Благодарение на посредника им, който разбира човеците, паяците в дома ми вече знаят, че могат да живеят на балкона при цветята.

Купих свежа коприва и докато я вадих от найлоновото пликче напипах на дъното му нещо по-плътно. Беше някакво насекомо и в уплахата си аз го изхвърлих в посока на мивката. После потърсих наоколо, но не го открих.
След два дни на стената високо горе над мивката видях някаква буболечка на вид като по-голяма хлебарка. Беше необичайно и аз веднага попитах: „Ти хлебарка ли си?“, но не получих отговор. Повторих въпроса си и реших да се кача на по-високо, за да разпозная насекомото. Оказа се, че е голяма миризливка и аз веднага си спомних за буболечката от пликчето с копривата.
Миризливката просто си стоеше. Доближих пръста на ръката си до нея и я подканих да се качи на него, но тя не помръдваше – сигурно много се боеше. Тогава извадих хартиена кърпичка от джоба си, предупредих насекомото да не се плаши, защото много внимателно ще го прихвана и преместя. Така и направих, като в крайна сметка го пуснах през балкона върху тревните площи под него.
Вече имах опит с миризливки – хлебарките ми ги бяха изпращали в ролята на посредници заедно с калинките. Явно случайно попадналата в дома ми миризливка се беше свързала с хлебарките и престрашила да ми се покаже, за да я изнеса на балкона и освободя.

[15.11.2017]
* * *

Да спасим Земята! Да опазим живота!

Не можем да отлагаме повече! Трябва да действаме сега, веднага!
На планетата не трябва да има гладуващи хора! Земята все още ражда достатъчно, за да изхранва всички ни.


Грижата за нуждаещите се по света би трябвало да се инициира от сърцата ни, но ако това все още не се случва, тогава тя трябва да се ражда и мотивира от разума ни.

Някога можеше да затваряме очи пред гладуващите, да забравяме за тяхното съществуване. Но нещата се промениха. Повече не ни е позволено да пренебрегваме проблема и ще бъдем наказани, ако не вземем съответни мерки.
В миналото най-бедните на планетата вероятно само са предполагали за съществуването на по-добри места за живеене. Но в наши дни, благодарение на филмите, телевизията, Интернет, комуникациите, гладуващите знаят, че биха могли да живеят добре, че имат шанс да достигнат до местата, където има хляб за всички и те ще направят всичко възможно, за да подобрят живота си.
Те мизерстват не защото са мързеливи или капризни. Не! Те гладуват, защото местата, където са се родили, са неплодородни, с лош климат, неподходящи за нормален човешки живот.
А тези хора имат право да получават от благата на майката Земя точно толкова, колкото получаваме и ние, имащите повече от тях.
Все още икономическите имигранти не са „ужасяващо“ много, но скоро, много скоро те ще станат неизброимо множество, ако на време не ги спрем. Тези хора по родните си места измират от глад и за да оцелеят ще направят и невъзможното, за да достигнат до по-добри места за живеене, като мисълта за евентуалната им кончина по пътя към заветното щастие не би могла по никакъв начин да ги спре.

Какво можем да направим, как бихме могли да помогнем от една страна на нуждаещите се, за да престанат да гладуват и от друга - на себе си, за да съхраним в максимална степен стария си начин на живот без прекалено много имигранти в страните ни!
Решение е имащите да се нагърбим със задачата да изхранваме гладуващите. Звучи страшновато, но само в първия момент. Всички заедно задължително ще успеем!

Ето един сценарий, който може би е единственият възможен в момента.
Спешно се събират всички лидери на държави от целия ни земен свят и взимат следните важни решения:
  • Всеки жител на Земята започва да плаща ежемесечно данък живот. Тези, които нямат, плащат 0 данък; тези, които имат, плащат според приетите уговорки между лидерите на страните.
  • Спешно се организират служби живот във всички държави, както и една или повече международни с по-централни функции, които да събират средствата от данъка, осигуряват и разпределят продоволствията между бедстващите. Тук не става дума за хуманитарна дейност, а за начин на животимащите изхранват гладуващите всеки Божи ден!
  • В максимално кратки срокове се търсят и намират варианти за включване на населението от бедстващите райони в програми за заетост, за да се ангажират жителите с работа, която да им осигури достоен начин на съществуване.
  • Продължава още по-активно работата по справяне с промените в климата на Земята. Планират се мероприятия, чрез които да се потърсят начини за поетапно преместване на населението от невъзможните за живеене места към по-благоприятните, както и за спешното култивиране (озеленяване и прочие) на пустеещите райони.

Ако веднага се предприемат по-горе описаните мерки, тогава чувствително ще се намали броят на икономическите имигранти. Ще се изхранва цялото население на Земята или поне до тогава, докато има хляб за всички. По-добре живеещите сега ще успеем до голяма степен да съхраним стария си начин на живот и всички заедно, обединени, ще работим за общото ни бъдеще на планетата Земя.

Конкретно за нашата страна може да помислим как да осигурим постоянни места за съхраняване на (някому) излишните дълготрайни или бързоразвалящи се хранителни продукти, дрехи, покъщнина – съдове, прибори и др. От тези пунктове ще могат да се ползват не само бедните в България, но също така и бедстващите в други страни. Едно решение е специално изработени пластмасови шкафове с функционални рафтове, които да се поставят в непосредствена близост до кофите за боклук.

[7.11.2017]
* * *

Хлебарки камикадзета


Тази година хлебарките в дома ми са други. По-рано бяха по-големи и черни, сега са по-малки и кафяви, а някои и на ивици в бежово-кафявата гама.
Първото ми стълкновение с тях вероятно беше, когато в банята забелязах на централно място хлебарка, която просто си стоеше. Скочих да я напръскам и тя много бързо пропълзя по стената към отдушника. Впечатли ме, защото бях виждала хлебарки да пълзят по външните стени на блока, но в собствения ми дом …, при това тя се насочи към единственото място, откъдето идва чист въздух.
Веднъж, докато миех съдове, забелязах хлебарка пред сушилнята, която просто си стоеше, без капчица страх от присъствието ми. Когато се насочих към спрея, тя стремглаво побягна.
Срещнах една и в коридора - тя отново кротко си стоеше.
Бре че хлебарки, изобщо не им пукаше от мен. Аз убивах всяка една, която видех, а те все така си стояха - сигурно в апартамента бяха пълчища!
Напръсках. След акцията бях изумена, защото в боксониерата видях умрели само три хлебарки и пет хлебарчета.
Прочистването не помогна, те продължиха да се появяват.
Веднъж едно бебе-хлебаронче, голямо колкото точка, се покачи при мен върху леглото. На часа направих щателен оглед около и под леглото. Нямаше и помен от хлебарки, нито от гнездата им - нищо. Тогава от къде се пръкна това хлебарче!
Краят на търпението ми дойде, когато една нощ видях хлебарка да стои спокойно на стената, на 15 см от ключа за централното осветление.
Тогава реших да се справя с гадинките. Купих силен спрей. После минах през всичките помещения, за да предупредя инсектите, че ще пръскам и ако не напуснат дома ми до края на деня, ще бъдат унищожени. След няколко часа повторих предупреждението си. На следващия ден обилно напръсках, оставих жилището си затворено за няколко часа, след което проветрих. Не се учудих, когато след акцията си не открих нито една умряла хлебарка!
След няколко дни докато обядвах, седнала пред масата на едното кресло, забелязах върху съседното кресло кротко седяща хлебарка, сякаш я бях поканила на трапезата си. Скочих да я убия, тя стремглаво побягна, но въпреки това успях да й видя сметката.
Продължих да се храня и се замислих за тези хлебарки камикадзета в дома ми - за първи път ми дойде на ум това сравнение. Тогава се запитах: „Дали пък не искат да общуват с мен?” И веднага чух: ”Земята не е само ваша, тя е и наша” - хлебарка, която не виждах, ми говореше телепатично. Аз й отговорих, че те влизат в домовете ни, които са си наши - ние сами сме си ги построили. „Да, ама домовете ви са върху земята, а тя е и наша”.
Замълчах, не се сещах какво да кажа. Тогава хлебарката продължи: „Ние нищо не ви правим, само ви изяждаме огризките.”
Но ни носите зараза”- възмутих се аз.
Това не е доказано и е невярно! ”- отговори троснато хлебарката. Тя през цялото време демонстрираше завидно самочувствие. Аз пак замълчах, а хлебарката след малко ме попита, защо се държим така лошо с тях и не бихме ли могли да ги приемем. Отговорих й, че формата им е отблъскваща, че се страхуваме от тях и заради това ги убиваме. Също така й обясних, че много трудно бихме ги приели, че е необходимо много време, за да променим отношението си към тях.
На другата сутрин при ставане от сън видях пред леглото си поредното камикадзе. Убих го и казах на хлебарките, че за да общуват с мен трябва да са на такава дистанция, че аз да ги различавам като вид, но и да не ги виждам съвсем добре, за да не ги убивам от страх.
От тогава не съм виждала повече камикадзета. Веднъж ги попитах, защо не ги срещам повече, а те ми отговориха, че нали изпитваме ужас от тях, заради това се крият.
Тогава разбрах, че се свързвам телепатично с груповата душа на хлебарките.
Сега непрекъснато им повтарям, че не ги искам в дома си, да се махат, да си ходят, но въпреки това отвреме на време виждам по някоя от тях, бягаща от погледа ми.

Не бих се изненадала, ако „камикадзето” е заимствано от животинския свят - животните (или поне голямата част от тях) изпитват по-слаба физическа болка от хората. А и насекомите се плодят много.
А защо хлебарките избраха да се свържат точно с мен? Вероятно защото отдавна им говоря - често ги предупреждавам преди да напръскам. До сега контактът беше само еднопосочен - аз говорех, а те ме разбираха. Сега за първи път ги чух.
Вероятно хлебарките са се свързвали и продължават да се свързват по аналогичен начин и с други хора по света.

Колкото до тяхното желание - живот на човеците в симбиоза с хлебарките, в този момент ми се струва невъзможен. Би трябвало да има специални договорености, които да не се нарушават нито от хората, нито от хлебарките. Дали изобщо е възможно това?

Ако някой ден успеем да се разберем с хората екстремисти, тогава може би ще намерим път и към по-безпроблемно общуване с хлебарките!


Докато приключвах разказа си се появи отново камикадзе, за да ми се каже, че хлебарките няма къде да се дянат и заради това трябва да живеят заедно с нас.

Потърсих информация по темата от Учителя. Разбрах, че той не ги е убивал. Една сестра разказва как П. Дънов е прочистил помещение от хлебарки:
Учителят влезе при мен с една паничка до половината напълнена с мед от нашите кошери. Сложи паничката на пода и приклекна до мен. Аз започнах да вадя книги от етажерката и още след втората книга изскочи една тлъста, голяма хлебарка. Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах.

Някога знаех, че не трябва да се убиват хлебарките и заради това започнах да ги предупреждавам преди пръскане. По-късно съм забравила. Може да се трепят без трупане на карма само черупки - същности без души. Това са паразитите (бълхи, въшки и пр.) и гризачите (мишки, зайци и т.н.). Явно трябваше да си припомня, а може би и да споделя, че хлебарките, въпреки неприятният им външен вид и пълзенето им навсякъде, имат души, които еволюират и заради това не трябва да ги убиваме. Разбрах, че има други средства да се държат хлебарките на разстояние - различни миризми, от които те бягат. Ще ги използвам. Ще се опитам по-спокойно да приемам присъствието на хлебарките в нашия свят и ще мисля върху въпроса как ли би могло да се живее в хармония с хлебарките.

[30.10.2016]
* * *

Хлебарки камикадзета - продължение


Казах на хлебарките да си ходят и че не виждам никаква възможност за съвместно съжителство на хората с тях. В следващите два, три дни ги прогонвах словесно многократно.
Една нощ забелязах хлебарка над вратата на хладилника си. На часа я напръсках и умъртвих. Може би ден след това видях много яйца на хлебарки на същото място на хладилника. Ужасих се, започнах да ги чистя и тогава мернах над горната врата (на камерата ми, която много рядко използвам) пълчища хлебарки - двадесет, тридесет, които леко се движеха и мърдаха антенките си. Уплаших се, стресирах се! Казах на инсектите веднага да изчезват. След час бяха останали наполовина. Напръсках ги много обилно, след което за първи път от началото на кампанията ми срещу тях изметох от пода телата на много умрели екземпляри.
Тогава в дома ми започнаха да се само-изключват и само-включват различни части на компютъра ми - мишката, кабелът за Интернет и др. Една ранна сутрин по едно и също време се развалиха и двата ми най-любими електронни часовника.
Реших, че хлебарките са се напъхали навсякъде. Вече толкова много бях прочела за тях в Интернет, че се бях превърнала в експерт по темата.
Мишката на компютъра ми започна да се изключва през пет минути. Пръсках монитора и мишката непрекъснато, даже и докато работеха. Но нищо не помагаше.
Питах се дали да потърся фирма или сама да продължа борбата.
Уникална ситуация!
След напръскване няма нито една умряла хлебарка, а при директното им пръскане умират на часа - значи не са резистентни. Сякаш в дома ми всичките хлебарки се бяха напъхали в уредите ми. С едно изключение (върху вратата на хладилника) виждах само от време на време по някоя хлебарка, появила се, за да ме накара да забележа и проумея нещо:
  • Не искам хлебарки - тогава те ще ми напълнят хладилника.
  • Не искам да преговарям с тях - тогава те ще развалят всичките ми електронни апарати и уреди.
Тези инсекти изобщо не се шегуваха!
Реших да използвам препарата Фендона. За съжаление той предизвиква много мъчителна смърт, но е с дълготраен ефект. На два пъти предупредих хлебарките, като им разказах и за ужасния препарат. После към 17 часа напръсках.
На другата сутрин както си работех пред компютъра се появи следващото камикадзе. Пълзеше към клавиатурата, след това се покачи върху нея. Спря се. Стоеше си почти спокойно, единствено мърдаше непрекъснато антенките си.
Откъде се появи тази хлебарка. Как е успяла да премине през бариерите в обилно напръсканото около компютъра ми пространство.
Разбрах, че е посланик. Попитах телепатично груповата им душа какво искат. Отговори ми, че са намерили решение за съвместно съжителство хора-хлебарки.
Предлагат при ново строителство да се заделя във всеки апартамент по едно малко стайче за хлебарките. Там стопаните ще поставят всичките изхвърляни от тях хранителни отпадъци, както и вода.
Във вече построените жилища домакините трябва да определят помещение, в което да живеят хлебарките. В него те трябва да поставят изхвърляната си храна, както и вода.
Казах им, че така популацията им може да стане неконтролируемо голяма и в един момент помещението за хлебарките да отеснее. Отговориха ми, че те сами ще регулират количеството (броя) си, според изхвърляната в конкретния дом храна, като разбира се колкото е повече храната, толкова и те ще са по-многобройни.
Казаха ми също, че ако някой се опита да умъртви хлебарките, като използва скупчването им в специално обособеното за тях помещение, тогава отговорът на инсектите ще бъде много неприятен. От досегашните си контакти с тях вече знаех, че те никак не си поплюват.

По-късно разговарях с Учителя, който ми каза да приема много на сериозно контактите си с хлебарките. Чрез тях ще се помогне на всички хора на Земята, а и не само на тях. Каза ми, че хлебарките осъществяват доста сериозен проект, който е в началото си.

Замислих се.
Какво са хлебарките? Изобщо знаем ли нещо за тях? Смятаме ги за малки отвратителни насекоми, които обитават Земята преди нас, издържат на висока радиация, всеядни са, имат нервна система, която им осигурява живот и след разчленяването им и още много подобни неща.
Но кои са те в действителност, как разсъждават, как успяват да са толкова умни, находчиви, изобретателни, оцеляващи?
От контактите ми с груповата им душа знаех, че тя е високо еволюирала.

Заради хлебарките вече бях започнала да следя крановете да са винаги добре затворени. Преди ден смених удължителя на кухненската си чешма, за да пръска по-малко. Борех се срещу всякакво разливане на вода, фактически срещу нейното разхищение.
Когато излизах, загасвах всички уреди, да не се нагряват и привличат насекомите. Така в действителност пестях електроенергия.
Отдавна се старая да няма и троха на пода, да е навсякъде изрядно чисто. Сега съм още по-стриктна при храненето си. В същност така се култивират хигиенни навици.
Питах се каква храна ядат хлебарките. Отговориха ми: „Всичките хранителни отпадъци”. „А утайката от кафето?” - „И нея.” „А изгнилите части на плодовете и зеленчуците?” - „И тях.” ”А развалената храна?” - „Нея също.”
А дали да почистваме съдовете им за храна и вода. Ако не го правим, домовете ни ще се превърнат в сметища. Отговориха ми „Всеки ден”.

Определих място за хлебарките - балкона си. Там поставих съд за отпадъчната ми храна и за вода. По-късно, докато подготвях яденето си, забелязах колко много внимавам да имам малко отпадъци.
Докато ядях грозде се замислих не стават ли семките му за ядене. Всяко нещо, което до сега изхвърлях, го разглеждах през призмата на това, дали може от него да се извлече още нещо.
Помислих си, че много хора ще предпочетат да дадат част от храната си на други гладни хора, вместо да я предлагат на хлебарките.
Прецених, че не трябва да се отглеждат на открито в късната есен плодове и зеленчуци, защото те израстват полуизгнили, с много „боклуци” по тях - Земята има нужда от повече внимание, от почивки.

През всичкото време от началото на „шантавите” прояви на хлебарките (през цялото лято до сега) често се питах дали не полудявам. Тези насекоми се оставяха сами да ги избивам. На два пъти вдигах от пода боклуци, които се оказваха шаващи хлебарки (аз съм доста късогледа). Няколко пъти почиствах остатъци от хлебарки върху балатума, които без да забележа бях настъпила. А другите случки с тях, които вече описах, не е ли всичко това за полудяване. А телепатичните ми разговори, а развалящите се уреди.
Колко много усилия са изразходвали хлебарките, какви поражения са ставали в редиците им, за да стигнат идеите им до нас, за да разберем за намерението им тихо и кротко да съжителстват с нас.
В първия момент си казваш, че са много нахални, че искат ние да ги отглеждаме, а в замяна да не получаваме нищо от тях. Да, на пръв поглед е така. Но дали е вярно. Ако вникнем в резултатите от едно такова съвместно съжителство, бихме забелязали, че така ще се научим на много полезни за Земята ни опитности - да пестим водата, електричеството и най-вече храната. Ще се научим също така да бъдем по-грижовни един към друг, по-споделящи, да опазваме и уважаваме планетата си.

Такъв грандиозен проект! От досегашните ми контакти с хлебарките си мисля, че те ще успеят. Полека-лека ще накарат всички да заделят място за тях в домовете си и да им дават всичките си хранителни отпадъци. Така хората ще станат по-грижовни един към друг, ще се научат да се отнасят добре към всичко и всички на Земята ни.

И това не е фантастика!

[9.11.2016]


Нов разговор с груповата душа на хлебарките


„Ние имаме за задача да спасим Земята, да я предпазим от разрушители като вас. В чистите домове ще бъдем съвсем малко. Популацията ни ще е голяма там, където е мръсно, с много отпадъци, с много течащи води.”
Разбрах, че дом като моя (35 кв. м., където е сравнително чисто, почти без течове на вода, с неголяма консумация на храна - сам човек, веган) ще обитават 2, 3 до 5 хлебарки.
Те няма да живеят само в стайчетата. Хлебарките са социални, контактуват помежду си както от един вид, така и между видовете. Те са много любопитни и ще обхождат често всичките помещения. Но понеже се ужасяваме от вида им, ще се крият и показват само на тъмно или когато нас ни няма.
Питах колко трябва да са големи стайчетата? Отговориха ми: „Малки”. Разбрах, че за апартамент като моя стайчето трябва да може да побира дневните ми отпадъци - 20x20x20см. Другаде ще трябва да са по-големи - според размера на дома и изхвърляните отпадъци. Интересувах се за точните размери. Отговориха ми, че максималната големина на хранителните дневни отпадъци ще определи минималната площ на стайчето, а височината му ще зависи от други фактори, които заедно с количеството отпадъци ще определят многочислеността на хлебарките. Разбрах, че колкото стайчето е по-уютно, толкова и хлебарките ще се задържат по-дълго в него. А на въпроса ми какво значи за тях уютно ми отговориха: „Каквото е и за вас - топличко, проветрено, с добър изглед”. Попитах дали искат да има вътре стелажи. „Да, може да ни изградите стелажи, ако сме многобройни. Така ще намалите височината на стайчето.” Разбрах, че най-добрият вариант при ново строителство е стайче на верандата, с изглед навън. Трябва да има врата, през която да се поставят отпадъците и водата, както и отвори за преминаване на хлебарките. „Не стават ли шахтите за боклук?” - попитах аз. „Да, ако има такава във всеки апартамент”. И веднага ми напомниха, че колкото е повече боклукът, толкова ще са по-многобройни заселелите се там хлебарки, в случай, че шахтите не се почистват ежедневно.

„И вие смятате, че е възможно такова съжителство между вас и нас?”
Отговориха ми веднага: „Не е само възможно. То е задължително!”
„И как ще накарате хората да оборудват такива къщички по домовете си, да ви приемат?”
„Както накарахме теб. Сега вече всички ще научат.

Последно ги попитах дали ще имат и други изисквания към нас. Отговориха ми, че няма да имат. Единствено е възможно заради сериозни климатични промени или някакви други катаклизми нещо в съглашението ни да се промени.

Сякаш сънувам кошмар. Така съм от много време. До това лято нямах никакви проблеми с хлебарките. Виждах от време на време по някоя и друга, понякога ги предупреждавах, че ще ги напръскам, но по-често не го правих. Вероятно три, четири пъти през дългия си живот съм пръскала срещу тях. И сега изведнъж такива проблеми!
Два дни след напръскването ми с препарата Фендона на пода видях умрели една ориенталска черна хлебарка и две светло кафяви германски - всичко на всичко три екземпляра. Аз знаех, че при мен „не се въдят” хлебарки. Явно всичките ми напоследък сблъсъци с тях са били, за да ме накарат да напиша тези публикации и оборудвам „стайче” за тях на балкона си. Правя го, като под едно столче поставям пластмасова чиния с дневните си хранителни отпадъци и съдче с вода.
Хлебарките ме принудиха да продължа да комуникирам с тях, като ми показаха колко елементарно биха могли да проникнат в плътно затварящия ми се хладилник, като развалиха часовниците ми и прекъсваха непрекъснато системи на компютъра ми, като ме накараха да повярвам, че в дома ми има пълчища от тях.

Сигурна съм, че полека-лека чрез индивидуален подход хлебарките ще накарат всички хора да се съобразят с предложението им. Това за някои вероятно звучи ужасяващо, може би за всички. Но нека заедно да помислим за тях. Нима те не биха могли да живеят по-далеч от нас, да ядат отпадъците ни от кофите за боклук и сметищата. За какво им е притрябвало да нахлуват вътре в домовете ни, за да ги избиваме. От колко време го правим и досега нищо не сме постигнали - те стават все повече и повече, а борбата срещу тях става все по-трудна. Щом могат да издържат на радиация, те ще намерят начин да оцеляват и при използването на всякакви други средства срещу тях. Да не говорим за това, че те са на планетата преди нас и сигурно спокойно могат да живеят и без нашите отпадъци.

[10.11.2016]
* * *

Още за хлебарките


Разбрах, че телепатично се свързвам със самите хлебарки, с някоя от тези, които в момента са в дома ми.
Още при първия ни разговор попитах дали и другите хлебарки ще разберат за разговора ни. Отговориха, че даже и най-отдалечените от дома ми ще го знаят.
„Може би само тази част от наученото, която е ценна за всички?”
- попитах сега аз.
„Не, всичко” - беше отговорът.
Те имат колективно съзнание, но вместо за колективна душа говорят за обща памет - всичко, което научи една от тях, го научават и останалите. Другите видове хлебарки имат също колективно съзнание, което не е съвсем същото, като това на обитателите на дома ми, но някак си съзнанията на отделните видове са свързани помежду си. Или имат едно колективно съзнание, което функционира с някои различия за различните видове.
Хлебарките не използват понятието душа. Говорят само за неща, които присъстват във физическия свят.
Нямат чувства. Разбрах, че инстинктивно избягват ситуациите, които заплашват живота им, но не изпитват болка. Вероятно имат добре развити физически сетива. Смятам, че са много умни.
Те наричат себе си колонизатори. Завладяват домовете ни. Понякога се случва при ново нахлуване да се сблъскат хлебарки от няколко различни вида. Не другаруват между отделните видове, но си говорят, когато е необходимо.
Искат да се сприятелят с хората и да ни научат да не се ужасяваме от тях. Разбрах, че една от причините да ми се появяват хлебарки на бюрото е именно тази. Заради това застават неподвижно пред мен или се обръщат на различни страни, или се движат насам, натам - държат се като манекени пред публика. Не бих се изненадала, ако пред погледа ми дефилират най-красивите сред тях.
Явно искат да покажат, че няма нищо особено във вида им, че не са страшни - просто да ги приемем.
Казах им, че те не се сприятеляват помежду си между отделните видове, а искат да другаруват с нас. Отговориха ми, че връзките между тях и нас са други. Ние сме в много близко съжителство и заради това е добре да се разбираме и да не се плашим едни от други. Смятат, че ако по-често ни се появяват, полека-лека ще свикнем с вида им. Ужасих се, като си представих дома си с пълзящи навсякъде хлебарки. Те ми казаха, че ще е както в природата - там навсякъде пълзят насекоми.
Вчера бяха много припряни. Даже се попритесних от реакциите им. Искаха обменяната помежду ни информация да стигне начаса до всички хора, както е при тях. Наложи ми се да обяснявам, че за да научат всички, ще е необходимо много време.
Първоначално разбрах, че искат да се грижим повече за планетата си, но сега сякаш нещата се поизместиха - говорят за колонизация, за друг начин на използване на домовете ни.
Те са колонисти, които искат да ни подчинят. Понякога говорят заплашително и казват, че на местата, където не им се подчиняват, ще изпращат пълчища хлебарки.
„Не ви разбирам. От една страна искате да сме приятели, а от друга често заплашвате словесно или чрез делата си, кое от двете е вярно?”
„И двете. Можем да бъдем приятели и да не се налага да ви заплашваме, просто трябва да ни се подчинявате.”
„Но вие ми казахте, че няма да имате никакви други изисквания към нас, освен да оборудваме стайчета, и че нещо в нашите съглашения може да се промени само след сериозни климатични промени или други катаклизми.”
(Разбрах, че под сериозни климатични промени и други катаклизми разбират същото, каквото и ние).
„Така е, ние не сме се отметнали. Просто ни пригответе стайчета в домовете си и ни оставете да направим необходимото, за да ни приемете”.
„А какво е това „необходимо””.
„От време на време ще ви се показваме. После ще дефилираме пред всеки от вас като на ревю, докато не свикнете с нас.”
„И какво ще стане след това? Ще започнете да пълзите навсякъде по домовете ни ли?”
„Само, ако не ви е неприятно. Котките и кучетата ви се движат навсякъде в домовете ви и вас това не ви притеснява, нали? Възможно е в един по-късен момент да свикнете с това и ние да се движим навсякъде в домовете ви.”
„Можете ли да ми обясните каква е крайната ви цел? Да опазите планетата ни, да ни колонизирате или нещо друго?”
„Да живеем в приятелски взаимоотношения помежду си, като в минимална степен пакостим на планетата ни.”
„А защо искате да ни колонизирате, да ни подчините?”
„Защото само така ще се справим със задачата ни. Вие сте рушители, егоистични. Не мислете за планетата, а само за собственото си благо, разсипници сте. Разваляте природата, тровите планетата, всичко променяте и похабявате. До което и място да се докоснете, го разваляте, разрушавате. Вие се държите като лоши колонизатори на Земята, докато ние ще се държим като добри ваши колонизатори.”

Не ги бях питала до сега за това, ако оборудваме стайчета за тях, дали ще продължат да правят опити да влизат в хладилниците ни. Отговориха ми, че няма. Ще консумират остатъците ни в стайчетата си, както и всяка неприбрана добре (оставена на открито) храна или отпадъци.

[12.11.2016]
* * *

Начало на общата ни дейност с хлебарките


Хлебарките станаха много настоятелни. Очакваха от мен да направя необходимото, така че всички хора по света на часа да научат за проекта им. Моето обяснение, че при хората това е невъзможно, че при нас информацията се разпространява по друг начин, не като при тях, не приемаха. Говорих им и за това, че хората много трудно биха допуснали за истина контактуването на човек с хлебарки, че вероятно ще ме обявят за луда и така вместо да им помогна, по-скоро ще навредя на сайта и най-вече на себе си.
Моят страх, че няма да бъда правилно разбрана от хората, беше доста основателен. Публикациите за контактите с хлебарките бях поместила на страница на сайта, която е четена изключително от хора, занимаващи се с езотерика и на повечето от тях тази информация вероятно би прозвучала достоверно, ако биха допуснали, че имам духовна дарба да говоря с животните, за която аз не бях разбрала до момента на първия си контакт с инсектите.
Бях принудена от хлебарките да поставя на първа страница на сайта съобщението „ВАЖНО! За Хлебарките!”, придружено с обяснение за това кои са те и какво искат от нас, както и с връзка към публикациите на тази страница.
Веднага след това се обадих на мой близък, за да разбера мнението му за материала. Той реши, че съм направила лоша алюзия на емигрантите с хлебарките, а когато настоях за истинността на описаните събития, ме провъзгласи за луда и започна да се държи гневно и настъпателно. Ситуацията беше доста неприятна.
След телефонния разговор хлебарките разбраха, че хората като вид се различават твърде много от тях и че подходът им към нас трябва да е друг. Освободиха ме от задължението да поддържам стайче за тях и заедно започнахме да обмисляме нова инициатива, имаща за цел да подпомогне бъдещето на Земята.

[24.11.2016]
* * *

Хлебарките са паралелна цивилизация на Земята


Месеци наред хлебарките не се показваха. Една вечер около лампата над леглото ми забелязах хвърчащ инсект*, който ми заприлича на хлебарка. Вече бях чела за такива, срещащи се и в България, така че много не се изненадах.
Да, в дома ми има хвърчащи хлебарки. Това са новодошли насекоми, заместили предишните. Те са като германските, но еволюирали, с по-удължено тяло и с крила, излизащи извън него. До сега се появяват само по-малки екземпляри. Когато свикна с тях, ще започна да срещам и по-едри - така ме информираха хлебарките.

Те искат да се сприятелим!

Трудно ми е да ги приема. Отблъсква ме видът им - очите им, които сякаш виждат навсякъде, масивните им крака. А като хвърчащи насекоми са още по-неприемливи.

Започнаха да се появяват по стените до леглото ми (то е в ъгъл) вечерно време около запалените лампи. Пълзят, спират се, сякаш за да се съсредоточат преди летежа и хвръкват. Изминават малки разстояния – до метър, два. Понякога са няколко. Когато са повече, едната от тях е по-едра – като германските хлебарки, а другите са по-малки и някак си по-светли на цвят. Усещам как се радват от това, че хвърчат и могат да наблюдават наоколо при запалено осветление. Много силно ги привличат светещите крушки. Първият ден едно хлебарче умря и вече всички хлебарки се пазят от нагрятите крушки, като всяка новопоявила се задължително отива до лампата, дълго стои, разглежда, а може би и размишлява.
Появяват се всяка вечер, освен в случаите, когато по някаква причина съм много разстроена или пък уморена.
Първата летяща хлебарка циркулира по стената около час. Обясних й, че не ми е приятно, а тя отговори, че ще свикна. Преди да легна да спя казах на хлебарката да си заминава, за да се успокоя и заспя. Тогава тя се пъхна под картината над леглото и остана полускрита – аз я виждах докато седях върху леглото, но в легнало положение – не. Така някак си успях да заспя.
На другия ден хлебарките бяха повече – три, четири. Отново си пълзяха по стената и прехвърчаха от време на време, докато се въртяха около запалената лампа.
Един ден една хлебарка се появи на съседната стена. Казах й, че ми е много неприятно да се разхожда над главата ми и заради това да се премести на другата стена. Тя веднага се насочи натам. Хлебарките не слушат, когато ги командваш, но могат да бъдат убедени.
Преди месеци се бях разбрала с тях, да не ходят по леглото ми. Тези дни една хлебарка точно по времето, когато я наблюдавах, се опита да пропълзи върху леглото. Казах й да не го прави и тя се отказа – нали бяха обещали!
Една вечер прехвърчаше калинка – от години над леглото ми понякога се появява някоя и друга калинка. Понякога ги улавям и пускам през прозореца, друг път не им обръщам внимание. Този път реших да изхвърля калинката заради хлебарките. Тя беше кацнала върху една завивка и аз изтърсих завивката през прозореца. Тогава една хлебарка се появи върху леглото. Аз я предупредих да се маха и ако не го направи, ще я изхвърля през прозореца като калинката. В отговор чух нещо, подобно на „хъм“. По-късно при разгъване на завивката от нея излезе калинката – не бях успяла да я изтърся през прозореца. Разбрах, че в опитите си да се сприятелят с мен хлебарките използват помощници – калинки. За тях е трудно да проумеят защо калинките могат свободно да се движат в дома ми, а те – не. И на мен ми е трудно да им обясня. Чувала съм, че калинките са хищници, унищожават листни въшки. За хлебарките знам, че ядат при някакви обстоятелства себеподобните си, но никъде не съм чела да са хищници. Излиза, че ние приемаме хищниците инсекти, а отпъждаме не хищници, ако разбира се съм правилно и достатъчно добре осведомена по въпроса.
Една вечер забелязах хлебарка върху възглавницата, на която обикновено се облягам. Беше застанала точно по средата й. Принудих се да преместя възглавницата заедно с хлебарката, защото последната не искаше да се маха от там.
Хлебарките са доста твърдоглави, не се подчиняват, своенравни са. Все още удържам положението хлебарките да не се движат по леглото ми. Някога имах куче, на което не позволявах да се качва върху леглото ми и непрекъснато пазех леглото си от него – очевидно ще трябва да постъпя по същия начин и с хлебарките.

Опитвам се да приема насекомите – какво пък толкова, някакви хлебарчета, малки, много крехки, като бръмбарчета, калинки, пеперудки. Защо ли са ми толкова неприятни, че даже страшни!
И защо хлебарките толкова много държат да се сприятелят с мен. Може да работим заедно, като просто си комуникираме телепатично – аз да съм си в стаята, а те скрити някъде около мен. Но хлебарките не искат така, да са вечно невидими. Искат да са навън, наяве. Сигурно имат право – след като са толкова умни същества! Може би са снизходителни, приемайки да бъдат за нас като домашни любимци. Дали пък не са прави?
Знам, че по света има не малко хора, които приемат хлебарките – не се страхуват от тях, не ги убиват, просто не им обръщат внимание. Явно, че човек може да се научи на такова поведение. Вероятно някой ден и аз ще успея.

И заедно с това непрекъснато си задавам въпроса защо имаме толкова силно негативно отношение към хлебарките. От кога е така, защо е така. Дали по този начин не се предпазваме от нещо?
Сякаш към кръвопиещите дървеници, кърлежи и прочие сме по-толерантни. Може би причината е в това, че с другите насекоми човек се справя сравнително лесно, а с хлебарките борбата е обречена – те винаги се появяват отново. А това е така, защото хлебарките са си наумили да бъдат навсякъде по Земята, да я пазят. Заради това те влизат в домовете ни даже преди нас. Те искат да бъдат навсякъде, за да следят действията ни, да са информирани. И те действително са навсякъде.
Хубаво би било да повярвам стопроцентово на хлебарките. Ето, сега с новата си поява ми развалиха съня, изнервиха ме, притесниха ме. В един момент седнах пред компютъра да разкажа за тях и тогава те за известно време престанаха да ме безпокоят – или са искали да направя точно това, или от написаното от мен са разбрали колко много ме тормозят и заради това са забавили темпото на сприятеляването!

Аз определено имам проблем – от една страна се опитвам да свикна с хлебарките, а от друга имам едно на ум по отношение на тях!
А те се появяват все отново и отново.

(Разговарях с хлебарките във връзка с написаното от мен. Те коригираха изразеното негативно отношение към тях - бях попрекалила. Разбрах, че са искали да разкажа за контактите си с тях. Те смятат, че хлебарките и човеците сме равни - две различни цивилизации.
Аз съм съгласна с тях. На нас ни е трудно да установим контакти помежду си поради голямата разлика в бита ни и в размерите на телата ни, и най-вече заради различния начин на изразяване.
Опитах се на няколко пъти да защита необходимостта от това, те да се подчиняват на нас - човеците, защото сме много по-габаритни от тях, защото ... , но в края на краищата разбрах, че не съм права – ние действително сме равни с тях.

Хлебарките ме насочиха към това да търся причините за нашето лошо отношение към тях. По този начин забелязах по-специалното място на хлебарките сред останалите насекоми. А когато се замислих защо е така, те ми дадоха ключа за разгадаване – защото са друга цивилизация, която с нищо не е по-долу от нашата. Ние не сме единствени управители на Земята. Има и други, с които трябва да се съобразяваме. Заради това се страхуваме от хлебарките – те са като други „човеци“, които живеят (заедно) паралелно с нас и ни шпионират непрекъснато.
Не бих се изненадала, ако някой ден разберем, че на Земята има и още други цивилизации - например сред морските обитатели. Време е да свикваме, че даже на Земята не сме сами!)


Бях чела, че движейки се по еволюционния път в някакъв момент хората ще се отърват от насекомите – за еволюиралите няма да има инсекти. Това доста ме беше впечатлило. Сега си го обясних: когато хората започнат да виждат в другите същности душите, тогава формите ще изчезнат, а заедно с тях и насекомите.

*Прозорците ми са открити – не използвам комарници, защото ми спират притока на свеж въздух. Така при запалена лампа влиза по някой и друг инсект, но никога не са много – все пак аз живея на четиринадесети етаж.

[6-7.7.2017]
* * *

Грижа за планетата - careforplanet. Обявяване на проекта


18/7/2017

КЪМ ВСИЧКИ РАЗУМНИ ХОРА НА ПЛАНЕТАТА

СЪОБЩЕНИЕ


Ние*, разумни обитатели на планетата, поставяме началото на проект, целящ да се подобри състоянието на природата на Земята, да се съхрани и усъвършенства флората и фауната й, да се стабилизират и подобрят климатичните й условия.

Основна причина за инициирането на проекта е егоистичният, неразумен, разрушителен за Земята и обитателите й начин на поведение на много човешки същества.

Най-напред усилията ни ще бъдат насочени към намаляване разсипничеството на храната, която е жизнено необходима за болшинството обитатели на планетата.
Най-лошото отношение към нея е нейното унищожение - изхвърлянето й като смет. А единственото възможно оправдание за превръщането на годна за приемане храна в негодна за консумация може да бъде само нейното преобразуване в продукция, съпоставима по ценност и стойност с храната на човеците (като лекарствените препарати, например).

С цел ограничаване разхищението на храната ще се търсят, откриват и показват големите прахосници на хранителни продукти сред хората, техните организации и сдружения. Намерените ще се отбелязват чрез облаци от летящи насекоми (хлебарки, калинки и др.) периодично оформяни пред фасадите на техните помещения (жилища, административни и стопански сгради), като посочването ще продължава до преодоляване от обитателите на помещенията на зловредните навици да пилеят природните ресурси.

Кои са големите прахосници. Тези, които изхвърлят голямо количество още годна за консумация или вече негодна за употреба храна.

Какво е голямо количество. За сам човек или семейство, както и за заведения, предлагащи консумация на храна, това са една или повече порции ядене, изхвърляни ежедневно. За организации, които произвеждат или предлагат продоволствия, това е ежеседмично бракуване с последващо го изхвърляне на една или повече партиди от един или повече асортименти хранителни продукти.

Какво е годна за консумация храна. Всяка храна, която не би навредила на здравето на здрав човек, който в ежедневието си приема такъв тип храна (в смисъл, че не изпитва непоносимост, алергия и пр. към нея) и която би консумирал прекалено гладният, лишен от препитание човек.

Какво е негодна за консумация храна. Всяка храна, която може да навреди на здравето на здрав човек, който в ежедневието си приема такъв тип годна за консумация храна.

Предлагаме, на базата на собствени изводи и заключения, както и на посочваното от нас, да се изграждат и поддържат локални списъци, съдържащи имената и адресите на местни хора и организации, които разхищават земните богатства. Тези неразумни жители могат да бъдат санкционирани от местната администрация, като бъдат лишавани от права за някакви мероприятия, например зачеркване от "списъци за бедни и нямащи", или като им се отнемат полагащи им се по някакви критерии привилегии, например като многодетни семейства, като предприятия с екологично чисто производство и т.н.

В бъдеще очакваме в проекта да се включат и други инициативи, както и да се увеличи числото на разумните същности от Земята, които го подкрепят и активно участват в неговото реализиране.

Хората ще бъдат своевременно информирани при добавяне към проекта на нови инициативи, както и при внасяне на промени във вече действащите.

Моля, разпространявайте това съобщение или негов URL адрес.

За връзка с нас: izwezdi@gmail.com

__________________________
*Ние сме хлебарки, човеци, калинки и др., контактуващи помежду си по телепатичен начин.
Инициативата идва от хлебарките, които на Земята съставляват паралелна на човешката цивилизация. Те имат обща памет, като всичко, което научи една от тях, го научават и останалите. Социални са, много любопитни и често обхождат помещенията, които обитават. Нямат чувства. Инстинктивно избягват ситуациите, които заплашват живота им. Не изпитват болка. Имат добре развити физически сетива, умни са, а някои от тях - и много умни.




[18.7.2017]
* * *

Как стигнахме до съвместен проект с насекомите


След като хлебарките разбраха за големите различия между тях и нас, и се отказаха от стайчетата, решихме заедно да се борим за благополучието на Земята.
Беше естествено най-напред да започнем с най-големите разсипници на храната. Приехме да поддържаме два списъка в Интернет – на най-големите прахосници и на най-грижовните човеци. Аз щях да създам и поддържам файловете, а същинската информация щеше да се набавя от хлебарките – те са във всеки наш дом и по този начин „шпионират“ навсякъде.
В един момент се досетих, че съм единствен човек сред тях, докато те са много и ако нещо ме възпрепятства в работата ми, ще пострада общият ни проект. Споделих с хлебарките опасението си и те се умълчаха. След няколко часа ги попитах какво става, защо не се обаждат, а те тихо ми отговориха: „Съвещаваме се“. Вечерта легнах да спя и по някое време се събудих от гъделичкане отзад на врата ми – беше хлебарка, която инстинктивно смачках с ръката си и изхвърлих извън леглото. Събудих се и чух: „Готови сме!“. Аз им се скарах, че са ме събудили. Споразумяхме се повече да не ме будят, докато спя и да не се движат по леглото ми.
Разбрах, че те се бяха уговорили да ме предупреждават всеки път, когато разберат, че някой човек би могъл по някакъв начин да ми навреди. Звучи абсурдно, но не е – те вече на няколко пъти ме предупреждаваха (преди всеки мой контакт с определено лице, което не е сред доброжелателите ми).
Хлебарките успяват да ме накарат да им обърна внимание и да се свържа с тях, като една от тях се появява в полезрението ми.
За да проконтролирам замисъла ни поисках от насекомите да ми посочат няколко лица с адресите им, подходящи за списъка с нарушителите. Те ми продиктуваха данни, които се отнасяха за различни места, включително и извън България. Потърсих в Интернет информация за хората – опитвах се да науча нещо, което да ме ориентира. Някои данни никак не си пасваха, например посочване като адрес на несъществуваща улица в града или смесване на имена – на градове с улици и др. Досетих се, че хлебарките не са наясно с нашето административно структуриране – държави, градове, улици и прочие – те не могат да четат. Споделих с тях и те отново млъкнаха, за да се съвещават. Ако първия път отсъстваха ден, то този път съвещанието продължи цяло денонощие. Накрая се обадиха, като пак простичко казаха: „Готово!“.
Бях изумена! Хлебарките успяха за едно денонощие да структурират цялата Земя, разделяйки я на държави, градове, райони, улици и прочие. Беше невероятно!
Предложих на насекомите да ми дадат информация за няколко разсипника, които живеят съвсем близо до блока ми в Люлин, за да проверя данните. Получих имената и адресите на няколко човека. Един от адресите най-вероятно се отнасяше за улица „Люлин“ в София, но имаше един в квартала, в съседство на моя блок. Отидох до там, открих го, но не успях да разбера името на живущия там.
Тогава потърсих човека в Интернет и открих, че името му напълно съвпада с това на хотел в Банско. Помислих си, че това са богати хора, които купуват много повече храна, отколкото консумират и че вероятно са водили разговори помежду си или по телефон, уреждайки пътуване до Банско (беше края на ноември), с отсядане в хотел, който носи трите имена на собственика си.
Проумях, че хлебарките често ще грешат – тяхната информация идва основно от разговорите (понякога, но рядко и от мислите) на хората и по тази причина ще е неточна.
Трябваше да се откажем от този начин на изготвяне на списъците.
Обсъдихме нов вариант - инсектите да указват местата с най-големите прахосници, а списъците да се създават и поддържат от местни хора.
Смятахме (или може би само аз) посочването да става чрез оформяне на кръг от телата на живи насекоми върху вертикална плоскост. По-късно разбрах, че хлебарките не са приемали варианта на сто процента. Но по това време не знаех това и подготвях материала, с който да известим на хората за съвместния ни проект, като очаквах от хлебарките да създадат пред очите ми кръг, който аз да снимам и приложа към съобщението.
Хлебарките някак си се бавеха. Първоначално често-често ги подтиквах към сформиране на кръга, а после спрях. По някаква причина се бяха умълчали, като единствено от време навреме ми казваха, че не са се отказали от проекта.
Те се появиха отново едва през юни на следващата година, но вече като хвърчащи хлебарки.

[29.7.2017]
* * *

Сприятеляване с хлебарките


Още в самото начало хлебарките попитаха дали е възможно да се сприятелят с нас. Искаха да ги приемаме като домашни любимци. Интересуваха се защо човеците не ги понасят и защо се страхуват от тях.
Мисля, че те предварително си бяха изготвили стратегия за сприятеляване, която променяха в ход. Първоначално се опитваха да ме убедят, че те изобщо не са страшни, като на два пъти хлебарка дефилираше пред мен (върху клавиатурата ми) по такъв начин, сякаш участва в модно ревю. В един от случаите аз я снимах отблизо, като създадох няколко различни кадъра (Вижте снимките тук ).

Не успявах да приема инсектите – свиквах едва-едва с присъствието им. Инстинктивната ми реакция беше да подскачам, бягам, викам, каквото обикновено правят повечето жени при внезапна поява на хлебарка.
Когато тази година насекомите се появиха отново, нещата коренно се промениха, защото най-големите сред тях бяха съвсем малки - приблизително 1/6 от големината на нормална калинка, а по-дребните приличаха на по-едри точки. Върху такива насекоми подробностите от тялото се губят и така хлебарките са много по-приемливи за очите. Такива ги виждах дни наред, когато вечер се движеха и хвърчаха по стените до леглото ми.
Една вечер се появи малко по-едра хлебарка, добре оформена. Беше се залепила от вътрешната страна на лампата и стоя така до заспиването ми. След два дни се появи друга пак по-едра (или същата), която стоя залепена за тавана през цялата вечер – явно ме учеха да привиквам с хлебарчестата форма.

Проблем ми създаваше желанието на хлебарките да кацат и стоят върху леглото ми. Първоначално не разбирах защо го правят, докато не се досетих – всички котки, които съм отглеждала, спяха върху леглото ми. Даже котката на комшиите ми, която много обичах и изглежда че тя ми отвръщаше със същото, остана на два пъти да нощува при мен и спа в леглото ми - в краката. Хлебарките се опитваха да кацат на точно същото място. На няколко пъти им обяснявах, че не всички домашни животни спят в леглата на хората, че ако насекомите нощуват с нас ние може да ги смачкаме и пр. Мисля, че все още хлебарките искат да ме накарат да ги допусна в леглото си. Разбирам, че за тях това е показателят, че най-накрая съм ги приела.

Веднъж, докато пишех материал за хлебарките и се обръщах непрекъснато към празната стена, за да ги питам дали одобряват написаното от мен, в един момент ги помолих да се появи на стената една хлебарка, която да виждам, докато общувам с тях. В следващия момент хлебарката вече беше там. Стоя залепена за стената от сутринта до късно вечерта, когато заспах. На другата сутрин на стената нямаше хлебарка – не беше се залепила.
През времето, докато хлебарката стоеше на стената, аз на няколко пъти се храних, писах на компютъра си и правих много други неща, а насекомото така и не помръдваше от мястото си. Разбрах, че се храни веднъж на ден, а през този ден то беше на пост като воин.

Хлебарките са много организирани и спазват стриктно позициите си в тяхната йерархия. Първоначалните разговори проведох с някаква хлебарка, чийто тон ми звучеше много заповеднически (като на много голям началник, например Путин). После разговорите започнах да провеждам на по нормален тон, а често от тяхна страна долавям само „да“ и „не“, а понякога и едва ги чувам. Разбрах, че не всички хлебарки умеят да говорят телепатично с хора, а също така, че хлебарките се раждат със заложени в тях умения – да контактуват телепатично, да ръководят, да летят и др. Те сами контролират популацията си, както и уменията на поколението. Не случайно миналогодишните хлебарки изчезнаха за месеци, за да се появят на тяхно място новите, умеещи да летят.

Хлебарките имат странно отношение към снимките. До сега не можех да открия точната причина и смятах, че или снимането е за тях процес, който по някакъв начин физически им вреди, или го приемат за нещо недобро, заради нашето лошо отношение към физическата им форма. Току-що от самите хлебарки разбрах, че не искат да ги снимам, защото хората се отвращаваме от вида им.
А аз държа на фотосите, защото вярвам, че те ще направят разказа ми по-правдоподобен.
До сега почти не съм успявала да фотографирам насекомите. Веднъж снимах една дефилираща хлебарка, чиито снимки не пожела да разгледа нито един мой познат. Миналата година хлебарките прекратиха контактите си с мен, заради моето настояване да снимам „живия“ кръг.
Наскоро отново помолих насекомите да ми позволят да ги снимам, докато се движат вечерно време по стената ми или докато през деня хлебарка стои залепена за стената. Исках да заснема и облак от летящи инсекти. В деня, следващ молбата ми да ги снимам, вечерта се появи само едно насекомо и при това калинка. Тя застана по средата на лампата ми като брошка и доста време стоеше, без да помръдва – явно позираше. Тогава аз я снимах, но по-късно се ядосах. Реших, че хлебарките се отнасят несериозно към общата ни работа и се отказах да мисля повече за тях и проекта ни. На другата вечер се появи малко по-едрата добре оформена хлебарка, която се залепи за тавана и няколко съвсем малки хлебарчета, които циркулираха и хвъркаха около нея. Тогава ми разрешиха да снимам – на фотосите хлебарките едва се забелязват.

[29.7.2017]
* * *

Работата по общия ни проект продължава


Първата наша инициатива е свързана с посочване на хора, предприятия и организации, които имат егоистично и разсипническо отношение към храната. Това начинание е в ход.

Следващите ни няколко ангажимента ще бъдат насочени срещу умишленото прахосване на земните богатства.
Перманентно ще бъдат откривани и посочвани предприятията, които с цел по-голяма печалба преднамерено унищожават материали, суровини, природни ресурси. Това са тези производители, които нарочно включват в предлаганите от тях изделия по един или повече по-слаби детайли, без възможност при повреда да се подменят с нови, като по този начин принуждават клиентите си през определен интервал от време да закупуват изцяло нова стока. Като пример може да бъде посочен чопър с ножче, което не се предлага на пазара, a издържа малко на брой употреби, или кожени дамски обувки с оригинални токове от синтетичен материал, който се поврежда по-рано от основната част на обувките и др.

Много производители несъзнателно влагат по-слаби елементи в окончателния си продукт. Техните действия са неразумни, но не предумишлени и по-тази причина ние за сега няма изрично да ги отбелязваме. Апелираме към всички тях да подобрят подбора на материалите за изготвяне на продукцията им – срокът на годност на суровините, на отделните елементи и на окончателния продукт трябва да не се различават съществено, за да се намали разхищението на суровини и материали.

Работим и върху проект, който ще предупреждава за умишлени палежи, за умишлена незаконна сеч на гори и др.

Поради естеството на извършваната от нас дейност най-активни са насекомите. Те са тези, които откриват и посочват най-големите рушители на планетата.
Ние се обръщаме с молба за съдействие към всички загрижени за бъдещето на Земята хора. Нека започнем да публикуваме и поддържаме списъци (в Интернет, в локални мрежи, например в кампуси или в друга среда) с данни за най-неразумните земни жители. Бихме могли да водим и паралелни списъци с информация за най-добрите сред нас.

За сега не сме разработили методика за принудителна отмяна на указване. Ако по някаква причина посочването от насекомите на нарушител трябва да се отмени, то единствената възможност е договаряне чрез имейли.

[29.7.2017]
* * *


Горе >     |     За контакт     |     Помощ