Споделено от Авин

Поезия


Сън сънувах
Мамо, мамо, сън сънувах.
Тате чули, чуден сън.
Ти от работа дойде си рано,
- чудна пролет бе навън.

Ти ни каза: "Мир е вече!
Мир по цялата земя."
Да, да! Тъй бе, тате!
Аз разбрах, това е важно
и за вас, за мен и бате.

После на разходка ни изведе
с новичка лека кола,
и от магазините си взехме
много, хубави неща.

Аз се радвах, скачах, скачах,
вярвах, че ще бъде все така.
Но на сутринта ... поплаках
... че бе само във съня.

* * *

Скиор
Ах, как обичам да гледам скиора, как пори по склона гръдта на Балкана
и в своя шеметен унес унесен, оставя пътечка и сребърна пяна.
Облегнат на щеките гледам следата, докато тя се загуби надолу, в среброто на ската...
Мисълта ми се рее, прехвърлила далеч синевата...
В душата е волно. Сърцето тупти бързо, доволно.
...Но все пак... Искам да имам крила на орела!
Мечта ме е обзела - да летя в простора!
Да видя всеки успех на скиора - неговата пътечка и сребърна пяна.
Да видя Деня и Земята в лазур огряна. Тогава душата ще бъде в най-светла премяна.

* * *

Облаци бeли
Облаци бeли горе в небето,
колко сте нежни, красиви, ефирни,
как бързо менят се вашите форми,
като лицата на дечица немирни.

Слънцето щедро с злато ви облива,
ветрецът гали златисти къдри,
о, завиждам ви, облаци бeли,
вие нямате ни мъки, ни скърби.

Вие живеете моето детство,
което бе пълно с мечти, идеали,
но то изостана от годините бързи.
Дали ще догони? Кога ли?

Желание силно тежи на сърцето -
"Бъдете в мечтите на децата,
и винаги горе, на чисто, в небето,
незамърсени с прахта от Земята!"

* * *

Ехо от Родопите
Поля, гори и върхове, в едно се слели,
широко разпрострели зелена снага в безкрайна синева,
а в синевата плуват облачета бели.
Родопи! Прекрасно сътворение в света!
Лудей сърце! Обливай се в мечти и аромат от дъхави треви!
Погледай Небето във водите на езерата сини.
В тях искрят и светят потопени безброй звезди от Светлината възродени.
   Иди, вдъхти и виж!
   Погледай от високо простора и облаците в синевата.
Тогава ще почувстваш човешките стремежи и себе си, и Красотата.

* * *

Когато видя Човека
... сякаш се къпя в морето
което гори, пламти,
което ме пали със огън,
от огъня на скъпи мечти.

...сякаш съм в някакво царство,
в което съм бил и живял,
...сякаш съм в някакво царство
на любов, красота, идеал.

...а чувство силно напира,
- необуздана планинска река,
и чувствам - Живота извира
от всяка Човешка душа.

* * *

Сърце човешко
Сърце, сърце, отговори? Защо се много ти вълнуваш,
защо те много боли,
когато някой те кори,
когато някой те заплюва?
Защо, че да се греши без ред, допускаш,
че право е единствено на теб?
Сърце, ти знай: сърце тупти на всеки в гърдите
и ако някой те отново макар жестоко наскърби,
не се обливай в отрова! Не стягай челюстите в яд!
Не прави залъка горчив на този някой в този свят.
Ти знай - той греши, това е просто грешка,
която се топи и чезне в голямото сърце човешко.

* * *

Един живот в живота
В живота безкраен какво съм аз?
Защо живея? Не мога точно сметка да си дам, но знам
- животът е красив в труда и в любовта на хората!
И само с труд и обич ще трябва да живея.
Така към живота ще бъда човек.
Така ще Му изпълня волята и
Така към живота дълга си голям.
А дълго аз не ще живея с моя скромен дял.
Смъртта и мене ще споходи в някой час,
но ще остане да живее това, с което съм живял и
във вечното от всички, ще се влее и мойто аз.
И нека то да бъде ек, и пак да служи на Доброто и новия Човек!

* * *

Моята родна Земя
         /човек ще полети към Звездите/
Аз имам богатства огромни, безмерни,
обширни поля, гори, планини, диаманти,
злато и купища перли, и заветите на моите деди.
Радостта в мене прелива, от радостта песен редя,
защото и аз съм един от безброя на мойта планета рождена, на моята родна Земя.
Но за едно ще се боря без отдих - да има обилно блага, богатства,
които определят Човека на моята родна Земя.
И утре, когато премине зората космична и устремено Човек в безкрая лети,
със чест да докладва: "Привет от Земята, привет Вам, далечни Звезди".

* * *

Не искам да пътувам сам към звездите!
Не искам да бъда сам, дори и велик!
Искам заедно да наблюдаваме звездите
и заедно напред да вървим!

На своя брат, сестра подай ръка!
И ако някой от нас достигне Радостта,
ще бъдем в Нея - всички.

* * *

Ако Обичта, Красотата и Радостта ни бяха дадени даром ... към какво щяхме да се стремим?

* * *

Защо
Кажи защо, защо, защо, в сърцето ми искрици светли ти запали?
Кажи защо, защо тъй радостно ми каза - "Да!"
Кажи защо, след това ме ти забрави и ме остави сам ... със моята тъга!
Сърцето ми гори със светъл пламък.
Изгаря моето сърце.
Аз гледам от страна и страдам.
Подобно камък в безмълвие, без сила падам...

О, Боже мой, когато отново Зората зазори,
от Зората искрици светли изпрати
и с нежността на ясните очи в камъка живот да възроди.

Искрице малка от зеница остра,
светни в нощта, светни в нощта!
Искрице малка от зеница топла,
върни деня, върни деня!

* * *

Обич
"Във обичта е всичко" - така е казал Той,
но плува тя в забрава и грешки безброй.
А искам аз, напред като вървя
със Нея да сме все едно: във Нея аз и в мене Тя.
Така във пътя напред като вървя, не ще остана сам,
но с вярата във Обичта велика.
Докато кръв във жилите ми блика,
докато Обичта не е сподавен стон, а за живота Вечен - основния закон.

* * *

Послушай, послушай ... листата шумолят ...
листата си говорят ... листата ни приспиват ...
Нали, нали шумолене на листа ще има винаги,
когато има ... влюбени.

* * *

/Благословен Бог, благословени делата Му/
Две очи, ясни очи. През тях света видях:
Пшеничени нивя, поляни със цветя, цветя.
Малинови градини.
Планински склонове облечени в гори, ручеи, реки.
Планински върхове покрити със сняг и бяли облаци над тях.
Въздух - кристално чист, пропит с аромат на здравец и топъл трепетен теменужен аромат.
Небе - прозрачно, гълъбово-синьо.
Сияйно слънце, слънчеви лъчи и птици, реещи се в тях.
Така в деня.
А през нощта - мастилено небе,
светла, спокойна луна, тишина...
Звезда до звезда!
Път във нощта.
Видях и мойта звезда,
и други да светят до нея,
нашата Нова Светла Съдба.
Очи, благодаря!
Очи, безкрайно признателен съм ви!
Но ... простете ... не мога нищо да ви дам,
освен ... сълзици две от Радостта, що блика в мен.!

* * *

Пожелание:
И утре, когато през годините минеме,
и неволно хвърлимe поглед назад,
да сладни аромат от малините - дивите,
без капка тъга, печал или яд!

* * *

Елегично
В тъма, без пламък, изгаря моето сърце.
Съзнанието ми с отрова се опива ... Но,
ще се срещнем ли лице срещу лице мой блян,
копнеж, що в мене се разливаш? ...
Аз искам да живея и творя на свобода,
във щастие, с цял дял, но все се лутам,
все без път вървя в широкий друм,
на сивия живот във мътния му вал.
Ще дойдеш ти, копнежо скъп, навярно на Луната,
щом зло тупти в човешките гърди,
наместо добротата.

* * *

Песента на машините
         /На щанцьорите и метало-пресьорите/
Стоманените автомати дишат,
във ритъм бърз на чудна песен,
и лентите безспир се нижат,
текат детайлите в кристален блясък.

На историята наша нова
тя победите повтаря,
и успехи все по-светли,
най-скъпите мечти заветни,
разкрива и осъществява.

Хвала на твърдите десници,
които "композират" песента,
които име дават на живота,
едно и също със самата нея,
със силата на любовта.

* * *

Нова Година
Честита ни Нова Година, братя!
Да си честитим Нова Година
                 в тази нощ!
На старата,
    последният час веч удари,
а Новата
    в гърдите пулсира със мощ.
    Новата ...
Старата сякаш с отровни струйки
                 ни трови
тя, старата,
    сякаш направи ни зли,
но не може да затегне в окови
любовта към Доброто, Живота,
    и нашите светли човешки мечти.
Заради тях аз извиквам отново -
    честита ни Нова Година!
Нека Тя бъде добра,
- символ на нашата обич сърдечна -
и не година,
     епоха,
        а в Безкрайността - Вечна!

* * *


Връщане към 'Гости на ANEsWay'