Споделено от Авин


Размисли


Двете сфери
Отрицание на смъртта, стремеж към Радостта


Аз имам брат по-голям от мен. С него сме в отлични отношения. Той се грижи за мен, аз пък го слушам. Обичаме се.

Вчера ми казва: "Ела да видим някои работи". Аз го последвах без да се замисля. След малко се спряхме и гледам пред нас две сфери. Какви сфери? Просто, сфери с диаметър, може би, около 1 м. Те бяха непосредствено пред нас, можеше с ръка да ги докоснеш.

Едната сфера беше черна, съвсем черна. Спомних си от физиката, че най-черното е бездънната дупка, която поглъща всичката светлина. Но това не беше дупка, а сфера, но тъй като беше покрита с нещо, като черно кадифе или черен велур, тя поглъщаше всичката светлина.

Другата сфера пък беше бяла. Но не бяла, както казваме "болнично бяла", но бяло, което непрекъснато отразяваше сребристи и златисти отблясъци. Те, просто, извираха от нея. Но не само сребристи и златисти, но и млечно-сини с цвета на изкъпано небе, млечно-зелени, като цвета на току-що поникнала тревица, като с цвета на кайсиев цвят. Сферата беше прекрасна, прекрасна. С думи не мога да опиша красотата й. Тя ме бе обзела със своята красота, когато брат ми каза: "Сега ще отворя капака да видим какво има вътре". Кимнах в знак на съгласие, но като че ли не смеех да гледам в сферата, а гледах в лицето на брат си. То в първия момент беше сериозно, след това се отпусна, някаква светлина се отрази от него и ... не, не мога да опиша с думи, какво излъчваше лицето му. Нещо подобно, на което казваме - удивление, радост, блаженство. Аз го попитах плахо: "Какво виждаш вътре?" След няколко секунди той ми отговори спокойно, но някакси тайнствено: "Виждам Бог". "Бог ли?", неволно отвърнах. Аз си мислех ... нещо съвсем друго. Тогава бавно си обърнах главата и погледнах в сферата. Тя бе изпълнена с нещо, като разноцветни цветчета, нежни, красиви, които в ритъм непрекъснато образуваха удивителни фигури. Спомних си за калейдоскопите, които си правехме някога. Но тук цветчетата бяха живи. Спомних си студа, какви цветя рисуваше по стъклата на прозорците, ледено-кристална красота, но тук красотата беше цветна, топла, жива.
Бях се прехласнал в сферата. Струваше ми се, че мога да я гледам дълго, дълго време, как във вълшебния ритъм непрекъснато се редяха нови и нови картинки, непознати орхидеи ... Как да се изразя ... просто цветна полифония, цветна небесна музика..

Тогава казах на брат си: "Но това не е ли по-точно живота?" "Да", ми отвърна. "Значи ти смяташ, че Бог и Животът са едно и също?" "Именно - какъвто е Твореца, такова е и Творението". Замислих се.
"Сега ще отворя капака на другата сфера", каза брат ми. Кимнах с глава инстинктивно, но след това реагирах - "Не, не, недей, може би вътре ще видим дявола." Представих си го черен, изцапан със сажди, както го описват, с малки лукави тъмно-синьо-зелени очи, с рога и копита, с опашка. Ами ако рече да пръкне и се разскача злонамерено ... всичко ще се обърка.

Но брат ми настоя. "Все пак нека да видим!" Отвори капака. Отново не смеех да гледам в сферата. Втренчено гледах брат си в лицето. Бях изтръпнал. С две ръце се бях хванал за неговата ръка. Лицето му беше строго, съсредоточено, след това като че ли се остъкли и загуби жизненост.

Чух гласа му като стъклен: "Погледни, де, погледни". Със страх обърнах главата си и погледнах във сферата ... Нищо не видях - само черна, студена и страшна пустота. "Нищо не виждам" - му отвърнах - "само черна, студена и страшна пустота.". "Така е ... това е смъртта." "Прав си, няма нещо, което да е по-страшно от нищото".

Брат ми хлопна капака на черната сфера. Погледите ни отново се спряха на бялата. Цветчетата продължаваха в своя ритъм и музика да формират нови и нови удивително красиви и съвършенни фигури. Тогава, о чудо, тогава забелязах, че те не бяха пъстроцветни цветчета, те бяха пъстроцветни очи, които излъчваха любов и радост. Те ни се усмихваха. Постепенно изпълниха сферата и всичко наоколо. Ние бяхме, просто, потопени в тяхната любов и радост. Потопени.

Брат ми шепнеше нещо ... накрая долових: ..."Татко наш ... Господи Исусе Христе ... - благодарим Ви. Амин"

* * *

(Във връзка със стихотворението "Сън сънувах"):
Лошо устроеният живот, този вечен егоистичен стремеж за трупане на материални ценности повече, отколкото е необходимо, създава не малко мъки на хората.
Все по същата причина желани радости, необходими за душата на всеки един, остават неродени, а човек излъган.
Кой не обича радостите! За нас те са абсолютно необходими. Но именно необходимостта не ни ли задължава да бъдем по-внимателни, по-добри и правдиви, така че чрез нашите постъпки да не ограничаваме и унищожаваме радостите в живота. А тъкмо обратно: да създаваме радости, съзнателно да се стремим към тях, защото те са за всички ни.

* * *

Сянката на красотата може да бъде грозна, ако повърхността е неравна.

* * *

За греха

"Ако не знаехте, грях нямаше да имате, но тъй като знаете, греха ви остава. "

Има Един , който е без грях. А ние всички до един грешим, грешим, грешим и все грешим, и пак грешим. Кой повече, кой по-малко ... Защо е така? Отговорът е най-простия, той е просто аксиоматичен! - Защото духът ни е немощен, желанието да не грешим - слабо. Какво да направим? Отново най-простото - да помолим Силата да ни даде сили и укрепи вярата, и мощта на духа ни в светлината на Разумa ...

Горното - от една страна. От друга - като се появи в съзнанието ни, в ума ни, някаква мисъл за действие, независимо каква, нека да я потопим в Божествената вода , която е символ на чист Разум и тогава да анализираме и установим дали е разумна и чак тогава да я приложим. Ако я филтрираме чрез любовта /не става реч за Божествената Любов/ човешката, която в същност е нещо като "смес от лой, грес и петмез", може да сгрешим. Но да я проверим чрез Разума, който е в единство с Любовта. В такъв смисъл и Христос казва, че когато човек контактува с Небето, той контактува с Разума, в който е съкровището!
Питат Го - когато човек контактува с Небето, той с духа си или с душата си контактува? Отговорът: "Той не контактува с духа си, нито с душата си, но с разума, който е между двете".

Да овладеем принцип на проверка и след това да прилагаме. Да си пожелаем успех!
Ако имаме успех " ... ще правите чудеса и по-големи от мойте." /Христос/

На тема Разум, Мъдрост да четем Соломоновите притчи.

* * *

Връщане към 'Гости на ANEsWay'