Начало > По пътя >


Доброто








Забележка: Цитатите без автор са от Учителя Петър Дънов.






Доброто. Добрият човек


             Що е Добро?
„Истинското добро е онова, което е едновременно добро за всички.”

„Доброто е кръвообращението на човека.”

„Доброто е израз на любовта.”

„Кой е топъл човек? Топъл, добър човек за мене е онзи, който не ме ограничава, оставя ме свободен. И аз за него съм добър, когато не го ограничавам.”

„Добър човек е този, у когото няма зло.”

„Кой човек е добър? Добър човек е онзи, който мисли, чувства и постъпва добре.”

„Добрият човек всякога остава тих и спокоен.”

„Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си.”

„Малко добри хора съм срещал. Добрият човек е добър в малките работи. Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете, че плаче, и той се спре да му услужи и после продължи пътя си, това е добър човек...”

„Както човек не може без щитовидна жлеза в организма си, така и светът не може без добри хора. Добрият човек е щитовидната жлеза на света.”

             Доброто възпитава и храни
„Ако доброто не можете да оцените, злото никога няма да оцените. Човек от злото не се възпитава, доброто го възпитава. Злото не може да даде възпитанието, то само ограничава. Например злото ще те ограничи да не ядеш много. Казвам: единственото нещо, което може да възпитава човека, това е доброто - то е храна за сърцето. Злото ще те ограничи да не ядеш много, а доброто ще те нахрани. Що е възпитанието? Резултат на доброто. Доброто е храната, която се дава на човека: добра храна, добри мисли, добри чувства, добри постъпки - всичко това е видимо в света.”

„Човек, който иска да бъде силен, трябва да бъде добър. Добротата е храна.”

             Последствията от доброто
„Определено е времето за доброто. Като се направи веднъж, то носи своето отражение. Само веднъж можеш да направиш добро, но много години след това ще се радваш. Ехото или отражението на доброто трае дълго време.”

„Няма добро, което да не носи своите добри последствия.”

„Добрият лесно трансформира състоянията си, лесно се справя с мъчнотиите си.”

„От доброто, което човек прави, се определят неговите дарби, здраве, сили и материално състояние. Доброто е магия, с която човек превръща отрицателните сили в положителни.”

             Допирът с доброто и лошото
„Да те познава добър човек е благословение, а да те познава лош - проклятие.”

„Добрият човек помирява хората, а лошият разваля отношенията между тях.”

„Добрите хора изнасят това, което лошите носят. От лошите хора излиза доброто, а добрите го раздават. Лошите хора - това са корените на растенията, които живеят в гъстата материя. Само корените могат да извличат от земята необходимите сокове за растенията. Растенията подемат тия сокове нагоре и после създават в тях сладките плодове. Ако корените не съществуват, никакви плодове няма да има.”

„Когато правите добро някому, не очаквайте нищо от него. Добрите и лошите хора са изпит за вас. Бог ви изпитва чрез тях. Бог ви изпитва чрез хората, които ви обичат, и чрез тези, които не ви обичат. По това как ще отговорите на техните чувства - с Любов или с ‘око за око, зъб за зъб’.”

„При умните, при добрите хора работите стават лесно. При лошите хора работите стават мъчно. Дойде един честен човек, каже ви нещо и всичко става лесно. Дойде един лош човек и работите ви се объркват. То е много естествено; при влага и топлина работите стават много лесно, а пък при суша и студ работите стават мъчно.”

„Аз считам, че добрите хора са здрави, а лошите са болни. Добрите хора в света са дошли, за да поправят света. И Бог, и Учителите работят чрез добрите хора. Това са органи, това са проводници. Без тях светът не може да се поправи. Без добрите хора в света никаква идея не може да се лансира, никаква идея не може да се прокара. Лошите хора не знаят как да го направят. Туй, което е необходимо за нас, един лош човек никога не знае как да го направи.”

             Доброто и здравето
„Всяка светла и възвишена мисъл, повтаряна често, чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека. Природата възнаграждава за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправяна към някого. Така може да се помага при различни заболявания. Мислете за здравето, за да го привличате и усилвате. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите.”

„Законът на доброто е закон за подмладяване. Законът на злото е закон за остаряване. Които искат да се подмладят, да правят добро.”

„Остарели сте, защото всичкото добро, което минава през вас, не го приемате.”

             Миналото и сегашното добро
„По времето на Христос светът беше друг, а сега е съвсем друг. Днес светът не е такъв, какъвто беше преди две хиляди години. Ние казваме: днес не сме такива, каквито бяхме едно време, не сме толкова лоши, по-добри сме днес. И в бъдеще светът ще бъде по-добър, отколкото е днес. Едно време бяхме добри - без да проявяваме своята доброта. Сега съзнанието на хората е по-високо. Те съзнават, че има нещо добро в тях, което трябва да проявят. Във всеки човек има нещо добро, но ние още не знаем онези методи, по които можем да проявим своята доброта.”

             Относителното добро
„Много от сегашните добри хора са страхливи. Те са добри от страх, а не от убеждение. Някой е добър и гледа да изпълни закона. Щом той гледа да изпълни закона от страх, този човек е добър само една трета.”

„Добрината на сегашните хора е често икономическа, търговска добрина. Щом някой човек е на служба, той е добър. Щом получава голяма заплата и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма. Докато човек има условия да се храни богато, мазничко, и той самият е мазничък, добър, но когато започне да яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, казва: „Не се живее вече”… но това е относителна добрина.”

„Какво е доброто на сегашните хора? - Те правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие.”

              „Като живее човек трябва да бъде добър или лош. Среден път в живота няма.”
„Да бъдеш добър или лош, това зависи от тебе, а не от външните условия.”

             Как се става добър
„Вие сега казвате за някого, че е добър. Защо? Най-първо трябва да си представите добрия човек с всички възможности, които има в себе си. Всеки човек, който има всички възможности и всички условия, е добър. Това са необходими елементи на доброто в човека. В тази азбука ще видите закона на движението, еволюционния начин, по който нещата стават. Защото всичко в света става постепенно. Ако ти, като кажеш „добро”, чувстваш в себе си, разбираш, че имаш всички възможности и условия, значи си добър човек. Щом не ги съзнаваш, ти не си добър. Не че в този смисъл не си добър, но предметът не е проучен. Ти не си проучил, не знаеш какво нещо е доброто. Щом започнеш да мислиш за доброто, дава ти се възможност всичко да направиш. В този кръг, в който живееш, може да направиш всичко. Разумният човек, добрият човек може да превърне желязото в злато, ако му трябва злато.”

„Хората се раждат добри, но трябва да проявят своята доброта.”

„Човешките същества са естествено добри, ако умовете им не са извратени и представите им разстроени от фалшивите учения на нечии егоистични интереси, политическа пропаганда или расови и религиозни проблеми.” - от Тибетеца

„Когато казвате някому, че не е добър човек, това подразбира, че той не е работил достатъчно.”

„Доброто е Божествено качество, което иде от висшите светове и минава през всички по-долни светове. Доброто ще дойде, но преди всичко човек трябва да се справи с ред отрицателни качества в себе си: със съмнението, с ревността, с малодушието, със злобата, с отмъщението.”

„Работете върху себе си, да се събуди доброто, вложено във вас.”

„Човек развива доброто в себе си когато дружи с добри хора или когато дава възможност на доброто в себе си да се прояви навън.”

„За да бъде човек добър в пълния смисъл на думата, той трябва да познава закона на Любовта. След това добрият човек трябва да познава закона на Мъдростта, като носителка на знание и светлина. Най-после добрият човек трябва да познава закона на Истината, която дава свобода и простор.”

„Добрият човек трябва да е умен, трябва да е справедлив. Без вътрешна просвета човек не може да бъде добър. Добрият носи в себе си светлина, топлина и сила.”

„Някой казва, че иска да бъде добър. Това е най-лесното. Всеки човек може да бъде добър. - Как? - Когато се бори със злото. Добър човек е онзи, който се бори със злото. Ако се бори със злото, човек става добър. Значи от човека зависи да бъде добър или лош. Като казвам, че трябва да се борите със злото това не значи, че вие сами трябва да се борите, но доброто у вас трябва да се бори. Турете доброто на фронта да се бори със злото, а вие му бъдете тил и му помагайте. Това подразбира добър човек.”

„Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към разумен живот. Разумният живот съставлява база за проявление на доброто.”

             Лошото в теб
„Като съзнаваш своята погрешка, ти си по-добър, отколкото когато не я съзнаваш.”

„Когато откриеш лошото в себе си, благодари на Бога, че ти е дадена светлина да го видиш.”

„Ако дойде на езика ви лоша дума, веднага я обърнете на добро. Ако помислите лошо за някого, намерете веднага една добра черта в него и мислете за нея. Някой лъже. Не се спирайте върху това, но вижте колко е сръчен. И зад лошата проява понякога се крие нещо добро и благородно.”

             Когато правиш добро …
„Мислите ли добро за другите и те ще почнат да мислят за вас добро.”

„Когато правиш добро, скрий го, нека само Бог знае това, а когато правиш зло - открий го, нека знаят всички, че си направил зло, за да се изправиш.”

„Доброто трябва да се отглежда така, както се отглежда едно дете, дърво, цвете, за да може всяко добро, което сте направили, да расте.”

„Прилагайте доброто към всички хора, без да мислите заслужават ли го, или не.”

„Правете добро и не се тревожете. Доброто ще ви изведе на добър край.”

             Доброто, битието и Космоса
„Добрите хора са проводници на Божественото.”

„Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непременно да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл.”

„Доброто, като елемент в Космоса, внася подтик във всички живи същества, във всички звезди и планети.”

„За битието няма какво да се говори. То само по себе си е добро. Всичко, което Бог е създал, е добро. Вие трябва да се стремите към доброто в света - нищо повече. Що се отнася до страданията и до подобните на тях, те са временни неща. Те се явяват и изчезват, те са изключителни положения. Защо и за какво съществуват, днес вие не можете да си отговорите. Един ден, когато завършите развитието си на Земята … ще благодарите на Бога, че благополучно сте минали всичко.”

„Смисълът на живота се заключава в прекрасните работи, които свършваме, в доброто, което правим.”
[8.7.2014]
* * *

Правенето на добро

Прави добро без никой да разбира, че ти си направил доброто! Прави добро само когато Ти искаш да го направиш!

Ако правиш добро и го разгласяваш, тогава не е ясно на кого точно правиш добро - на себе си ли, защото така ставаш популярен, печелиш симпатии и т.н., или на друг човек.
Ако отпадне доброто към теб, ще направиш ли пак същото добро - ще помогнеш ли, ако ти самият не получиш нищо?
А защо правиш доброто? От "кумова срама" - някой те е принудил? Или, може би, ти самият се нуждаеш от добро (любовта и симпатиите на другите, популярността) и затова правиш доброто. Много хитро - хем ти получаваш своето - измъкваш се от неловка ситуация или печелиш с елементарни средства лаври от другите, хем и някой спечелва от това. Така ли хитруваш?

Ако не искаш да направиш конкретно добро, но го правиш от "немай къде", тогава ти липсват собствени критерии за доброто. Разсъждавай известно време върху темата, убеди себе си, че си прав и от тук нататък не допускай някой друг да взима решенията за правенето на добро вместо теб. Не се спотайвай и не отлагай! Много е важно да си наясно със себе си за правенето на доброто. Защото то може да е источник на радост, но може да причинява и страдания (напр. се "изсилиш" и дадеш всичките си пари за някаква "милосърдна" кауза и после гладуваш).
И така, защо правиш доброто - за да спечелиш ти самият или за да спечели някой друг? Ако е за да спечелиш ти, по-добре измисли по-достоен начин да просперираш - на хората взе да им омръзва от правенето на добро по този начин.
А ако е за да спечели друг, тогава мълчи. За другия е по-добре да не знае от кого е получил доброто - така ще се чувства по-малко задължен. Или искаш той да се чувства задължен! Към теб! Значи отново правиш доброто за себе си. Егото пак те е подвело. То все прави нещата за себе си, а ги поднася в благовидна форма така, сякаш ги прави за другите. (Егото постоянно ни разиграва, трябва да сме нащрек с него!)

Запомни, ти правиш истинско добро, когато ти идва отвътре да го сториш. Ти се радваш, защото другият ще се зарадва. Ти се радваш, защото другият се радва. Изобщо и не помисляш да разкриваш, че ти си благодетелят, защото така би помрачил радостта на другия (той вероятно ще започне да се притеснява от теб), а значи и своята радост. Да, единственото нещо, което правиш за себе си, когато правиш добро е, че си подаряваш радост - радост, защото някой друг се радва... И така ще бъде до времето, когато освен да правиш добро, ти нищо друго няма да правиш, а съпътстващата радост ще е най-трайното чувство, което ще изпитваш. Тогава, вече нищо няма да правиш за себе си.
[2009]
* * *

Когато проявяваме лошо качество, тогава действието му би трябвало да обърнем навътре, към себе си – ние да сме най-потърпевшите от последиците на проявеното от нас недобро. Например, ако завиждаме на някого, тогава трябва само ние да страдаме от това си лошо качество, а към този, на когото завиждаме, трябва да изпращаме само добра енергия – да му правим добрини!
[3.5.2012]
* * *

Зад всяко мълчание стои праг

Лошата дума, постъпка или отношение човек може да приеме с мълчание един, два, три, десет пъти, но в един момент ще реагира. Тогава и той ще каже лоша дума, ще избухне, ще промени отношението си или просто ще си тръгне.
[1.12.2013]
* * *

За доброто и лошото

От дълго време разсъждавах върху двете полярности в света. Мислех за това, какво е бяло и какво е черно, кои са светлите и кои са тъмните сили в живота, кои са хората, движещи се по десния път и кои са тези, вървящи по левия.
Непрекъснато ми се налагаше да поставям под съмнение представите си за положително и отрицателно, наблюдавайки добрия живот на някои хора от лошо постъпващите и често окаяния живот на много хора измежду по-добрите.
Задавах си въпроси, на които трудно намирах отговорите. На моменти даже се демотивирах да призовавам хората да ставаме по-добри, по-любящи, по-съпричастни.

Бях забелязала, че в контактите с хората преднина имат тези, които знаят как да манипулират общественото мнение, които говорят с полуистини и изкусно си служат с лъжата, които могат най-добре да експлоатират хорското милосърдие и които умеят чрез хитрост да се облагодетелствуват, които са в състояние от всяка ситуация да извлекат дивиденти.
Разбирах, че „доброто” боравене със словото е най-голямото оръжие в нашето съвремие. Някога са се водили гладиаторски битки с оръжие. Сега се разиграва същият екшън, но словесно. „Добрият” оратор не проявява и капчица милосърдие към опонента си и често води борбата до неговото пълно унищожение. Той може да изкара черното бяло, а бялото – черно и всички присъстващи да му повярват и да го приветстват. По този начин той натрупва голям капитал от уважение и респект на другите към личността му, който по-късно би могъл да използва за постигането на най-различни цели. Истината е, че някои слушатели долавят манипулативността в изказването, но това не намалява спечеленото от оратора.
Понякога си мислех, че е важно да си убедителен в словото си, а това каква част от казаното е вярна и каква - грешна, няма съществено значение за възприемането му от слушателите.

В света е така, така е в нашия - материалния живот. Но дали е същото и в духовния?

Спомням си колко време умувах върху думите на Учителя, че ако ти ударят едната буза и ти си слаб, тогава ще дадеш и другата буза, но ако си силен – ще отговориш на удара с удар!
Във всичките тези случаи кармичният закон, според тогавашната ми представа за него, не беше достатъчен, за да обясни нещата – трябваше и нещо друго!
Така се натрупаха много въпроси и много наблюдения, за които нямах стойностно обяснение.

Тогава попаднах на беседа от Учителя, в която той разяснява следния текст от Библията: „Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат като осиромашеете във вечните обиталища”.
П. Дънов казва, че това е „най-мъчното” в Библията и обяснява цитата чрез разказ, в който беден лодкар чрез измама става министър-председател, но успява да получи благословението на султана и да задържи поста си. В заключение Учителя казва:
„Всичко е позволено в света, когато си учен. Всичко не е позволено, когато си глупав.”
Той говори още и за това, че има неща, които не знаем, и за които не трябва и да питаме - ако успеем да се възползваме от тях е добре, ако ли не – не.

След като прочетох и тази беседа, се обърках напълно. Моят свят, делящ се на добро и лошо, пропадна. Разбрах, че по някакъв начин лошото може да се приеме, при това толкова добре, колкото и доброто! Но трябва да знаеш как точно да действаш, да си „учен” и „силен”.

И … нещата започнаха да се проясняват.

Знам, че черното е необходимо, за да изпъкне бялото.
Тибетецът, говорейки за направеното от Йерархията, с цел ускоряване на еволюционния процес, казва:
„[за] да прокара ясна разграничителна линия между двете сили - между материята и духа … присъщата двойнственост на всичко проявено беше подчертана, за да се научат хората как да се освобождават от ограниченията на четвъртото (човешкото) царство и да преминават в петото (духовното). Проблемът за доброто и злото, светлината и мрака, правилното и погрешното, беше формулиран единствено в полза на човечеството, за да му се даде възможност да отхвърли оковаващите духа вериги и да постигне духовно освобождение. Този проблем не съществува в царствата под човешкото, нито в онези над него. Човек трябва да усвоява чрез опит и болка факта за двойнственността на всичко съществуващо. Приел този урок, той избира сферата на напълно съзнателния духовен аспект на божественността и се учи да се центрира в него. Когато постигне това освобождение, той разбира се открива, че всичко е единно и че материята и духът са в единство…
Така Йерархията успешно се възползва от главното преимущество на човешкия ум - от неговата разграничителна способност, за да даде възможност на човечеството да достигне своята цел чрез съпоставяне на двойките противоположности и да намери пътя си назад към извора, откъдето е дошло.
Това решение доведе до голямата борба, която разцепи Атлантската цивилизация и кулминира в разрушението, наречено потоп … Тази борба продължава …”


Душата не се интересува от бяло и черно – тя е над тези неща. Тибетецът твърди, че душата е светла и че няма черни хора, а само свързали се с черните! Душите ни са произлезли директно от Бог и са бели. Ние – хората сме бели и само личностите ни могат да станат подвластни на черните.

При потъване в материята сме се индивидуализирали и тогава се е породил егоизмът, желанието за притежаване на материални ценности, за експлоатиране на другите и пр. Тогава обещаващите материално благополучие стават силните. Те и до ден днешен са по-успешните. Но полека-лека светлината се увеличава, усилва и започва да измества тъмнината.
Рано или късно ще станем добри, защото такава е повелята на Бог, а и защото душата ни е такава. Това може да се разбере и когато се четат Старият и Новият Завет, и се съпостави животът, който е бил тогава, с този, който водим сега.
В първите страници на Библията хората са по-близо до зверовете, отколкото до човешките същества. При тях отсъстват любов, съчувствие, съпричастност. Но вече към средата на книгата те видимо се променят, като стават по-добри.
После се появява Христос и разпрострянява учението на любовта, на милосърдието, на състраданието, като поставя началото на новите любящи човешки същества.
Учителя обяснява: „Някой път лошите хора имат по-силен ум. Христос затова казва: „Синовете на този век са по-умни от синовете на Виделината”. По това време лошите са имали абсолютно надмощие.
В настоящия момент хората не са все още истински обичащи, но са направили грандиозен скок по сравнение с предшествениците си от началото на дните.
Така че рано или късно ние ще станем добри. Значи да се говори на хората за добротата има смисъл. Въпросът е дали да се пришпорват в трансформацията им към доброто или да се оставят на собственото им течение.

От личен опит знам, че ако живееш праведно, се грижат за теб. Осигуряват ти се достатъчно пари, храна, здраве, подслон, за да водиш един сносен живот. Също така те предупреждават за вероятни опасности, посочват ти по-добрите възможности, т.е. чувстваш се закрилян, усещаш постоянното присъствие и помощта на Ангелите си хранители, на Духовните си водачи.
Чела съм, а и близо до ума е фактът, че всички сме зависими един от друг в нашия свят тук на Земята, в Слънчевата система, в галактиката ни и изобщо в Космоса. И ако много се забавим в еволюционното си развитие, ще започнем да пречим на израстването на другите, вървящи с по-бързи крачки напред. Продължим ли по-дълго забавянето си е възможно в някакъв момент да ни изхвърлят от общия кръговрат. Заради това трябва да се поддържа и някаква еволюционна скорост.
А ако истински искаме да помагаме, да служим, тогава трябва да сме високо еволюирали, за да знаем как най-добре да го правим - за да сме най-полезни.

А кои са подвластни на черните? - Някои от нас, които са се подхлъзнали, излакомили са се, в нещо сериозно са сбъркали, а може и да са се пожертвали!
Дали човек се поддава на злото или не, зависи от почвата, в която е посят – някъде вирее по-добре злото, другаде – доброто.
Понякога човек прави зло, за да насърчи доброто или за да премахне по-голямо зло. Пример за това е родителят, който наказва децата си - върши нещо лошо, но с цел да ги възпита - да станат добри. Така постъпват и революционерите в името на светли каузи, и др.
В нашия свят често ни се налага да избираме между няколко злини най-малката. Защото не сме сами, защото се влияем и зависим от другите, а също така от нашата и от чуждата карма.

А колкото до кармата, тя се изплаща за цялостната ни дейност. Не се гледат само отделните детайли, но и всичко заедно, като много важни са мотивите, които стоят зад различните прояви. За направеното лошо човек се разплаща кармично с пъти по-голямо добро.
Постъпките се оценяват веднага, като възмездието за част от тях следва незабавно, а за други се отмества във времето. Именно при тези – последните е възможно да се повлияе на крайното решение. И „ученият” знае как да постъпи, така че една „лоша” проява след време да може да трансформира в „добра”.
[13.7.2014]
* * *




Любовта е красива като цветята!


Доброто - Любовта


             Що е Любов?
„Любовта е извън живота, а животът е само едно частично, временно проявление на Любовта.”

„Любовта предшества разумността. Разумността е резултат на великото в живота – на Любовта. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се знае, че Любовта е, която урежда всички работи в света. Всичко в света произтича от Любовта, която ние не съзнаваме. Следователно ние искаме да уредим живота си извън Любовта. Това е невъзможно. Ако нашите майки не бяха се жертвали заради нас, ако нашите бащи не бяха се жертвали заради нас, ако нашите братя и сестри не бяха се жертвали заради нас, ако и растенията, и животните не бяха се жертвали заради нас, какво щеше да стане с нас? Навсякъде ние виждаме само жертви и виждаме, че тази Любов ни най-малко не съжалява за тези жертви. На нея й е приятно, че е правила тези жертви…”
Обичащият не се жертва в буквалния смисъл на думата, а даром дава, дарява. Защото жертвите в името на Любовта не предизвикват мъчителни усещания, а носят радост и удовлетворение.

„Да обичаш един човек, значи да му дадеш най-хубавата храна да яде, да му дадеш най-чистата вода да пие, да му дадеш най-чистия въздух да диша, да му дадеш най-хубавите книги да чете и най-после да го туриш на най-хубавото място.”

Обичта на майките към децата им най-силно се доближава до истинската, даващата Любов.
Това, което правим за децата, грижите ни, пораждат силното чувство към тях. Това е и причината за обичта на бащите, осиновителите, приемните родители.
„В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си не за това, което те правят за вас, а за това, което вие можете да направите за тях.” Т.е. тогава истински ще обичаме и най-близките си хора.

             Някои правила за Любовта
„В една школа има такова положение: безлюбието всякога се маскира с Любов.” Това правило е валидно и за другите общества.
„Другото правило гласи: всяка Любов по някой път се маскира с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята Любов към вас, ще се покажат безлюбни.” Любовта се скрива от страх, от срам, когато се търси някакъв страничен ефект и пр.

„Вие не можете да обичате всички едновременно. То е несъвместимо с човешкото естество.” Но човек може и трябва да е добронамерен към всички.

„Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат Любовта.”

„Днес хората боледуват по единствената причина, че няма кой да ги обича, или самите те са се обезверили в хората…
Ще обичате майка си, баща си, брат си, сестра си от здравословно гледище, понеже ако ги предизвикате с вашата омраза, техните мисли към вас ще ви разрушат. Може, когато мразите и когато ви мразят, да се ограждате постоянно с молитви и формули…
В едно семейство, ако всички се обичат помежду си, то болести в такъв дом не идват. Ако дойдат, бързо си отиват.”


             Как да обичаме
„Че да обичаш, това не е проста работа…
Любовта трябва да знаеш как да я възприемеш, да знаеш как да я дадеш и да знаеш как да я приложиш…
Любовта, това е най-голямата хармония…
Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Аз не зная по-голямо страдание на земята от това, да изпитваш неразбрана любов. Никакви философии не помагат, никакви думи не помагат. При такава любов плюй на петите си и бягай.”

Неразбраната Любов е тази с претенциите, ревнуващата, вечно натякващата за напревените от нея жертви и т.н.

„Като влезете във водите на Любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на Любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на Любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на Любовта, гледайте да не погрознеете.”

„За да обикна един човек повече, аз трябва да обичам още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети. А за да обикна тримата повече, трябва да обикна четвърти. Вие не разбирате закона… Невъзможно е да се усили Любовта ти към едного, ако не обикнеш втори.
Явява се едно противоречие в твоето съзнание. Възможно ли е това?
Вие туряте един въглен на огнището. Искате да усилите огъня. С един въглен може ли да се усили огъня? Ще турите втори въглен. И тогава огънят ще се усили. Искате да усилите огъня на двата въглена. Ще турите трети въглен.”

За въглените приемаме веднага, но за Любовта към хората изказването ни изглежда странно. Но само докато не си припомним времето, когато се е създавала собствената ни „тайфа”. Най-напред си имал един приятел и си изпитвал определена обич към него. После се е присъединил и втори, и Любовта ти се е променила – станали сте си някак по-близки. После са дошли и останалите от групата, докато в един момент не си започнал да усещаш как се изпълваш целия с любовен трепет, очаквайки поредната среща с приятелите.

„Онази Любов, която не се знае, тя е истинската.”
„Едно правило: за да бъдеш щастлив, ти трябва да обичаш едного, без той да знае това и да ти е приятно. Като го видиш, да бъдеш щастлив. Знае ли той, ти не може да бъдеш щастлив.”

Когато тайничко обичаш, тогава ти си в очакване и щастлив - може да последва най-хубавото в живота ти, за лошо не мислиш, нямаш разочарования, изпълнен си с надежди и мечти.
Когато знаеш, че някой те обича, тогава ще се притесняваш, защото вероятно няма да можеш да отговориш на очакванията му. Ако пък ти обичаш и откриеш любовта си, тогава ще започнеш да се измъчваш за това, дали и теб те обичат, дали не си притеснил любимия си с нещо, дали не си досадил, ще започнеш да ревнуваш, и т.н.

„Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат.
Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала.”


По-добре е ти да обичаш, отколкото теб да те обичат. „Човекът не трябва да го обичат по единствената причина, че той желае това. Той е жив и неговият живот е резултат на една друга Любов. Следователно той има Любовта. И тази Любов отвътре трябва да я прояви. Любовта отвън го е създала. Сега той е длъжен да прояви своята Любов към другите. Онзи, който проявява Любовта си, е всякога по-силен. Онзи, който обича, е всякога по-силен от онзи, когото обичат. Всички противоречия в живота произтичат от факта, че те обичат. Когато обичаш, противоречия не може да има. И ти можеш да регулираш своята Любов, както искаш. Когато те обичат, ти си пасивен. Ти не си господар на положението. Нямаш думата. Ако се месите, ако давате разпореждания, заповеди, как да ви обичат, вие не разбирате закона.”

„Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото ако Любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод на насилствената Любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната Любов.”

Когато двама са се обичали, но са спряли да се развиват, да получават нови знания и умения, тогава те престават да виждат доброто един в друг „и двете страни са изгубили нещо ценно. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили. Обезсоляват се хората и затова Любовта вече не може да се прояви.”
Всеки път, когато започнем да долавяме студенина в партньора си, може да опитаме да обновим външността си, да променим или разширим обхвата на темите в съвместните ни разговори. Това помага на взаимоотношенията. Вероятно много от партньорите несъзнателно постъпват точно така.

             Влюбените
Типично за влюбения е оглупяването. Държи се глупаво, смее се непрекъснато на всичко за всичко, вижда света само в розово, прекален оптимист е. И е по-красив от всякога!
„Кой от вас не е чувствал Любовта? Когато някой е чувствал да го принуждава Любовта, той все глупав става… Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи. Първо ще я осмиват. Любов, която не се осмива, тя не е Любов. Като дойде Любовта, човек забравя смеха на хората, те се смеят, а пък той си мисли за съвсем други работи. Те да казват каквото искат, нито на смеха, нито на укорите обръща внимание. Той си има една идея, все се усмихва.”

„Любовта е духовна храна.” ... и влюбеният от храна не се нуждае!

             Връзка на Любовта с телата ни
Може да свържем Любовта с телата на човека и да я разглеждаме според мястото на преживяването й:
Физическа Любов - изразява се чрез любовни погледи, ласки, милувки, целувки, секс. Може да се прояви в отношението ни към всеки любим човек, а също и към любимо животно.
Астрална Любов. Това са нашите любовни емоции към любимите ни хора и животни.
Ментална Любов. Нея изпитваме към колеги, бизнес партньори, важни особи, приятели.
Обикновено между майка и дете съществува астрална Любов (емоции) и физическа (ласки, милувки, целувки), а понякога и ментална, когато двамата се разбират добре. Подобна е Любовта и към баща, братя, сестри и други родственици, също така към най-близки приятели.
Към брачния партньор може да изпитваме и трите вида Любов. Понякога са на лице само физическа и астрална Любов, и тогава може от един момент нататък да започнат да се проявяват проблеми в комуникацията ни. Друг път я няма физическата Любов и това се проявява чрез нежелание за секс. Може да отсъства астралната Любов – тогава има опасност емоциите да се насочат към друг човек и да последва влюбване.

             Любовта в астрологията
В астрологията (синастрията) физическата Любов се изразява чрез Марс и Венера, а също така и Слънцето. Астралната Любов описват Луната и Нептун, и по-малко Венера, а менталната – Меркурий. Заради това са толкова важни аспектите между планетите Меркурий на двамата партньори, както и тези между Луните, Марс и Венера, или между Слънцето (или Луната) на единия партньор и някоя от посочените планети на другия.

             Любовта в езотериката
Аспектът на Бог, свързан с Любовта е любов-мъдрост. Тибетецът казва:
"Любовта и мъдростта са методът на най-малкото съпротивление за човешките синове ... любовта, към която се стреми тръгналият по този път ученик, много се различава от сантименталната нагласа, която често се има предвид. Това не е неразличаващата любов, която не знае граници и не забелязва недостатъците. Това не е и любовта, която не прави опити да поправи слабостите и проявява безкритично положително отношение към всичко съществуващо. Това не е любовта, която поставя всичко (нужно и ненужно) върху олтара на служенето и не признава разлики в развитието …
Истинската любов или мъдрост вижда ясно недостатъците във всяка форма и насочва всичките си усилия, за да помогне на вътрешния живот да се освободи от оковите. Тя мъдро разпознава онези, които се нуждаят от помощ, и ги различава от другите, които не се нуждаят от нейното внимание …
… Изхождайки от сегашното си еволюционно стъпало, човекът поставя прекалено голям акцент върху понятието любов, без да отделя дължимото внимание на мъдростта, която е любов, проявена в служене, но такова служене, което признава окултния закон, значението на времето и достигнато равнище."

             Резултатите от Любовта
Влюбеният е окрилен, щастлив. На обичащия животът е осмислен.

А ако понякога, заради Любовта, човек е неразбран, осмян, прекалено използван или по-някакъв друг начин наранен, тогава той може да активира разума си, който да му помогне да направи нужната корекция в изразяването на любовта си.

„Можете да сравните Любовта със Слънцето.” Без Любов няма живот!

„Навсякъде се изисква Любов – и в обществата, и в народите, и в партиите, и в семействата – навсякъде Любовта трябва да влезе като мерило, защото примирява нещата. Любовта ще смекчи сърцата на господарите, за да влязат в положението на работниците, а на работниците, за да влязат в положението на господарите си. Ако Любовта дойде в съзнанието на хората като фактор, те ще влязат в правия път на онова естествено развитие, което хората, както и всички народи, търсят. Няма друг път. Този път е опитан. Дълго време са го опитвали, докато най-после се е дошло до закона на Любовта.”
[24.10.2011]
* * *

Каква магия е любовта!

Всичко към нея се стреми!

Сутрин при първото ми помръдване котката замърква и започва да се гали, молейки за любовта ми!
Вечер последното, което усещам преди съня, е леко уморената ми от галене ръка и котката до мен, щастливо мъркаща заради любовта!

Кажа на някого колко добре изглежда днес и веднага усещам щастливия поглед в очите му!
Предложа на уморения мястото си в автобуса и в отговор чувам надеждата за по-добро в гласа му!
Разговарям с някого съчувствено за проблемите му и виждам новата му стойка, изправена заради намаляване на теглилата му!
Поздравя усмихната някого и той ми връща усмивката ми!
Шеговито закача недружелюбния, а после трудно се разделям със сговорливия!
Погаля уличното псе, а то завърта щастливо опашка и поглежда жадно с молба за повече ласка!
Кажа „Мац, мац, писано!” на преминаващата котка, а тя леко забавя крачка и от разстояние поредната доза любов чака с внимание!
Повторя мотива на пеещите птички, и те отговарят веднага, готови с мен да споделят любовта си всички!

Има ли някой, който да бяга от любовта!
Има ли някой, който да не жадува за нея!
Как само тя ни вдъхва надежди!
Как ни защитава, пази, закриля!
Как ни прави по-щастливи, по-красиви!
Как ни прави по-доволни и по-сговорни!
Как невероятно ни променя!

Любовта е такава магия!
[27.9.2010]
* * *

Когато обичаш, даваш. Иначе не можеш. Така ти идва отвътре.
Препълнен си с чувства, с любов. Дадено ти е и ти даваш.
Така споделяш и така се радваш.
Тогава имаш, имаш много и то ненамаляващо. Него го има и толкоз.
Не мислиш за утре, за вдруги ден, за времето, когато него няма да го има вече.
Има го сега и ти благославяш. Ти си препълнен, богат и се раздаваш!
Да, това е тя - Нейно Величество Любовта! Най-хубавото нещо на света!
[2009]
* * *

За „отказа” от любовта

Едно от проявленията на любовта е да се ”откажеш” от собствената си любов в името на любовта си към другите – влюбен си, искаш да бъдете заедно, но разбираш, че има и друг, влюбен в същия човек и тогава ти се отдръпваш.
Вероятно немалко хора постъпват така. Не че не обичат или не желаят – те и обичат, и желаят! Но са разбрали, че желанието е любов на тялото, а истинската любов не се нуждае от секс – при нея обича душата.
Когато човек е силно зависим от сексуалното си желание, тогава силната обич идва от тялото му. Често обича само то.
Когато сме свидетели на много голяма любов, тогава най-вероятно обича душата.
За средно развития човек най-добре е когато обича, да обичат и двете - и душата, и тялото му.

Напредналият по пътя контролира напълно желанията (също и любовта) на тялото си и от един момент нататък използва секса само за продължение на живота!
[9.4.2011]
* * *

В името на любовта

Лошо е, когато някой е готов да направи всичко в името на любовта си към друг човек. Тогава той може да извърши и недобри неща. Човек трябва да се пази от такава любов, защото утре може да стане лесна мишена на лоши прояви, когато любовта по някаква причина изчезне.

Да обичаш е великолепно, толкова повече трябва доказателствата за твоята любов да са великолепни! В името на любовта човек не трябва да допуска ни едно лошо действие, ни една лоша мисъл, ни една лоша дума. Най-малко – заради нея!
А най-добре е човек да не допуска изобщо лошите прояви – до или чрез себе си!

Не бъдете горди от това, че някой е готов да направи всичко заради любовта си към вас!

Не хвали любовта си чрез готовността си да направиш всичко в нейно име!
[2010]
* * *

Обичта ражда чувство, но не е задължително, то да е също така любов. Може да роди досада, ако обичащият е твърде натрапчив, или радост - ако задоволява прищевки, или очакване - ако е твърде оригинален ..., а може да роди и омраза - ако обичащият устоява свободата си, а обичаният иска пълно подчинение.
Какво чувство ще роди любовта зависи както от чистота й, т.е. от духовността на обичащият, така също и от способността на обичания да приема любов.
В идеалния случай любовта ще се отразява като в кристално чисти, дълбоки, спокойни води в също такава любов.
[2009]
* * *

(Размисли след гледане на филм)

Някой тероризира друг, има всевъзможни изисквания към него. Иска да бъдат заедно, да не се разделят. Обещава, че ще се поправи. А тормозът продължава. И защо се държи така? Защото, видите ли, той обичал!

Какво кощунство! И това се среща всеки божи ден, че и още по-често! Той бие, защото ревнува. А ревнува, защото, видите ли, той обичал. Той вдига скандали, защото е пренебрегнат и страда. А страда, защото, видите ли, той обичал. Той върти номера, защото иска да върне „любимия” и го прави, защото, видите ли, той обичал.

До такава степен сме свикнали с тази псевдолюбов, че тормозът е станал синоним на любовта.

Какво кощунство! Любовта никога нищо не иска. Тя няма претенции. Тя само и единствено дава.
Някой ревнува и бие – бие, защото иска да притежава „любимия”.
Някой е пренебрегнат, страда и вдига скандали – вдига скандали, защото иска да запази „любимия” само за себе си.
Някой върти номера на „любимия” – че ако обичаш как може да причиняваш болка на любимия си човек!

Тази псевдолюбов е навсякъде – във взаимоотношенията между хората, във филмите и песните, в мислите, думите, и делата ни.
Ще разберем ли най-после, че това не е любов – това е форма на амбициозен егоизъм и съвсем не е любов. Защото любовта няма нищо общо с такова нелюбие. Защото когато обичаш, ти няма да позволиш и косъмче да падне от главата на любимия ти. Защото когато обичаш, ти искаш любимия ти да е щастлив. Ти искаш той да е щастлив. Ти не искаш ти да си щастлив, а той да е щастлив. Неговото щастие е и твое щастие. Твоето щастие е неговото щастие.
Толкова ли е трудно да проумеем това. Че да погледнем животните – те обичат по-истински от нас. Дават, без да искат нищо в замяна. Кучето се жертва за любимия си стопанин. То никога не го наранява, при никакви условия. То нищо не иска, освен да му служи. Ето, това е любовта!
Сред хората нашите майки обичат така. Те дават на децата си, пак и пак, и пак. Повечето майки са такива. Е, срещат се и други майки - дават, но и искат в замяна.

В момента на Земята властва амбициозният егоист. Проявите си често маскира зад благовидни подбуди. Би било добре да различаваме истинското от привидното и да реагираме адекватно, особено когато става въпрос за любовта!
[2010]
* * *

Какво е любовта?

Любовта е награда - награда за изживени трудности, успешно преминати изпитания.
Любовта е и изпитание - за вярност, всеотдайност, честност, взаимопомощ, любов към другите.
Любовта е помощ - помощ към по-слабия, неуверения, обезверения.
Любовта е сила - да устоиш, да приемеш, да победиш.
Любовта е светлината и топлината в живота ни.
Любовта е бъдещето на всички ни.
Любовта е истинският живот.
Любовта е Бог!
[2009]
* * *

Покана за обединение с пламъка-близнак


Вече е време,
Дали?
Беше прекрасно,
Нали, нали, нали …

Първата среща -
Химера
Или бе може би
Вчера, вчера, вчера …

Всичко беше като
На шега,
А стана едно друго
Така, така, така …

Без теб е пусто,
Самота,
С теб е пълно,
Красота, красота, красота …

Не си отивай,
Остани.
Бъди с мен, винаги
Бъди, бъди, бъди …

Искаш ли да сме
Звено,
Обединени, заедно в
едно, едно, едно …
[21.5.2014]
* * *

Връщане към 'По пътя'  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ