Начало > По пътя >


Мисли

Мислите се развиват, израстват!



За свободата


Свободата не е за всички. Малко еволюиралият трябва да се ограничава, докато се развие и укрепне физическото му тяло, ценностната му система, докато се разшири съзнанието и формира волята му. Голямата свобода е само за високо еволюиралата същност.

Заради несъответствието между свобода и еволюционно ниво хората сме сега на този хал.

Имаме свободата да се храним както искаме и заради това на Земята са много болните от затлъстяване, анорексия, булимия и всеки ден умират хора от неправилно хранене.
Имаме свободата да пием каквото искаме и заради това са много зависимите към алкохол, медикаменти, наркотици, както и натравянията от не дотам чисти питиета.

Имаме свободата да променяме физическото си тяло и вече не малко от нас загубиха безполезно идентичността си.

Имаме свободата да се обличаме както сметнем за добре и заради това много от нас са навлечени с парцали, други - мръсни или предизвикателно и преднамерено полуголи, и така една част от обществото ни е станала отблъскващо противна на друга.

Имаме свободата да живеем където искаме и заради това са вечните търкания и пререкания за незаконни постройки и присвоявания, за ограбване на общото заради лично облагодетелствуване. Заради това преуспяват фалшивите догори и сделки, целящи забогатяване на едни в ущърб на други.

Имаме свободата да живеем както искаме и заради това са вечните противоборства, несекващите скандали, вечните словесни (а и не само) борби между съседи, близки и по-далечни роднини, познати и непознати.

Имаме свободата в дома си да правим каквото поискаме и заради това по-находчиви собственици превръщат апартаментите си в строителни площадки и на гърба на комшиите трансформират жилищата си в „палати“.
Пак заради тази свобода отглеждаме в апартаментите си по едно, две, че и повече кучета и други животни, като лаят, мяукането и прочие звуци, издавани от оставените без надзор животни, са специално и единствено предназначени за „ужасните, вечно недоволстващи (според стопаните на животните) съседи“.
И пак заради същата свобода на много от нас ни се налага в дома си да слушаме музиката на съседите си, която често е сериозен дразнител за слуха ни.
А за комшийските пиянски забавления, за разговорите и свадите на висок глас да не говорим.

Имаме свободата да говорим каквото и както искаме, и заради това са вечните пререкания с „журналисти“ за свободата на словото.
Имаме свободата да пишем както можем и знаем, и заради това се превръщаме в нация на неграмотни.
Имаме свободата да сме невъзпитани и като такива да възпитаваме другите, включително собствените си деца.
Имаме свободата да сме необразовани и неинтелигентни, и въпреки това да сме сред елита на обществото, служещи за пример на останалите.
Имаме свободата да сме не обичащи и въпреки това да можем да оценяваме привързаността и любовта на другите.
Имаме свободата да сме лишени от воля и въпреки това да укоряваме другите в липса на решимост и действеност.
Имаме свободата да се превързваме към когото и както си искаме и въпреки това да критикуваме пристрастяванията на другите.
Имаме свободата да следваме когото искаме и точно поради това сме готови да изпратим на ешафода конкурентите си.

За какво ни е тази свобода, която е превърнала живота ни в същински ад!
За какво ни е тази свобода, която непрекъснато ни напомня колко сме слаби и безсилни пред нелюбещите, неразсъдливите, пред лишените от воля.
За какво ни е тази свобода, при която не обичащият, невъзпитаният, неученият, неинтелигентният възпитава, образова, поучава по-еволюиралите от него самия.
За какво ни е тази свобода, която ни разваля, която спъва еволюционното ни развитие!

На нас не ни е необходима свобода, а много и всякакви правила за живеене, правила за всичко – от раждането до смъртта ни, от ставането ни сутрин от сън до заспиването ни вечер, правила, чието неизпълнение да се преследва и наказва от родителите, когато грешат децата, от близките, роднините и приятелите, когато грешим възрастните и от закона, когато другите наказания не помагат!

[12.10.2017]
* * *

За лошите хора


Лошият човек е станал такъв, защото е чувствал липса на добрина и съчувствие, на любов и приемане от страна на обкръжаващите го.

Във всеки човек има добро и лошо. Какво от двете ще прояви в конкретна ситуация зависи от характера му, от случките и събитията в живота му, от отношението към него на хората от близкото и по-далечното му обкръжение.

Още в утробата на майка си едно дете може да промени психиката си към лошо, ако чувства, че не е желано. Съществуват психични заболявания, от които страдат изоставените деца.

Ако родителите не те желаят, това задължително ще се отрази на психиката и на характера ти.
Ако родителите ти предпочитат пред теб другите си деца, това също ще те промени.
Ако си по-грозен, по-глупав или физически по-слаб от братята и сестрите ти, това непременно ще се отрази на характера ти.
Ако си по-наивен и по-будала от приятелите ти, това задължително ще те промени.
Ако си по-малко успяващ в училище, това също ще те промени.
Ако шефът предпочита колегите ти пред теб, това задължително ще те промени.
Ако продавачите в магазините винаги се отнасят лошо към теб, това също ще се отрази на нрава ти.
Тези и още много други са причините, които влияят неблаготворно на характера ни, който започва да се оформя още в утробата и се развива чак до смъртта ни.

Някои хора веднага ни привличат с държането си, докато други предизвикват нашата неприязън.
Много от хората ние не разбираме - приемаме ги за едни, а те са съвсем други. Често някои черти от характера се прикриват зад други. Например стеснителният използва всякакви маски – мълчаливост или постоянно бърборене, горделивост, вулгарност, смотаност и много други, за да скрие притеснението си. По същия начин лошият характер понякога се маскира с благост, достъпност и др.

Хората предпочитат красивите, остроумните, силните, успелите. Но човек не винаги е такъв. Всеки от нас естествено се стреми да е сред харесваните в обществото, но често не успява да го постигне, а понякога това е и невъзможно.

Малко са хората, които заслужават нашето лошо отношение. Това са само някои от нас, които ние много добре познаваме и от чийто лош характер многократно сме патели. Но даже и те заслужават нашето внимание, защото вероятно много страдат и повече от всеки друг се нуждаят от помощта ни.
Хората с лошите постъпки сами стават жертви на характера си и често след поредната грешка ги виждаме:
- да изпитват притеснение и съжаление за стореното от тях;
- да се оправдават за постъпката си;
- да чувстват несигурност и заради това да търсят подкрепата на околните;
- да се стремят чрез добри дела да се извинят, да компенсират лошото, което са направили.
Учителя П. Дънов казва, че когато човек разбере колко много страдат хората заради лошите си прояви, тогава ще започне да им съчувства и ще ги обикне.

Не би трябвало да осъждаме когото и да било, не би трябвало да отблъскваме никой, нито пък да проявяваме открита неприязън. Трябва да помним, че във всеки от нас има добри и лоши качества, че ние сме тези, които избираме проявите си и когато човек изважда на показ лошото в себе си той самият страда много заради недостатъците си!
Трябва да се научим да приемаме хората такива, каквито са, с всичкото добро и лошо в тях. Та нали всички ние еволюираме, развиваме се, израстваме, а лошите ни прояви са просто само грешки на растежа!
[7.5.2017]
* * *

Да не сме догматични


Тези, които изучават езотерика и се стремят да живеят по духовните канони, не би трябвало да са догматични.
В езотеричните книги често се говори за бедността на езика ни и за невъзможността да се изразят по-ясно истините за нас и заобикалящия ни свят. Често се пише и за не много развитото ни съзнание, вследствие на което на този етап от еволюционното ни развитие ние не сме способни да проумеем нещата по-глобално.
За нас полуистините са истини, казаното не е съвсем това, което е. Във времето нещата ще се променят и ние трябва да дадем свобода на тези промени да се осъществят.
Ето някои примери:
  • Ние знаем, че външният вид подсказва еволюционното ниво. Характерът на човека, неговото духовно развитие, се отразяват на външността му - на структурата на тялото, съразмерността между отделните му части, формата им, вида им и т.н. Същото се отнася и за етерното тяло, което е светло синьо при по-порасналите в духовен план и сиво - при останалите. Но дали винаги е така? Най-високо еволюиралите сред нас най-често са вселени в обикновени човешки тела, които са на по-малко развили се души. Така телата на най-напредналите най-често отразяват духовното ниво на далеч по-малко еволюирали.
  • Познаваме правилото, че духовните хора не трябва да споделят опитностите си. Но въпреки това сме чели и слушали не малко за тези опитности. Нима всички, които до сега са говорили за тях, са нарушавали правилото? Не, не са. Някои от нас имат поставена от духовните си ръководители задача да разпространяват учението сред останалите хора. По тази причина те разказват за своите и чужди опитности.
  • Всеизвестно е, че духовните хора не трябва да критикуват. А защо родителите критикуват децата си? Нима не ги обичат? И духовният човек, ако обича и иска да помогне на определена душа чрез градивна критика, може да си го позволи.
Дълбочината на езотеричните ни познания ще нараства пропорционално на разширението на съзнанието ни. Заради това много от настоящите истини в бъдеще ще се поизменят, някои по-малко, други повече. Човек би трябвало творчески да подхожда към написаното в езотеричната литература, в най-голяма степен да се осланя на интуицията си и най-вече на духовните си водачи.
[9.11.2016]
* * *

За „езотеричния буквар” и след него


Често ми се случва хора като мен, занимаващи се с езотерика, да не ме разбират. Много пъти ми досаждат с наставления, извлечени от „езотеричния буквар”, които аз съм надраснала. Почти винаги мълча, сякаш приемам, защото ми е много трудно, почти невъзможно, да обясня в какво е проблемът.
Ще се опитам някак си да осветля въпроса.
В „езотеричния буквар” се казва, че помощ се дава само на този, който е молил за нея. Да, за тези, които още нямат връзка с душите, това трябва да е правилото.
По-късно в средния курс това правило се променя и сега звучи така: „Помощ се дава само на тази душа, която е помолила за нея.” Причината се корени в това, че болшинството хора са с голямо его и въпреки че душата горещо моли за помощ, личността мълчи. Затова този, който е чул молбата на душата, се отзовава и помага, независимо от безмълвието на все още себичния човек.
В още по-горния курс същото правило придобива още по-различно съдържание: „Помощ се дава само на тази душа, която е помолила за нея и само тогава, когато отзоваващата се душа смята това за уместно”. Може да си чул молбата, но ако от указаната помощ няма да се извлече никаква полза, ако молещата душа непрекъснато прахосва полученото добро, тогава е по-добре усилията на помагащия да бъдат насочени в друго направление, там, където ще допринесат полза.
Ето така едно и също правило се променя и придобива различно съдържание според еволюционното ниво на използващия го.
Ако аз съм в средния или горния курс много пъти ще помагам, без да ми е поискана от личността помощта, а в горния курс понякога и на изречената от човек молба ще отказвам.

Аз разказах за метаморфозите само на едно езотерично правило, но такива промени настъпват с духовното израстване и за още много други правила от „езотеричния буквар”. И това е напълно в реда на нещата, защото душата взима клас след клас, точно както личността израства в светските училища, като в по-горните класове сложността на материала се увеличава и така съдържанието на изучаваното се променя.

Веднъж сънувах много интересен и полезен сън. В него ми казваха, че най-напред почистването се състои от събиране на по-големите и по-малките камъни. По-късно се работи с прахосмукачката и едва накрая се забърсва с парцала.
Тази последователност се следва и по пътя на духовното израстване.
Най-напред се събират големите и най-остри камъни от характера. Човек ги забелязва и един по един ги отстранява. Този процес е описан в „езотеричния буквар”.
След това в характера остават песъчинките, които се почистват с прахосмукачката. Това се постига в средния курс.
Накрая се забърсва с парцала, така че всичко да стане лъскаво, прозрачно чисто, блестящо. Това се прави в горния курс.

В началното училище добрият човек изглежда по един начин, с едни качества. В средния клас те имат друго изражение, в горния - още по-друго. Така е и с другите човешки качества.
Духовните учители ни съветват да не характеризираме хората, да не говорим за тях нито добро, нито лошо. Защото доброто за един може да не е съвсем добро за друг, както и лошото за едного може да е добро за другиго, и защото хората се променят, еволюират и днешният човек утре ще стане съвсем различен, високо израснал в духовно отношение субект.
[30.10.2016]
* * *

Съвпадения на числа


Напоследък често чувам от различни хора или попадам на четива за съвпадения на числа. Например човек става от сън в 7 и 23, по пътя за работата му го настига автобус номер 23, по-късно се спира пред вход с номер 23 и т.н.
При мен такива съвпадения се случват непрекъснато чрез показанията на часовниците ми - имам няколко, които показват различни времена. Например при събуждането ми единият часовник сочи 7 и 11, по-късно поглеждам другия, който отчита 7 и 22. След известно време пак часовник привлича вниманието ми и аз виждам 10 и 10 или 10 и 22.
Най-честите поредици са от две еднакви цифри при минутите, разминаване с една или две минути от точен час, еднакъв сбор от цифрите на числата на часа и минутите и т.н. Най-много се впечатлявам от времената, които се изобразяват чрез използване на една и съща цифра, като 4 и 44, 5 и 55, 22 и 22. Последната комбинация ми е любима и ми показва, че е време за сън.

Когато видя „специален” час, почти винаги благодаря. Знам, че нищо не е случайно и този час е едно внимание към мен.
Когато се чувствам самотна, загубена, слаба, такова съвпадение често ме извежда от лошото състояние и ми вдъхва кураж да продължа напред.

Самите съвпадения също могат да бъдат тълкувани. Ако точният час ще настъпи след минута, за мен това значи че избързвам, а ако е след две минути - значи, че много избързвам, че съм припряна.
Аналогично, ако точният час е настъпил преди минута, това определям като забавяне, а ако е преди две минути - като по-сериозно забавяне, като закъснение.
Може да се тълкува самото число, което се повтаря. Например за числото 23 се разглеждат номерологичните значения на сумата от двете цифри - 5, както и на съставящите числа 2 и 3.
В повечето случаи самото значение на числата не е от значение, освен ако многократно не се появява едно и също съвпадение.

Мисля, че тези съвпадения в числата се случват непрекъснато, на всички, но само този, който ги констатира и се отнася към тях с внимание, ги забелязва постоянно. Ако човек ги открие, но не се впечатли, тогава те за известно време престават да се случват, докато не се активират отново.

Какво е това? Кой, какво стои зад тези числа?
Не се наемам да отговоря как се реализират тези съвпадения. Може да е някаква същност, която по някакъв начин обгрижва конкретния човек и е отговорна за него - та нали всеки има ангел-хранител. Може да са някакъв вид програмни „будилници”, (ако ние сме част от „високо-технологична програма”), които насочват вниманието ни към определени числа. Но най-вероятно е нещо, което не е по силите ни да разберем на този етап от еволюционното ни развитие.

При всички случаи тези съвпадения би трябвало да покажат и на най-големите скептици, че има по-„големи” от нас, по-„разумни”, по-„можещи”, че ние сме зависими от други същности.
Това би трябвало да ни смири, да ни направи по-толерантни един към друг, по-любящи, по-приемащи, защото нали всички сме в равностойно положение по отношение на по-висшите от нас.
Вероятно това е едно от нещата, чрез които създателите ни се опитват да убедят всички ни, че има същности по-висши от нас, че има сили, които ни въздействат и ръководят, че има Някой, Нещо, Което Е по-първоначално от нас, Което Е над нас.
[18.10.2016]
* * *

За дистанцирането


Години наред бях убедена, че щом срещам сериозни затруднения в комуникациите си с някое лице, тогава трябва да се отдалеча от него, да се дистанцирам. По-късно получих потвърждение за тези си разбирания и от Учителя Беинса Дуно, който в свои беседи съветва за същото. Така в живота си многократно бягах.

Преди време попаднах на думите на Тибетеца: “Хората не сполучват там, където са, защото си намират някаква причина да смятат, че трябва да са някъде другаде. Хората бягат, без да го съзнават, от трудности, от нехармонични условия, от места, свързани с проблеми, и от обстоятелства, които изискват действие от по-висок тип и които така са устроени, че да извлекат най-доброто в човека, при условие, че той остане с тях. Те бягат от себе си и от други хора, вместо просто да живеят живота.
Това негово мнение беше напълно противоположно на собствените ми разбирания, а и на казаното от Учителя. Трябваше ми не малко време, за да проумея причините за различията и да успея да ги обединя.

Истина е, че условията, в които попада човек, са най-благоприятните за неговото духовно развитие и всичките „ужаси”, които му се случват по пътя, са напълно по възможностите му да ги преживее.
Истина е и че когато човек попадне в по-нехармонична среда реакциите му съответстват на духовното му развитие.
По-малко духовно напредналият ще прави всичко възможно да доказва правотата си, в която е напълно убеден и за нищо на света не би отстъпил. Причината е в това, че неговото его е още голямо и заради това той не би се отдръпнал. От тук идва и съветът на Учителя - да се дистанцира, което за такъв човек е трудно постижимо.
В по-напредналия в духовен план индивид (към когото е насочено словото на Тибетеца) егото е малко и за него не е трудно да премълчи и да се отдалечи, без да доказва правотата си - това е даже най-лесното му решение. Но по-полезно за неговото духовно развитие е да продължава да опитва да се адаптира към средата. Ако обаче силите му намалеят и той стане слаб, което може да е резултат на поредица от негови погрешни решения и действия, тогава за него ще бъде по-добре за известно време да се отдалечи от дразнителя си, т.е. да последва съвета на Учителя. Така той ще може да се възстанови и укрепне наново, за да посрещне следващата си трудна ситуация. По този начин и по-напредналият понякога е добре да се дистанцира, но раздялата му с по-големите трудности трябва да е само временна, защото високо развитият в духовен план човек трябва да може да функционира при всякакви обстоятелства.
[12.8.2016]
* * *

За приемането


Непрекъснато си казвам, че не трябва да обръщам внимание на лошите прояви на хората. Повтарям си и потрeтвам „Приемай хората такива, каквито са” и въпреки това постоянно се спъвам ту в техния егоизъм, ту в грубостта или безсърдечието им, ту в безхаберието и още, и още … в какво ли не!
Мисля, че най-накрая намерих разковничето за себе си - как да успявам да приемам хората каквито са. Моето „откритие” вероятно би помогнало и на други като мен.
Става въпрос за някои познания от езотериката, над които едва сега сериозно се размислих.
Най-напред накратко ще изложа тези учения:
  • Съществуват няколко царства. Първото е минералното, второто е растителното, третото е животинското, четвъртото е човешкото, петото е духовното или съща така наричано Йерархията.
  • Човек дълъг период от време еволюира, минавайки от прераждане в прераждане, докато не достигне в развитието си до приемане на първо посвещение, или още „Христово съзнание”, след което той автоматично преминава към петото царство и от обикновено човешко същество става духовен човек.
  • Физическите тела на хората са претърпели съществени изменения от първоначалния си вид до днес. Те са достигнали до своя окончателен завършек по отношение на формата. Ще се променя още само пропорционалността, симетрията, ефирността, красотата на този проводник.
  • Не е завършена работата по другите тела. Астралните проводници не са истински тела. Когато хората излязат от света на дуалността и пристъпят в света на истината, тогава астралните тела ще станат излишни и ще бъдат изоставени. А до тогава чрез тях ще се изразяват емоциите и желанията на хората.
  • Менталните тела тепърва ще се оформят. На повечето хора те представляват само нещо като облак. Срещат се индивиди, които още нямат такива проводници.
  • Повечето хора нямат духовни тела.

Ако не бяхме стигнали в еволюционния процес до окончателната физическа човешка форма, тогава някои от хората щяха да имат външен вид по подобие на молюска - едно от най-малко еволюиралите същества от животинското царство, докато други щяха да наподобяват на кучета, делфини, коне - много по-напреднали същности от същото царство. Така ние визуално - външно щяхме да разграничаваме хората по тяхното еволюционно ниво и щяхме естествено да ги приемаме такива, каквито са - никой не отглежда охлюв, за да му пази дома, нито изисква от кучето това, което може да му даде коня.
Когато развием третото си око, тогава ще започнем да виждаме и другите човешки тела, и ще можем да определяме еволюционното ниво на всеки. Тогава ние естествено ще приемаме хората такива, каквито са. А до тогава ще трябва да се съобразяваме с вътрешното си усещане за това дали човекът до нас е „молюска” или „делфин”.
В петото царство този проблем се решава освен чрез виждането, още и чрез йерархията - духовният човек със само едно посвещение се отличава от този с две; разликата е още по-голяма по сравнение с еволюиралия с три посвещения и т.н. Всеки член на Йерархията научава тези разлики, както и правилото, че по-развитият човек разбира, когато комуникира с по-малко развит от него, докато обратното не е вярно - по-малко развитият не може да разбере, когато контактува с по-развит от него индивид.

Остава само написаното по-горе да си го припомняме всеки път, когато се спъваме в човешки недостатъци и спокойно да ги подминаваме.
[11.8.2016]
* * *

Трите групи хора


Защо средата на едни хора предпочитаме пред компанията на други.
Идеята за започнали взаимоотношения в минали превъплащения понякога пасва, защото се случва близкият да се възприема като чужд по дух, а непознатият - като сродна душа.
Но понякога предпочитанията се променят, когато се откриват нови черти на характера или се присъства на нови неочаквани прояви и тогава предположението вече не отговаря на ситуацията.

Хората се различават по много показатели. Един от тях е кое от телата им е най-активно Това разделение донякъде задоволително обяснява гравитирането ни към определени човеци и среди.

Към първата група - материално активните - се отнасят тези, които се интересуват от материалните неща: пари, къщи, вили, коли, висока заплата, материално изгодно положение в обществото, материално обезпечени приятели и др. Тези хора се привличат от неодушевеното, от материалното.
Втората група се вълнуват най-много от контактите си със себеподобните - защо някой е казал това, а не друго; защо са му причинили нещото; защо са повишили някой си в работата, а не друг; какво става с децата, внуците, комшиите и т.н. Към тази група се числят хората, в които чувствата и емоциите преобладават.
Към последната група се отнасят тези, които разсъждават за нещата, хората, събитията. Те се интересуват от политика, от здравословен или нездравословен начин на живот, от различни методи на лечение, от битието ни, от философия, религия, езотерика. Тук са менталните хора.

Повечето хора имат изявени предпочитания към човеците от определена група, но приемат благосклонно и хората от някоя от другите групи - две от телата им са по-активни, като едното е по-силно изявено. Има хора, които се чувстват добре само с хората от точно определена група. Но има немалко и такива, които функционират добре във всякаква среда.
[17.5.2016]
* * *

За детството и живота


Понякога се връщам в детството си и си припомням летата, прекарани на палатка над хижа Здравец в Родопите.
И винаги споменът ми е съпроводен от известна болка.

А беше толкова хубаво! С майка ми и брат ми, често и с някой близък роднина - заедно преживявахме в планината блажени дни, седмици и месеци.
Баща ми, авторитетен и забавен, пристигаше през неделя, две и тогава настъпваше върховното изживяване. Той знаеше, съветваше, разказваше, а и винаги ни носеше по нещо от града - вкусно за хапване или интересно за игрите ни.
Беше чудесно! Слънцето грееше и обагряше в многобройни цветове дърветата, поляните, росата, небето, водата. Навсякъде се виждаха и чуваха обитатели на планината - птички, буболечки, щурци, скакалци, пеперуди, бръмбари. Колко зелени бяха дърветата тогава, колко красиви бяха цветята! А миризмите - тази уникална свежест сутрин, този специфичен аромат на препечено от слънцето през деня. А вечерите - изпълнени с миризмата на горящи борови иглички, с прехвърчащите искри и играещите светлини на лагерния огън, с веселите разговори и с нашите игри.
Всеки ден беше забавен и наситен с много мероприятия. Беше ни хубаво, когато събирахме дървета и съчки за огъня, когато ходехме с дамаджани и кофи за вода на изворчето, когато организирахме излети, когато се закачахме помежду си и си играехме.
А колко беше „съдбовно”, изпълнено с „ритуали” и романтика времето, когато гърмеше и валеше. Тогава отнасяхме и скривахме надалеч от палатката всяка метална вещ. А после събрани заедно под брезентения й покрив слушахме шума на дъжда, брояхме светкавиците и се ослушвахме за следващите ги грохоти. А когато всичко утихнеше и дъждът спираше, тогава се чувствахме победители - пак бяхме успели да се опазим от гръмотевиците, от дъжда, от капризите на времето.
Беше много, много хубаво!

А защо от спомена ме боли!

По това време имах майка и татко, близки и роднини, и на всички тях много разчитах. Чувствах се сигурна, уверена. Очаквах от живота само най-най-хубавите неща. Имах усещането, че сега е добро, но ще става още по-добро, както се случваше, когато баща ми пристигаше. Бях изпълнена с упование, с вяра и надежди, и с много, много любов!

Но явно в живота нещата се подреждат по други правила. Родителите остаряват и си заминават, както и възрастните приятели и роднини. А преди това всеки успява под една или друга форма да покаже от недостатъците си.
Разбираш, че родителите ти не са чак толкова съвършени, нито ти самият, нито пък близките и приятелите ти.
Разбираш, че не можеш да разчиташ на всеки, че не всеки е доброжелателен към другите, че в живота има завист, злоба, даже и омраза.
Разбираш, че трябва да разчиташ преди всичко на себе си, че ти и другите сте дошли на Земята, за да поработите над характерите си, че във всеки има и добро, и лошо.
Така с течение на времето загубваш сигурността и увереността си, вярата в получаването само на добро и любов от другите.

Тогава може да се обърнеш към езотериката, ако времето за това е дошло и така да откриеш истините за живота.

Тогава разбираш, че не всяко добро е истинско добро, както и че много пъти лошото е за добро.

Така загубил детинската си увереност и сигурност ти полека-лека помъдряваш.
[4.2.2016]
* * *

За псевдо-алтруизма


Все още нашият свят е такъв, че лошият е силният. A колкото един човек е по-лош, толкова е по-силен.
Ако в една група от хора няколко човека са много лоши, то те биха могли въпреки малкия си брой да подчинят групата.



  • Истинската любов винаги е тясно свързана с мъдростта.

  • Между повечето възможности добрата е тази, която е добра за болшинството хора.

  • Езотеричните книги разказват за период от живота на Земята (както и на други планети, заселени с хора по едно и също време с нашата планета), когато е трябвало да се умъртвяват всички болни (физически, умствено и психически) деца, за да се подобри човешкото семейство. На Земята и на няколко други планети хората не са го направили (вероятно от криво разбран алтруизъм - по това време емоциите ни още са били в зачатъчно състояние, умът ни не е бил развит, а любовта изобщо не е съществувала). На планетите, където е бил спазен природният закон само здравото и читавото да оцелява, еволюционното развитие сериозно се е ускорило, а на малкото "нерешителни" планети като нашата Земя животът е продължил с все повече болести, недъзи и проблеми от всякакво естество.

  • Човек на думи приема факта, че е по-добре да отсечеш болната ръка, отколкото да умреш заради нея, но в живота много трудно го прилага, даже и когато не става въпрос за човешки живот, и особено когато се отнася за по-голяма група от хора или за близки нему хора.


Отново Земята е изправена пред алтернатива да прояви криворазбран алтруизъм или да се освободи от най-лошото с цената на свидни жертви, но без необходимостта да умират хора. При лош избор оцеляването на планетата ни чувствително ще се затрудни, а може да стане и невъзможно.

И този ли път пак ще сгрешим?
[15.11.2015]
* * *

Работа върху себе си

Стремиш се към нещо. Знаеш, че лесно няма да го постигнеш, но въпреки това продължаваш да пробваш. Работиш ден след ден, година след година. Понякога имаш усещането, че ей сега ще се случи, а то пак не става. Но ти не се отчайваш, а продължаваш да действаш, да опитваш, да вярваш, че то все някога ще се получи.
Така се трупа „сила”, която в един момент става достатъчна, за да се случи невъзможното. И то наистина става.

В духовния живот за много неща е така, а може би за всичко.

Опитваш се да спреш вътрешния си диалог, а непрекъснато се хващаш да си бръщолевиш.
Но ти продължаваш да се бориш.

Мъчиш се да медитираш и често-често се улавяш, колко дълбоко си се замислил или колко сладко си подремваш.
Но пак и пак започваш отначало.

Искаш да се отървеш от егото си, а всеки път намръщеният поглед те жогва и ти се запитваш „какво направих не както трябва”. След това се сещаш за егото и си казваш „следващият път няма да обръщам внимание”, но следващият път нещата се повтарят.
И ти въпреки това не се отчайваш!

Сякаш не те интересува какво мислят хората за теб, но защо тогава ти е толкова приятно, когато някой за нещо те похвали. Надсмиваш се над себе си.
И продължаваш напред.

Искаш да престанеш да критикуваш, а непрекъснато се улавяш да разсъждаваш върху външността и характера на другите хора. Ядосваш се на себе си.
И продължаваш да се бориш.

Искаш да се дистанцираш от политиката, а толкова много те вълнува какво става в парламента, в страната ти, какво последно е намислил Путин. Казваш си, че някой ден ще престанеш да се интересуваш от всичко това.
Ще се промениш!

Сякаш не мислиш за себе си, но понякога констатираш, че твърде много компромиси правиш за друг човек - значи ги отчиташ, значи все някак се грижиш за себе си. Отново провал.
Но ти не се отказваш.

Ужким нищо не искаш за себе си, но защо тогава в магазина молиш за по-едри картофи и по-зрели домати. И тук пак грешиш.
И борбата продължава.

Опитваш се всичко да правиш перфектно, но въпреки това ти се случва вече ушитото да разпаряш и преправяш. А можеше още първият път да го направиш както трябва. Отново се проваляш.
И въпреки това не се отказваш.

Искаш да не се обвързваш с крайния резултат, а непрекъснато се улавяш да се надяваш, че нещата са започнали да се случват. Пак грешиш.
Но продължаваш напред.

И още, и още …

Сякаш ситуацията е за отчайване, но не е! Защото има резултат. Ти го усещаш, долавяш го. Всеки ден с малко се подобряваш, всеки ден ставаш малко по-духовен. Това е, така е. С всичко и всички е така.

Защото големите, важните неща се постигат трудно, много, ужасно трудно!
[5.4.2015]
* * *

Очаквания - Представи - Разминаване

На всеки един от нас се случва да има очаквания за различни неща от живота: за нас самите - за качества и черти на характера, и външността ни, за интелектуалното и духовното ни израстване; за хората - близки, роднини и приятели, съседи, колеги, съмишленици, съграждани; за всякакви случки и събития.
Обикновено ставащото се разминава с очакваното - представата ни е една, а възприеманото е друго. Така най-често успяваме да се разочароваме от себе си, от хората, от теории и доктрини, от места и събития, от живота си. Така понякога не виждаме същественото, защото предварителните ни представи са били други. Така сами увеличаваме разочарованието си и намаляваме радостта си, по този начин пропускаме някои от най-важните неща в живота си.

Когато Христос беше сред нас част от евреите не го припознаха, защото той не се покриваше с предварителните им нагласи за него. Така те и до ден днешен чакат появата на месията.
По същия начин понякога на нас ни се случва да се разминем с голямата любов в живота си, с любимата професия и признанието си, с приятелите и другарите си, с любимите хора и животни, с незабравимите изживявания.

Добре е човек да не очаква. За случващото се, отнасящо се лично до него самия, той може да се стреми да знае малко, без подробностите - за да няма предположения и да не се обвързва с крайния резултат. Това са две правила за духовно усъвършенстване и те наистина са много полезни.
[3.4.2015]
* * *

Как въздейства висшето образование (или знанието в дълбочина на един клон от науката)

Променя те, защото разбираш какво значи дълбочина. Веднъж осъзнал това, ти започваш да търсиш дълбочината във всяко нещо - дълбочина на знания и изказ, дълбочина на умения, дълбочина на взаимоотношения, дълбочина на чувства и т. н. Ти вече ставаш друг човек. Промяната може да не настъпи веднага, възможно е и изобщо да не настъпи, ако не практикуваш наученото. Но ако в работата си използваш знанията си или приятелската ти среда се състои от изучили се в различни области хора, тогава промяната настъпва и става все по-силно осезаема.

Познаващият „дълбочината” променя съжденията си, акцентите, отношението си към живота. Той намалява използването на клишета в речта си, дребнавостта в контактите си и усилва разбирането си за живота.

Има много хора, които се държат и се смятат за многознаещи, докато в действителност не са такива. Обикновено те са измежду тези, които словесно се изразяват добре и в дадената област знаят повече от другите - неспециалистите, но не знаят с пълната дълбочина, или както се казва „учени, недоучени”. Те най-често са хора със средно-техническо или полувисше образование, или самообучавали се, които още не са стигнали до дълбоките познания. С такива хора контактите и най-вече разговорите са проблематични. За всяко нещо приемат, че тяхното мнение е меродавното, говорят клиширано и не се вслушват в другите становища, като заедно с това не притежават нужната дълбочина, за да проумяват грешките си.

Дълбочината на познанията се отразява и на запомнянето, както и на отношението към самото познание. Първоначално се помни всичко, знанията са непосредствени. С тяхното натрупване в един момент се стига до указателите, като се запомнят множество източници на конкретните знания - хора, които знаят или заглавия и страници на книги, материали, сайтове и др., в които се съхраняват подробностите. Сега вече отношението към конкретните знания е друго - човек започва да търси и да запомня преди всичко същината на нещата. На един по-късен етап обучаващият се запаметява само няколко източника за отделните познания. Сега вече той не държи на конкретните знания, него го интересуват много повече базисните и обобщените знания. По-късно той може да достигне до основния източник на човешкото познание - един отделен свят, в който се съхранява същността на всичко и към който достъп имат само високо духовните хора.

Казаното по-горе до голяма степен се отнася и за съпоставката между хората завършили и използващи в живота си средно образование и тези със завършен само, да кажем, седми клас.

Искам да подчертая, че не цензът променя човека, а усвояването на дълбоки познания в конкретна област от човекознанието. Затова всеки един би могъл да увеличи „дълбочината” си, ако системно се занимава и усвоява знания, които надхвърлят собственото му образование.
Като пример мога да разкажа за няколко човека, които изпълняваха работа, за която се изискваше по-висок ценз. Някои от тях даже ръководеха екипите от висшисти, докато те самите бяха среднисти. Те с нищо не отстъпваха на хората с по-високо образование, а в добавък притежаваха новаторски поглед върху нещата, както и едно впечатляващо съчетание на знания с технически умения. Те бяха успели сами да стигнат до „дълбокото”.
[10.3.2015]
* * *

За правилната любов

Понякога се случва написаното в езотерични послания да не откроява достатъчно необходимото духовно ниво за правилното му разбиране. Може нещата, за които се говори, да са близо по външни белези до неща, за които се изискват други - по-различни духовни умения. В такива случаи неправилната интерпретация на текста от по-неуките може да блокира развитието на човека, както и на други хора около него, а може да предизвика и по-големи злини. По тази причина подобно четиво буди естествена тревога.

Сега ние живеем в света на любовта, където трябва „ако ти ударят едната буза, да дадеш и другата”. Така ние се учим да търпим, да приемаме, да не се влияем от егото си, да прощаваме и да не отвръщаме на лошото с лошо. Така ние се учим да обичаме.
Когато успеем в това, тогава постепенно ще преминем към следващия свят, който е на истината и за който е валидно „ако ти ударят едната буза и ти си слаб, ще дадеш и другата, но ако си силен - ще отговориш на удара с удар”. Хората от следващия свят вече ще са се научили да обичат и по тази причина ответният удар на по-силния би бил слаб - колкото да се даде урок на посегналия и възстанови по правилния начин хармонията помежду им.
Ако човек, който не обича, се опита да живее по правилата на следващия свят, тогава той автоматично ще попадне в стария - Мойсеевия свят, за който важеше максимата „око за око, зъб за зъб”. Така той ще се върне назад в развитието си, а такъв човек обикновено повлича и други хора след себе си, и по този начин поразиите стават още по-големи.

Току-що открилият се за любовта нормално желае да озари с нея всеки, да даде по нещо на всяка душа, изправила се на пътя му. Но често той още не се е научил правилно да я прилага и е възможно понякога да сбърка. И тогава даването може да се превърне от благословия в анатема.
Пример в това отношение е подпомагането на просещите в превозните средства. Не вярвам да има и един човек извън просещите и тези, които ги заставят да го правят, който да я приема за нещо нормално. А колко хора им дават милостиня! Ако нито един човек не ги подпомагаше, тогава такъв начин на просене не би оцелял.
Друг пример е съветването или упътването. Ако самият обичащ още не знае достатъчно за духовните неща, тогава не е редно да учи другите, защото по този начин не само той, но и други хора могат да пострадат.
Не е добре и винаги да даваш. Така може да подсилиш слабостта на слабия.

Ето какво казва Тибетеца за любовта:
"Любовта и мъдростта са методът на най-малкото съпротивление за човешките синове ... любовта, към която се стреми тръгналият по този път ученик, много се различава от сантименталната нагласа, която често се има предвид. Това не е неразличаващата любов, която не знае граници и не забелязва недостатъците. Това не е и любовта, която не прави опити да поправи слабостите и проявява безкритично положително отношение към всичко съществуващо. Това не е любовта, която поставя всичко (нужно и ненужно) върху олтара на служенето и не признава разлики в развитието …
Истинската любов или мъдрост вижда ясно недостатъците във всяка форма и насочва всичките си усилия, за да помогне на вътрешния живот да се освободи от оковите. Тя мъдро разпознава онези, които се нуждаят от помощ, и ги различава от другите, които не се нуждаят от нейното внимание …
… Изхождайки от сегашното си еволюционно стъпало, човекът поставя прекалено голям акцент върху понятието любов, без да отделя дължимото внимание на мъдростта, която е любов, проявена в служене, но такова служене, което признава окултния закон, значението на времето и достигнато равнище."


Божият аспект е любов-мъдрост и обичащият трябва да е и знаещ, за да е на ясно дали трябва да даде или не, на кого да даде и на кого не, колко точно да даде и как да го предложи.

Сега ние се учим да обичаме, при това мъдро да обичаме.
[26.6.2014]
* * *

Дойде котката


И напълни къщата
с не дотам приятни миризми,
с болки от ухапвания и одрасквания,
с преобърнати саксии, чинии, кутии,
с изподрани завивки, пердета, дамаски,
с много, много всякакви прищявки
и още повече котешки бели.

И също така установи
нова волна подредба на вещите,
нов начин на хранене, спане и къпане,
нов стил на обличане,
друг вид четене и работа с компютър,
зависимо от нея гледане на ТВ,
с две думи - всичко промени!

И как после да не я обичаш!

Защото тя е най-милия чистник, къщовник,
най-доброто приспивателно,
най-сладкото мъниче, което бди, търчи, наднича,
над всеки твой жест, висина в гласа ти,
над всяко потрепване и промяна в дома ти.

И как после да не я обичаш!

Защото тя е най-милия гальовен мъркащ сладуран,
най-съвършения отражател на настроенията ти,
най-добрия помощник в борбата с характера ти!

И как после да не я обичаш!

Защото тя демонстрира безсмислието да имаш,
Защото учи на чистота в мисли, думи, дела,
Защото кара да се забравяш и напомня да даряваш,
Защото да служиш на другите повеля!


Бъди живо и здраво
      Ти,
            мъничко и сладичко,
                  мъркащо, хапещо и драскащо,
                        игриво и изискващо,
                              мяукащо писанче!

[30.4.2014]
* * *

По кой път вървя в момента

Мотивациите за всички действия в материалния живот са секс, пари и власт.
Мотивациите за всички действия в духовния живот са духовно усъвършенстване и служене.
Ако нещо правиш в момента, то причината за това е или някакво взаимоотношение с лице от привлекателния пол, или някаква материална подбуда - имот, пари, наследство, или някакъв стремеж за надмощие, или желание за напредване в духовен план - развитие на духовни умения, или изпълнение на поети ангажименти преди инкарнацията - служене.

Когато човек си отговори на въпроса кое от изредените неща го мотивира за действията му в момента, тогава той ще може да разбере кой е предпочитания от него път - светския или духовния.
Нормално пътят е един, но се прекъсва от време на време от някаква мотивация, характерна за другия път.
[3.2.2014]
* * *

Кога около една жена се въртят много мъже

Ако една жена не блести с много ум, а около нея има винаги много мъже, тогава вероятно причината е в това, че мъжете я смятат за леснодостъпна.
Ако една жена е надарена с блестящ ум и около нея често има много мъже, тогава причината може да е в самолюбието на мъжете, които се чувстват поласкани от вниманието на високия интелект.

Възможно е около една жена да се въртят много мъже, защото тя е хем умна, хем предизвикателна - без много морални задръжки. Такива жени могат да бъдат опасни за обществото.

А къде е красотата? Тя е почти без значение! Красивата жена с висок морал може да е незабележима за мъжете - само един поглед и толкова. Грозната жена може да е магнит за мъжете, когато е умна и се държи така, че мъжете да я смятат за леснодостъпна.

А къде са устоите на мъжете - в достигнатото от тях духовно ниво и в ръцете на жените.
[3.2.2014]
* * *

Никое високо самочувствие не е оправдано

Имал високо самочувствие, защото пеел добре - че колко много хора са виртуозни певци.
Имал високо самочувствие, защото рисувал добре - че колко много хора са изкусни зографи.
Имал високо самочувствие, защото танцувал добре - че колко много хора са изящни танцьори.
Имал високо самочувствие, защото играел добре - че колко много са силно надарените артисти.
Имал високо самочувствие, защото бил много голям специалист - че колко много са много големите специалисти по света.
Имал високо самочувствие, защото знаел много. И знаещите по света са много. Важното е да си добър специалист в конкретна област, а не всезнайко.

Имал високо самочувствие, защото бил много красив, голям спортист, превъзходен диагностик, много опитен хирург, много добър родител, учител и т.н. и т.н.
От всичко и всички в света има много!
Няма никакви качества, умения, способности, притежания, няма нищо, което да оправдае високото самочувствие, демонстрирането, че си нещо повече от другите!

Може да си със самочувствие, защото си едновременно мъдър, добър, силно обичащ и волеви, каквито хора по света са по-малко, но тогава ще си високо духовен, а духовният човек не проявява високо самочувствие. Той знае, че всички имаме еднакъв потенциал за развитие и че всеки един от нас притежава свой личен талант, различен от талантите на останалите хора. Той знае, че всеки един от нас в нещо е по-добър от всички останали хора по света.

[4.12.2013]
* * *

За чувствата – размисли след сън

Когато някой искрено се смее или плаче не трябва да се прекъсва. Смехът зарежда, плачът пречиства и човекът в този момент се нуждае от силното си чувство.

Когато някой искрено страда или се радва трябва да бъде оставен да изживее чувството си, защото то води до размисъл, до повишена разумност, до пречистване и зареждане.

Когато някой се гневи трябва да му се помогне да се успокои, защото се ядосва незаслужено, заради грешките на някой друг, които могат да бъдат поправени единствено и само от другия, или заради собствените си грешки, като проявява прекалена взискателност към себе си.
В крайна сметка всеки греши - нали заради това сме тук, да се учим. Често чрез грешките на другите взимаме най-големите си уроци, а нашите грешки са невзетите още от нас изпити.
В подобни ситуации "се пипа с кадифени ръкавици". Най-добрият лечител е смехът.

От някакъв момент по пътя човек започва да се стреми да намалява емоциите и чувствата си. Решение за това взима душата му, която го напътства и му напомня. Тогава започва да се „топи” и да изчезва астралното му тяло, наричано още емоционално или тяло на чувствата.

В бъдеще вместо чувства ние към всичко и всички ще изпитваме само любов и радост, и ще бъдем разумни, мъдри. Тогава ще сме приели (енергиите на) аспекта любов-мъдрост на Бог.

[4.12.2013]
* * *

Още една причина да обичаме животните

Прескачайки по телевизионните канали попаднах на хард порно между двама мъже и една дрогирана жена, която очевидно страдаше.
Беше ужасно!
Такава сцена е трудна за възприемане даже и ако се случва между животни.
Тогава си казах, че причината е в не достатъчната обич към животните. Явно създаващите такива „филми”, както и любителите на подобни прожекции, приемат участващите в тях „артисти” като скотове, иначе демонстрираната в този "филм" омраза към хората би плашела, вместо да се гледа с интерес!

Дано по-скоро обикнем достатъчно животните, че да престанем да създаваме и гледаме подобни "филми"!
[27.11.2013]
* * *

За приемането на различното. За гейовете и бисексуалните

Много лесно казваме „трябва да приемем различното, другото, чуждото”, но как става това! Понякога е много, извънредно трудно. Налага се да преобърнеш свои базисни схващания, да отречеш основните си нагласи, да се откажеш от многократно изричани от устата ти думи, да промениш коренно разбиранията си. Естествено, това не става отведнъж, а е един дълъг процес на преосмисляне и преориентация.

Защо толкова много хора смятат, че е въпрос на чест да не променяш разбиранията си – „Аз винаги съм казвал …”, „Аз винаги съм твърдял …”, харесванията си – „Това не може никога да ми хареса!” и не приемат, а вместо това критикуват и осмиват промените в другите – „Остави го, той мени непрекъснато възгледите си!”.
Ние еволюираме, развиваме се и заради това се променяме. Днес харесваме едно, утре ще е друго. Днес вярваме в едно, утре максимите ни за живота ще са други. Това е напълно естествено. Това е нормалното. Така трябва да бъде! Само Бог е Неизменен. А колкото повече ние се променяме, толкова повече демонстрираме собственото си израстване. Колкото по-бързо се променяме, толкова по-бързо еволюираме.
Вместо да се притесняваме, че по-рано сме мислили и харесвали едно, а сега е вече друго, би трябвало да се радваме – пораснали сме!

Така е с всеки. Може би най-напред човек трябва да се научи да приема промените в другите – да изхвърли критиките „До вчера говореше едно, а сега …” , както и да престане да се срамува от собствените си промени в харесванията и възгледите. Тогава ще бъде и по-искрен, и по-честен пред себе си и пред другите.

А как става самата промяна? Може да бъде извън прекия контрол на личността, а може да бъде и предизвикана от нея самата. В първия случай човек се оставя на течението – промените в заобикалящата го среда и изживяното оставят своя отпечатък върху харесванията и разбиранията му.
Когато сам се стремиш, тогава нещата са други. За да приемеш някого или нещо, ти активно мислиш, преценяваш, търсиш. Най-напред се опитваш да откриеш какво най-много те притеснява, да си го обясниш. Търсиш аналогии във филмите, в книгите, в разговорите, в чутото, в прочетеното, във видяното. Понякога разсъждаваш с месеци – връщаш се отново и отново…
Опитваш се да видиш добрите страни, но някак си неприеманото изплува винаги най-отгоре и закрива всичко останало – добро и лошо. Просто то се оказва винаги най-важното!
Процесът на приемане е една борба със себе си. Става с много работа върху теб самия. Защото да приемеш нещо чрез мисълта си още не е приемане. Нещата трябва да се приемат и чрез сърцето. Това значи нещото да престане да те дразни и да започнеш да забелязваш и другото. Така имаш шанс да забележиш добрите неща.
Ние приемаме близките си и хората, които обичаме. Не обръщаме внимание на нещата в тях, които не са по вкуса ни, не ги забелязваме или поне не ни дразнят прекалено.

Според Учителя трябва да открием в човека една добра черта и непрекъснато да си я припомняме. Така може да отхвърлим нехаресваното и ... да приемем! Просто трябва да сме достатъчно настоятелни в припомнянето на доброто!

За гейовете и бисексуалните
Години наред се борих вътре в себе си с неприемането на гейовете и бисексуалните. Мислех, че по собствена прищявка са станали такива. Външно не ги осъждах, но вътре в мен нещата бяха други.

Най-много неприемах гей-парадите, сватбите помежду им и най-вече отглеждането на деца в гей-семейства.

Веднъж от един филм разбрах, че сексуалната ориентация може би е закодирана в ДНК-то и че ако човек приеме това, ще му бъде по-лесно да приеме и гейовете.
Значи има я обратната ориентация, защото е заложена в човека.
А е мъчително да не проявяваш сексуалните си наклонности, защото целият ни живот, от раждането до дълбока старост, е подчинен на сексуалните ни нагласи – влюбвания, привличания, предпочитания.

А гей-парадите - на тях никога не съм виждала много уважавани от обществото личности. Вероятно някога те са играли съществена роля за приемането на хората с нестандартни сексуални наклонности. Сега на някои места те са по-скоро атракция и някои хора ще я харесват, а други – не.

Щом хората се обичат, те естествено се стремят към това да не се разделят, максимално да се слеят, което за нашите възгледи се отъждествява с брака. Затова е нормално и сексуално различните да имат правото на този свещен съюз.

А децата? А как без деца! Те осмислят дома, живота, бъдещето. Да приемеш гейовете и да не им дадеш възможност да живеят пълноценен живот е все едно да ги приемеш наполовина.
Колкото до децата – мъжете и жените са само форма на изява на енергиите. Колко мъже са с женски енергии и жени – с мъжки. Децата по непогрешим начин долавят това и знаят на кого да се поглезят и на кого да се облегнат. А бъдещото им развитие и най-вече това в сексуално отношение - какво по-добро от това да надскочиш сексуалната ориентация и да приемаш просто човека (душата) в тялото!
[9.5.2013]
* * *

(За програмисти)

В софтуерни понятия всеки един от нас е отделна функция на програма.
Основната задача на човека определя предназначението на функцията му.
Последната е част от цялата програма и за да се изпълнява, трябва да работи програмата. Така функцията естествено зависи и служи на цялото.

Някои функции се изпълняват от други функции – ние зависим от другите. Резултатите, постигнати от едни, ползват други. Някои от нас работят за по-напреднали същности, най-вероятно - всички.

Всеки един от нас мисли, говори и действа според конкретните условия, според средата – изпълнението на функциите зависи от подадените им параметри.

Всички функции са самоизпълняващи се, извикват сами себе си – ние работим над себе си, повтаряйки опитностите си, използвайки уменията си, усъвършенстваме се.

А какви значения връщат функциите ни? Зависи от повикването, от параметрите! Понякога само отговарят, друг път променят базисни стойности. Често отговорът ни зависи от други функции. Много пъти крайният резултат се постига чрез съвместната работа на много от нас.

Някои функции се изпълняват непрекъснато. Някои се извикват само в кризисни ситуации. Някои са почти забравени, толкова специализирано е предназначението им. Но всички до една са създадени, за да служат – на другите, на цялото.
Лошо е да се превърнеш в напълно забравена функция, неизвиквана от никого, защото има и такива!

Настъпят ли базисни промени в телата на функциите, настъпват такива и в общата програма.
Променя ли се основно общата ни програма, променяме се и ние.


Не знам колко програми сме – в колко програми се изпълняваме. Не знам колко са системите – в колко системи сме включени. Не знам предназначението на целия проект.

Но аз знам, че съм една функция с определено предназначение, че работата на други функции зависи от мен, че ако не работя коректно ще греши програмата – програмите, системата – системите, проекта.

Знам, че от мен - от нас зависи работата на всички ни, нашият живот!
[12.5.2013]
* * *

2012 г. Преходът към нови измерения

Навсякъде се говори за преминаване на Земята ни и на хората върху нея към нови измерения.
Какво значи това? Как ще стане? Защо става точно сега? Кое е нещото, което отключва процесите? Отведнъж ли ще се осъществи промяната или постепенно и ако преходът ще е плавен, то тогава има ли краен срок за завършване на процеса?
А ние какво трябва да правим - да стоим спокойно и чакаме нещата да стават от само себе си ли, или да правим нещо по-специално?
Има ли смисъл точно сега да започнем да се променяме и ако да - с какво да започнем, кое е най-важното?
Има ли някаква връзка между неяденето и трансформацията, и защо както трябва да се подлагаме на слънчевите лъчи, така трябва и да се пазим от тях – кое от двете е вярното?
И на кого да задаваме въпросите си?

Толкова много въпроси!
Така ми се иска в една немного дълга статия, написана на популярен език, да намеря отговорите на всичките тези въпроси. Но до сега не съм успяла. На едно място те осветляват за едно нещо, на друго - за друго. Понякога тезите са противоречиви. Мисля, че това се дължи на факта, че сценарият за нашето бъдеще непрекъснато се променя и все още не е напълно изграден. Причината може да се крие в наличието на свободната ни воля, поради която сме в състояние да влияем на хода на процесите до техния окончателен завършек. А може ситуацията да е толкова сложна, нова и необичайна, и непрекъснато съществено променяща се, че още да не е намерено оптималното решение. А възможно е и това, нашата разумност да е на такова (ниско) ниво, че отговорите да не могат да бъдат възприети (осмислени) от нас в момента.

И все пак ми се ще да направя някакво обобщение – очевидно текат промени, които усещаме чрез телата си и чрез катаклизмите в природата, и в света.
Слънцето е започнало да влияя по-лошо на някои от нас, други пък се зареждат от него – очевидно нещо става с нас или с някои от нас, а също така и със самото Слънце.
Всяка година има земетресения, наводнения, катастрофи, войни, случвало се е времето да е много горещо, или много студено, но такова стълпотворение от необичайни събития в рамките на последната една до две години май че не сме виждали, нито чували от потопа насам. Очевидно нещо става и със Земята, и с хората, които живеят на нея.

Направих една проста сметка. Хората на Земята в момента сме около седем милиарда. Ако необходимият брой духовно усъвършенстващи се хора на планетата е 144 000, за да се отключат процесите и той е току-що достигнат (както четем на доста места), а в страната ни сме седем милиона души, то тогава в България се пада да има около 144 човека еволюирали достатъчно, за да преминат към по-високо измерение. Вярно, че сметката математически е точна, но тълкуването е доста произволно, защото по-напредналите в еволюционно отношение хора не са разпределени равномерно по Земята – има места, където броят е голям, например в САЩ - и други, където населението е изостанало в развитието си – например на някои места в Африка. Но въпреки свободната интерпретация би трябвало да сме наясно, че малък процент от хората на Земята са стигнали до прага на трансформацията. И заради това приказките за пренасяне на изоставащи хора от напредналите по време на бъдещите събития по прехвърляне в други измерения ми изглеждат доста обективни. Освен ако цифрата 144 000 е произволна, но защо тогава от векове ни се втълпява!
Значи ще има преминаване към по-висок порядък, като някои хора ще го направят без усилия - естествено, а други чрез помощта им. Но, очевидно, много хора няма да успеят. Тогава има смисъл човек да се развива в духовно отношение или най-малкото да другарува с такива хора, защото не е ясно как точно ще се осъществява помощта при прехвърлянето.

За храненето. От край време се създават много движения в защита на животните, вече се говори усилено и за недоимъка на Земята, както и за необходимостта от масово веганство, за да се изхранва населението й.
На този свят нищо не е случайно! Явно, да не се яде месо е много, много важно! Не бих се изненадала, ако то е най-първият фактор при определяне на квотата за прехвърляне към по-висш свят.
Нормално е, ако вече щадим животните, да сме започнали да щадим и себе си, като консумираме само чисти неща – храна, постъпки, отношения, чувства, мисли.

За връзките между хората. Нима е възможно да се започне такова необичайно премеждие – преминаване към по-висше измерение - с лоши взаимоотношения между участващите в събитието и какъв по-висш свят може да бъде този, ако там хората започват съществуването си с потаен или явен антагонизъм помежду си! Значи не трябва да имаме лошо отношение към другите и не трябва да таим лоши чувства.

Много усилено се говори, че следващото измерение е на любовта. Аз не знам, дали е точно така, но задължително по-висшият свят трябва да включва любовта като основно изискване. Любов, любов и пак любов! Трябва да се обичаме! Това е!

Други смятат, че тези измерения ще са астралният или менталният свят и че хората, които умеят да пътешестват в астралните си тела, ще могат да разглеждат по-висшите светове, но не и да живеят в тях. Ако това е така, тогава си струва човек да развива подобни умения, защото ако не можеш да се трансформираш, за да заживееш в по-добрия свят, то поне да можеш да го зърнеш. Затова е добре човек да работи върху духовното си усъвършенстване, да релаксира, медитира и т.н.

Четем, че някои от нас вече са започнали да се възнасят след смъртта си. Аз мисля, че такова възнасяне към по-висш свят е съществувало като възможност винаги, но то не е „трансформацията”, защото при него се минава през смъртта!

Също смятам, че трансформацията на телата ни е по-продължителен период, но самото преминаване към по-висока вибрация ще стане от раз и забележимо, защото болшинството хора живеят по инерция и им трябва някакъв първоначален тласък, за да излязат от стереотипа си на живот, т.е. необходимо е някакво извънредно събитие, както в миналото е бил потопът.

И така, най-вероятно ще има трансформация, и то скоро.
[20.9.2012]
* * *

За лекарите

Напоследък често се критикува едно или друго лечебно заведение, един или друг лекар.
Истината е, че нашите специалисти във всички области на живота ни са на едно и също не много високо ниво. Но когато го демонстрират лекарите, тогава ние най-много страдаме и заради това техните пропуски забелязваме най-много.
Ако се замислим върху това колко добри специалисти познаваме в собствената си професия, тогава ще можем да преценим и колко са добрите лекари. Така бихме стигнали до извода, че вероятността да попаднем на не много добър в професията си лекар е доста висока.

Но за наше голямо съжаление ние винаги се осланяме на докторите, когато става въпрос да защитим собственото си здраве.

И заради това всеки трябва да е лечител сам на себе си и да щади телата си - да живее живот напълно съобразен с техните нужди, както и да пази телата на другите хора.
А когато се появи здравословен проблем, човек трябва сам да определя какво да прави и само в отделни, много тежки случаи, възникнали отведнъж, с много бързо развитие на заболяването, такива, които не се влияят от приложените познати методи, да се обръща към специалист лекар и лечител едновременно, който вече се е доказал като такъв.
[4.9.2012]
* * *

За продължаване на живота

Прав е сценаристът на "Д-р Хаус" да смята, че обреченият (обезкураженият) трябва да продължи да живее заради другите!
Независимо, че животът се е обезсмислил за някои тежко болни с преброени дни, за хора в тежка депресия или в силно отчаяние, те трябва да продължат да живеят заради близките и познатите си, заради роднините и приятелите си, заради любимите си същества. Така те дават шанс да се проявят на тези от нас, които все са отлагали да се извинят, или да благодарят, които все са се надявали на нова среща в бъдещето.

Отказвайки се от преждевременната смърт човек истински демонстрира добрината и съчувствието си към другите, и в пълна степен проявява любовта си!
[4.9.2012]
* * *

За идеите

Не трябва да се главозамайваме, защото са ни споходили някакви гениални идеи. Те не са наши, ние сме само предаващите ги на другите. Ако човек добре осмисли това, няма чак толкова настървено да пази „собствените си” хрумвания и ще му бъде много по-лесно да ги споделя с другите.
Най-добрите идеи се предават на няколко човека от Земята едновременно, затова и „откривателите” на новите неща най-често са повече от един!
[4.9.2012]
* * *

За постъпките, достойни за подражание

Отдавна искам да разкажа за някакви добри постъпки на хората и все не успявам да измисля за какво да пиша.
Лесно е да говоря за малките деца, за растенията, за животните, но за поотрасналите хора ми е трудно. Не виждам героични постъпки, не чувам романтични истории, изобщо не откривам неща, достойни за подражание.
Питам се дали заради това ние - хората толкова много обичаме екшъните и разказите за любовта, защото в живота ни те просто отсъстват!

А може би изискванията ми са твърде големи – устремена напред да желая все повече и повече, и така да си поставям нереализуеми на сегашния етап цели!

Колкото до хората, те винаги са обичали героите и са плачели, когато срещнат голямата любов!
[16.5.2012]
* * *

За външната ни красота

Прочетох в беседа, държана от Петър Дънов, че хората на Земята не сме красиви. Изненадох се.
Но ето че веднъж, докато пътувах в метрото, си спомних за прочетеното и внимателно разгледах хората в купето. Смаях се колко е прав Учителя.
Болшинството хора имат нездрав вид – подпухнали лица, торбички под очите, пъпки и петна по кожата, съсухрени или затлъстяли лица. Често косите са сухи или прекалено мазни, телата слаби или с наднормено тегло.
В мотрисата имаше и деца – повечето от тях изглеждаха добре.
Двадесет годишните все още са силно привлекателни. По-късно започват да погрозняват, като с годините става все по-лошо и по-лошо.
Тогава се замислих. Господ ни създава здрави и красиви, а когато има отклонения, те са кармично обосновани. После телата ни започват да зависят изключително от нас самите и ние буквално ги съсипваме.
Защо е така? Лошият външен вид на хората - грозни тела и лошо излъчване - се дължи на лошия живот, който живеем на Земята, на лошите ни мисли, чувства, постъпки, на лошата храна, която консумираме, на лошите ни взаимоотношения с другите.
Често се разболяваме от различни болести, а към четиридесет и пет годишната ни възраст характерът ни започва да се отразява на външния ни вид и така от един момент нататък здравето и характерът определят външността ни.

Да, за жалост, хората на Земята не сме здрави, не се храним добре, не се разбираме добре, не живеем добре и заради това и не изглеждаме добре!
[16.5.2012]
* * *

За щастието

Човек се чувства щастлив, когато има щастливи очаквания – силно се стреми към нещо, което е постижимо и вероятно ще се случи. В подобни моменти човек е щастлив, ако няма други съпътстващи го сериозни проблеми.

Няма щастие, има единствено очакване за щастие!
Затова, когато си се стремял много силно към нещо и най-накрая го постигнеш, ти се чувстваш изпразнен – щастието си е отишло.
И отново ставаш щастлив, когато намериш следващата голяма цел, към която да се устремиш.

На Земята, при условията в които живеем, щастието е утопия – съществува единствено очакването за щастие.
[3.5.2012]
* * *

За пазенето на старото

Защо хората са толкова консервативни? Защо със зъби и нокти пазят старото. Защо са неизменни като сталактити в разбиранията и приемането си. Защо чакат цялото стадо да се премести, за да се преместят и те с него?

Колко по-прост би бил животът, ако човек веднага приемаше новото и едва по-късно, след като го е разгледал и осмислил добре, отхвърляше от него ненужното, лошото.
[3.5.2012]
* * *

Смисълът на живота е самият живот

Някога сме били растения. След това сме еволюирали до животни. Сега сме хора. След време ще бъдем ангели, по-късно архангели ... богове ...

А какво би станало, ако спрем да се инкарнираме, ако спрем да проявяваме знанията и уменията си, ако спрем да развиваме потенциалите си.
Тогава полека-лека ще започнат да изчезват нашите способности – най-напред ще „ръждясат” - ще станат по-слаби, по-малко полезни. После ще започнем да ги забравяме и накрая съвсем ще ги загубим. А заедно с тях ще замре, а по-късно ще изчезне и самият живот.
Значи, за да има живот, трябва да живеем и ние. За да има живот, трябва да използваме способностите си и да ги развиваме. Ние трябва да живеем, за да поддържаме живота.

А за какво е животът, защо го има?
Знаем, че животът е необходим, за да се прояви Бог. Но дали е само заради това или има и нещо друго? Вероятно, когато си отговорим на този въпрос, тогава ще възникне следващият, чийто отговор ние отново ще търсим и така - във вечността.

Наскоро прочетох, че целта на живота се мени и зависи от еволюционното ниво на индивида.
Очевидно е така. Има хора, които изобщо не си задават въпроси относно целите на живота.
Има други, според които основната цел на живота е материалното облагодетелстване, задоволяването на всичките им желания.
А има и такива сред нас, които откриват смисъл да живеят като служат.

За сега на Земята сме стигнали до тук, а какво ли ще ни се разкрие в утрешния ден!
[22.2.2012]
* * *

„Ние, българите!”

В страната ни често срещано явление е да се величаем като българи с израза „Ние, българите …” Този начин на изразяване на гордост към етносната ни принадлежност винаги сериозно ме е отблъсквал. Ако ние – българите сме толкова велики, то това ще е за сметка на другите народи, които явно са по-малко велики, иначе защо ще се величаем. Значи ние сме велики, а другите не са! Ние можем, а те не! Ние успяваме, а те не успяват! Това е насаждане на разделение и то точно сега, по времето, когато вече не се прави разлика между индивидите заради цвета на кожата им, когато прогресивните хора от целия свят се борят, за да се слеят религиите, за да се премахнат държавните граници, когато се полагат усилия да се обединят всички хора на Земята ни.

Може да се обособиш гордеейки се, като кажеш, например, „ние – последователите на Петър Дънов”, но това е нещо съвсем друго. То не е разделяне, защото всеки човек може да стане негов последовател. Но на Земята малцина са се родили като българи и заради това изразът „Ние – българите” е крайно сепаративен. С такива изказвания се поставят ограничителни линии, всява се разделение.

За мен най-непонятно е, когато човек, смятащ себе си за високо духовен, се гордее като българин заради постижения на народа ни, случили се някога, в древността. Защото тогава същият този човек най-вероятно е бил някой я с дръпнати очи, я с черен цвят на кожата си, или пък изобщо не е бил в инкарнация. Един просветен духовен човек би трябвало да е наясно, че ако в това прераждане е българин, то в предишните си той най-вероятно е бил от други народности - ние се прераждаме на различни места по света, за да трупаме различни опитности. (Според Учителя, ако човек се прероди два или повече последователни пъти като българин, то това не говори добре за него. Не случайно България е черният дроб на космическия човек.)
Затова, когато с гордост акцентираме на националността си, тогава ние правим както едно крайно разделение на хората, така и една демонстрация на духовна несъобразителност или невежество, защото българите сме малцина в световен план и защото няма как някой да се преражда непрекъснато като българин – всеки един от нас е взел по-нещо от много националности, всеки е от всички народности, всички сме човеци на Земята!
[24.9.2011]
* * *

За еволюцията и кармата

Всеки път изискванията към нас са малко по-високи от това, което сме давали до момента.
Така ние еволюираме, но така може да натрупаме и карма, ако се задържим на едно място и не отговорим на новите изисквания.

На човек винаги му се случва това, което е заслужил - и доброто, и лошото получава според собствения принос!

И в най-големите ограничения, и в най-потискащата атмосфера, и в най-лошата среда има добри неща - винаги има и добро! Трябва само да го открием и да започнем да се взираме в него, вместо в лошото. Така ще дойде промяната към по-добро.

Не трябва да се притесняваме прекалено много за животните и хората – всеки получава това, което е заслужил и там, където виждаме само негативизъм, винаги има и добро!
[2.6.2011]
* * *

Имаме нужда някой да се грижи за нас, да чувстваме, че сме необходими

За нас е важно да знаем, че на някого сме необходими.

Бог ни е създал и на него ние всички сме необходими. Но повечето от нас чувстват Бог много далечен и не усещат тази необходимост. Затова я търсят другате. В най-плътните планове това е необходимостта на детето от родителите, на жената от мъжа, на човека от приятелите и т.н.

При духовното израстване човек се научава да живее, разчитайки само на съществата от невидимите светове.

От един момент нататък човек заживява с подкрепата само на Бог.
[2.6.2011]
* * *

Корелация между „живот” и „миг”

Хората съществено се различават помежду си по начина, по който живеят, съотнесено с мига. Едни живеят постоянно преди него – живот в миналото, други са напълно отправени в бъдещето – живот след мига.
Има някои, които живеят за мига – за момента, когато ще се проявят, ще блеснат.
И една съвсем малка част от хората, пребиваващи сега на Земята, живеят в мига.

Какво е живот преди мига? Такива хора непрекъснато се връщат към вече изживяни събития, преживяни чувства и стари мисли. Те са обременени от миналото, от спомените си и заради това не са в състояние пълноценно да приемат настоящето. Новите неща минават през филтър, който ги изменя към по-лошо или по-добро, според вече преживяното. За жалост, филтърът най-често прави нещата лоши, без те да са такива или много по-лоши, отколкото са в действителност.
Живеещите преди мига често са досадни за околните с непрекъснатото повтаряне на едни и същи оплаквания или хвалби.

Живот след мига – в дома на такъв човек могат да се видят скъсани черги по пода и в същото време нов персийски килим, навит на роло върху гардероба. Човекът може да ходи в дрипи, но новите си дрехи не облича, пазейки ги за някакво по-специално бъдещо събитие. Тези хора не са в състояние пълноценно да приемат настоящето, защото не са отворени за него – прекалено предпазливи са, вечно отлагат истински да живеят за някакво неясно бъдеще.
Живеещите след мига могат да досадят на околните с вечните си съмнения и опасения.

Живот за мига. Такива хора най-често са недалновидни, отнасящи се донякъде пренебрежително към живота. Много млади хора живеят така – леко облечени в студените дни, прекалено навлечени, когато е топло, за тях е важно да блеснат в настоящия миг с облеклото си, с нестандартното си, често прекалено дръзко поведение, с псевдогероизма си от голямото количество погълнат алкохол, с изречените силни думи, които най-често са неистини. Те се стремят да впечатлят, да се изявят. Затова често се представят за други – с по-престижна професия, с по-високо образование, с друго потекло и т.н. Тези хора фактически влагат твърде много в мига, за да спечелят за следващото го най-близко бъдеще, т.е те са силно заинтересувани от непосредственото бъдеще и мислят само за него. А как ще живеят след това - това изобщо не ги интересува.
Такъв човек може да досади на околните с неискреността и лъжите си, понякога и с нахалството си.

Живот в мига. Живеещият по този начин е напълно отворен към всичко и всички. Нищо не отлага за утрешния ден. На всяко нещо обръща внимание и прави нещата по възможно най-добрия начин. Човекът не се обвързва, не обещава напразно, не се „размотава” – използва всеки миг, изживява го напълно.
За него няма минало, което представят предишните му изживяни напълно мигове - имало ги е, но вече ги няма, изконсумирани са, свършили са, като изядения хляб, заменен с нов.
За живеещия в мига няма и бъдеще, защото той във всеки един момент е и в него. Бъдещето върви ръка за ръка с мига, като негово естествено продължение. Мигът е определящ, затова бъдещето не се забелязва, съществува формално - наяве се изживява единствено настоящето.
Това не е и живот за мига, защото нещата не се правят заради непосредственото бъдеще, а се правят изобщо. Затова живеещият в мига не влага специални усилия за подобряване на външността и имиджа си, не рискува със здравето си – той просто вечно изживява мига си.
Такъв човек може да досади на хората от другите групи с голямата си сериозност и отговорност към нещата, случващи се в настоящето.

Възможно е един човек, живеещ преди мига, за кратък период от време да заживее в бъдещето, когато в него очаква някакъв сюблимен момент, както и човек, живеещ в бъдещето, за известно време да се върне назад във времето, премисляйки многократно някаква много силно въздействувала му ситуация.
Живеещият в мига понякога се връща за кратко назад или изпреварва за малко настоящето, но това се случва сравнително рядко.
Живеещите за мига обикновено по-късно се променят и присъединяват към някоя от другите групи.

В бъдеще, когато напреднем в духовно отношение, всички ще живеем единствено в мига!
[9.4.2011]
* * *

Ролите

В живота има две основни роли – само две роли. Едната е да увеличаваш светлината, другата е да я намаляваш.

Във всеки един момент от времето, когато не спим и не сме в релаксация, ние изпълняваме една от двете роли.
Когато сме утихнали, хармонизирани, тогава почиваме и не играем роли. Същото е и по време на съня ни. Затова сънят и медитацията са толкова важни, защото тогава освен всичко друго ние се и зареждаме!

В някакъв момент от живота ни всеки един от нас си дава сметка за това коя от двете роли предпочита да играе. Случва се решението ни по-късно да се промени.
От това, че човек е избрал ролята си в живота, не следва, че той не играе понякога и другата роля – всяка наша грешка е активност в нейната посока. Колкото човек е по-високо еволюирал, толкова по-стабилно той следва ролята си. Напредналият адепт прави много малко грешки в живота си, докато човекът с малко прераждания зад гърба си бърка непрекъснато!

Така че от нас и само от нас зависи дали ще има повече светлина или повече тъмнина на Земята ни!
[6.2.2011]
* * *

Динамично и статично взаимодействие между полярностите

Всеки един от нас е поляризиран към светлината или към тъмнината, в смисъл, че в него или светлината, или тъмнината е преобладаваща, или казано по друг начин – човекът работи или за светлината, или за тъмнината.

При контактите помежду си хората се свързват динамично и статично.
При динамичното взаимодействие една от двете полярности има надмощие и така се осъществява движение в нейната посока. Затова, ако човекът - хората на светлината са по-силни, се отива към духовен растеж, а ако надмощие имат хората на тъмнината, се върви към духовен спад.

При статичното взаимодействие съществува стремеж към изравняване мощта на полярностите. Затова тъмнината се привлича от по-силната светлина - около по-еволюиралия „светъл” се събират по-малко еволюирали „тъмни”.
[6.2.2011]
* * *

За „добронамерените” послания, които циркулират по пощите

Когато си тръгнал по духовния път, но още знанията ти са ограничени и опитностите ти са малко, често ставаш жертва на различни суеверия. Едно от тях е, че ако прекъснеш веригата на препредаване на писмата, ще те сполети злото, посочено в уж „високодуховните добронамерени” послания, съдържащи се в тях. Някога такива писма циркулираха по стандартните пощи, а сега вече и по електронните.

Не може добронамереният да те заплашва! Не може да се иска цена за направена духовна услуга!
А всяването на страх е оръжие на Черните, на тези от злонамерената ложа!
Не тяхното мрачно послание ще ви сполети от някъде си, а вие сами ще си го причините, ако вярвате в него!
Знайте, в тези случаи лошото може да дойде, ако си го внушите, но не и защото не сте препредали злокобните послания.

Преустановете този процес! Оставете стигналата до вас подобна поща без отговор!
Покажете на източниците, че искате само чисти послания, незамърсени от изисквания, от поставени условия, от всявания на страх!
Вие трябва да сте тези, които ще определят дали да препредават посланията или не. Вие и само вие! И при това без никакъв натиск, заплахи или каквито и да било други изисквания!

На първо време може просто да не отваряте прикачените файлове, когато се съмнявате, че са с подобно съдържание. Може даже да изтривате непрочетени писмата от „доброжелателните” приятели, които чрез вас „защитават” себе си! Разбира се, намерете начин да им кажете, че не искате да получавате повече подобни послания.

Повярвайте ми, който истински дава, той не поставя условия. Тези с условията винаги искат нещо в замяна – или пари, или услуга, или да подчинят вас или психиката ви. Повярвайте! Не им се давайте!

В Интернет има много духовни сайтове, които предлагат, без да искат каквото и да било в замяна. В тях се съдържат истинските послания на добрата воля, на любовта, на съпричастността, на добронамереността, на истинската духовност!
[19.12.2010]
* * *

Жадувам да се върна там, където всичко е светло, чисто, сияйно, хармонично, красиво,
където всичко е разбиращо, подкрепящо, любящо, съпричастно, отзивчиво,
където всичко е отдаващо и приемащо, истинно, истинско, правдиво,
там, откъдето съм дошла!
[19.12.2010]
* * *

Прощаването

Един от открояващите се у нас църковни празници е Сирни Заговезни, който интригува не толкова с обичая на хамкането, колкото с традицията на „искането на прошка”. Мисля, че такова ударение върху прощаването – основно духовно качество, никак не е случайно.
Всички ние еволюираме - кой по-бързо, кой по-бавно. Днес мислим, говорим или вършим едно, утре може да е съвсем друго, защото междувременно сме се променили, пораснали сме. Докато човек не стане съвършен, той греши. Много наши минали постъпки ни притесняват при всяко спомняне, много наши неправилно изказани слова по-късно ни преследват. Всеки един от нас се е пекал на огъня на огризенията на съвестта си от грешно изказана дума или неправилна постъпка.
След сторена от нас погрешка единственият начин да продължим напред е да си простимсъжаляваме, че сме сбъркали; обещаваме си, че вече ще внимаваме повече и по-малко ще грешим; взимаме решение да направим необходимото да се извиним и т.н.
Но щом можем да прощаваме на себе си, би трябвало да можем да прощаваме и на другите. Защото той (или тя) е сбъркал, както бъркаме и ние. Вероятно съжалява, но не знае как да го покаже, или гордостта го задържа. Може изобщо да не е забелязал ефекта от стореното от него – в момента има други проблеми и не му е до това или …, или ние нещо не сме разбрали както трябва. Понякога сме толкова уверени в правотата на разсъжденията си, а после се оказва нещо съвсем друго!
Да не можеш да прощаваш значи сам да прерязваш крилата на полета си. За да се издигаш, за да израстваш, ти трябва да практикуваш, а практикувайки – ти понякога грешиш, наранявайки себе си или някой друг. Защото всяка грешка има последици – че как иначе ще се учим от грешките си!
А горкичкият човек, който не прощава! Той непрекъснато „ще смила” лоши спомени от постъпки, слова, (и мисли, ако и себе си не щади), а може би и от спотаена омраза, и желание за мъст - много, премного материал за неспокоен живот - „жив да го пожалиш”.
На Земята всеки един от нас понякога греши, защото всички сме несъвършени – затова сме и тук!
Несъвършен е и той – непрощаващият. Иначе на грешките - своите и чуждите – би обърнал внимание само толкова, колкото да се поучи от тях!

Непроявяващите снизхождение са измежду хората, които най-трудно живеят и най-бавно еволюират. Те повече от всеки друг се нуждаят от подкрепата на останалите от нас - грешащи, но умеещи да прощават на себе си и на останалите.
[13.9.2010]
* * *

Еднаквите постъпки трябва да се мерят с един и същи аршин,

независимо от това дали те подпомагат или пречат на индивида.

Ако човек приема лицемерието, когато чрез него облагодетелствува себе си, то тогава той не трябва да го осъжда, срещайки го където и да било.
Ако човек приема усмиването, за да докаже себе си, то тогава той трябва да приема сарказма изобщо.
Ако човек няма нищо против ласкателството, когато то е насочено към него, то тогава човекът трябва винаги да го приема, независимо от това дали ласкаят него или някой друг.

Нещата не са други, само защото ни облагодетелстват. Те са пак същите - добри, когато резултатът е добър за всички ни или лоши, когато е добър за едни и лош за други.
[2010]
* * *

Защо толкова трудно казваме „не знам”!

Че то е обратното на „знам”, което изговаряме с такава лекота!

На зададен въпрос понякога се отговаря с едно натъртено, грубо „не знам”, сякаш питащият е досадил, прекалил с неуместните въпроси, което изобщо не е вярно.
Друг път отговорът в някаква далечна степен се докосва до темата, но в действителност само се върти и сучи около нея и тогава човек си казва „Явно той не знае. Защо не си признае, вместо да увърта”.
Понякога отговорът е колективен – залп от много гласове, искащи да покажат колко много знаят.
Ние сме горди от знанието си и засрамени от незнанието си. Затова едното афишираме, а другото - скриваме!
Така лесно казваме „знам” и трудно - „не знам”.

Нима има човек, който да знае всичко! Хората вече толкова много са се развили, че не е възможно един човек да знае всичко. Затова един знае едно, друг – друго. Всеки знае по-нещо. Защо, тогава, не си признаваме, когато нещо друго не знаем!
Защо толкова трудно казваме „не знам”!

Че то не е хубаво да знаеш прекалено много – тогава ти би носил много излишен, ненужен товар! Ако си препълнен с информация как би могъл сам да измислиш нещо – че на всеки въпрос директно ще получаваш отговора – като същински робот. И как тогава ще се развива светът!
Даже хич не е добре да си наизустил твърде много знания – в работата те не ти трябват, в семейната среда не ти трябват, сред приятелите ти пак не ти трябват. Задръстваш се от ненужна информация и си загубваш възможността сам да измисляш, да твориш, и всичкото това само заради едната евтина слава да смайваш обкръжението си, да блестиш в света.
Не е хубаво прекалено много да се знае!

Духовно напредналият от един момент нататък загубва тази информация. За него остава само натрупаният му опит, а знанията, които са му необходими, черпи директно от Източника. Това показва колко е малка ценността на механично запаметеното.
Не е добре да се знае, добре е да се може!

Ако човек осмисли тези неща, ако разбере, че повече знаещият обикновено е по-малко измислящия, ако осъзнае, че е важен опитът, а не знанието и ако към това добави факта, че напредналият човек не помни подробностите и не се нуждае от светски блясък, тогава може би ще започне да казва „не знам”.

(Аз не знам дали това е точно така, а вие знаете ли?)
[2010]
* * *

Защо някои хора толкова настървено се защитават!

Смятат го за много духовно извисен. В устата му е непрекъснато Господ. Познава езотериката. Рецитира наизуст Петър Дънов. Изглежда на смирен и сговорчив човек.
Но ако някой му каже нещо, което може и да не е явна нападка срещу него, тогава той коренно се променя. Лицето му придобива твърд и суров вид. Словото му става по-грубо, често и нападателно. Може, даже, да започне да преувеличава и обижда. Защищава се настървено от някого и нещо – защо, какво е съгрешил? Кой го атакува?
Често защитата се превръща в истинско нападение. Питам се защо? Защо толкова много енергия за нищо? От какво се пази? Заради какво се подсигурява?

Има хора, които непрекъснато реагират така. За всичко се докачат. С тях е трудно да се разговаря. В думите на събеседника постоянно откриват несъществуващи нападки и в отговор атакуват „защищавайки” се.

Защо го правят?
Доскоро смятах, че това е резултат от ниско самочувствие. Но дали е така. Да, ниското или несъразмерното самочувствие винаги е на лице. Но дали е само това? Започнах да мисля, че тези хора от подобните ситуации извличат и някакви дивиденти. Защитата им дава възможност да покажат себе си, но също така и да атакуват отсрещния. Има някои, които по този начин демонстрират колко са велики и какви нищожества са другите. Понякога в такива моменти се изказват такива неща, каквито преди това човек и за момент не е предполагал, че могат да се споделят! А да не говорим за вината, която вменяват в събеседниците си.
Да, защо го правят? Защото имат ниско или високо самочувствие, защото са самодоволни и искат да се покажат и/или защото мразят другите хора. Както и да погледне човек на причината, тя все е неособено добре говореща за човека, който реагира по описания по-горе начин.

А как би трябвало да се постъпва?
Когато човек мисли, че го нападат, най-добре е изобщо да не реагира. Ако смята, че те имат право, тогава може да им каже „да, прави сте” и толкоз, но може и да премълчи, за да не дава храна на не добре поставеното самочувствие.
Ако мисли, че не са прави, тогава може да направи опит да се защити, без да атакува, и така да им даде възможност да се коригират. Но възможно и често пъти най-доброто е да премълчи.
Когато остане сам, ще се попита дали те все пак не са имали някакво право. Разговорът му с него самия би трябвало да продължи дотогава, докато не разбере дали упрекът към него е бил основателен или не. Ако е основателен, ще си вземе поука следващия път да постъпи по-добре и може да им съобщи, че са били прави. Ако критиката е била неоснователна, пак ще си вземе поука – да внимава за в бъдеще, когато се изразява или когато контактува с атакуващите го хора, или да се стреми по-добре да подбира обкръжението си.
И толкоз - не трябва на всяка цена да се защищава, нито да напада опонентите си. Трябва да използва ситуацията, за да поработи над себе си – да подобри характера си, да се научи по-добре да изразява благодарността си, по-добре да разбира другите хора, по-добре да подбира средата си и т.н.

Никога не трябва да се забравя, че човек може да изменя единствено и само себе си!
[2010]
* * *

Да даваш излишъка си не е дарение, а избавление. В такъв случай трябва ти да си благодарния, а не приемащия.
Защото какво по-добро от това, хем да се отървеш от грешно закупена стока, от нехаресван или излишен подарък, от омръзнал или вече подменен предмет, хем да се чувстваш благодетел!
[2010]
* * *

Нещата, които измисля творецът, са съвсем прости. Колкото нещо е по-гениално, толкова е по-елементарно.
Когато сътвореното стига до хората, реакциите са различни, според еволюционното им развитие. Само най-умните оценяват простотата на сътвореното. Другите не му обръщат внимание, а някои направо го пренебрегват – за тях ценни са само „сложнотиите”, резултат на съчетания и комбинации, на неща, създадени от други.
Човек трябва да се стреми към простота в мислите, в думите, в обноските си, във външния си вид, в комуникациите, разбиранията и проявите си, в желанията и необходимостите си, изобщо - към простота в живота си.
[2010]
* * *

Лъжата

Хората искат другите да ги взимат за добри. Дори когато казват за себе си, че са лоши, те и в този случай играят ролята на добри.
Ако я няма лъжата, ще се подобри добротата, защото хората ще се стремят да отговарят на доброто мнение на другите за тях или ще се опитват да ги опровергаят в лошото им отношение към тях, а без лъжата това ще го постигнат само като бъдат истинни, като действително станат такива.
Лъжата е в основата на всичките злини на човечеството. Тя поддържа всичките лоши качества, служи като декор за лошите прояви.
Ако човек се стреми към духовен напредък, трябва задължително да си забрани лъжата.
[2010]
* * *

Оправданието

Някакси все така извъртаме нещата, че претендираме за собственост върху добрите си постъпки, мисли, чувства, думи, а лошите делим с другите. Казваме „Нали сме едни …” или „Ние всички сме …”, когато признаваме някоя от лошите си черти, но за добрите заявяваме гордо „Аз …” или „Моят …” и т.н.

Защо го правим? Защото се срамуваме от лошите си прояви и ги омаловажаваме, приемайки ги за необходимо зло: „Щом всички ги правят, правя ги и аз!”
А как тогава ще се избавим от тях?

А дали всички ги правят? Колко пъти съм попадала в „кюпа” и ми е било болно от току-що изказаната несправедливост! Не, не всички ги правят, но така ти се оправдаваш пред себе си!
Престани да го правиш, престани да товариш хората с недостатъци, за да оправдаеш собствените си грешки! Само така имаш шанс да подобриш себе си!
[2010]
* * *

Благодарността

В молитвите си ние благодарим за грижите към нас и към нашите близки, за помощта и подкрепата на Бог, на Светлите Същества, на Ангелите ни Хранители, на Духовните ни Водачи и Учители.

Възможен е и обратният процес – Те, Нашите Покровители, да ни благодарят за добрите ни постъпки, за нашия принос към доброто в света. Защото всяка наша добра проява се отразява благотворно върху всичко и всички, също и върху Тях.

Пожелавам на всеки да приема благодарността на напредналите Светли Същества!
[2010]
* * *

Огледалото

Едно от основните езотерични правила е това, че човек вижда в другите собствените си недостатъци. Това правило не успявах да проумея години наред. Смятах, че не съм отмъстителна, но откривах отмъстителните прояви на другите, че съм лишена от завист, но виждах чуждата завист, че никого не намразвам, а виждах омразата в другите.
Не можех да си го обясня!
Как тогава духовните учители говорят за нашите недостатъци, как могат да ни съветват как да се избавим от недъзите си – че те нямат нашите лоши прояви?
Не, не можех да си го обясня!
Тогава помолих за помощ и мисля, че вече разбрах!

Във всеки един от нас има „включени” всякакви добри и лоши качества. До мига, до който не започнем да проявяваме някакво качество, ние не сме в състояние да го разпознаем в другите хора. Аз предполагам, че шумерите не разбират, когато някой завижда, нито реагират на хитруването, защото никога не са завиждали, нито хитрували. (Може и да не съм права - не съм била в тяхната среда.)
Едва когато човек започне да проявява някакво качество, едва тогава той е в състояние да го разпознае у другите.

А какво стана с моята неотмъстителност, липса на завист и омраза?
Понякога ми се случва, когато получа незаслужен удар от някого, първата ми мисъл да е: „Този заслужава да …”. И точно на това място аз винаги се спирам. След това някога си казвах, че друг ще върне и заради мен, а сега - „Да е жив и здрав! Господ си знае работата!”. Не, аз не връщам за направеното ми лошо, но вероятно до неотдавна съм проявявала отмъстителност, затова и я разграничавам в отсрещния – аз знам какво е това да си отмъстителен!
По подобен начин стоят нещата и с другите ми „липси на лоши прояви”. Някой „много се фукляви” и понякога в мен започва да се поражда едно неприятно чувство. Веднага се питам: „Ти това същото искаш ли го?” и винаги отговорът ми е – „Не”! Когато друг има нещо, каквото желая да имам и аз, тогава не се появява лошото чувство - аз просто се консултирам с притежателя, за да разбера как и аз да стигна до същото. По някаква причина никога не се стремя към неща, каквито не мога да имам! Да, аз вече не завиждам, но все пак отвреме-навреме се прокрадва онази малка наченка неприятно усещане – неправилна моя нагласа за справедливост - едно чувство, много наподобяващо на завистта и затова аз безпогрешно откривам завистта в другите. Отново същата закономерност - проявата вече я няма, но до скоро я е имало, затова ми е позната и аз мога да я открия в другите.

Така разбрах, че правилото е много точно – ти виждаш тези недостатъци в другите, които ти самият някога си проявявал, а вероятно проявяваш и в момента.
Но разбрах и още нещо, че това правило доста превратно се тълкува, защото обратното не е вярно – ако човек не вижда недостатъците в другите, то от това не следва, че той самият няма такива. Човек не забелязва отмъстителността в другите, ако никога не е проявявал такова качество, но също така и в случаите, когато за него е напълно привично да си отмъщава. Човек не забелязва проявата на омраза в другия, ако в същата ситуация и той би реагирал по същия начин. Човек не забелязва завистта в другия, ако и той също така завижда. Да, човек не забелязва лошите качества в другите или когато никога не ги е проявявал, или когато те са част от неговите нормални реакции в подобни ситуации.
Според мен в средите на хора, занимаващи се с езотерика, се спекулира с това правило. Често съм чувала да го припомнят на някого точно хора, които не забелязват някакъв недостатък, защото за тях самите той е нормална проява!
За мен най-добрата нагласа е човек да е толерантен към недостатъците на другите, най-малкото заради това, защото и той самият ги проявява или някога ги е проявявал. Също така смятам, че е добре, ако обичаш някого и виждаш негови лоши черти, да му помогнеш и той да ги види, за да започне работа по тяхното отстраняване.

Питах се какво ще бъде, когато измине много време, след като си се преборил с някакъв недостатък и вече си забравил проявите му. Разбрах, че тогава няма да го виждаш в другите хора и когато те проявяват лошото качество, ти ще си го обясняваш с нещо друго, каквото познаваш.

И така, преборвайки едно по едно лошите качества, човек все по-опростено ще си обяснява постъпките на другите, а често и ще си казва; „Какво ли беше това?”
Докога ли продължава този процес? Вероятно, когато човек престане да проявява лоши качества, тогава неговата енергията ще се е усилила толкова много, че ще отблъсква всичко недобро и в близост до него никой не би могъл да прояви какъвто и да било недостатък! Тогава няма да има и никакво лошо, което да се разграничава в другите!

*
Подобно на това правило е и едно друго езотерично правило, че по-високо развитият духовно отличава по-малко развитите, но по-малко развитият не може да открие повече развитите. Това е познатото ни – само светия може да забележи светия. Тибетецът казва: „Малко еволюиралите не могат напълно да разберат много еволюиралите и в по-малка степен напредналото Его не разбира посветения. По-големите могат да проумеят по-малките, но обратното не е в сила.”
Важно следствие от това правило е, че ако смяташ един човек за развит в духовно отношение колкото теб, то тогава е възможно този човек да е и по-напреднал по духовния път от теб. Добрата нагласа в подобни случаи е да се държиш с другия така, сякаш е по-напреднал – от това ти нищо няма да загубиш, а ако действително е по-напреднал, ще можеш да научиш от него много нови неща, на които иначе не би обърнал внимание.
[2010]
* * *

Хората приемат човека за такъв, на какъвто човекът демонстрира самочувствието

Ако имаш самочувствие на лидер, хората ще те взимат за лидер. Ако самочувствието ти е за пет лидера на куп, какъвто е случаят с Бойко Борисов, хората ще те приемат за пет лидера на куп. Не са толкова важни качествата ти. Ако те са твърде далеч от осреднените критерии за лидер, тогава едни хора ще те величаят, а други може и да те оплюват, но за всички ще бъдеш лидер.
Ако имаш самочувствие на първокласен готвач, хората ще казват, че си първокласен готвач. Някой с много високи изисквания може и да не те признава много-много, но мнението на хората като цяло ще съответства на самомнението ти.
Ако демонстрираш самочувствие на надарен програмист, такъв ще бъдеш и в очите на хората. Може някои да те смятат за гений, други – малко да ти се присмиват, но общото мнение за теб ще бъде, че си надарен програмист.

По този начин човек може да влияе на масите. Но най-напред трябва да повлияе на себе си. Никак не е просто да си изградиш самомнение, което не отговаря на собствените ти критерии.
Например, ти можеш да имаш великолепни качества за лидер – да си решителен, във всяка една ситуация бързо да разбираш как точно трябва да се реагира, да си начетен, да си инициативен и пр. и да признаваш тези свои качества, но ако твоите собствени критерии за лидер включват и задължителни изисквания като: да знаеш най-много всред обкръжението си, винаги ти да си правия, да си най-добре информирания и т.н., каквито качества смяташ, че не притежаваш, то тогава, въпреки че някои от познатите ти след внимателен анализ на проявите ти ще отсъдят, че притежаваш лидерски качества, то както за тях, така и за болшинството хора от обкръжението ти, ти ще минаваш за не лидер – хората няма сериозно да се вслушват в съветите ти, ще смятат, че каквото можеш ти, го могат и те, защото си силен колкото тях или даже по-слаб от тях. Ако решиш да култивираш в себе си самочувствие на лидер, тогава на теб ще ти бъде необходимо първо да убедиш себе си в това, че си лидер и едва след това всичките тези хора, с които вече си контактувал.
От тези задачи, според мен, първата е далеч по-трудната.

От друга страна и масите могат да влияят на човека - колко пъти в живота ни подценяваме хора, защото нямат самочувствието за нещо, което в действителност притежават, и незаслужено величаем други, които не само не притежават нещото, но още и ни заблуждават с държанието си, че го владеят.

Такъв е животът или ние си го правим такъв?
[2010]
* * *

Силните чувства много лесно се прихващат, те са много заразителни

Случвало ви се е, разбира се, да седите сами пред телевизора и да гледате развръзката на филм, в която двамата влюбени най-накрая са заедно, и сцената е наситена с много, много радост. Не са ли и вашите устни разтворени в широка усмивка, не ви ли се иска и на вас в този момент да прегърнете целия свят. Радостта е невероятно прилепчива!
За жалост, същото е и с мъката – страдат артистите във филма, хлипаме и ние. Готови сме да оплачем целия свят. Защото и болката е силно заразителна!

Затова, пък, можем сами да определяме настроенията си!
Ако искаме радост, ще ходим на сватби и кръщенета, на веселби, и забави. Ще се събираме с весели и любящи хора, и ще избягваме злобните, песимистите, егоистите.
Ако искаме да се концентрираме, да се съберем, ще посетим симфоничен концерт – там ще възвърнем себе си и връзката си с по-добрия свят.
Ако искаме да сме възбудени, освободени, сред тълпата, тогава ще отидем на мач, на поп или фолк концерт.
Ако искаме да сме доволни …

Ако искаме да страдаме … не, не вярвам някой да иска да страда!
[2010]
* * *

Всички страдания в света идват от липсата на вяра

Когато си устремен към дадена цел, когато вярваш в успеха, ти не усещаш страдание. Може да ти е много трудно, да се мъчиш, да изпитваш физическа или духовна болка, но ти не страдаш, а вървиш все напред. Така се постигат рекорди, правят велики открития, изкачват трудно преодолими върхове.

Най-трудно е да съхраниш вярата, когато продължително време се мъчиш.
Това, че с мъка преодоляваш проблемите и още повече, че такъв е животът ти от дълго време насам, е показател, че ти можеш, че притежаваш всичкия необходим ресурс, за да успееш, че вече си доказал израстването си и на теб може да се разчита. Защото мъката ще свърши някой ден и защото тя съществува единствено и само за твоето добро. Защото във всеки един момент Светли Същества бдят над теб и на теб ти се случва възможно най-доброто.

Всеки скок в духовното развитие на човека е следствие от предшествано мъчение! Защото, както ти се налага упорито да работиш, от някои неща да се лишаваш, а за постигане на сериозни резултати и много да се потрудиш, и измъчиш, за да успееш в материалния живот, така, за да израстнеш в духовния живот са необходими още повече усилия, лишения и мъчения.

Вяра, тя е нещото, което ни укриля, тя е нашата вечна опора в труда, лишенията, мъченията, живота!
[2010]
* * *

Взаимоотношенията = енергии

Взаимоотношенията представляват размяна на енергии. Отношението към конкретния човек, към близкото животно, към наблюдавания предмет или явление предизвиква прииждането към човека на съответстваща енергия, която по-сетне трябва да бъде подходящо обработена (предадена или по друг начин изразходвана). Тази енергия се долавя от другия в контакта и той й реагира подобаващо. Обикновено качеството й се определя от миналия опит на човека – ухапан от куче – страх, познат мил човек – добро чувство, разочарован в миналото от друг – известен негативизъм, чути добри или лоши неща за другия – съответна енергия. Понякога чувството идва от контакти в предишна инкарнация – виждаш напълно непознат, но вече имаш отношение към него, не си безразличен.

Ако човек изпитва негативизъм към друг човек, другият го усеща, даже ако чувството е скрито зад много усмивки. Привидното доброжелателство може за кратко време да подлъжи външния човек, но вътрешната му същност констатира лошото отношение веднага. Затова ни се случва понякога да попаднем в среда на много мили хора, а след раздялата да се чувстваме като „смляни”.

По-подобен начин се долавя доброто чувство – външното безразличие или изкуствената суровост могат да заблудят само в първия момент и то външния човек. Вътрешният го усеща, окуражава се да е истинен или поне такъв, какъвто смята, че го приемат, добива самочувствие.

Ако някой изпитва добро чувство към друг човек, а последният го отбягва, то причините се крият в съпътстващите други енергии. Освен любов може да има и изискване, принуда, хленч, и други не особено добри чувства. Разбира се, в този случай думата „любов” не е съвсем на място и би трябвало да се замени с харесване, приемане, предпочитане или нещо друго. Случва се любовта да е много плаха – отново смесено чувство на любов, несигурност, страх, и тогава приемащият да я отбягва, защото самият той изпитва подобно чувство или на външно ниво долавя само страха.

При контактите с животните е същото – доброто чувство към животното предизвиква прииждането на енергия, благоприятна за него. Животното я долавя и в много случаи „най-безцеремонно я изисква” – примери за това са следването на човека от кучето или котката; лягането на животните върху или до доброжелателя, или на току-що освободеното от него място.

Когато чувството непрекъснато присъства в човека, то съответната енергия става част от неговата „палитра”. В такива случаи хората поставят трайна характеристика на човека – добър, лош, хитър и т.н. Също и животните го следват или ръмжат (съскат) срещу него, или не го забелязват.

Чувствата се култивират. Просто, човек трябва да поиска съответстващата на чувството енергия. Нас ни обучават по време на сън в трансформиране на чувствата: внасят ни негативна енергия към някакво лице, присъстващо в съня ни и ние трябва мигновено да трансформираме изпитваната омраза в любов. В първия момент е трудно, но по-късно, след тренировки, се постига лесно и бързо. Така човек започва и в „реалния” живот да преобразува всяко свое негативно чувство. Ако човек още не е усвоил преобразуването на енергията – не е бил обучаван в съня си, то той може сам да опита да промени неприятното чувство, което го измъчва, в добро. Тогава той ще получи помощ в съня си – така усвояването ще стане по-бързо.

Заслужава си човек да се потруди, за да изпитва само добри чувства. Защото тогава той е непрекъснато в добро настроение, уверен, радостен, здрав. Защото тогава Слънцето грее по-ведро и по-силно, по-игриво - То непрекъснато ти се усмихва, а и всичко около теб!
[2010]
* * *

Дай и ще получиш

Как хората не могат да разберат колко простичко е да се чувстваш добре - дай и ще получиш.
Не, като получа - ще дам. А обратното - ще дам и ще получа. Такъв е законът. Друг няма. Това е.
Дай любов и ще получиш любов.
Дай топлина и ще получиш топлина.
Дай разбиране и ще получиш разбиране.
Дай взаимност и ще получиш взаимност.
Дай! И ще получиш!
Дай си последната стотинка и ще получиш много пари.
Дай любовта си на човек, който не те обича и рано или късно ще получиш любовта му.
Толкова е просто, само трябва да се опита.
Не ти се дава? Опитай, въпреки това опитай. Какво пък толкова! Какво толкова рискуваш! Какво толкова много ще загубиш?
Опитай. Още днес опитай. Направи най-малкото добро. Дай най-малкото нещо и ще видиш как в най-скоро време ще получиш нещо неочаквано, непредвидено, но много желано.
Опитай! Толкова е просто!
[2009]
* * *

Защо своето пазиш, а чуждото грабиш;
своето хвалиш, а чуждото хулиш;
своето уважаваш, а чуждото принизяваш.
Защо?
Защо имаш котка, а ядеш прасета;
разхождаш куче, а ядеш телета;
гледаш канарче, а ядеш петлета.
Защо?
Не го разбирам. Че те са все едно.
Не - още повече! Ние всички сме едно!
Как може да пазиш мен (твоята майка, сестра, любима) и да си лош към нея - другата. Че тя - сме ние.
Ние сме едно!
Как може да уважаваш мен (твоят баща, брат, любим) и да презираш другия. Че той - сме ние!
Ние всички сме едно!
[2009]
* * *

Понякога човек се хвали, но то не е хвалба, а опит за освобождение - от несигурност, неувереност, невярване.
Да, човек се хвали, за да го харесат, одобрят, но също така и за да се хареса сам - да повярва, че може, че става, че успява.
Ние слагаме под еднакъв знаменател двата вида хвалби, но те са коренно различни: едната - за одобрението на другите - най-добре да пренебрегнем, но другата - за собственото одобрение - нея трябва да подкрепим, защото тя е зов за помощ.
[2009]
* * *

Когато говориш с някого и той не възприема казаното от теб, има три възможни причини за това - или не си прав, или не си разбран правилно, или събеседникът ти не иска да приеме казаното от теб.
Има смисъл да продължиш този спор само ако смяташ, че не си бил достатъчно ясен.
Ако си убеден, че си прав, тогава може да се опиташ още веднъж да представиш позицията си, с надеждата този път да бъдеш разбран.
Ако отново не бъдат приети словата ти, тогава по-добре премини на друга тема - все едно няма със събеседника си да стигнете до единомислие.
Защото безсмислените спорове често носят много злини!

Не мисли, че тъй като си замълчал в спора, ти си победения. В някой по-късен момент и опонентът ти ще разбере, че не той е бил победителя. Защото често е много по-трудно да прекратиш дебат, отколкото да имаш последната дума в него.
[2009]
* * *

Човек приема (чува, харесва,следва) този, в който открива това, към което самият той се стреми.
Ако в другия липсват или почти липсват чертите, които той иска да притежава, тогава той не го следва, не го харесва, не го чува (или само понякога), не го приема.
Понякога човек не е наясно към какво точно се стреми. Често смята, че е едно, а то е съвсем друго. Неговите предпочитания към другите личности са основен показател за личностните му амбиции, защото те не са на душата му, а на неговото его - резултат от възпитанието, образованието, натрупания опит, заобикалящата среда.
Случва се, човек да знае какво харесва, а да изтъква друго. Той усеща предпочитанията на душата си и е разбрал какво е доброто, но амбициите му са други - често коренно различни и той се срамува да ги сподели.
Човек е в състояние да култивира предпочитанията си, точно както и всяко друго нещо, определящо го като индивид.
[2009]
* * *

Нещата идват от тази или от онази книга, от този, или от онзи човек, понякога недоловимо, но никога не и от мен самата - аз съм само тяхната спойка.
[2009]
* * *

Да лишиш някого от нещо

Аз давам на другите това, което самата аз не получавам. Липсата му не ми допада и затова смятам, че хората ще се радват да получават това, което им давам. Дали съм права? Те дали изобщо го забелязват?
Може би човек забелязва само липсите? Тогава мен самата може би не забелязват - никого не лишавам от нищо.
Не, случва се и да ме забележат, когато съдбата чрез мен ги лишава от нещо - най-често от вниманието на някой друг.
[2009]
* * *

Основните опитности

Не ви ли се е случвало да погледнете на сериозните събития от живота ни като на основни опитности (упражнения) от еволюционния ни път. Най-основополагащите от тях са раждането и умирането. Всяка инкарнация започва с раждането и завършва с умирането – без тях не може.
Многократно всеки един от нас е повтарял тези практики, докато не ги усвои добре. Сигурно и сега някои личности пристигат на Земята с единствената цел да ги тренират – някои от умиращите сега деца, вероятно, са от тях.
Казват, че не е лесно нито да се родиш, нито да умреш. При първото упражнение загубваш свободата си – ставаш сериозно зависим от другите, обличаш се в тежка, трудно податлива на всякакви изменения материална дреха и се учиш (за кой ли път ) да прохождаш и живееш в нея. При смъртта възвръщаш свободата си, но понякога упражнението е придружено с много болки. Казват, че и да се родиш е болезнено. И при двете практики ти се налага аклиматизация към нови условия. След смъртта осмисляш живота си на Земята, правиш си нужните заключения, които да ти послужат при следващите инкарнации. Преди поредното раждане ”осмисляш” предстоящия си нов живот.

Интересна опитност е влюбването – колко ли пъти всеки един от нас се е влюбвал, след като само в един живот се влюбваме многократно. Как ли сме преживяли най-първото си влюбване при първото ни прераждане на Земята. Вероятно сме убили съперника си, ако е имало такъв. А какво ли сме направили с любимия (любимата). В преживяването на любовта човек в рамките на един живот може много да се промени – да премине от състоянието на пълна зависимост от любовта в началото на житейския си път до пълния си отказ от нея преди смъртта. А каква ли е промяната от най-първата ни любов, случила се преди еони години, до последната ни от този живот.

Ами женитбата и раждането на деца! Тази практика се повтаря от болшинството личности при всяка инкарнация. Много хора смятат, че ако не си се женил и раждал деца, то в този живот си живял напразно!

Друго упражнение са взаимоотношенията с други същности – хора, животни, ангели-хранители, растения.
Опитност е боледуването, усвояването на професия и т.н.

Някои от упражненията се повтарят във всяка инкарнация – раждането, контактуването с другите, умирането. Други - понякога са включени в сценария ни на живот, а друг път - не са. Правиме ги, когато ги усвояваме или когато ни помагат да изучим друга някоя опитност.

Интересното е, че някои практики ни допадат и нямаме нищо против да ги повтаряме, дори многократно - като влюбването, жененето, раждането на деца, докато други отбягваме - например да боледуваме, а от някои сериозно се страхуваме – от умирането.

Мисля, че не се осмисля достатъчно всеизвестният факт, че всеки нов живот е предварително планиран и са набелязани основните опитности в него. Съвсем не е задължително всеки да създава семейство и да ражда деца. Такива упражнения биха могли сериозно да отклонят някого от поставените му задачи в настоящата инкарнация. Не случайно Учителя Петър Дънов казва за тези практики нещо приблизително на това: „Не ви ли омръзна да се жените и раждате деца”. Затова най-сериозната задача на всяка една личност е да разбере целта на настоящата й инкарнация, да открие към усвояването на какви нови опитности трябва да се стреми. Обикновено ни се подсказва. Например, липсата на деца в едно семейство, въпреки неумоверните усилия от страна на двамата съпрузи да се сдобият със собствена рожба, би могла да ни подтикне към мисълта, че деца в този живот в това семейство не се предвиждат. В подобни случаи ние сме склонни да смятаме, че сме изправени пред изпитания, че изкупуваме кармични дългове или връщаме за скорошни прегрешения. Да, понякога е точно това причината, но често ситуацията е най-нормално статукво за настоящата инкарнация. Трябва в подобни ситуации да мислим повече за задълженията ни като личности и по-малко - за собствените си желания.
[2009]
* * *

Човек обича да прави това, което най-добре умее да върши и най-често прави точно него. А би трябвало да прави това, което най-малко умее!

У всеки един от нас има естествен стремеж да прави тези неща, които умее да върши добре и да се въздържа от правенето на нещата, които не умее добре.

Щом нещо ни се отдава, това значи, че сме го правили и преди това – в друг живот или в много предишни животи. Едно умение се усвоява бавно. Представете си разликата между несръчкото, който събаря всичко по пътя си и не е в състояние да отреже „сносно” една филия хляб, и техничаря, който си играе с ножа или с топката. За един живот не може да станеш много техничен, ако си го започнал като несръчен – трябват ти повече животи.

Някои обичат да учат чужди езици – отдава им се лесно и затова учат нови езици цял живот. Други умеят добре да се изразяват, затова са многословни, участват във всякакви дебати, вечно се изказват. Това са все примери на усвоени опитности, към повторението на които се стреми личността, опитвайки се да се движи по пътя на най-малкото съпротивление. А би било много по-полезно за духовното ни развитие, ако естествено се стремяхме да правим нови, неусвоени неща. Има и такива хора, разбира се, но сякаш много рядко се срещат.

Аз смятам, че един точен показател за това, че се започва процес на усвояване на нова опитност е когато се пристъпва към правенето на нови задължителни неща с голяма неохота. Това е валидно не само за новите опитности като цяло, но също и за конкретни детайли, представляващи части от усвояването на опитност. Не ви ли се е случвало шефът да ви възложи нова задача, която в този момент е най-малко желаната от вас (защото не знаете достатъчно, не я разбирате добре, правете нещо друго, което умеете добре и не искате да прекъсвате, и т.н.) и в последствие да се укаже, че точно тази работа е станала любимото ви занимание, насочила ви е към сферата, където ставате можещи и знаещи. На мен – многократно. И отдавна разбрах, че съпротивявам ли се на нещо ново, то то е моята следваща любима работа.
[2009]
* * *

Да даваме от обич, а не от задължение

Трябва да даваме не защото някой друг ни е дал, а по собствена инициатива. Не трябва да се учим на (вече усвоените) благодарност и/или търговски взаимоотношения (да даваме, защото сме получили), а на любов – да даваме, защото обичаме.

Най-лесно ми е да давам, защото знам колко и какво мога да дам, а когато даром получавам, аз не съм в състояние да преценя усилията на другия. Ако трябва в отговор да давам, то тогава предпочитам да е по ценоразпис.

Често ми се налага да обяснявам, защо отказвам да взимам, когато ми дават от благодарност. Аз съм направила нещо за другия. Ако в отговор той ми даде нещо, то нашите взаимоотношения се превръщат в търговски, а аз не искам те да са такива. Обяснява ми се, че така той изразява благодарността си. А на мен не ми допада - стига ми вербалната благодарност и излизащата от сърцето. Не искам другите подаръци - от тях аз нямам нужда, докато, вероятно, някой друг е нуждаещ се.

Случвало ми се е и другото – някой ме дарява с нещо, от което се нуждая. Аз сърдечно благодаря и заминавам. После разбирам, че съм проявила неблагодарност. Тогава се коригирам – осведомявам се за положените усилия и "подарявам". Но не се радвам, че го правя, защото така аз не благодаря и не дарявам, аз - плащам.

Процесът на даване аз го разбирам така: по някаква причина аз правя нещо за теб (нещо, каквото умея да върша; защото ти се нуждаеш от него; защото искам да те зарадвам; защото някога съм ти обещала и т. н.). Ти по подобен начин ще направиш нещо за някой друг, той – за някой следващ и т.н. Колелото ще се върти и когато аз имам нужда от нещо конкретно, ще го получа от този човек, който е близо до мен и може да ми го даде. Той ще получи необходимото за себе си от някой друг, аз пък ще дам на някой следващ. Това е за мен истинското даване – даване от любов!
[2009]
* * *

Двете теории

Повечето от нас са чували, а някои познават добре двете теории за причините, които обуславят нашето съществуване на Земята: едната е, че тук сме като ученици в училището на Живота и така се усъвършенстваме като души, а другата - че тук сме, за да се радваме на Живота, защото Господ чрез нас съпреживява нашите чувства, изживява нашите опитности.

На пръв поглед може да ни се стори, че двете теории си противоречат. А дали това е така.

Ще се опитам да надникна в същността на радостта и затова ще разгледам една важна причина, поради която често се прекъсва доброто ни предразположение. Става въпрос за това, че радостта ни много пъти се помрачава от действията на хора, намиращи се по една или друга причина близо до нас. Според първата теория човек би трябвало да се научи да се съобразява с обкръжението си. Според втората - това не е необходимо.
Представете си един човек, който "кефейки се", пречи понякога на другите. Ще се съгласите с мен, че този индивид рано или късно ще попадне на някой човек, който "ще му даде да разбере", че трябва да се съобразява с него. И в този момен радостта на индивида ще изчезне. От друга страна, ако човек се съобразява с околните, той има шанс да попадне в среда, в която всеки се съобразява с всеки и тогава радостта няма да помръква (не и поради намесата на други хора). Фактически високото духовно развитие води след себе си до непресъхваща радост. И ако искаме да бъдем по-щастливи, ако искаме да бъдем вечно радостни, трябва да изкореняваме недъзите в себе си и в цялото ни общество. А това е един бавен процес на обучение как да ставаме по-добри, на получаване на всевъзможни уроци, на преминаване през всякакви практики, до достигане на високо ниво на духовно съвършенство. Фактически ние се учим да бъдем щастливи. Радостта на душата води до по-голяма радост и щастие на Земята. Така всичките наши опитности ще бъдат съпреживявани и от Бог, нашите чувства ще бъдат и негови чувства, радостта ни ще бъде обща.

Не трябва да очакваме, че радостта ще дойде без да си помръднем пръста, без да правим каквото и да било. Да, тя и така понякога ще идва. Но голямата, несекваща радост, щастието, ще бъдат постоянно с нас, след като активно поработим за това, като си взимаме уроците и се учим от своите грешки, и от случващото се на другите. Постоянният стремеж към духовно извисяване, активната работа в това направление и силната вяра в бъдещото всеобщо добро ще ни доведат един ден до много желаното от нас вечно блаженство.
[2009]
* * *

За и против средствата за разкрасяване

Живеем в свят, в който високо се цени човешката красота и се гледа с лошо око на грозотата. Чрез красотата се печелят пари, брачни партньори, връзки, приятелства. Красивият е любимец на хората. Той е подпомаган от тях почти във всяка една своя дейност. Чрез привлекателността си той може да упражнява власт над другите, да дирижира основните възгледи на обществото, да господства.
Красотата може да бъде и пагубна както за носителя й, така и за обкръжаващите го. Историята е пълна с примери на злословия, падения, съперничества, войни, в основата на които стои човешката красота.
Като антипод на красотата, грозотата е бедна, самотна, безсилна.

Обикновено човек става немарлив към външността си, когато е всецяло отдаден на някаква дейност, "притиснат" от сериозни проблеми или е психически нездрав, т.е. когато е извън нормалното русло на живота си. Защото е естествено човек да се интересува от това как външно изглежда и да се стреми да е привлекателен за околните, тъй като даже в най-семплата одежда той може да е красив или грозен, а значи привличащ или отблъскващ.

За подобряване на външния си вид човек прибягва до средствата за разкрасяване.
Най-прости сред тях са модните, подходящо подбрани дрехи, обувки и аксесоари, грим, маникюр и педикюр. Към тях може да се добявят всевъзможните "патерици", използвани за дооформяне на външния вид - различните видове подплънки, перуки, очила, лещи, зъбни протези и др.
Следващите по сложност и степен на трайност са най-простите естетични манипулации - боядисване на косите, почистване на веждите, отстраняване на окосмяванията по различни части на тялото, отстраняване на бенки и др. Най-сериозни и с необратими следи са козметичните операции, които водят до сериозни промени в някои части на тялото на човека.

Някои хора одобряват само най-простите средства за разкрасяване, някои са даже и против тях - допускат само семпли и удобни дрехи, обувки и аксесоари. Други нямат нищо против най-простите естетични манипулации. Най-много хора не приемат козметичните операции.
Защо е така? Защо хората се различават толкова много по своите критерии за красота? Защото, ако ти не приемаш едно средство за красота, тогава ти не приемаш и резултата от използването на това средство. А дали това е така? Колко красиви хора срещаме по пътя си и изобщо не подозираме произхода на красотата им. Гледаме, "плакнеме окото" и се радваме. А ако разберем, че някоя външност е "изкуствена", тогава какво - преставаме да харесваме човека ли?

Да, Духовните Учители ни учат, че външността на човека е резултат от целокупната дейност на душата до настоящия момент в това и в предишните й прераждания, от генетичната заложеност и от натрупаната семейна карма. Нали по чертите на човека може да се съди за характера му, за отработените добродетели, за липсващите му качества. Но Учителите винаги са предупреждавали, че тези преценки трябва да се правят много внимателно, да се отсъжда само в случаите, когато няколко източника показват едно и също качество или липсата на такова.

От друга страна знаем, че времето, в което живеем, е съдбовно. Сега много души се въплатяват, за да помогнат на еволюционния скок на Земята. Други идват на планетата, за да усвоят едни от най-сериозните си уроци. Поради премногото едновременни инкарнации не всяка душа попада в "своята" си среда, а следователно - и на най-подходящото тяло.

Знаем, че много пъти чрез недостатъците на тялото се взима тежък урок, който не би бил усвоен, ако тялото се коригира. (Няма що, добре звучи "корекция на тялото") Но също така знаем, че душата сама определя кои уроци как и кога да вземе, а също и кога да се оттегли. Ако урокът, който ще бъде получен чрез недъзите на тялото е належащ, душата би намерила начин да го получи - било операцията ще бъде неуспешна или ще последва инцидент, водещ до ново осакатяване на тялото. Възможно е, също така, душата да прекрати текущото си пребиваване на Земята.

Казваме, че духовността краси човека - ако душата на човека е красива, то той ще бъде привлекателен и за околните. Дали това ще е вярно, ако от бенка на лицето му стърчат грозни косми, или ако зъбите на човека са криви и изпочупени. Не, не казвайте, че той всичко това си е заслужил. Защото тялото му може да е "случайно избрано", а и Вие не бихте имали нищо против това, той да си постави естетични протези след като му опадат собствените зъби, а тогава той би имал съвсем друга външност.

Питам се, не се ли нуждае от специално внимание всеки човек, който проявява постоянство при разкрасяване на външния си вид - следи модата, почиства тялото си, всеки ден подбира най-подходящия тоалет, гримира се, добре оформя веждите и косите си и т.н., като всичката тази негова дейност е в допълнение към основните му занятия - обучение, работа, семейни ангажименти. Не сте ли попадали на хора, за които се питате как смогват да свършват всичко и винаги да изглеждат добре.
Не сте ли забелязали и друго, че обикновено по-мързеливият е и по-немарлив към външния си вид.

Понякога външният вид на някой човек е толкова неприятен, даже страшен, че страничният наблюдател неволно отвръща глава. Ако такъв един човек се подложи на козметична операция, за да "оправи" външността си, дали той ще срещне разбиране у другите - сигурно да. Значи сме склонни да приемем козметичната операция, ако тя прави "нормална" външността, но я отхвърляме - ако я прави красива. Не е ли доста абсурдно това заключение.

За някои хора приемането от другите е въпрос на живот и смърт, нещо като получаване на животоспасяваща енергийна инжекция. Мисля си, че едно изстрадване на корекция във външния вид би могло естествено да води до нашите адмирации - нали операциите са болезнени, досадни, скъпоструващи, понякога рисковани. Ако човек е готов да изтърпи всичко това, за да изглежда по-добре, той може би заслужава да бъде подкрепен.
Но ако животът на един човек е основно запълнен с всякакви действия, включително и операции, водещи до неговото разкрасяване, то това изглежда противоестествено, манипулативно, вредно.

Не може да бъде точно фиксирано кои средства за разкрасяване са приемливи и кои - не. По-скоро трябва да се търси в друга посока - защо се прави разкрасяването; какъв е човекът, неговата духовност; как той ще използва резултата.

Естествено е всеки един от нас да се стреми към красотата. Че нали всички ангели са красиви. Там, в духовния свят, всичко е подчинено на красотата, защото красотата е любов и любовта е красота. Питам се дали нашето отношение към красотата и разумните жертви, които сега сме готови да направим за нея, не определят до голяма степен нашите бъдещи тела.

Ще дойде време, когато външната красота ще е достъпна за всеки и тогава хората ще обръщат внимание само на скритата зад външната привлекателност вътрешна красота. Тогава сигурно пак ще има едни хора, които последователно ще работят, за достигане на вътрешната си красота, други ще се подлагат на "духовни" операции, за да се освободят от духовни недъзи. А някои няма да правят нищо - просто ще ги мързи или "неправенето" ще отговаря на разбирането им. Впрочем, работата върху вътрешната красота за някои е започнала отдавна.
[2009]
* * *

Кой е най-добрият отговор?

На любовта - любов
На болката - състрадание
На радостта - радост
На мерзостта - обяснение, приемане, раздяла
На гордостта - безразличие
На подлостта - приемане, отделяне
На скръбта - разбирането
На веселостта - смеха
На сълзите - безмълвието
На страданието - утехата
На игривостта - веселостта
На сериозността - приемането
На безразличието - любовта
На смеха - смях
На хитростта - разбирането и смеха
На гнева - спокойствието
На спокойствието - възприемането
На красотата - възхищението
На грозотата - помощта
На мудността - действието
На агресивността - раздялата
На мързела - примера
На прекалената сериозност - шегата
На глупостта - защитата
На неувереността - комплимента
На несигурността - закрилата
На слабостта - обяснението или привидна слабост
[2009]
* * *
Да напреднеш по пътя не означава, да станеш по-щастлив. Тогава щяхме ние - възрастните - да сме по-щастливи от децата, но не сме - виждаме повече, знаем повече, а нещата често никак не са "розови". А и отговорността нараства пропорционално на растежа.
Тогава може би е по-добре да не се развиваме, да си оставаме винаги деца. Дa, но в един момент дрешките отесняват. На детето повече не му се играе с кукли и на войници. То иска да стане "голямо".
Понякога израстването става отведнъж - нещо се случва, запокитва играчките надалеч и детето изведнъж става възрастен. Ако човек сам не усети, че е дошло времето да порасне, самата природа ще го подсети.
[2009]
* * *

Безобидният флирт

Много хора смятат флирта за нещо напълно безобидно - някакъв вид игра. Само че той съвсем не е това!
В една "духовна" среда имаше един такъв флиртаджия - въртеше очи наляво и надясно, непрестанно в гонитба на вниманието. Нямаше жена, която да устои на синия му поглед, нямаше и мъж, който да се чувства комфортно до него.
Това продължаваше много време. Тогава се влюби в него тя, занимаващата се с магии, тълкуване на сънища, уроки и прочие. И чистката започна: на една направи магия, болна е и до ден днешен; на друга предложи плод, накиснат в смъртоносна отрова - спаси се по чудо; трета атакува редовно - ту болки в главата, ту - в кръста, ту ... Да продължавам ли? И това, което описвам, е самата истина!
Безобидният флирт! В действителност той е неистина, която освен емоционални трепети е в състояние да роди и жестоко съперничество.
[2009]
* * *
Някой ще каже, че мразя хората - понякога такива ужасни неща говоря и пиша за тях. Не, не мразя никого - всичко живо на този свят обичам. Но мразя лошите постъпки, лошите прояви, лошите думи!
Мразя лъжата, егоизма, завистта, злобата, отмъстителността, злословията ... Но обичам хората. Затова след първата добра проява забравям лошите, а и винаги я очаквам. Не съм злопаметна, нито пък отмъстителна - човекът днес е сбъркал, но утре ще се поправи. Защото той е преди всичко прекрасната си душа, прекрасният си дух, защото вътре в него е самият Бог!
[2009]
* * *

Връщане към 'По пътя'  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ