Начало > По пътя >


Опитности

Да отгледаш цвете също е опитност!





Специално отношение


Мен жените не ме обичат. Забелязах го отдавна. Все се заяждат с мен, подхвърлят едни врели-некипели, а при пазаруване специално за мен подбират по-лоша стока. Разбира се, не винаги е така, но твърде често се случва.
В контактите си с мъжете нямам такъв проблем. Понякога ме предпочитат пред други хора, но се случва и обратното. Смятам, че с мъжете отношенията ми са напълно приемливи. Но в общуването с жените определено имам проблеми.
Имаше време, когато не проумявах защо. Та нали винаги съм внимателна, вежлива, готова да помогне, не правеща забележки, приемаща и щадяща останалите. И въпреки това (или може би точно заради това) почти винаги съм пренебрегвана, отхвърляна.
Преди време бях забелязала, че някои мъже флиртуват с мен, за да дразнят приятелките си. Вероятно другите жени не ме обичат, защото се чувстват застрашени от мен. Шантаво, защото аз не съм особено харесвана от мъжете, а и не съм активна в контактите си с тях - не флиртувам и съм доста сериозна, докато на мъжете им допадат по фриволни жени. А може би греша. Очевидно преценката ни за жените и за въздействието им върху околните не винаги са правилни. Добре би било да го знаем и да сме по-точни в оценяването, защото в противен случай някои от нас (като мен, например) понякога незаслужено пострадват, а пък други напразно се страхуват.

При последната ми покупка продавачката, жена на приблизително моята възраст, специално за мен избра череши от отделената от основната маса купчина с най-изгнилите плодове. Направи го явно, недвусмислено. Тогава си казах, че вместо да се ядосвам, може би трябва да се радвам, защото аз очевидно превъзхождам в духовен план всичките тези жени, които се държат незаслужено лошо с мен.
[24.6.2017]
* * *

За истинската любов


Положих усилия да задържа около себе си хората, които ме обичат. Подозирах, че почти никой не обича истински, но исках да усещам поне някакви наченки на любов. В края на краищата разбрах, че всички обичат заради нещо, което получават от мен и това нещо не е любовта ми.
Отказвам се „да гоня Михаля“. Просто още не е дошло времето за това и аз трябва да преосмисля контактите си, тъй като болшинството хора тълкуват неправилно думите и постъпките ми, вадят си погрешни заключения и съответно коригират към по-лошо отношението си към мен.

Всичко е доста шантаво. У нас (а и не само) повечето майки обичат по такъв начин, че лишават децата си от важните за тях житейски уроци и това е залегнало толкова дълбоко в нашите убеждения за майчина любов, че истинската любов категорично се отхвърля. И това се отнася не само за майчината любов, а за всяка проява на любов.
Сигурно всеки знае до болка познатата дефиниция за истинска любов - любов, която дава и не иска нищо в замяна. Защо толкова добре го знаем, а не го осмисляме, защо за Бога не го прилагаме.
За каква майчина любов може да става дума, когато майката вместо да даде най-големия шанс на детето си да получи житейските си уроци, (само) заради които то се е инкарнирало на Земята и сега се мъчи като грешен дявол от незнанието им, тя се меси в живота на детето си, ограбвайки шансовете му да получи така важните за него практически познания.
За каква любов говорят, когато зад всичката загриженост за децата и близките се крие навикът да са информирани за всичко, да се намесват във всичко, да влияят на всички и най-вече да правят това, което от много време единствено правят – да пречат на другите да живеят живота си, защото самите те нямат собствен живот!
За каква любов говорят, когато нея изобщо я няма.
Как може да се смята един човек за обичащ ако:
  • говори крещейки, защото е започнал да недочува. Недочува той, не другите. А те са принудени при контактите си с него да викат, за да ги чуе, но крещейки, той освен на гласните струни може да навреди и на слуха им;
  • непрекъснато бръщолеви. Вниманието към несекващата реч уморява слушателите, защото води до ограбване на тяхната енергия. Това е един от най-разпространените начини за крадене на готова (вече преработена) енергия;
  • непрекъснато се хвали – че нали щом той е толкова велик, другите не са. Така предизвиква негативни чувства в събеседниците си, а ужким ги обича;
  • непрекъснато се оплаква. Това е друг ефективен начин за крадене на енергия – използва съчувствието на хората, за да консумира енергията им;
  • непрекъснато занимава другите със собствените си дела – така той взима от другите, а нищо не им дава;
  • непрекъснато прави забележки – с тях той вместо да помага на другите изтъква себе си;
  • непрекъснато съветва останалите. Съветът е като правене на забележка: „Ти ги правиш нещата, но виждаш ли, те могат да станат по-добре по ето този начин“;
  • прави и казва всяко нещо, което му хрумне, без ни най-малко да се съобразява с околните;
  • и ...
Навсякъде виждам безлюбие, а когато случайно, много рядко, срещна любовта, тогава не мога да не й се нарадвам, не устоявам да не вкуся и аз от нея, и да разкажа, да споделя с другите.

Колкото до мен аз вероятно подразвам не малко хора с това, че непрекъснато говоря за езотерика. Правя го не само, защото животът ми е преплетен с нея, но и защото искам да дам нещо на хората, да дам нещо на всеки, който по някакъв начин се докосва до мен. Разбрала съм, че болшинството хора нямат никаква информация за езотериката и много малко знаят по нещо за нея. Не малко от нас я смятат за едва ли не престъпно или пък срамно нещо. И само една много малка част от хората я познават в някаква дълбочина. Смея да твърдя, че и аз съм една от тях и че колкото повече навлизам в материала, толкова повече разбирам колко е необходим, защото обяснява живота, комуникациите ни, мислите, чувствата, ставащото с нас, с животните, с Земята, с планетите, разяснява света (световете), случващото се около нас и в нас, дава отговори на въпросите ни.
За мен е толкова естествено да искам тези безценни знания да споделя с останалите, да им ги дам.
Знам, че много пъти първоначалното неодобрение се превръща по-късно във възхита, че за много от начинанията ми стартовия импулс съм получила от други хора – те помогнаха на мен, сега аз искам да помогна на други.
Много от слушателите ми видимо скучаят, други едва сдържат смеха си. По-късно някои не успяват да прикриват пренебрежителното си отношение към мен, а някои вероятно ме смятат за малко откачена. Но аз от край време съм все една и съща, такава. Да, често подразвам хората с приказките си за езотериката, но аз така проявявам любовта си към тях. Любовта не е само даване на сладки, любими неща. Много пъти приемането й е съпроводено с неудобства, с болка. Затова е толкова разпространена грешната майчина любов, която лишава децата от житейските им уроци – та нали от тях често боли. Това е. И Бог ни обича, но и пердаши понякога. Не съществува любов без мъдрост, двете вървят ръка за ръка. Когато обичаш мъдро, даваш на хората истински, свети неща, такива, които да им помагат да се развиват и еволюират, за да могат по-лесно да осъществят предназначението на прераждането си.

Ех любов, любов, щом още не те проявяваме, поне да можехме да те разбираме! Кога ли най-после ще дойде това време!
[12.5.2017]
* * *

Хлебарки камикадзета


Тази година хлебарките в дома ми са други. По-рано бяха по-големи и черни, сега са по-малки и кафяви, а някои и на ивици в бежово-кафявата гама.
Първото ми стълкновение с тях вероятно беше, когато в банята забелязах на централно място хлебарка, която просто си стоеше. Скочих да я напръскам и тя много бързо пропълзя по стената към отдушника. Впечатли ме, защото бях виждала хлебарки да пълзят по външните стени на блока, но в собствения ми дом …, при това тя се насочи към единственото място, откъдето идва чист въздух.
Веднъж, докато миех съдове, забелязах хлебарка пред сушилнята, която просто си стоеше, без капчица страх от присъствието ми. Когато се насочих към спрея, тя стремглаво побягна.
Срещнах една и в коридора - тя отново кротко си стоеше.
Бре че хлебарки, изобщо не им пукаше от мен. Аз убивах всяка една, която видех, а те все така си стояха - сигурно в апартамента бяха пълчища!
Напръсках. След акцията бях изумена, защото в боксониерата видях умрели само три хлебарки и пет хлебарчета.
Прочистването не помогна, те продължиха да се появяват.
Веднъж едно бебе-хлебаронче, голямо колкото точка, се покачи при мен върху леглото. На часа направих щателен оглед около и под леглото. Нямаше и помен от хлебарки, нито от гнездата им - нищо. Тогава от къде се пръкна това хлебарче!
Краят на търпението ми дойде, когато една нощ видях хлебарка да стои спокойно на стената, на 15 см от ключа за централното осветление.
Тогава реших да се справя с гадинките. Купих силен спрей. После минах през всичките помещения, за да предупредя инсектите, че ще пръскам и ако не напуснат дома ми до края на деня, ще бъдат унищожени. След няколко часа повторих предупреждението си. На следващия ден обилно напръсках, оставих жилището си затворено за няколко часа, след което проветрих. Не се учудих, когато след акцията си не открих нито една умряла хлебарка!
След няколко дни докато обядвах, седнала пред масата на едното кресло, забелязах върху съседното кресло кротко седяща хлебарка, сякаш я бях поканила на трапезата си. Скочих да я убия, тя стремглаво побягна, но въпреки това успях да й видя сметката.
Продължих да се храня и се замислих за тези хлебарки камикадзета в дома ми - за първи път ми дойде на ум това сравнение. Тогава се запитах: „Дали пък не искат да общуват с мен?” И веднага чух: ”Земята не е само ваша, тя е и наша” - хлебарка, която не виждах, ми говореше телепатично. Аз й отговорих, че те влизат в домовете ни, които са си наши - ние сами сме си ги построили. „Да, ама домовете ви са върху земята, а тя е и наша”.
Замълчах, не се сещах какво да кажа. Тогава хлебарката продължи: „Ние нищо не ви правим, само ви изяждаме огризките.”
Но ни носите зараза”- възмутих се аз.
Това не е доказано и е невярно! ”- отговори троснато хлебарката. Тя през цялото време демонстрираше завидно самочувствие. Аз пак замълчах, а хлебарката след малко ме попита, защо се държим така лошо с тях и не бихме ли могли да ги приемем. Отговорих й, че формата им е отблъскваща, че се страхуваме от тях и заради това ги убиваме. Също така й обясних, че много трудно бихме ги приели, че е необходимо много време, за да променим отношението си към тях.
На другата сутрин при ставане от сън видях пред леглото си поредното камикадзе. Убих го и казах на хлебарките, че за да общуват с мен трябва да са на такава дистанция, че аз да ги различавам като вид, но и да не ги виждам съвсем добре, за да не ги убивам от страх.
От тогава не съм виждала повече камикадзета. Веднъж ги попитах, защо не ги срещам повече, а те ми отговориха, че нали изпитваме ужас от тях, заради това се крият.
Тогава разбрах, че се свързвам телепатично с груповата душа на хлебарките.
Сега непрекъснато им повтарям, че не ги искам в дома си, да се махат, да си ходят, но въпреки това отвреме на време виждам по някоя от тях, бягаща от погледа ми.

Не бих се изненадала, ако „камикадзето” е заимствано от животинския свят - животните (или поне голямата част от тях) изпитват по-слаба физическа болка от хората. А и насекомите се плодят много.
А защо хлебарките избраха да се свържат точно с мен? Вероятно защото отдавна им говоря - често ги предупреждавам преди да напръскам. До сега контактът беше само еднопосочен - аз говорех, а те ме разбираха. Сега за първи път ги чух.
Вероятно хлебарките са се свързвали и продължават да се свързват по аналогичен начин и с други хора по света.

Колкото до тяхното желание - живот на човеците в симбиоза с хлебарките, в този момент ми се струва невъзможен. Би трябвало да има специални договорености, които да не се нарушават нито от хората, нито от хлебарките. Дали изобщо е възможно това?

Ако някой ден успеем да се разберем с хората екстремисти, тогава може би ще намерим път и към по-безпроблемно общуване с хлебарките!


Докато приключвах разказа си се появи отново камикадзе, за да ми се каже, че хлебарките няма къде да се дянат и заради това трябва да живеят заедно с нас.

Потърсих информация по темата от Учителя. Разбрах, че той не ги е убивал. Една сестра разказва как П. Дънов е прочистил помещение от хлебарки:
Учителят влезе при мен с една паничка до половината напълнена с мед от нашите кошери. Сложи паничката на пода и приклекна до мен. Аз започнах да вадя книги от етажерката и още след втората книга изскочи една тлъста, голяма хлебарка. Аз подскочих в страни и извиках уплашено. Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах.

Някога знаех, че не трябва да се убиват хлебарките и заради това започнах да ги предупреждавам преди пръскане. По-късно съм забравила. Може да се трепят без трупане на карма само черупки - същности без души. Това са паразитите (бълхи, въшки и пр.) и гризачите (мишки, зайци и т.н.). Явно трябваше да си припомня, а може би и да споделя, че хлебарките, въпреки неприятният им външен вид и пълзенето им навсякъде, имат души, които еволюират и заради това не трябва да ги убиваме. Разбрах, че има други средства да се държат хлебарките на разстояние - различни миризми, от които те бягат. Ще ги използвам. Ще се опитам по-спокойно да приемам присъствието на хлебарките в нашия свят и ще мисля върху въпроса как ли би могло да се живее в хармония с хлебарките.
[30.10.2016]
* * *

Хлебарки камикадзета - продължение


Казах на хлебарките да си ходят и че не виждам никаква възможност за съвместно съжителство на хората с тях. В следващите два, три дни ги прогонвах словесно многократно.
Една нощ забелязах хлебарка над вратата на хладилника си. На часа я напръсках и умъртвих. Може би ден след това видях много яйца на хлебарки на същото място на хладилника. Ужасих се, започнах да ги чистя и тогава мернах над горната врата (на камерата ми, която много рядко използвам) пълчища хлебарки - двадесет, тридесет, които леко се движеха и мърдаха антенките си. Уплаших се, стресирах се! Казах на инсектите веднага да изчезват. След час бяха останали наполовина. Напръсках ги много обилно, след което за първи път от началото на кампанията ми срещу тях изметох от пода телата на много умрели екземпляри.
Тогава в дома ми започнаха да се само-изключват и само-включват различни части на компютъра ми - мишката, кабелът за Интернет и др. Една ранна сутрин по едно и също време се развалиха и двата ми най-любими електронни часовника.
Реших, че хлебарките са се напъхали навсякъде. Вече толкова много бях прочела за тях в Интернет, че се бях превърнала в експерт по темата.
Мишката на компютъра ми започна да се изключва през пет минути. Пръсках монитора и мишката непрекъснато, даже и докато работеха. Но нищо не помагаше.
Питах се дали да потърся фирма или сама да продължа борбата.
Уникална ситуация!
След напръскване няма нито една умряла хлебарка, а при директното им пръскане умират на часа - значи не са резистентни. Сякаш в дома ми всичките хлебарки се бяха напъхали в уредите ми. С едно изключение (върху вратата на хладилника) виждах само от време на време по някоя хлебарка, появила се, за да ме накара да забележа и проумея нещо:
  • Не искам хлебарки - тогава те ще ми напълнят хладилника.
  • Не искам да преговарям с тях - тогава те ще развалят всичките ми електронни апарати и уреди.
Тези инсекти изобщо не се шегуваха!
Реших да използвам препарата Фендона. За съжаление той предизвиква много мъчителна смърт, но е с дълготраен ефект. На два пъти предупредих хлебарките, като им разказах и за ужасния препарат. После към 17 часа напръсках.
На другата сутрин както си работех пред компютъра се появи следващото камикадзе. Пълзеше към клавиатурата, след това се покачи върху нея. Спря се. Стоеше си почти спокойно, единствено мърдаше непрекъснато антенките си.
Откъде се появи тази хлебарка. Как е успяла да премине през бариерите в обилно напръсканото около компютъра ми пространство.
Разбрах, че е посланик. Попитах телепатично груповата им душа какво искат. Отговори ми, че са намерили решение за съвместно съжителство хора-хлебарки.
Предлагат при ново строителство да се заделя във всеки апартамент по едно малко стайче за хлебарките. Там стопаните ще поставят всичките изхвърляни от тях хранителни отпадъци, както и вода.
Във вече построените жилища домакините трябва да определят помещение, в което да живеят хлебарките. В него те трябва да поставят изхвърляната си храна, както и вода.
Казах им, че така популацията им може да стане неконтролируемо голяма и в един момент помещението за хлебарките да отеснее. Отговориха ми, че те сами ще регулират количеството (броя) си, според изхвърляната в конкретния дом храна, като разбира се колкото е повече храната, толкова и те ще са по-многобройни.
Казаха ми също, че ако някой се опита да умъртви хлебарките, като използва скупчването им в специално обособеното за тях помещение, тогава отговорът на инсектите ще бъде много неприятен. От досегашните си контакти с тях вече знаех, че те никак не си поплюват.

По-късно разговарях с Учителя, който ми каза да приема много на сериозно контактите си с хлебарките. Чрез тях ще се помогне на всички хора на Земята, а и не само на тях. Каза ми, че хлебарките осъществяват доста сериозен проект, който е в началото си.

Замислих се.
Какво са хлебарките? Изобщо знаем ли нещо за тях? Смятаме ги за малки отвратителни насекоми, които обитават Земята преди нас, издържат на висока радиация, всеядни са, имат нервна система, която им осигурява живот и след разчленяването им и още много подобни неща.
Но кои са те в действителност, как разсъждават, как успяват да са толкова умни, находчиви, изобретателни, оцеляващи?
От контактите ми с груповата им душа знаех, че тя е високо еволюирала.

Заради хлебарките вече бях започнала да следя крановете да са винаги добре затворени. Преди ден смених удължителя на кухненската си чешма, за да пръска по-малко. Борех се срещу всякакво разливане на вода, фактически срещу нейното разхищение.
Когато излизах, загасвах всички уреди, да не се нагряват и привличат насекомите. Така в действителност пестях електроенергия.
Отдавна се старая да няма и троха на пода, да е навсякъде изрядно чисто. Сега съм още по-стриктна при храненето си. В същност така се култивират хигиенни навици.
Питах се каква храна ядат хлебарките. Отговориха ми: „Всичките хранителни отпадъци”. „А утайката от кафето?” - „И нея.” „А изгнилите части на плодовете и зеленчуците?” - „И тях.” ”А развалената храна?” - „Нея също.”
А дали да почистваме съдовете им за храна и вода. Ако не го правим, домовете ни ще се превърнат в сметища. Отговориха ми „Всеки ден”.

Определих място за хлебарките - балкона си. Там поставих съд за отпадъчната ми храна и за вода. По-късно, докато подготвях яденето си, забелязах колко много внимавам да имам малко отпадъци.
Докато ядях грозде се замислих не стават ли семките му за ядене. Всяко нещо, което до сега изхвърлях, го разглеждах през призмата на това, дали може от него да се извлече още нещо.
Помислих си, че много хора ще предпочетат да дадат част от храната си на други гладни хора, вместо да я предлагат на хлебарките.
Прецених, че не трябва да се отглеждат на открито в късната есен плодове и зеленчуци, защото те израстват полуизгнили, с много „боклуци” по тях - Земята има нужда от повече внимание, от почивки.

През всичкото време от началото на „шантавите” прояви на хлебарките (през цялото лято до сега) често се питах дали не полудявам. Тези насекоми се оставяха сами да ги избивам. На два пъти вдигах от пода боклуци, които се оказваха шаващи хлебарки (аз съм доста късогледа). Няколко пъти почиствах остатъци от хлебарки върху балатума, които без да забележа бях настъпила. А другите случки с тях, които вече описах, не е ли всичко това за полудяване. А телепатичните ми разговори, а развалящите се уреди.
Колко много усилия са изразходвали хлебарките, какви поражения са ставали в редиците им, за да стигнат идеите им до нас, за да разберем за намерението им тихо и кротко да съжителстват с нас.
В първия момент си казваш, че са много нахални, че искат ние да ги отглеждаме, а в замяна да не получаваме нищо от тях. Да, на пръв поглед е така. Но дали е вярно. Ако вникнем в резултатите от едно такова съвместно съжителство, бихме забелязали, че така ще се научим на много полезни за Земята ни опитности - да пестим водата, електричеството и най-вече храната. Ще се научим също така да бъдем по-грижовни един към друг, по-споделящи, да опазваме и уважаваме планетата си.

Такъв грандиозен проект! От досегашните ми контакти с хлебарките си мисля, че те ще успеят. Полека-лека ще накарат всички да заделят място за тях в домовете си и да им дават всичките си хранителни отпадъци. Така хората ще станат по-грижовни един към друг, ще се научат да се отнасят добре към всичко и всички на Земята ни.

И това не е фантастика!
[9.11.2016]


Нов разговор с груповата душа на хлебарките


„Ние имаме за задача да спасим Земята, да я предпазим от разрушители като вас. В чистите домове ще бъдем съвсем малко. Популацията ни ще е голяма там, където е мръсно, с много отпадъци, с много течащи води.”
Разбрах, че дом като моя (35 кв. м., където е сравнително чисто, почти без течове на вода, с неголяма консумация на храна - сам човек, веган) ще обитават 2, 3 до 5 хлебарки.
Те няма да живеят само в стайчетата. Хлебарките са социални, контактуват помежду си както от един вид, така и между видовете. Те са много любопитни и ще обхождат често всичките помещения. Но понеже се ужасяваме от вида им, ще се крият и показват само на тъмно или когато нас ни няма.
Питах колко трябва да са големи стайчетата? Отговориха ми: „Малки”. Разбрах, че за апартамент като моя стайчето трябва да може да побира дневните ми отпадъци - 20x20x20см. Другаде ще трябва да са по-големи - според размера на дома и изхвърляните отпадъци. Интересувах се за точните размери. Отговориха ми, че максималната големина на хранителните дневни отпадъци ще определи минималната площ на стайчето, а височината му ще зависи от други фактори, които заедно с количеството отпадъци ще определят многочислеността на хлебарките. Разбрах, че колкото стайчето е по-уютно, толкова и хлебарките ще се задържат по-дълго в него. А на въпроса ми какво значи за тях уютно ми отговориха: „Каквото е и за вас - топличко, проветрено, с добър изглед”. Попитах дали искат да има вътре стелажи. „Да, може да ни изградите стелажи, ако сме многобройни. Така ще намалите височината на стайчето.” Разбрах, че най-добрият вариант при ново строителство е стайче на верандата, с изглед навън. Трябва да има врата, през която да се поставят отпадъците и водата, както и отвори за преминаване на хлебарките. „Не стават ли шахтите за боклук?” - попитах аз. „Да, ако има такава във всеки апартамент”. И веднага ми напомниха, че колкото е повече боклукът, толкова ще са по-многобройни заселелите се там хлебарки, в случай, че шахтите не се почистват ежедневно.

„И вие смятате, че е възможно такова съжителство между вас и нас?”
Отговориха ми веднага: „Не е само възможно. То е задължително!”
„И как ще накарате хората да оборудват такива къщички по домовете си, да ви приемат?”
„Както накарахме теб. Сега вече всички ще научат.

Последно ги попитах дали ще имат и други изисквания към нас. Отговориха ми, че няма да имат. Единствено е възможно заради сериозни климатични промени или някакви други катаклизми нещо в съглашението ни да се промени.

Сякаш сънувам кошмар. Така съм от много време. До това лято нямах никакви проблеми с хлебарките. Виждах от време на време по някоя и друга, понякога ги предупреждавах, че ще ги напръскам, но по-често не го правих. Вероятно три, четири пъти през дългия си живот съм пръскала срещу тях. И сега изведнъж такива проблеми!
Два дни след напръскването ми с препарата Фендона на пода видях умрели една ориенталска черна хлебарка и две светло кафяви германски - всичко на всичко три екземпляра. Аз знаех, че при мен „не се въдят” хлебарки. Явно всичките ми напоследък сблъсъци с тях са били, за да ме накарат да напиша тези публикации и оборудвам „стайче” за тях на балкона си. Правя го, като под едно столче поставям пластмасова чиния с дневните си хранителни отпадъци и съдче с вода.
Хлебарките ме принудиха да продължа да комуникирам с тях, като ми показаха колко елементарно биха могли да проникнат в плътно затварящия ми се хладилник, като развалиха часовниците ми и прекъсваха непрекъснато системи на компютъра ми, като ме накараха да повярвам, че в дома ми има пълчища от тях.

Сигурна съм, че полека-лека чрез индивидуален подход хлебарките ще накарат всички хора да се съобразят с предложението им. Това за някои вероятно звучи ужасяващо, може би за всички. Но нека заедно да помислим за тях. Нима те не биха могли да живеят по-далеч от нас, да ядат отпадъците ни от кофите за боклук и сметищата. За какво им е притрябвало да нахлуват вътре в домовете ни, за да ги избиваме. От колко време го правим и досега нищо не сме постигнали - те стават все повече и повече, а борбата срещу тях става все по-трудна. Щом могат да издържат на радиация, те ще намерят начин да оцеляват и при използването на всякакви други средства срещу тях. Да не говорим за това, че те са на планетата преди нас и сигурно спокойно могат да живеят и без нашите отпадъци.
[10.11.2016]
* * *

Още за хлебарките


Разбрах, че телепатично се свързвам със самите хлебарки, с някоя от тези, които в момента са в дома ми.
Още при първия ни разговор попитах дали и другите хлебарки ще разберат за разговора ни. Отговориха, че даже и най-отдалечените от дома ми ще го знаят.
„Може би само тази част от наученото, която е ценна за всички?”
- попитах сега аз.
„Не, всичко” - беше отговорът.
Те имат колективно съзнание, но вместо за колективна душа говорят за обща памет - всичко, което научи една от тях, го научават и останалите. Другите видове хлебарки имат също колективно съзнание, което не е съвсем същото, като това на обитателите на дома ми, но някак си съзнанията на отделните видове са свързани помежду си. Или имат едно колективно съзнание, което функционира с някои различия за различните видове.
Хлебарките не използват понятието душа. Говорят само за неща, които присъстват във физическия свят.
Нямат чувства. Разбрах, че инстинктивно избягват ситуациите, които заплашват живота им, но не изпитват болка. Вероятно имат добре развити физически сетива. Смятам, че са много умни.
Те наричат себе си колонизатори. Завладяват домовете ни. Понякога се случва при ново нахлуване да се сблъскат хлебарки от няколко различни вида. Не другаруват между отделните видове, но си говорят, когато е необходимо.
Искат да се сприятелят с хората и да ни научат да не се ужасяваме от тях. Разбрах, че една от причините да ми се появяват хлебарки на бюрото е именно тази. Заради това застават неподвижно пред мен или се обръщат на различни страни, или се движат насам, натам - държат се като манекени пред публика. Не бих се изненадала, ако пред погледа ми дефилират най-красивите сред тях.
Явно искат да покажат, че няма нищо особено във вида им, че не са страшни - просто да ги приемем.
Казах им, че те не се сприятеляват помежду си между отделните видове, а искат да другаруват с нас. Отговориха ми, че връзките между тях и нас са други. Ние сме в много близко съжителство и заради това е добре да се разбираме и да не се плашим едни от други. Смятат, че ако по-често ни се появяват, полека-лека ще свикнем с вида им. Ужасих се, като си представих дома си с пълзящи навсякъде хлебарки. Те ми казаха, че ще е както в природата - там навсякъде пълзят насекоми.
Вчера бяха много припряни. Даже се попритесних от реакциите им. Искаха обменяната помежду ни информация да стигне начаса до всички хора, както е при тях. Наложи ми се да обяснявам, че за да научат всички, ще е необходимо много време.
Първоначално разбрах, че искат да се грижим повече за планетата си, но сега сякаш нещата се поизместиха - говорят за колонизация, за друг начин на използване на домовете ни.
Те са колонисти, които искат да ни подчинят. Понякога говорят заплашително и казват, че на местата, където не им се подчиняват, ще изпращат пълчища хлебарки.
„Не ви разбирам. От една страна искате да сме приятели, а от друга често заплашвате словесно или чрез делата си, кое от двете е вярно?”
„И двете. Можем да бъдем приятели и да не се налага да ви заплашваме, просто трябва да ни се подчинявате.”
„Но вие ми казахте, че няма да имате никакви други изисквания към нас, освен да оборудваме стайчета, и че нещо в нашите съглашения може да се промени само след сериозни климатични промени или други катаклизми.”
(Разбрах, че под сериозни климатични промени и други катаклизми разбират същото, каквото и ние).
„Така е, ние не сме се отметнали. Просто ни пригответе стайчета в домовете си и ни оставете да направим необходимото, за да ни приемете”.
„А какво е това „необходимо””.
„От време на време ще ви се показваме. После ще дефилираме пред всеки от вас като на ревю, докато не свикнете с нас.”
„И какво ще стане след това? Ще започнете да пълзите навсякъде по домовете ни ли?”
„Само, ако не ви е неприятно. Котките и кучетата ви се движат навсякъде в домовете ви и вас това не ви притеснява, нали? Възможно е в един по-късен момент да свикнете с това и ние да се движим навсякъде в домовете ви.”
„Можете ли да ми обясните каква е крайната ви цел? Да опазите планетата ни, да ни колонизирате или нещо друго?”
„Да живеем в приятелски взаимоотношения помежду си, като в минимална степен пакостим на планетата ни.”
„А защо искате да ни колонизирате, да ни подчините?”
„Защото само така ще се справим със задачата ни. Вие сте рушители, егоистични. Не мислете за планетата, а само за собственото си благо, разсипници сте. Разваляте природата, тровите планетата, всичко променяте и похабявате. До което и място да се докоснете, го разваляте, разрушавате. Вие се държите като лоши колонизатори на Земята, докато ние ще се държим като добри ваши колонизатори.”

Не ги бях питала до сега за това, ако оборудваме стайчета за тях, дали ще продължат да правят опити да влизат в хладилниците ни. Отговориха ми, че няма. Ще консумират остатъците ни в стайчетата си, както и всяка неприбрана добре (оставена на открито) храна или отпадъци.
[12.11.2016]
* * *

Начало на общата ни дейност с хлебарките


Хлебарките станаха много настоятелни. Очакваха от мен да направя необходимото, така че всички хора по света на часа да научат за проекта им. Моето обяснение, че при хората това е невъзможно, че при нас информацията се разпространява по друг начин, не като при тях, не приемаха. Говорих им и за това, че хората много трудно биха допуснали за истина контактуването на човек с хлебарки, че вероятно ще ме обявят за луда и така вместо да им помогна, по-скоро ще навредя на сайта и най-вече на себе си.
Моят страх, че няма да бъда правилно разбрана от хората, беше доста основателен. Публикациите за контактите с хлебарките бях поместила на страница на сайта, която е четена изключително от хора, занимаващи се с езотерика и на повечето от тях тази информация вероятно би прозвучала достоверно, ако биха допуснали, че имам духовна дарба да говоря с животните, за която аз не бях разбрала до момента на първия си контакт с инсектите.
Бях принудена от хлебарките да поставя на първа страница на сайта съобщението „ВАЖНО! За Хлебарките!”, придружено с обяснение за това кои са те и какво искат от нас, както и с връзка към публикациите на тази страница.
Веднага след това се обадих на мой близък, за да разбера мнението му за материала. Той реши, че съм направила лоша алюзия на емигрантите с хлебарките, а когато настоях за истинността на описаните събития, ме провъзгласи за луда и започна да се държи гневно и настъпателно. Ситуацията беше доста неприятна.
След телефонния разговор хлебарките разбраха, че хората като вид се различават твърде много от тях и че подходът им към нас трябва да е друг. Освободиха ме от задължението да поддържам стайче за тях и заедно започнахме да обмисляме нова инициатива, имаща за цел да подпомогне бъдещето на Земята.
[24.11.2016]
* * *

Хлебарките са паралелна цивилизация на Земята


Месеци наред хлебарките не се показваха. Една вечер около лампата над леглото ми забелязах хвърчащ инсект*, който ми заприлича на хлебарка. Вече бях чела за такива, срещащи се и в България, така че много не се изненадах.
Да, в дома ми има хвърчащи хлебарки. Това са новодошли насекоми, заместили предишните. Те са като германските, но еволюирали, с по-удължено тяло и с крила, излизащи извън него. До сега се появяват само по-малки екземпляри. Когато свикна с тях, ще започна да срещам и по-едри - така ме информираха хлебарките.

Те искат да се сприятелим!

Трудно ми е да ги приема. Отблъсква ме видът им - очите им, които сякаш виждат навсякъде, масивните им крака. А като хвърчащи насекоми са още по-неприемливи.

Започнаха да се появяват по стените до леглото ми (то е в ъгъл) вечерно време около запалените лампи. Пълзят, спират се, сякаш за да се съсредоточат преди летежа и хвръкват. Изминават малки разстояния – до метър, два. Понякога са няколко. Когато са повече, едната от тях е по-едра – като германските хлебарки, а другите са по-малки и някак си по-светли на цвят. Усещам как се радват от това, че хвърчат и могат да наблюдават наоколо при запалено осветление. Много силно ги привличат светещите крушки. Първият ден едно хлебарче умря и вече всички хлебарки се пазят от нагрятите крушки, като всяка новопоявила се задължително отива до лампата, дълго стои, разглежда, а може би и размишлява.
Появяват се всяка вечер, освен в случаите, когато по някаква причина съм много разстроена или пък уморена.
Първата летяща хлебарка циркулира по стената около час. Обясних й, че не ми е приятно, а тя отговори, че ще свикна. Преди да легна да спя казах на хлебарката да си заминава, за да се успокоя и заспя. Тогава тя се пъхна под картината над леглото и остана полускрита – аз я виждах докато седях върху леглото, но в легнало положение – не. Така някак си успях да заспя.
На другия ден хлебарките бяха повече – три, четири. Отново си пълзяха по стената и прехвърчаха от време на време, докато се въртяха около запалената лампа.
Един ден една хлебарка се появи на съседната стена. Казах й, че ми е много неприятно да се разхожда над главата ми и заради това да се премести на другата стена. Тя веднага се насочи натам. Хлебарките не слушат, когато ги командваш, но могат да бъдат убедени.
Преди месеци се бях разбрала с тях, да не ходят по леглото ми. Тези дни една хлебарка точно по времето, когато я наблюдавах, се опита да пропълзи върху леглото. Казах й да не го прави и тя се отказа – нали бяха обещали!
Една вечер прехвърчаше калинка – от години над леглото ми понякога се появява някоя и друга калинка. Понякога ги улавям и пускам през прозореца, друг път не им обръщам внимание. Този път реших да изхвърля калинката заради хлебарките. Тя беше кацнала върху една завивка и аз изтърсих завивката през прозореца. Тогава една хлебарка се появи върху леглото. Аз я предупредих да се маха и ако не го направи, ще я изхвърля през прозореца като калинката. В отговор чух нещо, подобно на „хъм“. По-късно при разгъване на завивката от нея излезе калинката – не бях успяла да я изтърся през прозореца. Разбрах, че в опитите си да се сприятелят с мен хлебарките използват помощници – калинки. За тях е трудно да проумеят защо калинките могат свободно да се движат в дома ми, а те – не. И на мен ми е трудно да им обясня. Чувала съм, че калинките са хищници, унищожават листни въшки. За хлебарките знам, че ядат при някакви обстоятелства себеподобните си, но никъде не съм чела да са хищници. Излиза, че ние приемаме хищниците инсекти, а отпъждаме не хищници, ако разбира се съм правилно и достатъчно добре осведомена по въпроса.
Една вечер забелязах хлебарка върху възглавницата, на която обикновено се облягам. Беше застанала точно по средата й. Принудих се да преместя възглавницата заедно с хлебарката, защото последната не искаше да се маха от там.
Хлебарките са доста твърдоглави, не се подчиняват, своенравни са. Все още удържам положението хлебарките да не се движат по леглото ми. Някога имах куче, на което не позволявах да се качва върху леглото ми и непрекъснато пазех леглото си от него – очевидно ще трябва да постъпя по същия начин и с хлебарките.

Опитвам се да приема насекомите – какво пък толкова, някакви хлебарчета, малки, много крехки, като бръмбарчета, калинки, пеперудки. Защо ли са ми толкова неприятни, че даже страшни!
И защо хлебарките толкова много държат да се сприятелят с мен. Може да работим заедно, като просто си комуникираме телепатично – аз да съм си в стаята, а те скрити някъде около мен. Но хлебарките не искат така, да са вечно невидими. Искат да са навън, наяве. Сигурно имат право – след като са толкова умни същества! Може би са снизходителни, приемайки да бъдат за нас като домашни любимци. Дали пък не са прави?
Знам, че по света има не малко хора, които приемат хлебарките – не се страхуват от тях, не ги убиват, просто не им обръщат внимание. Явно, че човек може да се научи на такова поведение. Вероятно някой ден и аз ще успея.

И заедно с това непрекъснато си задавам въпроса защо имаме толкова силно негативно отношение към хлебарките. От кога е така, защо е така. Дали по този начин не се предпазваме от нещо?
Сякаш към кръвопиещите дървеници, кърлежи и прочие сме по-толерантни. Може би причината е в това, че с другите насекоми човек се справя сравнително лесно, а с хлебарките борбата е обречена – те винаги се появяват отново. А това е така, защото хлебарките са си наумили да бъдат навсякъде по Земята, да я пазят. Заради това те влизат в домовете ни даже преди нас. Те искат да бъдат навсякъде, за да следят действията ни, да са информирани. И те действително са навсякъде.
Хубаво би било да повярвам стопроцентово на хлебарките. Ето, сега с новата си поява ми развалиха съня, изнервиха ме, притесниха ме. В един момент седнах пред компютъра да разкажа за тях и тогава те за известно време престанаха да ме безпокоят – или са искали да направя точно това, или от написаното от мен са разбрали колко много ме тормозят и заради това са забавили темпото на сприятеляването!

Аз определено имам проблем – от една страна се опитвам да свикна с хлебарките, а от друга имам едно на ум по отношение на тях!
А те се появяват все отново и отново.

(Разговарях с хлебарките във връзка с написаното от мен. Те коригираха изразеното негативно отношение към тях - бях попрекалила. Разбрах, че са искали да разкажа за контактите си с тях. Те смятат, че хлебарките и човеците сме равни - две различни цивилизации.
Аз съм съгласна с тях. На нас ни е трудно да установим контакти помежду си поради голямата разлика в бита ни и в размерите на телата ни, и най-вече заради различния начин на изразяване.
Опитах се на няколко пъти да защита необходимостта от това, те да се подчиняват на нас - човеците, защото сме много по-габаритни от тях, защото ... , но в края на краищата разбрах, че не съм права – ние действително сме равни с тях.

Хлебарките ме насочиха към това да търся причините за нашето лошо отношение към тях. По този начин забелязах по-специалното място на хлебарките сред останалите насекоми. А когато се замислих защо е така, те ми дадоха ключа за разгадаване – защото са друга цивилизация, която с нищо не е по-долу от нашата. Ние не сме единствени управители на Земята. Има и други, с които трябва да се съобразяваме. Заради това се страхуваме от хлебарките – те са като други „човеци“, които живеят (заедно) паралелно с нас и ни шпионират непрекъснато.
Не бих се изненадала, ако някой ден разберем, че на Земята има и още други цивилизации - например сред морските обитатели. Време е да свикваме, че даже на Земята не сме сами!)


Бях чела, че движейки се по еволюционния път в някакъв момент хората ще се отърват от насекомите – за еволюиралите няма да има инсекти. Това доста ме беше впечатлило. Сега си го обясних: когато хората започнат да виждат в другите същности душите, тогава формите ще изчезнат, а заедно с тях и насекомите.

*Прозорците ми са открити – не използвам комарници, защото ми спират притока на свеж въздух. Така при запалена лампа влиза по някой и друг инсект, но никога не са много – все пак аз живея на четиринадесети етаж.
[6-7.7.2017]
* * *

За праговете на търпимост по отношение лошите прояви на другите


В различните семейства се изгражда различен праг на търпимост по отношение на грешките на останалите. В някои семейства и за най-малкото „провинение” следва забележка или критика. В други семейства дребните грешки не се забелязват, защото хората са разбрали, че често те са неволни, че понякога са резултат от някакви други много по-съществени в момента събития и т.н..
Прага на търпимост определя и преживяванията на индивида в резултат на отправени към него забележки. Колкото прагът е по-висок, толкова и стремежът към непогрешимост на членовете на групата е по-голям. Тогава всяка получена критика се приема за вярна, упрекнатият търси вината в себе си и страда, защото въпреки усилията си е сгрешил и защото не е привикнал с приемането на забележки от другите.
При нисък праг, когато непрекъснато се правят забележки между членовете на групата, тогава човек става нечувствителен към тях и даже може да престане да ги усеща.
Когато човек от среда с висок праг към забележки попадне в обкръжението на хора с по-нисък праг, тогава той може сериозно да страда, защото така той попада в един омагьосан кръг. От една страна той спестява своите забележки за провиненията на другите, от друга страна върху него непрекъснато се изсипват критиките на останалите. Полека-лека хората, към които не се отправят толкова много забележки, започват да се чувстват по-безгрешни, по-съвършени по сравнение с не критикуващия ги и така критиките към последния стават още по-многобройни и по-тежки, а това допълнително утежнява и без това тежките му преживявания на критиките.

Същото се наблюдава и по отношение на съветите. Непоисканият съвет най-често е прикрита забележка или критика - „прави това, не прави онова, прави го по този начин, а не по този начин” и т.н.. Има среди, в които хората помежду си непрекъснато си разменят съвети - непрекъснато се коригират един-друг и други, в които се ограничават да дават съвети, защото са разбрали, че непоисканият съвет не винаги е добро дело.
И за съветите има праг, както и за забележките, като човекът с по-висок праг на търпимост към тях страда повече от този с по-нисък праг и страданията му с времето се усилват по подобни на по-горе описаните причини.

Има семейства, в които непрекъснато се карат, а даже и бият. Има и други, където този праг е много високо поставен. Ако човек с висок праг на търпимост към скандали попадне в среда с нисък праг, тогава той би могъл да се чувства сериозно зле, а даже и да пострада.

В момента е широко разпространено мнението, че ако човек изпитва болка от отправена към него забележка или критика, то то е заради това, защото той притежава посочения недостатък, въпреки че още не е разбрал за него.
Вярно е, че ако субектът притежава недостатък, който още не е осмислил, той ще изпитва болка при посочването му.
Но също така е вярно, че ако обвиняват човек за недостатък, какъвто той не притежава, тогава той пак ще изпитва болка. Възможно е във втория случай тя да е по-малка, по-слаба, но е възможно тя да е и по-силна - зависи от прага на поносимост на човека към изказваните по негов адрес неистини.
Сега хората на Земята започнахме да се отдръпваме от етапа на най-високата индивидуализация. Разбрахме, че имаме и недостатъци, и започнахме да ги търсим и да работим за тяхното отстраняване. Заради това е толкова разпространено мнението, че ако човек изпитва болка от отправена към него критика, тогава тя е основателна.

Ще дойде време, когато ще започнем да изглаждаме характерите си на по-фини нива и тогава казаното сега от мен за разликата в праговете на търпимост към критиките, непоисканите съвети, скандалните ситуации и пр. , които предизвикват и усилват усещанията за болка на някои хора, ще е толкова актуално, колкото сега е не съвсем вярното, че ако от критика боли, тогава тя е основателна.

Реални случки
Една жена беше израснала в среда на хора, които до голяма степен спестяваха забележките помежду си. Там прагът на търпимост към проявяваните от другите недостатъци беше висок.
Жената се омъжи и попадна в среда с по-нисък праг. Мъжът й непрекъснато й правеше забележки за щяло и нещяло, докато тя се опитваше едва ли не да бъде съвършена.
Понякога и тя отправяше по някоя забележка. Например, мъжът й слагаше дрехите си по столовите в апартамента, вместо да ги прибира в гардероба, а тя обичаше домът й да е подреден, красив. Веднъж му направи забележка, но нещата не се промениха. След време си позволи да повтори забележката си, но пак нищо не се промени. Тогава тя разбра, че забележките няма да помогнат и реши да действа по-грубо - хвърли на пода всичките дрехи на мъжа си, които в този момент лежаха по столовете.
И това нищо не промени.
Тя вдигна дрехите от пода и ги изпра. Разбра, че ако иска да й е спретнато в апартамента, трябва сама да прибира дрехите на мъжа си от столовете в гардероба. И започна да го прави, а по-късно правеше същото и по отношение одеждите на сина им.
А мъжът продължаваше да я критикува за щяло и нещяло. Жената често мислеше да започне да критикува и тя, но някак си никак не й се искаше, защото усещаше, че няма да има сили за това - когато критикува някой, тя съ-преживява болката му, а тя много добре знаеше колко много боли от критиката.
В един момент, след поредната напълно неоснователна критика, тя реши. Ще критикува! И започна. Два часа по-късно мъжът й буквално пищеше, казвайки й, че ако някой я чуе, ще помисли, че той е най-лошият мъж на света, а тя спокойно му отговори, че може би е. Тя продължи да прави още няколко часа забележки, а после спря, защото беше напълно обезсилена.
След този семеен сблъсък мъжът шест месеца не й отправи никаква критика. Понякога отваряше устата си да направи забележка и на часа се спираше. После полека лека взе да забравя, пак започна да прави по някоя и друга забележка, докато не възстанови напълно „грозния” си навик да критикува непрекъснато. Колкото до жената, тя все отлагаше времето, когато отново в рамките на няколко часа ще му покаже една малка част от неговите несъвършенства по начина, по който той непрекъснато го правеше по отношение на нейните недостатъци, но тя така и не се реши да повтори.
Какво стана със семейството? Разделиха се, останаха приятели, но престанаха да живеят под един покрив.

Тази жена имаше по-късно и друго поучително изживяване. Тя се сприятели със сестрата на съпруга си, с когото вече се бяха разделили. Първоначално отношенията между двете жени бяха великолепни, докато върху жената не започна да тегне постоянното правене на забележки от страна на сестрата - мъжът и сестра му бяха расли в семейство, където прагът за правене на забележки беше много по-нисък от този на родната среда на жената. В един момент тя насмалко не стана жертва на профучаващи автомобили, само и само, за да избегне поредната забележка.
Тогава жената прекрати близкото приятелство със сестрата на съпруга си.

Тази жена наскоро премина и следващото си преживяване. Запозна се по Интернет с друга жена, доста по-млада от нея, която от няколко години се интересуваше от езотерика и работеше върху подобряването си.
Тук проблемът бяха непрекъснатите съвети, които по-младата жена отправяше към нея. В някакъв момент жената започна да изпитва болка от големия брой най-често ненужни и неоснователни „съвети” - просто между двете жени имаше сериозно разминаване на праговете по отношение на съветите.

И какво стана накрая с жената?
Дистанцира се!
[29.4.2016]
* * *

Случка на каса в Била


Бях се наредила на каса в Била. Точно пред мен стоеше млад мъж с много пакети. Когато касиерката започна да ги касира, аз подредих моите няколко пакета след неговите и освободих кошницата си.
В един момент касиерката приключи с маркирането на покупките на младежа, след което стана от стола си и започна да събира кошниците за пазаруване - оформи една, после втора, трета група … „Какво става”, си помислих, „защо го прави?” „Сигурно се е схванала от седенето на стола и е решила малко да се пораздвижи. Жалко, че е точно преди да приключи с мен,” - на касата бях последна. Продължих да се удивлявам, защото до този момент подобно държане на касиерка в огромния магазин не бях виждала.
Тя се върна на касата и взе да отваря и затваря чекмеджета, сякаш търсеше нещо. „Да не би да й е прилошало”, отново си помислих, ”дали не бих могла да й помогна, нали съм канал-Рейки”.
По-късно зърнах младежа пред мен да стои подпрян в края на щанда. Аз пак не се досетих какво става.
А времето течеше. Беше топло, в магазина беше много задушно, бях цялата потна, краката ми бяха отекли и от километри си личеше, че съм стара уморена жена.
Тогава изведнъж младежът продума на касиерката: „Да взема все пак да платя сметката до тук, че нещата много се проточиха.” А тя отговори: „Както искате, на мен ми е все едно.”
Младежът подаде банкнота, касиерката приготви и върна рестото, и тогава най-накрая посегна към моите няколко пакета, които вече от много време чакаха да бъдат касирани.
В този момент пред мен застана млада жена с 4-5-6 пакета с плодове и зеленчуци в ръце. Касиерката заряза моите неща и започна да маркира новодоставените, а аз си припомних, че бях видяла младежа с това момиче.

О, Господи! Аз чаках около 15 минути, докато госпожицата избере покупките си, след което да ги премери на кантар и най-вероятно пътьом да проведе някой и друг разговор.
А аз стоях и се удивлявах какво се случва, даже мислех да помогна на „разболялата” се касиерка.
В този момент усетих как побеснявам. Всичките ми усилия да не се ядосвам заради грешките на другите хора отидоха на вятъра. За мен е толкова неприемливо подобно държане, такава демонстрация на свръхегоизъм, че аз даже не можах да го допусна като вариант.
Четящият тези редове сигурно си мисли, че сериозно преувеличавам случилото се. Не, не преувеличавам. Може минутите на чакане да не са били точно 15, може да са били 13 или даже 18, но беше много, много време, толкова много време, че без никакви забележки, без никакви физиономии от когото и да било на младия мъж му стана неудобно.
(А касиерката нехаеше.)
Докато изчаквах втората сметка на младата двойка се обърнах към хората от новосъздадената опашка и тихо промърморих нещо от сорта: „Идва ми да се гръмна”, при което госпожицата явно ме чу, защото като отговор каза, че съм чакала някакви си две минути и че за какво ли са ми били чак толкова притрябвали, аз все едно съм щяла да ги пропилея.
Да, това ми се случи и не остави и капка от духовната ми хармония.

Бях бясна. Времето минаваше, а аз продължавах да беснея. Най-много се ядосвах за това, че в такива случаи никога не знам как да реагирам, че злото винаги ме заварва неподготвена.
Тогава помолих да ми кажат какво да правя, да ме упътят.
И отговорът не закъсня - заради умората си легнах пред телевизора, пуснах го и попаднах в самия край на някакъв филм, в който шаманът на индианците казва на съплеменниците си, че те не могат да се преборят с белите, тъй като последните са многобройни и че индианците трябва да останат да живеят по местата си, но трябва някак си да се приспособят с присъствието на белите.
Това беше отговорът, който очаквах.

Освен касиерката, която отдавна работи в магазина и заради това съм я запомнила, другите физиономии изобщо не помня. Фактически аз на никого не се сърдя, освен на себе си и по някакъв странен начин на ситуациите, в които попадам.
А аз много добре съзнавам, че това са помощи за мен, за да успея да преборя гнева си.
И аз ще успея!
Ще ме карат да чакам дълго време на каса - ще чакам!
Комшиите ми от едната стена ще готвят на широко разтворени врати, така че всичките им миризми на месо (аз съм веган) и на тежки подправки (използвам само сол и копър) да се поглъщат от вечно проветрения ми апартамен - ще го приемам!
Кучето на комшиите ми от другата стена ще продължава да посреща с мощен лай всеки появил се на етажа, включая (и най-вече) стопаните си - ще го приемам!
Под мен комшията вече две години навестява новия си апартамент единствено и само, за да го обработва с много шумни инструменти като бормашини и гигански чукове - ще го търпя!

Всичко ще приемам, всичко ще търпя, защото то ще ме направи по-силна!
Да му мислят тези, които предизвикват гнева (и самосъжалението) на другите хора!
[24.4.2016]
* * *

Майката


Пътувах в метрото с майка и с двете й четири - шест годишни деца. Тя беше млада, красива жена, излъчваща много любов и хармония. Децата лудуваха като всички здрави деца, закачаха се едно друго, всяко се опитваше да привлече вниманието към себе си, говореха високо, викаха, а майка им от време на време съвсем спокойно се намесваше във взаимоотношенията им. Изглеждаше така, сякаш децата изобщо не я чуват, но в действителност те през цялото време бяха под нейния контрол.
В един момент по мобилния я потърси нейна приятелка. Тя живо откликна и започна един дълъг разговор.
Майката весело си бъбреше по телефона, но не забравяше и децата си. Те си лудуваха, поскарваха се, даже каката за момент се разплака, недоволствайки от факта, че трябва за нещо да отстъпи пред по-малкия си брат. Метрото се огласяше от гласовете и виковете им. А майката спокойно, с много любов въдворяваше ред и разговаряше по телефона. Децата се чувстваха свободни и щастливи, а майката, без да е досадно вкопчена в тях, през цялото време ги следеше внимателно, като намираше време и за собствените си интереси.
Накрая стигнаха до спирката си. Майката каза на децата да се хванат за ръчички, взе свободната ръка на едното от тях и така заедно слязоха от вагона. А когато мотрисата потегли, сладуранчетата се обърнаха към пътниците във вагоните и им замахаха весело с ръчички.
Колкото майката беше лъчезарна и обичаща, толкова такива бяха и децата й, растящи свободни, в атмосфера на много любов и спокойствие.

Мислех си: „Като тази жена трябва да са всичките майки!”
[26.6.2014]
* * *

Случки с котката ми


Kотката отговаря на доброто с добро

Понякога ми се случва по невнимание да затворя котката в антрето. Тогава тя се размяуква и след като й отворя вратата възмутено, цялата настръхнала, се насочва към мен. Аз й се извинявам, като й казвам „Извинявай, затворих те без да искам” и тя на часа се успокоява и възстановява хармонията си.

Котката усеща енергиите на любовта

Често предавам енергия на котката чрез двете си ръце - успокоявам стомахчето й. Веднъж усетих изблик на силна любов към нея, който също препредадох чрез ръцете си. Спящата ми котка на часа отвори широко очи, загледа ме без да мърда, без да разваля магията на любовта и сякаш питаща: „Какво е това вълшебство”. После отново заспа кротко под ръцете ми.

Да приемаме хората такива, каквито са, защото недостатъците им ги карат самите те да страдат и са резултат от техни минали страдания

Така е с всички живи същества, включително и с котките.
Моята котка е с много необуздан нрав:
  • винаги скача в скута ми, когато започна да се храня и посяга към храната в чинията ми;
  • когато лежи до мен в някакъв момент започва да ме смуче (по голите части на главата и тялото ми) и единственият начин да я спра е да стана от леглото;
  • когато й подготвям храната, тя ми се катери по гърба, сякаш съм някакво дърво и нищо не може да я накара да престане да го прави - освен да се затварям сама в помещението, където приготвям храната й;
  • всякакви удари (с вестник, с пръчка и т.н.) само още повече я ожесточават;
  • много е смела и много упорита, друга такава котка не съм познавала.
А котката е такава, защото е била изтърсака в котилото и се е борила с по-развитите от нея братя и сестри, за да успее да хапне нещо от вкусната кърма на майка си. В тази предварително обречена на неуспех борба тя не се е отказвала, защото е трябвало да оцелее. Милото животинче е било много нещастно в първите дни и седмици от живота си. Това е оставило своя отпечатък върху характера на котката за целия й бъдещ живот. И аз не би трябвало да й се сърдя заради лошите й прояви, а да я приема такава, каквато е и да се опитам да направя чудото тя да забрави, че още с появата си в новия живот й се е наложило да се бори за оцеляването си.
[24.5.2014]
* * *

Как се научих да използвам астрологията


Започнах с първите три тома на "Най-добрият начин да научим астрология" на Марион Марч&Джоан Макевърс. След задълбоченото им прочитане си набавих Ефемеридите и някои други необходими книги, изчислих няколко хороскопа на мои най-близки хора, и се опитах да ги тълкувам - не беше много добро, но все пак беше нещо!
От много години се интересувах от номерология и знаех базисни неща за числата. Веднага започнах да комбинирам двете науки - те чудесно се допълваха.
Тогава проявих интерес и към астрологичните прогнози. Прочетох "Астрология за всички" от Грант Леви, напечатах си формуляри и работих известно време по посочения от него начин.
Малко по-късно попаднах на книгата „ Предсказателна астрология” на Бернадет Брейди. Там за първи път четох по-сериозно за прогресиите и затъмненията. Много време създавах решетки с планети и домове, и тълкувах транзити по посочения от нея начин. Започнах да се чувствам все по-уверена в прогнозирането.
После се върнах към следващите томове на "Най-добрият ...". Прочетох и други заглавия. Натрупах знания и малко опит.
Единствено сериозно ми липсваше използваната от астролозите терминология - жаргона им. Заради това присъствах на лекциите на Ц. Николов, от които се запознах с по-специалните наименования, а и разширих познанията си. Тогава и поставих началото на астрологичния си речник.
На тези лекции разбрах, че вече нещо зная - бяха изминали две години от първото ми запознаване с астрологичната наука и една цяла година на пълното й отдаване.
После четох и много други астрологични книги, тълкувах много хороскопи.

Използвам компютърната програма Astrolog 5.40. На пазара има много подобни програми, вероятно някои са и по-добри, но аз създадох собствени софтуерни средства, обвързани с Astrolog 5.40 и най-вече поради тази причина не сменям програмата.

Това беше моят път - четох, изградих си основа, започнах да практикувам, добавих знания за прогнозиране (транзите, дирекции, прогресии), продължавах да практикувам и четях нови, и нови заглавия. Впрочем, и до сега чета - в този процес няма спиране.

Известно е, че астрологията все още не е точна наука, тъй като ни липсват някои знания. Затова на всички, занимаващи се с астрология, ни се помага отгоре, а на най-добрите астролози - вероятно най-много!
[3.1.2014]
* * *

Размисли след сън


Сънувах, че сме на някакъв семинар или симпозиум. Бяхме пристигнали днес и повечето от нас вече бяха настанени. Дочух, че свободните места в хотелите са се свършили.
Стана късен следобед. Аз още не бях настанена. Минах през голямата зала, където се събирахме и разговаряхме. Никой не ми обърна внимание, никой не ме погледна, нито поздрави, сякаш мен ме нямаше. Тогава видях да се приближава моя шефка, която отговаряше за настаняването в хотелите. Като стигна до мен тя промълви: „Потърси си някаква свободна стая”, от което разбрах, че ми казва да пренощувам в някой кабинет. Понечих да кажа: „Ама как ..”, а тя пренебрежително вдигна рамене и ме подмина. Тогава се ядосах, развиках се и казах нещо от вида, че провидението ще ги накаже вместо мен. Малко по-късно се събудих.

Какво беше това, какво трябваше да науча чрез този сън? Мислех, премислях и пак заспах. Сутринта много умувах и най-накрая по време на медитацията си разбрах.

Последните години от трудовата ми кариера преминаваха в напускане на една служба, където не можех да издържам повече лошо отношение към мен и постъпване на следващата, докато най-накрая се отказах да търся повече работа. Винаги, след като напусках с възмущение предишното си работно място, оставах за няколко месеца в дома си, където активно се занимавах, без да получавам пари за труда си, но материално бях обезпечена, а после, когато започвах да изпитвам голяма необходимост да общувам с колеги, постъпвах, най-често чрез чужда помощ, в следващата служба, която с нищо не отстъпваше на предишната. А месец след напускане на последната ми работа ме повикаха от там и назначиха на свободен договор, за да направя нещата, чието неприемане беше причината да напусна.

Къде бърках? Аз очевидно бях права да негодувам – иначе нямаше след поредното напускане винаги да намирам работа и то по-добра от предишната, а и не биха ме повикали да се върна, за да осъществя идеята си. Какво беше неправилно в поведението ми?

Най-накрая разбрах! Аз винаги много се ядосвах, кипвах и казвах излишни думи, след това напусках и за известно време много, много страдах. А човек не трябва да се ядосва и страда заради грешките на другите. Когато ми правеха лошо, аз се ядосвах, но го приемах веднъж, втори, трети път и в един момент избухвах. А е трябвало да не се ядосвам и след като многократно съм дала шанс на всеки да се поправи, спокойно да си тръгна, без преди това да избухвам.

Друг е въпросът, че когато на лошото не реагираш веднага, а го приемаш и премълчаваш, тогава повечето хора стават все по-лоши към теб, защото започват да ти преписват незаслужено лоши качества, приемат, че не схващаш, че си нечувствителен, че те са нещо повече от теб!
Ти не искаш да си груб, на удара да отвръщаш с удар. Не искаш да осмиваш, да правиш забележки, да се заяждаш, да понижаваш постигнатото от другите, за да величаеш себе си, да спираш чуждия порив, да присвояваш чуждите идеи и т.н.
Най-лошото е, когато ти вменяват вина. Тогава те карат и да се защищаваш, без изобщо да си виновен!
Винаги най-простото е и ти да атакуваш, но тогава на лошото ще отвърнеш с лошо, а ти не искаш да причиняваш болка, щадиш другите, независимо от техните прояви към теб. Затова по-добре е да замълчиш, без да се оправдаваш, а най-доброто е да преобърнеш ситуацията в комична.

Има два добри пътя – или на лошото не обръщаш внимание, но в такъв случай е много вероятно в един момент да ти се наложи да бягаш, или на всяко лошо отвръщаш начаса, но тогава отговорът ти трябва да е много премерен - най-добре е чрез шега да осмееш ситуацията.
Вторият начин е по-добрия от двата, но е по-труден за изпълнение и аз за сега не го владея.
[1.12.2013]
* * *

За оптимизма


Имам една позната – голям оптимист. Веднаж двете предположихме нещо и нейното беше много добро, оптимистично, а моето – никакво. Тогава пожелах и аз да стана такъв оптимист.

И се промених. Често се удивлявам на ума си, как умело намалява ефекта от лошото и в същото време акцентира върху доброто. Много се и смея заради това.

А ето и последния случай. Спря ми Интернета, а аз в момента се нуждаех от него. Понечих да запаля лампата и веднага се усетих, че имам ток! Да, навън е снежно, студено, а при мен е толкова уютно, топло, приятно! Аз имам ток! Ура! А че съм нямала някакъв Интернет – голяма работа. Нали имам ток!
Това ми се случи преди един час и аз продължавам да се смея.
Впрочем, имам пак връзка с мрежата. Но вече имам и великолепно настроение!
[27.11.2013]
* * *

За едногодишната енергия


Наскоро в книга на Неда Алтамарова прочетох, че в рождения ни ден ни се дава порция енергия, която трябва да ни стигне до следващия рожден ден – за една година.
Тази информация ми помогна да си обясня един факт, който се повтаря непрекъснато, година след година и който винаги ме е притеснявал.
Родена съм през август. Септември отслабвам. Фина съм през зимата и като дойде пролетта започвам да пълнея.
Всяка година е така и всеки път се удивявам от къде се появява този вълчи апетит у мен.
Едва през август желанието ми за ядене намалява.
Така точно през лятото съм най-дебела - явно трябва да се науча да разпределям по-равномерно енергията си!

Защото когато липсва енергия, тогава човек яде повече!
[1.8.2013]
* * *

За четвъртото измерение на Земята


Казват, че Земята е вече в четвърто измерение. За него един от най-характерните белези е този, че каквото мисли човек, това се случва в живота му.
Ако мислиш, че си болен, ще си болен!
Ако мислиш, че си грозен, ще си грозен!
Ако мислиш, че си беден, ще си беден!
Ако мислиш, че си безпомощен и бездарен, ще си безпомощен и бездарен!
Ако мислиш, че си сам - без близки и приятели, ще бъдеш такъв!
Ако мислиш, че си лош, стиснат, мразещ, ще бъдеш лош, стиснат, мразещ!
Ако мислиш, че не можеш, ти действително няма да можеш!

Това е, така е!

Къде-къде е по-добре да мислиш, че си здрав, красив, че имаш, че си силен, надарен, с близки и приятели, на които можеш да разчиташ!
Колко по-добре е да мислиш за себе си, че си добър, раздаващ се, обичащ!
Невероятно е да мислиш, че можеш, че можеш всичко, защото тогава ти действително ще успяваш!


Имам приятелка, която отдавна се занимава с езотерика.
Тя е с болно сърце, но това не й пречеше да обикаля като напълно здрава Балканите, да живее пълноценен живот. Защото тогава тя вярваше, че може.
Преди няколко години нещо й се случи и тя се усъмни във възможностите си. Започна да обръща много голямо внимание на сърцето си. Започна много често да казва, че не може и в един момент стигна до решението да се оперира.
Опитах се да я отклоня, да й вдъхна кураж. Водих я няколко пъти на Витоша, за да се катерим както преди, но тя се беше отпуснала и аз само дето не я носих на ръце.
Говорих, увещавах я. Знаех, че е с много силна мисъл и воля, и че от нея зависи да се пребори с обзелата я слабост.
Лекарите й бяха внушили, че някой ден ще се наложи да се оперира, но в този момент даже и те смятаха, че още й е рано за операция на сърцето.

Нищо не помогна. Този път приятелката ми използваше силата си против себе си и така се чувстваше повече болна, отколкото беше в действителност. Изискваше и от мен.

И какво стана?
Като занимаваща се с астрология и номерология аз трябваше да определя в посочения от нея интервал от време най-подходящия момент за интервенцията.
Тя влезе в болницата и започна да ме търси и пита за всичко – кога да направи следващото изследване и дали да го прави или не, каква клапа да избере, кога точно – по кое време да я оперират и какво ли още не. Наложи ми се да нося огромна отговорност на все още крехките си астрологични плещи.

Операцията мина успешно. Приятелката ми беше най-бързо оправящият се пациент измежду скоро оперираните.

Но после! После започнаха проблемите.
Сърцето й все не работеше както трябва. Чувахме се само по телефона и аз разбирах, че състоянието й не е добро.
Започна да ме отбягва. По тембъра на гласа й разбирах, че ме упреква за всичко – аз бях виновната, че сърцето й не функционира според очакванията й.
По-късно престана да ме търси. Така взаимоотношенията ни се охладиха и даже стигнаха до нулата.
За себе си мога да кажа, че получих един голям урок: никога повече да не изпадам в ситуации, когато аз да решавам за живота на някой друг. От тогава се възпирам да пророкувам, било чрез астрология или чрез ясновидство.

А какво стана с приятелката ми? Аз престанах да я търся. Бях в такъв период на моята трансформация, когато оправях взаимоотношенията си с другите.
След време, може би годинa-две, отношенията ни леко се подобриха.
Тя на няколко пъти прояви активност, но аз не се отзовавах достатъчно, за да се възстанови връзката ни.

Наскоро тя ми се обади и разговаряхме. Каза ми, че са й направили байпас и че въпреки това не се чувства добре. Отговорих й, че най-вероятно в момента се трансформира. Повторих й го, а може би и потретих. Тя не прие думите ми, даже смятам, че се ядоса и заради това бързо приключи с разговора ни.
От тогава мисля как да я накарам да проумее, че вреди сама на себе си с огромната сила на отрицателната си мисъл - убедена е, че сърцето й не функционира добре и заради това непрекъснато го разболява все повече и повече!

По време на трансформацията липсващите ни органи, както и неработещите както трябва, се възстановяват. Нормално е при прехода да не се чувстваш съвсем добре, да те боли най-много там, където намесата на нашите „хирурзи” е най-голяма.
Ако аз, например, мислех, че съм болна, щях да съм сигурно вече умряла, през толкова много премеждия мина тялото ми. Но аз знам, че съм здрава и че само се трансформирам. Така се чувствам много по-добре и не преча на процеса.
Тези, които ни обработват и така имат много работа, защо още повече да ги затрудняваме!

Това е!
Ако мислиш за другите, тогава промени мислите си по такъв начин, че най-малко да вредиш, например на същностите от другите измерения, които в момента те променят.
Ако мислиш за себе си, тогава мисли! Мисли както трябва, както е редно да мислиш върху планета, намираща се в четвърто измерение!
[14.5.2013]
* * *

Случка

Пътувах в метрото към Центъра от Люлин.
Седях, разсеяно оглеждах хората наоколо и тогава трима, стоящи точно срещу мен, привлякоха вниманието ми.

Бяха мъж, жена и около десетгодишно дете. Жената каза нещо на мъжа, поглеждайки го с много нежност и обич. Мъжът начаса отговори на погледа й. Приличаха на много влюбени.
Вероятно детето беше само на майката? Интересно!
Разговаряха. Имаше толкова много любов, внимание и разбиране между двамата - не, между тримата, защото детето се беше облегнало на майка си, слушаше разговора и изглеждаше като естествен участник в него.
Дали действително бяха семейство?
От по-нататъшното им държане се убедих, че са семейство. Невероятно! Толкова много доверие, взаимност и любов в общуването помежду им!

Наблюдавах ги, не можех да откъсна очи от тях и тогава дочух разговора им... Те не говореха на български!
[12.5.2013]
* * *

На ръба на истината

Веднъж в мислите си се разговарях с мой познат.
-Защо те нямаше? – попита ме той.
Беше ме поканил на негов рецитал, но аз не се чувствах добре и не отидох.
-Бях болна – отговорих.
-А какво ти беше?- настоя той.
-Напоследък не се чувствам добре – слаба съм, имам световъртеж, стомахът ми не е в ред.
-От какво?
-Изпитвам слабост от близо три години, като вече година и повече е доста силна – бързо се уморявам, трудно се качвам и т.н. Първоначално беше от магии - енергийни атаки. Но сега вече е друго.
- И какво по-точно?
-От енергиите е, с които ни заливат напоследък.
-А аз защо не усещам нищо?
-Не са ти отворени още центровете за възприемане.
-И до кога ще си слаба?
-Докато не се науча да обработвам правилно новите енергии.
-Значи аз може вече и да съм се научил, и заради това да не ги усещам.
-Да, възможно е.
-А световъртежът?
-Имам го от лятото на 2012 – върти ми се главата като погледна нагоре или рязко настрани, а също и като си местя положението върху възглавницата.
-А стомахът?
-Някакви бактерии са се настанили там и само чакат повечко да отслабне организма ми, за да ме нападнат – лош вкус, разхлабен стомах, понякога и болки.
Често изпитвам болки и по други части на тялото си.
-Какви болки?
-Слаби са, но ги има – понякога ме изнервят.
-От какво са?
-От трансформацията на тялото ми – работят ме.
-Кой те работи?
-Едни същности - малки черни човечета с бели маски върху лицата им, с тъмни кръгове на мястото на очите и устата.
-И какви са тези същества?
-Херувими, трансформират мозъка ми.
В този момент започнах да се смея. Заливах се от смях. Разбрах, че няма човек, който след подобен разговор с мен, да не реши, че здравата съм откачила. И сега като пиша, продължавам да се смея. Толкова много не съм се смяла отдавна!
[6.1.2013]
* * *

Трансформацията на телата ни от нетленни същности - II

Ще се опитам да разкажа по-подробно за процеса на моето трансформиране, като спазвам последователността на протичането му.

За известен период от време усещах една особена болка отзад в средата на главата. Беше напълно поносима и изобщо не ме притесняваше – нито като болка, нито като предизвикваща лоши предчувствия за здравето ми. Мисля, че след това се появи шумът в ушите ми, който го имам и до ден днешен.
Станах вегетарианка, а някъде от 1998-99 година започнах да медитирам всекидневно.
След като „подарих тялото си” се появиха болките в главата, дланите и стъпалата, за които вече писах. Започнаха по-често да ме болят ушите и гърлото, а понякога и очите.
Странното е, че за шума в ушите и болките в главата, ръцете и стъпалата аз се досещах за причинителя им, докато другите болки свъзвах единствено със здравето си. Даже веднъж заради болки в едното ухо и напълно изчезнал слух посетих лекар-специалист, който установи, че съм напълно здрава и че в ухото ми няма даже насъбрана кал. След седмица ухото ми се самоотпуши.
В началото на 2005 година разбрах, че трябва да стана веган.
По-късно усетих една странна промяна в стомашната област, сякаш органите ми бяха станали други, някакси уголемени и стоящи на по други места! Отдавах го на начина си на хранене.
Напоследък и без това деликатната ми кожа стана съвсем чувствителна – лесно се разранява, не понася допира с нищо изкуствено. От две-три години вместо крем ползвам зехтин.
Едно от най-неприятните усещания е гаденето. Слава Богу, че е без повръщане. Най-напред ми се повдигаше от някои телевизионни предавания, после и от чути лоши думи или видяни недостойни прояви, а по-късно – и от собствените ми негативни мисли. Често ми се гади и когато се чувствам самотна. В момента ми се повдига след всяко хранене – трябва напълно да изхвърля храната.
От два месеца и половина съм с виене на свят. Минах през постоянно много силно въртене до слабо от време на време. Известно време не можех да пресичам улиците, а сега даже понякога потичвам. Но проблемът си го има – завива ми се главата винаги, когато погледна нагоре, рязко отместя поглед встрани или се обърна в леглото си.
Вече на няколко пъти за кратко време правите линии ми се нацепват - изглеждат на създадени от несръчно съединени тиренца.

Едно от най-мъчителните изживявания е самотата - пълна самота, без близки, приятели, познати, колеги - съвсем сама! Сама в делниците, сама по празниците. Сам сама на последните няколко Коледи, Нови Години, Великдени. И при това аз съм причината да е така, аз предизвиквам самотата.
Да живееш без по-тесни взаимоотношения с другите хора е лошо, ужасно, много ужасно!
Имам близки, които всеки път ми се радват, когато ме видят или чуят, имам приятели, които с удоволствие биха прекарали известно време с мен, срещам познати, с които бих могла да обменя повече думи от обичайното „Здравей”, но вече не изпитвам никакво желание за контакти с тях. Знам какво ще се случи и не искам да се случва – то само ще усили самотата ми.
Някога се надявах да открия истински приятел, човек като мен, който да ме разбира. Престанах да очаквам.
Опитах с домашни питомци, но и котката, и кучето бяха особени, вероятно „не сами” и трябваше да се разделя и с тях. Впрочем отдавна знам, че човек като мен не отглежда домашни животни, защото става уязвим.

2004 година започнаха действията на черните срещу мен. Атакуват ме по всевъзможни начини – чрез магии, чрез поставяне на отрова в храната и в козметичните ми препарати, чрез сънищата, чрез вселявания в домашните ми любимци, енергийно и др. Не ми е позволена никаква по-сериозна грешка - разплащането започва на часа. Налага ми се непрекъснато да се чистя и лекувам. Не бих оцеляла до сега, ако не беше постоянната помощ от страна на Духовния ми Учител и неговите ученици.
Чрез тези атаки се уча да се пазя, да различавам, да премълчавам, да нямам желания, да живея в самота. Разбрах колко е важно за еволюционния процес съществуването на братята от лявата ръка.

През 2000 година качих кундалини и от тогава придобивам непрекъснато духовни способности.
Започнах да виждам на вътрешния си прозорец чакрите – най-напред ми се изрисуваше огнено червен четирилистен лотос, после лотос с шест листа, докато не започна да се появява теменната чакра. Също и цветът се променяше – ставаше и зелен, и син, и лилав, понякога и жълт. Явно една по една ми се отваряха чакрите.
От доста години при събуждане виждам една прелестна жива картина – теменната ми чакра, която постепенно се разширява, като всяка нейна точка участва в някакво много красиво синхронно движение и всичко това е в пастелни цветове, с много светлина и различни проблясъци – невероятна красота!
Преди няколко години разбрах, че съм станала ясновидка. Открих, че безпрепятствено по всяко време мога да се свързвам с моите по-висши същности – с Висшия си Аз, с Монадата си, а също така да комуникирам с Духовния си Учител Беинса Дуно, както и с учениците му, които в момента са около него. Обикновено аз задавам въпроси и получавам веднага отговорите им. Но понякога те се обръщат към мен, когато имат да ми съобщат нещо.
Случва се да се заинтересувам от някаква информация, която е с по-голям обем и тогава аз се вдълбявам за малко и скоро се появяват данните, които аз някак си разплитам.
Изглежда, че по време на медитация съм в състояние да се обръщам към всяка същност от отвъдното. Веднъж експериментирах с Христос и той се отзова веднага, а аз „си глътнах езика и не промълвих и дума”. След този случай никога повече без основателна причина не съм търсила който и да било от отвъдния свят.
Преди година проникнах в съзнанието на няколко човека, споделих го и тогава „някой” много бързо ми отне способността.
От няколко години ме предупреждават по някакъв начин, когато в живота ми предстоят по-сериозни събития. Започнах да сънувам пророчески сънища. Също така развих интуицията си. Случва се да тръгна към определен щанд, за да купя нещо и Висшият ми Аз да ме спре, защото стоката вече се е изчерпала.
За да си купя желана дреха трябва най-напред добре да си я представя, след което отивам в магазина и веднага я откривам.
Не ми допада да пророкувам за другите, въпреки че понякога по тяхно желание го правя. Не обичам да използвам способностите си и когато играя на различни игри, например на „Solitaire”, защото усещам как влияя на хода на играта чрез мислите и чувствата си, т.е. как сама я програмирам, разбира се, най-често в мой ущърб.
Съзнавам, че духовните ми възможности не свършват до тук. В медитативно състояние съм проявявала и други умения, които се надявам скоро да станат мои непрекъснато съпътстващи ме способности.

Отдавна чакам края на 2012 година. В наталната ми карта тази трансформация е обозначена по възможно най-категоричния начин. Нещо много различно ще се случи. И то съвсем скоро! И вероятно не само на мен!
[29.9.2012]
* * *

Трансформацията на телата ни от нетленни същности - I

Наскоро във Форума на сайта публикувах следното:


„Дали действително в момента телата ни се обработват от нетленни същности?

Преди известно време прочетох материала "Обръщение от Висшия разум на вселената. До всички жители на Земята във връзка с прехода в ерата на Водолея".
Препоръчвам го и на другите. Има върху какво да се замисли човек и какво ново да научи!
За някои от описаните там неща се досещах отдавна. Тези болки по тялото ми, които аз успявам да спирам с мисълта си, тази слабост напоследък, тази липса на интерес към нещата от света и т.н.
В статията се казва, че телата на всички ни се обработват, но че не всички усещат това. Споменават и за пионери, чиито тела първи се трансформират.
Мисля, че е дошло времето да обменим опит.

Ако ти нищо не усещаш или боцканията тук и там по тялото ти не ти правят никакво впечатление, тогава най-вероятно няма да се включиш в дискусията.
Но ако понякога си усещал нетърпими болки, които чрез молба си успявал да спреш за малко или напоследък имаш странни изживявания, напълно различни от тези от преди време, или се чувстваш болен, а лекарите ти казват, че си напълно здрав, или просто ти е интересно и искаш да побеседваш по посочената тема, тогава би могъл и ти да се включиш в обмяната на мисли.

Написаното по-долу може за някой да е напълно обяснимо чрез медицинските му познания или други рационални знания и действия. Но аз бих посъветвала всеки да прочете изложението ми до края и едва тогава да се опита да обясни нещата по свой си начин.

А сега искам да ви разкажа за моите изживявания.
Беше 1995-1996 година, когато започнаха да ми шумят ушите. Имах звук ту в едното, ту в другото ухо, понякога и в двете едновременно, като чуваното най-често беше различно в двете уши. Чудех се това пък какво е. Нямах болки, само тези звуци.
Веднъж казах „на звуците” да спрат и те веднага спряха. След това много пъти съм правила такива експерименти. Разбрах, че зад шума се крие нечие съзнание, нещо (някой), с което (с когото) аз по някакъв начин комуникирам. Полека-лека свикнах с шума в ушите. Даже и в момента се чудя имам ли го още или не.

По-късно, някъде преди 9-10 години аз изведнъж казах: „Предавам тялото си за доброто на хората на Земята” или нещо подобно. Изненадах се, когато го направих. Бях сама в стаята си и импулса да го кажа дойде отведнъж. След това понякога леко се притеснявах заради обета си, но винаги се успокоявах, спомняйки си, че го правех за доброто на хората.
Така се започна.
По-късно усетих някаква болка върху главата си, беше чувствително едно място не много голямо, може би колкото една-две петстотинкови монети. За кратко ме болеше, след което болката затихваше и след време се появяваше отново на същото или на друго място. Така от много години имам болки върху главата си ту тук, ту там, които продължават за няколко дни, след това изчезват няколко дни – случвало се е и месеци – и пак се появяват на някое от старите места или на ново място. Понякога си мисля за позициите върху главата ми, където още не ме е боляло. Полека-лека те намаляват, но и в момента има още девствени места.
А как боли? Понякога много слабо, за много кратко време и след малко пак така. Друг път по-силно и по-продължително. Мисля, че никога до сега болката върху главата ми не е била нетърпима. Също не си спомням случай, когато да ме е боляло на две места върху главата едновременно. Колкото до мястото, понякога на пипане го усещам някак-си по-меко и чувствително – боли ме повече, когато го докосвам. Също така се случва и да се зачервява. И още нещо, понякога ме боли главата (цялата или един по-голям участък), защото съм болна и тогава се досещам, че болката е от неразположението ми.
От един момент нататък започнаха да ме болят и дланите на ръцете. Първоначално болката усещах точно в средата им, там, откъдето излиза енергията ми. После болката започна да се премества и на други места – по пръстите, по венериния хълм и т.н. Интересното е това, че най-често ме боли само едната ръка, а когато са болезнени и двете, тогава почти винаги ме болят на едни и същи места.
Болките на ръцете са по-нетърпими от тези върху главата и заради това на няколко пъти съм спирала процесите на трансформация, молейки се за малко да се освободя от тях. Както вероятно се досещате, „те” веднага спират за минута-две работата си, след което я възстановяват и аз го разбирам от появилата се отново болка.
Изпитвала съм болки и на стъпалата на краката си. Може би на тях съм обръщала най-малко внимание и заради това смятам, че там най-рядко и най-слабо ме е боляло.
Не мога да кажа, че на други места по тялото си съм изпитвала системни болки, подобни на току-що описаните. Понякога ме боцва тук и там, но аз смятам, че то е от някакъв нормален физиологичен процес.
Наясно съм, че цялото ми тяло ще претърпи изменения и е възможно за в бъдеще да усещам болки и на други места по него. Също така има вероятност главата, дланите и стъпалата да са сред най-чувствителните места по телата ни или това да се отнася специално за мен. Аз смятам, че и другите части на тялото ми се трансформират, но аз не го усещам.

Още малко за мен. Вече много години не ям животински продукти - вегетарианка съм от 1995 г., а в началото на 2005 станах веган.
Предричаха ми лошо здраве, даже смърт, но поне до сега няма такива неща.
През май тази година си направих изследвания на кръвта, урината и на някои други по-специфични области. Приятно се изненадах, когато разбрах, че всичките ми показатели са в норма.
Истината е, че се чувствам доста слаба – без енергия, но аз смятам, че това се дължи повече на други причини. Все още не управлявам добре чувствата и мислите си, и заради това черните стигат до мен.
В момента ни заливат с огромни енергии на любовта и ние би трябвало да контролираме милосърдието, състраданието, любовта си. Винаги човек трябва да следи и мислите си, а аз все още тежко изживявам нападенията – неприятно е да мислиш и работиш за доброто на хората, а братята от левия път да ти пакостят. Но светът ни е устроен по този начин и всичко е в реда на нещата, просто те си вършат работата често по-добре, отколкото аз изпълнявам своята.

Вероятно начинът ми на хранене, както и по-особените ми разбирания за живота ме изолират от другите хора и спомагат за това, светските прояви да ми изглеждат скучни. Това е друга тема, която също може да обсъждаме.

Бих се радвала, ако и вие споделите ваши аналогични преживявания.”


Имах нужда да споделя с някого, да получа съвет, да обменя мисли и опит. Можех да се поуча от по-напредналите, както и да помогна на следващите след мен.
И тогава в Интернет попаднах на няколко публикации на сайта deia.dir.bg: Чрез тях получих отговори на най-неотложните си въпроси. Научих как са започнали процесите на трансформация, какво става в момента на Земята и какво да очакваме в бъдеще.
От Духовните си Водачи разбрах, че написаното в материалите е вярно. Те ми помогнаха да си доизясня и следното:
  • Човек може да е достигнал по-високо ниво в процеса на възнесението и въпреки това да продължава да изживява неща, отнасящи се до по-ниските нива. Започнатото в едно ниво се продължава и в следващите до пълното завършване на всеки конкретен процес.
  • Назованите в публикациите „пионери” са първите жители на Земята, които са включени в процеса на възнесението. Те са разпределени неравномерно по територията на планетата и техният брой е малък, съотнесено към общия брой на жителите на Земята.
  • Ако фигуративно си представим, че в тялото на всеки един от нас е включен някакъв клапан, който трябва да е отворен, за да се осъществява процесът на трансформация, то "първопроходците" са първите, на които този клапан се отваря.
    Човек трябва да отговаря на определени изисквания, за да бъде включен в процеса на възнесението, а самият процес е иницииран в края на миналия век.

Колкото до феномена "Светещи хора" в Интернет има много материали, посветени на темата, например статията...

Пожелавам на неприсъединените към процеса на възнасяне по-скоро включване, а на останалите – да е лек и безпрепятствен пътя им!
На всички желая живот, изпълнен с безусловна любов и много светлина!
На добър път!
[26.9.2012]
* * *

Някои малки правила от личния опит

Как трайно и сравнително бързо да отслабнем:
Намалете количеството храна, която приемате на едно хранене – всеки път с една хапка по-малко. Когато стигнете до положението от масата да ставате все още малко (много малко) гладни, тогава престанете с намаляването на дажбите – стигнали сте до оптималното си тегло. Просто продължете да живеете с достигнатата дажба. Успех!

По време на медитация:
  • Не се опитвайте да спирате мислите си. Оставете ги да си текат свободно. Все някой ден или в някой момент ще престанете да мислите.
  • Ако силно сте развълнувани от нещо, тогава по-добре не започвайте медитация.
  • Ако търсите решение на заплетен случай, тогава седнете да медитирате с мисълта да откриете отговора и мислете много съсредоточено върху казуса. Може да ви бъде доста трудно – да усетите тежест в главата си или дори слаба болка. Но отговорът най-вероятно ще дойде и ще бъдете доволни от решението.
  • Ако заспивате по време на медитация, не трябва да се притеснявате от този факт – или сте уморени, или вибрациите ви идват в повече. Продължете да медитирате, често унасящи се в сладка дрямка. Много пъти най-силните преживявания идват при събуждане от някоя от поредните дрямки.

Мажете болни места със зехтин. Ако не ви понася крема или не знаете как да оправите кожата на лицето си, тогава може да пробвате със зехтин. Слагайте сутрин и вечер по малко чист зехтин върху кожата си. Вероятно до една седмица ще усетите резултата, а е възможно и по-рано.
Ако забележите бучица по тялото си, която се каните да пренебрегнете, тогава опитайте да я отстраните със зехтин – мажете мястото един път на ден с пълната увереност, че бучката ще изчезне. След време ще установите, че тя е намаляла. Ако ви омръзне да го правите, може за известен период от време да преустановите мазането и по-късно да го възобновите. В някакъв момент ще констатирате, че бучката се е стопила.
Зехтинът помага за много неща. Ако започнете да го използвате, скоро сами ще откривате нови негови приложения.

Не си бъркайте в ушите. Ако не сте оглушали, може да оглушеете, а ако чуването ви е само затруднено, може да стане още по-зле, защото вероятността да разместите ушната си кал и по този начин да затворите прохода хич не е малка. Може и с нещо друго да си навредите.

Най-добре не носете очила за коригиране на късогледство. Оставете очите си сами да се справят. Ако все пак очилата са ви необходими, тогава използвайте стъкла с по-малък диоптър, отколкото са предписаните ви.

Пролет и есен косата пада малко повече. По това време лесно си внушаваме, че имаме косопад.

Не си бъркайте в носа, защото с годините ноздрите грозно се оголемяват.

Помнете, че на долната си челюст трябва да имате свои зъби до смъртта си! Пазете зъбите си. Не ги вадете. Сами се грижете за това. Може да попаднете на зъболекар, койте нехае за зъбите ви, затова разчитайте преди всичко на себе си за тяхното съхраняване. При болен зъб най-напред използвайте всички възможни терапии, за да го оздравите. Не вадете остатъците от зъби, а изградете върху тях нови зъби. И само в краен случай изтръгвайте болния зъб.
Не забравяйте, че на долната си челюст трябва да имате свои зъби до смъртта си!

След поставяне на лепилото дръжте протезите силно прилепнали към венците в продължение на една минута. Така лепилото държи повече.

Ако имате гъбички върху ноктите на краката си, ги намажете няколко дни подред със смес от йод и глицерин – мажи се веднъж на ден по ноктите и между пръстите.

Научете се всеки път при бърсане на ръцете да натискате кожичките под ноктите надолу. Така те няма да израстват дълги и няма да има нужда да ги режете, а и ръцете ви ще изглеждат по-добре. Единствено е необходимо да сте постоянни в потискането на кожичките.

Ако ви се скъса сребърното синджирче, може да посетите бижутер, за да го запои, но поправката ще ви излезе около половин ново синджирче. Затова може да опитате сами да поправите скъсаното си бижу, като просто красиво завържете двете парчета едно с друго с много фин сив или бял конец – излишния конец изрежете много близо до възелчето.

Ако ви стягат затворените отпред обувки, може да изрежете дупки на пръстите, стига моделът на обувките ви да разрешава това. Най-напред очертайте дупките с креда, тебешир или молив. След това внимателно ги изрежете с остър нож, бръснарско ножче или нещо друго. Накрая боядисайте краищата на дупките с подходящ цвят химикал или боя за обувки.
[2.6.2011]
* * *

Всички за един, един за всички

Преди доста години се развали пералнята машина на майка ми – тя сама от невнимание я развали – и тогава аз я упрекнах и не й помогнах. По-късно усетих угризенията на съвестта си заради този случай.
И ето преди около една година сама развалих собствената си пералня – постъпих невероятно необмислено и глупаво, и от това тя много сериозно пострада.
Ядосвах се много на себе си, не си прощавах месеци наред и се самонаказвах, като не ремонтирах машината си и така перях всичко на ръка, включително и спалното си бельо.
Най-накрая реших, че е дошло времето да я поправя.
Бяха ми препоръчали много добър домашен майстор, който освен от всичко друго, разбира и от всякакви перални. Подвоумих се от фирмата ли да повикам техници или домашния майстор. Накрая се обадих във фирмата.

Петнадесет минути преди уговорения интервал от време, в който щеше да дойде техникът, водата в блока спря. Спомних си, че бях видяла нов изкоп на улицата. Изчаках около половин час с надежда да потече водата и след като това не се случи, се обадих във фирмата, за да отложа прегледа на машината за друго време. Определиха ми следващата сутрин между 9 и 13 часа.
А водата се появи много скоро след позвъняването ми. Казах си „мал шанс”! А може би трябваше да повикам домашния майстор, нали толкова много се колебаех!
На другата сутрин зачаках, доволна, че водата сега тече. Но малко след 9 часа изведнъж спря токът. Да, спря! Вярно е! Не си го измислям! Живея в София. В квартала ми токът спира много, много рядко, водата - по-често, но откакто се преместих в района такова чудо - да спират два дни подред, не е имало.
Зачаках. Казах си, че този път във фирмата няма да се обаждам. Ако го сторя, има вероятност даже да не ми повярват!
Чаках.
Може би след час токът се появи. Казах си „ура - нещата се оправят”!
Пуснах компютъра и започнах да работя.
Малко по-късно ми звъннаха по домофона. Помислих, че е техникът, но бяха от „Мегалан” – явно по погрешка бяха звъннали на мен. Отворих им.
Пет минути по-късно токът отново спря.
Аз продължих да чакам.
Към 12 и 15 минути по телефона се обади техникът за пералнята. Беше на входната врата на блока и очакваше да му отворя. Обясних му, че нямаме ток и той си замина.
Около половин час по-късно се появи токът и повече не спира през този ден, нито пък през следващите.

Какво беше това!
Разбрах, че е заради мен – аз трябва нещо да науча, да направя. А другите, като тези от Мегалан, например, те пострадаха заради мен. Разбрах, че винаги е така. Нямаш ток, защото някой получава урок. Нямаш вода, защото някой трябва нещо да научи. Забавят ти заплатата – някой е сбъркал и трябва да разбере това.
Когато имаш притеснение, тогава си виновен или ти, или някой друг – винаги нещото се случва заради някой, винаги! Веднъж учат теб и другите страдат заради теб. Друг път учат някой друг и ти страдаш заради него. Така е, винаги е така – един за всички, всички за един - до такава степен сме обвързани и зависими един от друг! Само дето изобщо не го осъзнаваме!
Разбира се, понякога причината се крие в група от хора, в цял блок, район, град, държава, даже във всички хора.

А какво трябваше да науча аз? Трябваше да си простя за случая с майка ми. Да си обясня нещата, да видя грешките си, да взема решение за оправянето им, да приема нещата такива, каквито са и най-накрая да си простя!

Ето, това е случката!
[15.1.2011]
* * *

Лукчетата

Винаги нося лукчета в чантата си.
Имах ги най-вече за децата.
Но нещо се промени – или детето е много малко за такива бонбони, или яде само друг вид – шоколадови, или времето не е подходящо – преди хранене е.

Още нося лукчета в чантата си, но те вече не са за децата, а за техните родители!
[26.9.2010]
* * *

Умишлената вреда

Тя се пазеше от двама от по-далечното й обкръжение – те няколкократно сериозно й бяха напакостявали. Затова странеше от тях. По-близко стоящите до нея хора знаеха за това.
И ето, че се случи така, че двамата едновременно попаднаха в по-близката й среда, хитро привлечени от един човек.
Защо той ги повика? Защото всячески се опитваше да я прогони. Не защото тя имаше лоши постъпки, недостойни прояви или злобни думи. Не! Човекът просто се страхуваше от нейното превъзходство. Същата причина, поради която и другите двама се опитваха фатално да й навредят.

Много, много мислех върху случая.
Човекът беше решил, че тя представлява някаква заплаха за него и заради това тя на всяка цена трябва да бъда отстранена. И тогава той извика на помощ нейните палачи!

Изведнъж проумях, че това е повсеместно явление, че много хора имат подобни прояви. В случая човекът е единственият посредник между нея - жертвата и нейните палачи. Друг път посредниците са повече – двама, трима … двадесет. Но винаги сценарият е един и същ: „Аз ще ти дам да се разбереш … на всяка цена… ако ще това да коства и главата ти! „

Това е! Към това води нашият егоизъм и безлюбие! Това е резултатът от задоволяването на прищявките ни! Това е да стане на твоето, без съобразяване с когото и с каквото и да било.
Ужасяващо е! А хората преспокойно, непрекъснато го правят! Защо трябва човекът да мисли, че с действията си може даже да убие някого – нали друг ще е убиецът и виновникът, не той! През цялото време мисълта на хората е насочена единствено и само към тях самите – те искат, някой им пречи и затова ще си получи заслуженото! А това, че другият е също човек, че може да пострада от действията им, че фактически те стават подбудители към лоши, понякога с фатални последици деяния, това тях изобщо не ги интересува.

Възможно ли е хората да не се досещат за евентуалния ефект от действията си? Възможно ли е да не се досещат, че могат да причинят с „хитрите си ходове” безвъзвратни пагубни резултати!
Колко често „наливаме масло в огъня”, колко често подстрекаваме към лоши деяния!
Когато между палачите и жертвата е само един посредник, тогава лесно могат да се предвидят събитията. Но дали могат да се предвидят и когато посредниците са повече? Аз мисля, че отговорът е само един – не трябва на никого, заради каквото и да било, при никакви условия умишлено да се вреди. В случаите, когато ти целенасочено атакуваш някого, даже без да си искал гибелта му, и той в последствие умре, ти ставаш съучастник на предизвикалите смъртта му, а може даже да си и най-големият виновник за настъпването й!
[2010]
* * *

За признаване собствените грешки и правото на другия

Със сина ми седяхме в кухнята и разговаряхме.
Започнахме някакъв спор и тогава той заяви, че аз никога не признавам грешките си, че винаги смятам, че аз съм правата. Здравата се изненадах. Казах му, че това не е вярно, че когато сгреша, аз на часа се коригирам и давам правото на другия. Предложих му в близкия половин час да ме следи внимателно, за да провери истинността на казаното от мен.
Продължихме разговора си и не след дълго аз казах нещо, той - друго. Синът ми беше правия, аз се извиних и отбелязах случилото се. Продължихме. Разговорът беше доста разгорещен и аз на няколко пъти правих грешни констатации, синът ми ме коригираше и аз веднага признавах грешките си. Подсещах се и да отбележа поведението си. В един момент го запитах дали още смята, че никога не се извинявам, че се възприемам като непогрешима.
Да, странно е, но е факт – когато веднага признаваш грешките си и се коригираш, когато тонът ти не се променя при тези признания, а се държиш така, сякаш те са нещо напълно в реда на нещата, тогава грешките ти изобщо не се забелязват, сякаш никога не си ги правил.
Опитай. Така хем си честен пред себе си и другите, хем не водиш безсмислени разговори заради словесно надмощие, хем минаваш и за „непогрешим”.
[2010]
* * *

2009

Желанията

Наскоро надвесена над водата на един мост разговарях с Водния Дух. Както винаги, му благодарих за водата от мое име и от името на всички нас, човешките същества.
На тръгване пожелах да се изпълнят всичките му желания, а той ми отговори, че няма ни едно желание.
Той няма ни едно желание...
След време отново го заговорих. Питах го как живее без желания, а той ми отговори, че това е толкова естествено - изпълнява желанията на другите, ако може и върши работата си.
Водният Дух е сигурен, че прави точно това, което трябва да прави. А ние, човеците, докато имаме желания, не може да сме стопроцентово убедени, че изпълняваме волята на Бог, че вършим точно това, което трябва, и не това, което ни се иска да правим.
[2009]
* * *


Късметът

Тя тръгна да плаща сметките си. Отдалеч видя голямата опашка пред сградата, където заплащаше за консумираната електроенергия. Пързаляше се и заради това вървеше бавно. На два-три метра преди края на опашката я задминаха няколко човека. Помисли си, че тя вече не постъпва така.
Поседя на края на опашката малко и си тръгна. Ще дойде отново, когато навалицата ще е по-малка. Запъти се към пункта, където се плащаше парното. До там пътуваше с тролей и после ходеше още малко пеша. Преди да влезе в сградата отново няколко човека избързаха да застанат преди нея. Гишетата бяха в затворен салон. Пред вратата му влезлата точно преди нея клиентка се запъна: имало много хора в салона и затова да изчакали тук. Жената бързо съобрази, че вътре работят няколко гишета, има все още много свободно място в салона и ако тя приеме да чака отвън, то е нормално някой друг да влезе и да ги пререди, затова каза, че тя предпочита да чака в салона. Другата, Слава Богу, се съгласи и така влязоха вътре и се наредиха на две различни опашки. Жената си помисли: "Днес не е мой ден."
Нейната опашка минаваше пред гише с табела "Затворено". В този момент тя беше точно пред него и видя служителката зад гишето да я подканя да си даде бележката. За миг се замисли: "Това ми е късмет и аз този път ще се възползвам от него". Подаде си бележката с парите и се обърна към мъжа пред нея на опашката: "Прощавайте, зная че сте преди мен, но този път искам да се възползвам от късмета си". Обслужиха я веднага. Тръгвайки си, тя още веднъж се извини на мъжа; чувстваше се неудобно.
Вървеше към спирката и тогава видя спрялия тролейбус. Каза си: "Вътре изпревари и сега вместо да стоиш на топло, ще чакаш следващата кола в студа". Забеляза, че шофьорът нещо оправя. Затича се. Беше далеч от колата. Шофьорът приключи с ремонта и я видя. Изчака тя да се качи и тогава подкара тролейбуса.
Тя си каза: " Значи не сгреших, това си беше мой късмет, който аз този път не изпуснах". Следващите дни много мисли върху случилото се. В подобни ситуации винаги до този път беше отстъпвала на човека преди нея на опашката - нали той чака по-дълго време от нея, значи има по-голямо право да се възползва от добрия шанс. Как трябва да се постъпва? Нима късметът не трябва да се изпуска? Нима човек не трябва винаги да се стреми към справедливост?
И тогава разбра. Тя до този момент не беше постъпвала справедливо - човекът преди нея на опашката изобщо не беше клиентът, който трябваше да бъде следващият обслужен от служителите, защото преди него имаше други, чакащи на опашката, а имаше и други опашки. Фактически тя само отстъпваше шанса си на някой, случайно подбран по единствения критерий, че е застанал преди нея на опашката. Ами ако и този някой постъпи като нея, тогава какво ще стане - някаква какафония от разговори и движения на клиенти пред едно гише. Не, така не трябва да се постъпва. Това е бил нейн късмет и единственият справедлив начин е бил самата тя да се възползва от него.
[2009]
* * *

Той и тя (или двата полюса)

Жената е влюбена в един мъж. Той сякаш също е влюбен, но твърде плахо показва чувствата си - едва, едва някакво предпочитание. Може би причината е в това, че жените много го харесват - някои от тях доста агресивно са го ухажвали през живота му и той е свикнал да бъде пасивната страна във връзките си. Но този път нещата са различни - жената очаква инициатива от страна на мъжа, защото тя, пък, така е свикнала.
Появява се друг мъж - ухажор на жената. Той използва всякакви средства, за да направи жената своя любовница - запомня предпочитанията й към дрехи, храни; прави й необвързващи подаръци; поради ограничения й начин на хранене - тя поддържа строга диета - сам й приготвя подходящи за нея "вкусотийки" и какво ли още не. Обаче жената не "поддава". Нали е влюбена в друг мъж!
Незнаейки какво повече да предприеме ухажорът се обръща за помощ към нейна приятелка, която е близка (не интимна) приятелка и на мъжа, и също така влюбена в него. Приятелката "услужливо" посочва на ухажора афродизиак, който да постави в чая на избраницата си. Той прави това. Жената не реагира по очаквания от него начин и той повтаря процедурата - сипва втори път отрова в чашата й и така едва не я убива.
Жената се възстановява. Разбрала е за съзаклятието между ухажора и "приятелката й", и осмисля преживяното. Не разбира защо най-напред й "известиха" за неверната приятелка и едва след това за ухажора. Нима той е по-малко виновен?
Такава е ситуацията: в единия полюс е пасивният мъж, в чиято свита е приятелката, готова на всичко, за да го съхрани за себе си, а в другия - активният ухажор, готов на всичко, за да стигне до сърцето на избраницата си.
Минава време и жената започва да се пита не заслужава ли ухажорът й нейната любов повече от мъжа, чакащ да получи чувствата й като подарък... Много е вероятно и мъжът някой ден да стигне до подобно заключение, сравнявайки действията на двете жени.
Какви изводи може да се извлекат от разказаното:
  • в любовта няма гордост. Между пасивни мъж и жена не може да избухне любов (възможно е с чужда помощ влюбените да стигнат един до друг, но тогава тяхното изживяване няма да е "избухване" на чувства);
  • при съперничество в любовта не може да има истинско приятелство;
  • по-добре действай и даже прави грешки, отколкото да стоиш със скръстени ръце.
И все пак "на сила любов не става".

... Измина една година и жената най-после разбра, че от човек, който без позволение сипва афродизиак в чая й, може всичко да се очаква.
[2009]
* * *

Помощта

Непосредствено пред мен върви жена с две тежки торби. Казвам си: "Ще й помогна!" и веднага следващата мисъл, задминавайки я: "Ще ме вземе за луда!"
Не! Не трябва така! Нека ни взимат за луди, но да се отзоваваме на призивите на душите си да помагаме!
Нека го правим и тогава ние ще бъдем нормалните!
[2009]
* * *

Доверието

Свърших си дезодорантите. Използвам ролони на Ейвън. Срещнах жената, която от край време ме снабдява - отказа, не работила повече за фирмата.
Тогава на улицата видях няколко жени да предлагат продуктите на същата фирма. Спрях се и поръчах три ролона. Дадох капаро 5 лева. Остатъкът щях да платя при получаване на стоката.
Разбрахме се това кога ще стане и как. Подариха ми рекламна брошура на фирмата с лепенка с името и GSM номера на дистрибуторката - това бе нещо като квитанция.
Тръгнах си, мислейки, че отново се предоверих - вероятността да получа ролоните не бе голяма.
Зачаках. Дойде понеделникът, когато щяха да ми се обадят, за да се уговорим за следващия ден да получа козметиката. Дойде и вторникът. Никой. Вечерта позвънях. Без никакво притеснение ми определиха среща в четвъртък по обяд, за да ми връчат ролоните.
Ето го и четвъртъкът. Попитах се:
"Ще дойде ли на срещата?
- Не!
Тогава, ... да ходя ли на срещата?
- Да!"
Така и направих. Ще загубя пет лева - голяма работа, но доверието, разочарованието, поредното разочарование ... Не, тя ще дойде!
Отидох преди уреченото време. Размахвах брошурата, оглеждах се на всички страни. Никой. Изчаках десет минути след уговореното време и си тръгнах. На видно място оставих брошурата - не исках да оставят в мен имена и адреси на разочарованието, ... а и ако все пак дойде, да разбере, че вече съм била там.
Час по-късно телефонът иззвъня. Беше тя. Разминали сме се. Щяла да дойде до нас, за да ми даде ролоните.
И тя дойде. Да, тя дойде! Ура! Имаше защо да вярвам в хората!
[2009]
* * *


Връщане към 'По пътя'  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ