Начало > По пътя >


По пътя - Из словото на Учителите







Планът


Всъщност по принцип вие сте абсолютно обречени да служите на Плана някъде, някога, някак. Колебанията, нерешителността и въпросите на вашата индивидуалност нямат значение за дългото развитие и за светлината на душевната дейност, но са от значение във времето и пространството, а също понякога и там, където става въпрос за вашата група от братя.

Медитацията избистря ума по отношение на фактите и същността на Плана; разбирането довежда този план до света на желанията, а любовта освобождава формата, чрез която Планът ще се материализира на физическото ниво.

* * *



За ученичеството и посвещението



[Цитатите са извлечени основно от книгата "Посвещение, човешко и слънчево". Текстът в квадратни скоби дообяснява изложението.]


Уводни бележки


… развитието на човешкото същество се състои в преминаването му от едно състояние на съзнанието в друго. Това е последователност от разширения и растеж на способността за осведоменост, която е главната характеристика на вътрешния Мислител [Висшия „АЗ”]. Това е напредване от съзнание, поляризирано в личността, низшия „Аз”, или тялото, към такова, което е изтеглено към висшия „АЗ”, Егото или Душата, след което е поляризирано в Монадата или Духа, докато накрая стане Божествено. В хода на еволюцията си човешката способност за осведоменост отначало преодолява стените, които я затварят в нисшите природни царства (минералното, растителното и животинското), а после последователно се издига към трите свята на еволюиращата личност, към планетата, където тя играе своята роля, и към системата, в която се движат планетите, докато накрая се откъсне от слънчевата система и стане вселенска.





Дефиниране на посвещението


Терминът Посвещение (Initiation) произлиза от две латински думи - in (във, вътре) и ire (вървя). Следователно, това е поставяне на начало или навлизане в нещо. В най-широк смисъл на нашата тематика това означава встъпване в духовния живот или в нов етап на този живот. Това бележи първата и последващите (етапни) стъпки по Пътя на Светостта. Буквално разбирано носител на първо посвещение е онзи, който е направил първата си крачка в духовното царство, преминавайки от чисто човешкото царство към свръхчовешкото. Точно както по-рано, в процеса на индивидуализацията, той е излязъл от животинското и е встъпил в човешкото царство, така сега той навлиза в живота на духа и за първи път получава правото да се нарече „духовен човек” (в техническото значение на тази дума). Така човек влиза в петия или финален етап на нашата сегашна петстепенна еволюция. След като в течение на векове е търсил пипнешком пътя си в Залата на Невежеството, преминавайки по-късно през училището в Двореца на Учението, сега той постъпва в университета или в Палата на Мъдростта. Когато успешно завърши и това училище, той ще се дипломира със степен Учител по Състрадание.

Знанието е продукт на Двореца на Учението. То обозначава съвкупността от човешките открития и опит, постигани чрез петте сетива и съпоставяни, изследвани и дефинирани с помощта на интелекта. Именно към него човек изпитва умствена увереност, тъй като то може да бъде потвърдено по експериментален път. Това е общата формула за изкуствата и науките. Знанието засяга всичко, което има отношение към градежа и развитието на формената страна на нещата. Следователно, то обслужва материалната страна на еволюцията - материята в слънчевите системи, в планетите, в трите свята на човешката еволюция и в телата на човека.

Мъдростта е плод на Палата на Мъдростта. Тя е свързана с развитието на живота вътре във формите, с напредъка на духа чрез тези постоянно променящи се носители (проводници [тела]) и с разширенията на съзнанието, които се натрупват от живот в живот. Тя отразява жизнената страна на еволюцията. Доколкото работи със същността на нещата, а не с техните външни форми, мъдростта олицетворява интуитивното долавяне на истината без помощта на разсъдъчната способност.

Разбирането може да се определи като способност на Мислителя във Времето да придобива и натрупва подходящо знание като основа за мъдростта. Именно то (разбирането) му позволява да адаптира формените неща към живота на духа, да улавя проблясъците на вдъхновение, идващи до него от Палата на Мъдростта и да ги свързва с фактите от Двореца на Учението. Цялата идея може да бъде изразена така: Мъдростта се отнася до единия „АЗ”, знанието има връзка с „неАЗ”-а, а разбирането отразява гледната точка на Егото или Мислителя, и на връзката му с тях.
В Залата на Невежеството контролира формата и там преобладава материалната страна на нещата. Тук човек е поляризиран в личността или в низшия „Аз”. В Двореца на Учението висшият „АЗ” или Егото се стреми да доминира над формата, докато постепенно бъде достигната точката на равновесието, в което човек вече не е контролиран преимуществено нито от едното, нито от другото. По-късно Егото става все по-доминиращо, докато накрая в Палата на Мъдростта то придобива контрол над трите нисши свята - вродената божественост поема управлението в растяща степен.

Посвещението или процесът на разширение на съзнанието е част от нормалното еволюционно движение, погледнато в по-глобален план, а не от тясноиндивидуална гледна точка. Оценявано през призмата на отделния индивид посвещението бива свеждано до някакъв конкретен момент, в който еволюиращата единица ясно осъзнава (в резултат на собствените си усилия и подпомогната чрез съвети и напътствия от страна на наблюдаващите расата Учители), че е достигнала етап, когато (от гледна точка на физическия план) е придобила някакъв набор от субективни знания. Това наподобява опита на ученика в училище, който изведнъж разбира, че е усвоил урока и вече може разумно да прилага логиката на темата и метода й на действие. Подобни моменти на интелигентно усвояване съпътстват еволюиращата Монада през цялото й дълго странстване.

Всяко посвещение бележи преминаването на ученика в по-висок клас от Палата на Мъдростта и свидетелства за по-ярко светещ вътрешен огън и за преход от една степен на поляризация към друга; то води до осъзнаване на крепнещото единение с всичко живо и същностното единство на „АЗ”-а с всички „АЗ”-ове. В резултат се получава един постоянно разширяващ се хоризонт, който бавно обхваща цялата сфера на сътворението. Това означава утвърждаваща се възможност за виждане и чуване на всички планове, растящо съзнание за Божия промисъл за света и крепнеща способност за навлизане и овладяване на тези планове. Става дума за усилието на абстрактния ум да издържи изпита. Това е почетен клас в училището на Учителя, който е достъпен само за онези души, чиято карма позволява това и чиито усилия са достатъчни за постигане на целта.

То (посвещението) води човека през Палата на Мъдростта и слага в ръцете му ключа към цялата информация за системата и за космоса, разкривайки я в степенувана последователност. С всяко ново състояние хоризонтът се разширява, перспективата се увеличава и разбирането става все по-включващо, докато разширението стигне до онази точка, където „АЗ”-ът прегръща всички „АЗ”-ове…

Посвещението включва и определена церемония…
Макар развитието на психичните способности да не е задължително, посвещението дава вътрешно разбиране на ценността, скрита във формата и разпознаване на целта на струпващите се обстоятелства. Това е способността за разбиране на урока, който трябва да бъде извлечен от всяко ново явление или събитие и на процеса, чрез който тези осъзнавания и разбирания неотклонно и постоянно (всеки час, седмица, година) съдействат за ръста и разширяването на съзнанието. Този процес на постепенно разширяване - резултат на определени усилия, усърден стремеж към правилно мислене и чист живот на самия стремящ се, а не на учителя, изпълняващ окултния обред - води до това, което някои наричат криза.
В тази криза, която изисква помощта на Учител, се изпълнява определен акт на посвещение, който (въздействайки върху конкретен център) предизвиква желания резултат в някое от телата. Той настройва атомите му към някакъв тон и прави възможно постигането на нов ритъм.
Посветителната церемония бележи някаква точка на достижение, но не предизвиква достижението, както често неправилно се смята. Тя просто отразява признанието на наблюдаващите расата Учители за достигането от ученика на определена еволюционна степен и дава две неща:
  • Разширяване на съзнанието, което въвежда личността в достигнатата от Егото мъдрост, а при по-високите посвещения - в съзнанието на Монадата.
  • Кратък период на просветление, в който посветеният вижда лежащата пред него част от Пътя, която предстои да бъде измината при съзнателното му участие във великия план на еволюцията. Работата, която трябва да последва посвещението, има за цел да направи новото разширяване на съзнанието част от личностния арсенал за практическа употреба и за овладяване на онази част от пътя, която предстои да бъде измината.

Трябва добре да се разбере, че всяко следващо посвещение носи по-пълно обединение на личността с Егото, а на по-високите нива - с Монадата. Цялата еволюция на човешкия дух е процес на прогресивно сливане.


Пътят на изпитанията


Пътят на Изпитанията предхожда Пътя на Посвещението или Светостта и бележи този период от живота на човека, когато той застава определено на страната на еволюционните сили и се заема с изграждането на своя характер. Човек се взема в ръце и започва да формира липсващите му качества, като усърдно се стреми да постави личността си под контрол.Той съзнателно изгражда причинното си тяло, попълва всичките празноти в него и се стреми да го направи подходящо обиталище за Христовия принцип.

Вървейки по Пътя на Изпитанията човек се научава принципно да познава себе си, да открива слабостите си и да ги преодолява… Усвоявайки основите на Божествената Мъдрост, човек достига финалните степени в Двореца на Учението. Той е наблюдаван от Учител и за подготовката му се грижи един от учениците на този Учител или ако е многообещаващ - някой посветен.
Класовете с приетите ученици и с тези, които са на изпитание, са водени [в Шамбала] от посветени от първа и втора степен всяка нощ [по време на съня на обучаваните] между 22 и 05 часа навсякъде по света, така че да се осигури непрекъснатост на обучението. Събирането става в Двореца на Учението и методите са почти същите, както в големите университети - лекции, експериментална работа, изпити и постепенно придвижване нагоре, ако тестовете бъдат издържани. Известен брой Егота, намиращи се по Пътя на Изпитанията, посещават отдел, аналогичен на гимназия; други са взели матура и са приети в университет. Обучението завършва с получаване на посвещение и новопосветеният влиза в Палата на Мъдростта.

Посветените получават обучение пряко от Учителите или от някои големи деви, или ангели. Това става обикновено през нощта в малки класове или индивидуално (ако случаят изисква това) в личния кабинет на Учителя.

… всеки от нас е разпознаван по яркостта на светлината му. Това е окултен факт. Колкото по-фина е материята, формираща нашите тела, толкова по-ярко ще сияе вътрешната ни светлина. Светлината е вибрация и нейното измерване показва достигнатата от учениците еволюционна степен. Нищо не може да спре прогреса на човека, който се стреми към пречистване на своите проводници. Вътрешната му светлина ще блести все по-ярко в хода на пречистващия процес, докато накрая атомичната материя стане преобладаваща и славата на вътрешния човек засияе в цялото си величие. Ние всички сме оценявани и степенувани (така да се каже) според силата на светлината, скоростта на вибрацията, чистотата на тона и яркостта на цвета. Кой ще бъде наш Учител зависи именно от тази степенуваща оценка. Тайната се крие в сходството на вибрациите. Много често ни е казвано, че ако искаме достатъчно силно, Учителят ще се появи. Ако формираме вярна вибрация и се настройваме към точния ключ, нищо не ще ни попречи да намерим Учителя.


Ученичество


Описание на ученика
Ученик е този, който освен всичко друго е дал обет:
  • да служи на човечеството;
  • да съдейства за изпълнение плана на Великите, както го разбира и по най-добрия възможен за него начин;
  • да развива силата на Егото и да разширява съзнанието си, докато започне да функционира на трите плана в трите свята и в причинното тяло; да следва водачеството на висшия „АЗ”, а не диктата на троичното си низше проявление.
Ученик е този, който започва да разбира груповата работа и да измества центъра на активност от себе си (като ос, около която се върти всичко) към груповия интерес.
Ученик е този, който осъзнава както относителната незначителност на всяка единица съзнание, така и нейната огромна важност. Неговият усет за пропорция е балансиран и той разглежда нещата обективно; вижда хората такива, каквито са; самоосъзнава се като вътрешно тъждествен и се стреми да прояви дълбоката си същност.
Ученикът разбира жизнената или силовата страна на природата…
Ученикът знае, че … той е преден пост на съзнанието на Учителя и Го разглежда:
  • като негово собствено егоично съзнание;
  • като център на групата …
Ученик е този, който премества съзнанието си от личностното към безличностното и в преходния стадий изтърпява по необходимост много трудности и страдания. Те възникват, защото:
  • низшият „Аз” на ученика се бунтува срещу трансмутацията;
  • най-близкото обкръжение на човека - приятели или семейство, въстават срещу растящата му безличностност…
Ученик е този, който осъзнава своята отговорност към всички единици, попадащи под неговото влияние…

Работата, която трябва да бъде извършена
Чувствителен отклик спрямо вибрацията на Учителя.
Практическа, а не само теоретична чистота на живота.
Свобода от безпокойство…
…безстрастно изпълнение на всички задължения и съответно внимание към кармичните дългове…
Изучаване на Кама-манасното тяло (тялото на желанието-ум)…
… да работи научно върху изграждането на физическото си тяло…Речта е най-окултното проявление в битието; тя е средство за съзидание и проводник на сила. Сдържаността по отношение на думите (езотерично разбрано) води до съхраняване на силата. Заедно с това любовта на слънчевата система - т.е. силата, която предпазва, укрепва и стимулира - се разпространява чрез употребата на правилно подбрани и изречени думи…
Ученикът трябва да умее да запазва равновесие пред лицето на злото. Той се учи да мълчи пред страданията на света, тъй като няма време за губене в безполезни жалби и показна скръб, а е призван да облекчава бремето на света и да работи, без да прахосва енергията си в приказки. Той обаче трябва и да говори, когато е необходимо да изрази подкрепа, като използва езика за конструктивни цели…

Групови връзки
Трънлив е пътят на ученика - бодли преграждат всяка негова стъпка и трудности го срещат на всеки завой…
Ето някои практически съвети в тази връзка:
  • Изучете внимателно първите три книги на „Бхагават Гита”…
  • Бъдете готови и наблюдавайте сърцето. Пренасянето на огъня от слънчевия сплит към сърдечния център е съпроводено с много болка. Не е лесно да обичаш…
  • Бъдете готови за самота. Това е закон…
  • Отглеждайте щастието, знаейки че депресията, болезненото изследване на мотивите и прекалената чувствителност към критицизма на другите води до състояние, в което ученикът става почти безполезен. Радостта се корени в доверието към вътрешния Бог, в правилната оценка на времето и в отричането от себе си…
    Имайте търпение.

С ученика не може да се случи нищо извън плана и когато мотивът и душевният стремеж на сърцето са насочени към осъществяване волята на Учителя и служене на расата, тогава всичко, което се случва, носи семената на следващо постижение и създава условия за предстояща стъпка напред.

В хода на своето развитие стремящият се не само успява да балансира двойките противоположности, но и постига тайната на разкрилото се сърце на събрата. Той става утвърдена сила в света и се слави като човек, на чието служене може да се разчита.

Стремящият се разбира окултната ценност на парите в служенето. Той не иска нищо за себе си, с изключение на това, което му позволява да извършва възложената работа…

Така протича работата на ученика по обучението и тестуването. По този начин той (чрез правилно насочване на енергиите и умно боравене със силовите потоци) бива доведен до Портала на Посвещението…


Пътят на посвещението


След по-дълъг или по-кратък период от време ученикът застава пред Портала на Посвещението… Всяка крачка нагоре неизбежно минава през жертването на всичко, което е било скъпо на сърцето на един или друг план, като тази жертва винаги е доброволна. Вървящият по Пътя на Изпитанията и по Пътя на Светостта е готов да плати цената; неговите ценностни критерии са променени и той разглежда нещата през призма, много по-различна от тази на светския човек. Опитвайки се да превземе „царството със сила”, той е подготвен за закономерно произтичащото страдание; решен е да се раздели с всяко нещо, което му пречи да постигне целта си и в борбата за господство на висшия „АЗ” над низшия е готов да жертва всичко, дори и живота си.

Първото посвещение [Рождество] изисква Егото да е достигнало висока степен на контрол над физическото тяло. „Греховете на плътта” - според Християнската фразеология - трябва да бъдат победени; лакомията, пиянството, разпуснатостта повече не могат да владеят човека. Физическият елементал вече няма сила да налага исканията си; контролът трябва да е пълен и съблазънта - отстранена. Необходима е обща нагласа за подчиненост спрямо Егото, като готовността за послушание трябва да е много ясно изразена.

Не всички посветени се развиват според общото правило и за това има различни причини, но вибрацията, която те излъчват, трябва да е неизменно ориентирана към истината. Ако осъзнаването на собствените им слабости е честно и открито, стремежът им за издигане към по-висок стандарт ще бъде оценен дори и без да е постигнато съвършенство. Посветените могат да паднат и когато това наистина става, те задействат механизма на закона за наказанието… Самият факт, че даден човек е посветен (и следователно е проводник на сили от много по-висш порядък), обяснява защо неговите отстъпления от правия път ще имат много по-изразен негативен ефект в сравнение с тези на по-малко напредналия човек - възмездието и наказанието на посветения ще бъдат в съответната степен по-големи.

…при първото посвещение, т.е. при раждането на Христос, обикновено бива събуден сърдечният център, с цел да се постигне по-ефективен контрол над астралния проводник и по-активно служене на човечеството. На този етап посветеният изучава принципните реалии на астралния план и е призван да стабилизира емоционалния си носител и да се научи да работи на астрален план със същата лекота, както на физическия. Така той влиза в контакт с девите на астрала и се учи да контролира астралните елементали; той трябва да функционира с лекота на нисшите подпланове, така че значимостта и качеството на дейността му на физически план значително нарастват. При това посвещение той излиза от Двореца на Учението и бива приет в Палата на Мъдростта; ударението се поставя върху неговото астрално развитие, макар че и менталната му екипировка се усъвършенства неотклонно.

Подготвителният процес между първото и второто посвещение за мнозина е времето на най-големи беди, трудности, съзнаване на проблеми и непрестанни усилия за „пречистване” (както се казва в окултната терминология)…

…засега никой посветен не показва пълен контрол по време на промеждутъка между някое посвещение и следващото го; междинният период се счита за „цикъл на усъвършенстване”. Това, което се оставя назад и се подчинява на по-висшата реализация, бавно бива овладявано от енергии, които ще бъдат освободени в съзнанието на посветения по време на посвещението, за което той е подготвян. Този междинен период винаги е от голяма трудност…

Второто посвещение [Кръщение] бележи криза в контрола над астралното тяло. Точно както първото посвещение е признание за постигането на пълен контрол над плътния физически носител, така и тук трябва да е налице пълно овладяване на астралното тяло. Целта на стремежа е желанието да бъде пожертвано и постепенно да отмре. Самото то е доминирано от Егото и се желае само онова, което е за доброто на цялото и е в хармония с волята на Егото и на Учителя. Астралният елементал е под контрол, емоционалното тяло става чисто и прозрачно, и низшата природа бързо отстъпва. Междувременно Егото отново овладява двата си по-ниски проводника и ги подчинява на волята си. Стремежът на човека да служи, да обича и да прогресира става толкова силен, че обикновено води до бързо развитие.

Трите основни принципа за второто посвещение са: Отдаденост, Заслепение, Преданост… Отдаденост, водеща до заслепение, което се разпръсква от предаността…
При това посвещение, ако се спазва обичайният ход на нещата … се пробужда гърленият център. Той позволява да се поставят достиженията на низшия ум в служба на Учителя и в услуга на човечеството. Това включва и способността да се предоставят полезни неща под формата на изречено слово, но винаги в руслото на някакво служене.

След второто посвещение обучението преминава на друг план. Посветеният се учи да контролира менталния си носител; той развива способността си да управлява мисловната материя и изучава законите на творческото мисловно изграждане... Неговото знание за микрокосмоса се задълбочава и той овладява до голяма степен (теоретически и практически) законите на собствената си природа…

…в преходните периоди между първите три посвещения трябва да бъде достигнато и трайно овладяно някакво определено еволюционно ниво за всеки от трите низши проводника, преди да бъде позволено по-нататъшното безопасно разширяване на канала. Сега много от нас, вървейки по Пътя на Изпитанията, работят върху всичките си три тела.

При третото посвещение, наричано понякога Преображение, цялата личност е залята от светлина свише. Едва сега Монадата започва пряко да ръководи Егото, вливайки все по-мощно божествения си живот в подготвения и прочистен канал …посветеният е в състояние по всяко време да разпознава другите членове на Великата Бяла Ложа, а неговите психични способности са стимулирани чрез оживотворяването на центровете в главата. Преди това посвещение не е нито необходимо, нито препоръчително да бъдат развивани синтезните способности, или ясновиждането и ясночуването. Целта на цялото развитие е пробуждането на духовната интуиция; когато това бъде постигнато, т.е. когато физическото тяло е пречистено, астралното е устойчиво, а менталното е под контрол, тогава посветеният може безопасно да владее и разумно да прилага психичните си способности в помощ на расата. Той не само разполага с тези способности, но вече може да създава и да витализира ясни и добре дефинирани мисъл-форми, пулсиращи с духа на служенето и неподвластни на низшия ум или желание. Тези мисъл-форми няма да бъдат разпокъсани, несвързани и несъгласувани (както тези, които са създавани от повечето хора), а ще достигат пълната мяра на синтеза. Това може да бъде осъществено само с усилена и непрекъсната работа; след като природата на желанието бъде стабилизирана и пречистена, контролът върху умственото тяло се постига по-лесно.

…[При третото посвещение] физическото тяло вече е напълно пречистено и може безопасно да понесе вибрациите на другите две тела, когато те се завърнат към своя подслон [при събуждането - церемонията по посвещаването се осъществява по време на съня на посвещавания] … пречистеният астрал и контролираният ментал … са чисти и овладени, те се хармонизират и за първи път съзнателно вибрират с лъча на Монадата, след което, при наличието на подготвени тела, се появява способността за виждане и чуване на всички планове, плюс възможността безопасно да се четат и разбират Архивните [Акашовите] записи, защото растящото знание дава допълнителна мощ. Сърцето сега е достатъчно чисто и любящо, а интелектът - достатъчно стабилен, за да издържи на напрежението от знанието.

За да стане възможно приемането на четвъртото посвещение обучението трябва да бъде ускорено, като усвояването на знанията придобие невероятно темпо. Посветеният получава достъп до библиотеката с окултни книги и след това посвещение той може да контактува не само с Учителя, с когото съзнателно работи от много отдавна, но и да се свързва и сътрудничи (в определена степен) с Чоханите, с Бодхисатва и с Ману. Освен това той трябва да усвои интелектуално законите на трите низши плана и да ги овладее в служба на еволюционната схема. Той изучава космичните планове, ориентира се в диаграмите, придобива опит в окултните техники и развива четириизмерно виждане, ако вече не го е постигнал. Учейки се да управлява дейността на девите-строители, той в същото време работи неотклонно за развитие на своята духовна природа. Той започва бързо да координира будхичния си проводник и така развива силата на синтеза, отначало частично, а постепенно и в пълнота.

Животът на човека, който приема четвъртото посвещение или Разпятието обикновено е белязан от велика жертва и страдание. Той се издига до Великото Себеотричане и дори екзотерично погледнат, животът му е изнурителен, тежък и болезнен. Такъв човек поставя всичко, дори съвършенната си личност, пред олтара на жертвата; отказал се е от всичко - от приятели, пари, репутация, характер, положение в света, семейство, дори и от самия живот.

След четвъртото посвещение … на посветения се позволява по-близко сътрудничество с Ложата и контактът му с девите става по-всеобхватен. Той бързо усвоява даровете от Палата на Мъдростта и овладява най-сложните планове и схеми. Така той става Адепт на цвета и звука, овладява закона в трите свята и по-лесно контактува със своята Монада, отколкото повечето хора със собственото си Его. Поемайки върху плещите си мащабна работа, той обучава много ученици, помага в различни схеми и събира около себе си тези, които ще му съдействат в бъдеще.

След петото посвещение човек е толкова съвършен, колкото нашата схема позволява, макар че ако желае, той може да постигне две по-нататъшни посвещения.

За да приеме шесто посвещение, Адептът трябва да премине много интензивен курс по планетарен окултизъм. Учителят владее закона в трите свята, Чоханът с шесто посвещение управлява закона на всички нива на веригата, а Чоханът със седмо посвещение владее закона в слънчевата система.


Когато се върне от церемонията и се заеме с работата си в света, посветеният ще открие, че получената стимулация внася в тялото му не само нагласа за по-голяма активност, но и за борба, която ще продължи до момента на победата, бележеща извеждането от тялото му на нежеланата материя и изграждането на нова от по-добър материал. Той ще открие, че възможността му да служи се е увеличила значително, а нервната му енергия е нараснала дотолкова, че е в състояние да черпи неподозирани досега резерви от сили в своето служене. Освен това той ще открие, че отзивчивостта на физическия мозък спрямо гласа на висшия „АЗ” и неговата чувствителност към по-висшите и фини въздействия е отбелязала съществен прогрес. Накрая, завършвайки работата, той ще успее да отстрани цялата материя с податомичен характер и да изгради тела от субстанцията на висшето подниво на всеки план. Така той ще разбере, че е в състояние съзнателно и конструктивно да контролира всичките си енергии, ще открие истинското значение на непрекъснатостта на съзнанието и ще може да действа с пълно вътрешно разбиране едновременно на трите плана.

В хода на посвещението вибрационният капацитет и силата на центровете бързо нарастват и това води в екзотеричния живот:
  • До чувствителност и изтънченост на носителите, които отначало причиняват на посветения много страдания, но заедно с това пораждат у него способност за отклик, далеч надвишаваща случайната болка.
  • До развитие на психична способност, която отново може да причини временни проблеми, но в крайна сметка води до разбиране на единичния „АЗ” във всички „АЗ”-ове, което е и целта на стремежа.
  • До изгаряне на етерната мрежа чрез постепенното издигане на кундалини и неговото правилно геометрично напредване, което предизвиква непрекъснатост на съзнанието и така дава възможност на посветения съзнателно да използва времето като фактор на еволюционните планове.
  • До постепенно разбиране на закона за вибрацията като аспект на основния закон за изграждането…


Периоди на търсене, периоди на болка, периоди на непривързаност, периоди на откровение, пораждащи моменти на сливане, моменти на напрежение и моменти на проектиране на енергия - това е историята на Пътеката на Посвещението.

Всяко велико посвещение е синтез от по-малки посвещения. Ако човек във всекидневния си живот постоянно се стреми към разширяване на съзнанието, той би могъл да достигне до такива по-висши равнища, които са резултат и кулминация на много от неговите предишни постижения. Учениците трябва да се освободят от илюзията, че ако са „много добри и са алтруисти” някой ден ще застанат пред Великия Повелител [за да приемат посвещение]. Това е поставяне на следствието преди причината. Добротата и алтруизмът израстват от осъзнаването и служенето, а светостта на характера е последица от онези разширения на съзнанието, които човек постига в себе си чрез напрегнато усилие и стремеж. Следователно, човек може тук и сега да се подготвя за посвещение, без при това постоянно да спира мисълта си върху церемониалния аспект (както в напрегнато очакване постъпват мнозина), а като системно и усърдно работи за развитие на менталното си тяло. Освен това със завидно постоянство и изнурителен труд той трябва да установи контрол над астралното си тяло и да го направи отзивчиво към вибрациите:
  • на Егото;
  • на Учителя;
  • на обкръжаващите го събратя.
Той става чувствителен към гласа на висшия „АЗ” и така отработва карма под разумното водачество на своето собствено Его. Пак чрез Него той започва съзнателно да усеща вибрацията, излъчвана от Учителя; учи се да я чувства максимално ясно и да й откликва все по-пълно. Накрая той става прогресивно чувствителен към усещанията на тези, с които е в контакт през деня; той съпреживява тяхната радост, болка и мъка като свои, без това обаче да го изважда от равновесие.

Основната пречка на обикновения посветен е леността, недостигът на скорост. Размишлявайте върху това.


Участниците в мистериите


…церемониите … са субстанциални и истински на ментален план - т.е. на плана, на който протичат всички главни посвещения, - но които не са материализирани на физически план и следователно не представляват физически феномени. Връзката между двата плана се проявява чрез непрекъснатостта на съзнанието, което посветеният трябва да развива, за да може да предава на физическия мозък информацията за случващото се в субективните сфери на живота.
Потвърждение на тези събития и доказателство за точността на предадените знания откриваме във и чрез:
  • Етерните центрове. Те ще бъдат мощно стимулирани и чрез увеличената си вътрешна енергия ще дадат възможност на посветения да извърши по пътя на служенето повече, отколкото е смятал за възможно. Неговите мечти и идеали се превръщат от възможности в реално проявени факти.
  • Физическите центрове, като епифизата и хипофизата, ще получат бързо развитие и той ще осъзнае събуждането на „сидхи” (или силите на душата) във висшия смисъл на думата. Той ще бъде осведомен за процеса на съзнателен контрол и самостоятелно управление за тези сили и ще опознае методите за егоичния контакт и правилното насочване на мощта.
  • Нервната система, чрез която действа емоционалното тяло или астралната природа, ще стане едновременно по-чувствителна и по-здрава, а мозъкът все по-бързо ще се превръща в точен предавател на вътрешните импулси. Този факт е от голяма важност и ще доведе (когато значимостта му стане по-очевидна) до революция във възгледите на преподавателите, лекарите и др. за развитието на нервната система и за лечението на нервните разстройства.
  • Окултната памет. Накрая посветеният все по-ясно осъзнава растежа на вътрешното припомняне, или „окултната памет”, свързана с работата на Йерархията и главно с неговото участие в общия план. Когато той окултно си припомня в своето пробуждащо се съзнание церемониалния факт и открива в себе си различните проявления на усилен растеж и съзнателна реализация, тогава истината на неговата вътрешна увереност се доказва и конкретизира.

Посвещението е строго личен въпрос с универсално приложение. То се гради върху вътрешното достижение. Посветеният сам узнава кога се случва събитието, без да е необходимо някой да му казва това… Напълно е възможно, също така, хората да работят на физически план и активно да служат на света, без да си спомнят дали са преминали посветителен процес, докато всъщност те вече са приели първо или второ посвещение в предишния си или в още по-ранен живот… В наше време мнозина от човешките синове вече са взели първо посвещение, а малцина и второ, като при това са напълно лишени от спомен за този факт …

Много хора са считани за посветени, когато всъщност само се стараят да бъдат такива. В действителност обаче те не са истински посветени. Това са онези добронамерени хора, чието умствено разбиране изпреварва способността на тяхната личност да прилага в действие. Това са онези, които са във връзка със сили, които все още не могат да управляват и контролират. Те са извършили голяма част от необходимата работа за вътрешен контакт, но все още не са пришпорили по-нисшата си природа да придобие необходимото състояние. Следователно те са неспособни да изразят онова, което вътрешно разбират и до известна степен съзнават. Това са онези последователи, които говорят прекалено много, прекалено прибързано и прекалено егоцентрично и които представят на света идеала, за който наистина полагат усилия да осъществят, но засега не могат, поради несъответствието на техните дадености.

Любопитството и дори обикновеният добродетелен живот никога не водят до Портала на Посвещението. Като поражда силна вибрация в нисшата природа, любопитството всъщност отклонява човека, вместо да го приближава към желаната цел. Обикновеният добродетелен живот, ако не е съпроводен от висша жертвоготовност за другите, както и от много специфична сдържаност, скромност и безкористност, може да съдейства за изграждане на добри носители, които биха били от полза в някое друго прераждане, но не могат да послужат за разрушаване на външните и вътрешните бариери и за преодоляване на противодействащите сили и енергии, които отделят „добрия” човек от церемонията на посвещението.

Пътят на Ученичеството е труден, а този на Посвещението - още повече. Посветеният е покрит с белези воин, победител в много и трудни битки; той не говори за своите постижения, защото е твърде зает с великата работа, която върши и не ги коментира, освен за да ги оцени като незначителни. Въпреки това за света той е човек с огромно влияние, притежател на духовна мощ, изпълнител на идеалите, работник за човечеството, чийто цялостен принос ще бъде оценен едва от следващите поколения. Независимо от тези големи постижения той рядко е разбиран от своите съвременници, често е мишена за хорското злоречие и цялата му дейност е тълкувана погрешно. Той поставя всичко свое - време, пари, влияние, репутация и всички тривиални ценности - върху олтара на алтруистичното служене и често отдава живота си като последен дар, само за да открие, че онези, на които е служел, отхвърлят неговия жест, подиграват се със саможертвата му и го хулят с отвратителни думи. Посветеният обаче стои над всичко това, защото има привилегията да вижда в бъдещето и да разбира, че силата, която той генерира, ще доведе в уречения час до изпълнение на плана. Той знае също така, че името и усилията му са отбелязани в архивите на Ложата и че са оценени по достойнство от „Безмълвния Наблюдател” на земните дела.

* * *



Последователят


Последовател е този, който се стреми да научи нов ритъм, да навлезе в нова област на преживявания и да следва стъпките на онази част от човечеството, която преди него е преминала по пътеката, водеща от мрака към светлината, от нереалното към реалното. Той е вкусил радостите на живота в света на илюзията и е разбрал тяхната неспособност да го задоволят и да го задържат. Сега той се намира в преходен период между новото и старото състояние на съществуване. Той се движи между състоянието на осъзнаване на душата и осъзнаване на формата.

Когато човек буквално се движи в светлината на своята душа и ярката слънчева светлина преминава през него, разкривайки Пътеката… мракът става все по-явен. Разкриват се хаосът, мизерията и неуспехът на групите в света. Забелязват се мръсотията и шумотевицата на враждуващите сили и цялата скръб на света се стоварва върху слисания, но същевременно и просветлен последовател. Може ли той да издържи това напрежение? Може ли наистина да се запознае със скръбта и все пак вечно да ликува в божественото съзнание? Способен ли е да приеме смело това, което светлината разкрива и отново да продължи по пътя си спокоен и уверен в крайния успех на доброто? Ще бъде ли съкрушен от повърхностното зло и ще забрави ли сърцето на любовта, което тупти зад всичко привидно? Тази ситуация трябва винаги да се помни от последователя, защото в противен случай той ще бъде смазан от онова, което открива.
С появата на светлината обаче той осъзнава нова (за него) форма на енергия. Научава се да работи в нова област на възможности. Сферата на ума се разтваря пред него и той открива, че може да различава емоционалната и менталната натура. Той разбира също, че умът може да се накара да възприеме контролираща позиция, а усещащите сили се подчиняват на умствените енергии. „Светлината на разума” предизвиква това - светлина, която винаги присъства в човека, но която придобива значение и сила, когато се види и узнае, осезаемо или интуитивно.

Запитвай за Пътя: Един от Учителите ни казва, че цяло поколение питащи може да роди един адепт. Защо е така? Поради две причини:
  • Първо, истинският питащ е този, който се възползва от мъдростта на своето поколение, който е най-добрата рожба на своя период, но който въпреки това остава неудовлетворен и вътрешният му копнеж за мъдрост е неукротим. Струва му се, че има нещо по-важно от знанието, нещо с по-голямо значение от насъбрания опит на собствения му период от време. Той вижда следващата стъпка и се старае да я направи, за да прибави нещо към вече събраното от неговите равнопоставени. Нищо не го удовлетворява, докато не намери Пътя и нищо не усмирява желанието в центъра на неговото същество, с изключение на онова, което се намира в дома на неговия Отец. Той е това, което е, защото е опитал всички второстепенни пътища и е открил, че нещо не им достига; подчинявал се е на много водачи, само за да разбере, че те са „слепи водачи на слепите”. Нищо не му остава, освен да стане свой собствен водач и сам да намери пътя си към дома. В самотата, която е съдба на всеки истински последовател, се раждат онова самопознание и онази увереност в себе си, които ще го подготвят, когато е негов ред да бъде Учител. Тази самота не се дължи на някакъв изолиран дух, но на обстоятелствата на самия Път. Аспирантите трябва внимателно да помнят тази разлика.
  • Второ, истински питащ е този, чиято смелост се среща рядко. Тя помага на своя притежател да устоява прав и да издава ясно своя тон насред вълненията в света. Той е този, чието око е подготвено да вижда отвъд мъглите и миазмите на земята направо към онзи център на спокойствие, който има власт над всичко, ставащо в света и чието подготвено бдително ухо (след като е чуло шепота на Гласа на Безмълвието) е останало настроено за тази висша вибрация и по този начин то остава глухо за всички по-нисши съблазнителни гласове. Това отново предизвиква самота и поражда онази сдържаност, която всички по-малко развити души усещат, когато са в присъствието на онези, които се движат напред.
Възниква една парадоксална ситуация, породена от факта, че на последователя се казва да пита за Пътя, а няма кой да му каже. Тези, които знаят Пътя, не бива да говорят, знаейки, че Пътят се изгражда от аспиранта, както паякът плете паяжината си от самия център на своето същество…

Изпълнявай вътрешните импулси на душата … Не е лека или ласкателна задача да разберете какво представлявате и да откриете може би, че дори и служенето, което сме извършили, и копнежът ни за учение и работа в основата си имат користен произход и се базират на желанието за освобождение или на антипатията към монотонните всекидневни задължения. Този, който се стреми да се подчини на импулсите, идващи от душата, трябва да се научи на правилни обобщения и на честност към себе си, което наистина е рядко срещано в наши дни. Нека той каже на себе си: „Трябва да съм верен на своето собствено Себе” и в моментите на усамотение в своя живот и в потайността на медитацията си нека той не прикрива нито един недостатък и да не търси оправдание за нищо. Нека се научи да определя състоянието на собствените си думи, действия и подбуди и да нарича нещата с истинските им имена. Само по този начин ще се подготви за духовно разграничаване и ще се научи да разпознава истината във всичко. Само по този начин може да се достигне до реалността и да се познае истинското Себе.

Не обръщай внимание на благоразумните съображения на светската наука и пресметливост. Ако аспирантът има нужда да култивира способността да бъде честен във всичко, той също така трябва да придобие и смелост. Ще му бъде необходимо постоянно да върви противоположно на мнението на света, и то на най-доброто проявление на това мнение, и това ще става все по-често. Трябва да се научи да извършва правилното, както той го вижда и знае, независимо от мнението на най-великите и най-зачитаните на света. Той трябва да разчита на себе си и на заключенията, до които е достигнал в моментите на духовно общуване и просветление. Тук много аспиранти се провалят. Те не вършат най-доброто, както го знаят; не успяват да действат точно, както им подсказва вътрешният глас; оставят несвършени някои неща, които са подтикнати да направят в моментите на медитация, и пропускат да кажат словото, което духовният им наставник, Себето, ги подканва да изкажат. В съвкупността на тези неизвършени подробности се виждат големите провали.

Няма незначителни неща в живота на последователя и неизречената дума или неосъщественото действие може да се окажат фактор, който възпира човека от посвещение.

Живейте живот, който да служи за пример на другите. Необходимо ли е да се спирам подробно на това? Изглежда, че не е нужно, но в това се провалят хората. Какво в края на краищата е служенето на групата? Просто живот за пример. Най-добрият изразител на Неостаряващата Мъдрост е този, който всеки ден там, където се намира, живее живота на последовател. Той не прави това на мястото, където си мисли, че трябва да бъде. Може би в края на краищата качеството, което поражда най-голям брой неуспехи сред стремящите се да станат адепти, е страхливостта. Хората не сполучват там, където са, защото си намират някаква причина да смятат, че трябва да са някъде другаде. Хората бягат, без да го съзнават, от трудности, от нехармонични условия, от места, свързани с проблеми, и от обстоятелства, които изискват действие от по-висок тип и които така са устроени, че да извлекат най-доброто в човека, при условие, че той остане с тях. Те бягат от себе си и от други хора, вместо просто да живеят живота.

Адептът не изрича дума, която може да засегне, навреди или нарани. Следователно преди това му се е наложило да научи смисъла на думите, изречени сред вълнението на света. Той не прахосва време в самоокайване или самооправдаване, защото знае, че законът го е поставил там, където е и където най-добре може да служи, и е научил, че трудностите винаги са създадени от самия човек и са резултат от собствената му умствена нагласа. Ако дойде подтикът да се оправдава, той го разпознава като изкушение, което трябва да се избягва. Той съзнава, че всяка изречена дума, всяко предприето дело, всеки поглед и мисъл оказват влияние, за добро или за лошо, върху групата.

Някои окуражителни думи … Безупречното служене всеки ден, без мисли или сметки за бъдещето, довежда човека до положението на съвършен Служител. Може ли да ви предложа нещо? Всички тревоги и безпокойства се основават предимно на користни мотиви. Страхувате се от повече болка, отбягвате по-нататъшната тъга. Целта не се постига по този начин: тя се постига по пътя на отречението. Това може да означава отречение от радостта, отречение от доброто име, отречение от приятелите или отречение от всичко, към което сърцето е привързано. Казвам може, не казвам, че е така. Просто искам да подчертая, че ако това е пътят, по който вие трябва да достигнете до целта си, тогава това за вас е идеалният път…

Следователно култивирайте всекидневно онова върховно желание, което се стреми единствено към одобрението на вътрешния Водач и Учител и към егоичния отклик на добрите дела, извършени безпристрастно.

Ако ви сполети тежка загуба, усмихвайте се през цялото време: тя ще приключи с богато възнаграждение и възвръщане на всичко загубено. Ако вашият жребий е насмешка и презрение, пак се усмихвайте, защото е нужно да се стремите единствено към одобрителния поглед на Учителя. Ако лъжовните езици вземат думата, не се страхувайте, а вървете напред. Лъжата принадлежи на Земята и може да се остави зад вас като нещо, което е прекалено низко, за да се докосне. Чистото око, неподправеното желание, свещената цел и ухото, което не забелязва светския шум - това е целта на последователя.

Проблемът на всички последователи остава един и същ. Това е едновременно да живее интензивно чувствителния вътрешен живот на Поклонника, вървящ по пътеката на живота, на човека в света на човешките изживявания; да живее груповия живот на свързания с обет последовател и общия живот на човечеството; да удовлетвори собствената си духовна съдба посредством контролираната личност и в същото време да вземе пълноценно участие в живота на човечеството на Земята - това не е лесна задача.

* * *



Поклонникът


Правилата на пътя:
  • По Пътя се върви в пълна дневна светлина, изпратена върху Попрището от Тези, Които знаят и водят. Тогава нищо не може да бъде скрито и при всеки завой на този Път човек трябва да се среща със себе си.
  • По Пътя невидимото се разбулва. Всеки вижда и знае низостта на всекиго. И все пак въпреки това разкриване няма никакво връщане назад, никакво отблъскване един от друг, никакво колебание по Пътя. Пътят върви напред в дневна светлина.
  • По Пътя човек не върви сам. Няма трескавост, нито бързане. И все пак няма време за губене. Всеки поклонник, знаейки това, напористо пристъпва напред и вижда себе си заобиколен от ближните си. Някои се озовават напред; той ги следва. Някои са зад него; той определя темпа. Той не пътува сам.
  • Три неща трябва да избягва поклонникът. Носенето на качулка, було, което скрива лицето му от другите; носенето на съд за вода, който едва побира колкото му е нужно на него; зарамването с гега без кривул за захващане.
  • Всеки поклонник по Пътя трябва да носи със себе си това, от което се нуждае; съд с огън - за да стопля ближните си; лампа - за да хвърля светлина върху сърцето му и да показва на събратята му същността на скрития му живот; торбичка със злато, което да не пръска по Пътя, а да разделя с другите; запечатана амфора, в която да носи всички свои стремежи, за да ги излее пред нозете на Този, Който го чака, за да го посрещне при портата - запечатана амфора.
  • Поклонникът, докато върви по Пътя, трябва да бъде с отворени уши, с даваща ръка, безмълвен език, непорочно сърце, златен глас, бързи нозе и отворени очи, които виждат светлината. Той знае, че не пътува сам.
Слушащият поклонник
Този, който е вътрешно тих, спокоен и умиротворен, който вижда всичко посредством божествената светлина, а не е воден от светлината, отразена вътре в тройните сфери, той скоро ще чуе. От недрата на заобикалящия го етер ще избликне звук и ще достигне до неговия слух, тон, неприличащ на звучащите в земния свят.
Слушай, о, Поклоннико, защото щом този звук зазвучи с многоцветна вибрация във вътрешното ти сетиво, знай, че си достигнал точка, бележеща огромен преход.
Наблюдавай, о, Поклоннико, кога ще дойде този час. Изкачвай се с пречистено усилие все по-близо до този Звук.
Знай, че когато неговият тон се промъква през мъгливата зора или в сочната слънчева светлина меко прозвънти в ухото, тогава вътрешното чуване скоро ще се превърне в разширено усещане и ще отстъпи място на зрението и съвършеното разбиране.
Знай, че когато музиката на сферите достига до теб тон след тон, в мъгливата зора или в слънчевото пладне, в хладната привечер или звучейки в дълбоката нощ, в техния ритмичен тон е скрито тайно откровение.

* * *



ЙЕРАРХИЯТА: ЕКСТЕРНАЛИЗАЦИЯ


    [от 1960 година]
  • (1) Проверките за първото посвещение, доколкото става дума за човечеството (за последователя в света), са почти привършили и наближава часът за раждането на Христос като проява на четвъртото природно царство и като приключване на работата на Четвъртата Творяща Йерархия. Това не може да се отрече. Раждането може да се проточи и формата може да предизвиква „родилни мъки” продължително време, но Христос ще бъде роден и природата Му и съзнанието Му ще проникнат и ще повлияят всички човешки дела. Това обстоятелство - така близко, желано, отдавна предсказвано и очаквано - ще направи възможно завръщането на Йерархията и възстановяването на Мистериите.
    •         Тези явления не са зависими само от пригодността на човечеството да осигури необходимите условия и от неизбежността на самото еволюционно развитие, но повторната поява на Йерархията и онова, което ще осъществят Членовете й, е свързано също така (и то най-вече) с вътрешния живот и духовните импулси в самата Йерархия, и няма нищо общо с човечеството. Йерархията следва своя собствена насока за разгръщане, успоредна с дейността си на Земята, свързана с еволюцията на планетата. Хората са така склонни да считат собствения си живот и съдба и разгръщането на човешкото съзнание като фактори от първостепенно значение за Земята и за еволюционните процеси на планетата. Тези обстоятелства са важни, но те не са единствените фактори от значение, нито пък човечеството е само и изолирано. То заема място по средата между царствата, все още недостигнали човешкото ниво, и царствата, вече надрасли го, като всяка от тези групи еволюиращи животи има собствената си важна съдба - важна за всичко, съдържащо се в ограничителния обръч на групата. Те имат свои собствени избрани и различаващи се способи, методи и пътища за постигане. Точно както отделният човек трябва да научи уменията на науката за взаимоотношенията с другите хора и със своята среда, така и човечеството като цяло трябва да научи начина на взаимоотношение с намиращото се над и отвъд човечеството и с намиращото се под него и оставеното назад. Това означава чувство за мярка, което може да бъде постигнато само чрез умственото начало на човека и от онези, които започват умствената поляризация. Това чувство за мярка ще разкрие на хората тяхното място на еволюционната стълба и ще ги отведе до разбирането на специфичната съдба и неповторими цели на другите царства в природата, включително и петото - царството на Бога, духовната Йерархия на нашата планета.
    •         Самата Йерархия също е в положение на духовна криза. Посветените стоят пред Вратата, водеща към Пътя за По-Висша Еволюция, и всички служители на Йерархията чакат да направят съвместно ход напред, съответстващ на собственото им ниво, на хода напред, който човечеството също е предопределено да извърши.
    •         Но, братя мои, ето нещо интересно. Според великия закон за синтезираща изява (наречен от нас Закон за Синтеза, закона, определящ първия божествен аспект) Йерархията трябва да се придвижва напред по такъв начин, че усилията да обхващат физическото поле, също както и по-висшите полета. Организираната дейност трябва да обхваща трите свята на Духовната Триада. Не забравяйте припокриването на тези два свята, което се осъществява на ментално поле и потвърждава добре познатата фраза „петте свята на свръхчовешка еволюция”. Оттук произлиза следователно и необходимостта за екстернализация на Йерархията и доказване на Тяхната съгласувана способност да работят от физическото поле нагоре до най-висшето, за да могат съвместно да се придвижат през тази Врата към Пътя. Символично казано, тази екстернализация за Членовете на Йерархията е един акт на пожертвователно служене, но също и символичен жест. Йерархията се въплъщава отново на Земята, и то за първи път след последното й въплъщение по времето на Атлантида. Това е обаче групово въплъщение, а не индивидуално на отделни Членове. Това може би е тънък момент, прекалено труден за проумяване от вас.
    •         Следователно екстернализацията на Йерархията и възстановяването на Мистериите не са нещо, извършено заради човечеството или просто защото хората са си заслужили по-близък контакт, понеже имат право на някаква награда, или са вече толкова духовни, че на Йерархията й е приятно и полезно да му помага. Картината е съвсем различна. Това, което изглежда толкова важно в съзнанието на хората, в действително е съвсем второстепенно по отношение на кризата в Йерархията, за която става въпрос. Това повторно появяване на физическо поле и последвалият го живот, отдаден на служене (включващ фактори от голямо значение за хората), са проява на присъщия духовен импулс, насочващ действията на Йерархията в две посоки, но съдържащ едно единно движение, обхващащо всички пет полета от свръхчовешката еволюция и изискващо групова рекапитулация на процеса на въплъщение.
    •         Йерархията има свой живот и свои цели и намерения, свой еволюционен ритъм и свои собствени духовни разширения; те не са същите като тези при човешкото царство. Тези цели и ритми ще станат по-познати за мислещите хора с приближаването на Йерархията към физическото поле.
  • (2) Работим и живеем в началните етапи на период, в който се извършва подготовка за появата на Йерархията в света на хората. Понастоящем тази поява е само на менталните нива, но когато самото човечество създаде мисъл-формата за екзотерично съществуване, а призоваващият апел е достатъчно силен, тогава Големият Ашрам бавно ще се появи на физическото поле.
  • (3) Междувременно Йерархията се ориентира към много по-непосредствена връзка с човечеството и към вътрешна реорганизация, която ще направи възможно допускането на голям брой последователи в големия Ашрам.
  • [от 1948 година]
  • (4) (Членовете на Йерархията) един по един вече започват външна дейност на физическо поле. Истинската им същност не бива разпознавана и те си вършат възложената от Отца работа, проявяващи добра воля, стремейки се да разширят кръгозора на човечеството и по този начин да подготвят пътя за Онзи, Комуто служат, Христос, Учителят на всички Учители, Учител и на ангели, и на хора.
  • [от 1957 година]
  • (5) Когато интересуващият се ученик разглежда тази екстернализация, трябва да се разберат две неща:
    • 1. В началото старшите Членове на Йерархията няма да са тези, които ще осъществят необходимата близост. Под Тяхно ръководство и под внимателния Им надзор необходимата връзка ще се реализира (на този етап) от посветени с третото или с предишните посвещения, а също и от онези последователи, които ще бъдат избрани и посочени да подкрепят усилията им и да работят под тяхно напътствие. Чак в по-късните етапи, когато настане време за завръщане в познаваема физическа изява на Христос, водещо до категорично възстановяване на Мистериите, някои от по-старшите Членове на Йерархията ще се появят и ще поемат външен видим физически контрол на събитията в света. Времето за това ще зависи от успеха на мерките, предприети от Членовете на Йерархията, които не са толкова напреднали.
    • 2. Членовете на Йерархията, независимо дали работят в началния етап или по-нататък, когато се извършва истинската екстернализация, ще действат като членове на човешкото семейство, а не като обявени членове на Божието Царство, или душите, познати ни като Йерархията. Те ще се появят в някаква служба; в тогавашния момент ще бъдат политици, бизнесмени, финансисти, религиозни учители и духовници; ще бъдат учени и философи, професори в колежи и възпитатели; ще бъдат кметове на градове и опекуни на всички обществени движения за нравственост. Духовната сила на техните животи, ясната и недвусмислена мъдрост, здравият разум и приемливостта на предложените от тях мерки във всяка област, в която изберат да работят, ще бъдат толкова убедителни, че малко ще са пречките, възникващи на пътя на техните начинания.
  • (6) Екстернализираните Ашрами ще действат по четири основни насоки:
    • 1. Създаване и оживяване на нова световна религия.
    • 2. Постепенна реорганизация на обществения ред - освободен от потисничество, преследване на малцинства, материализъм и надменност.
    • 3. Тържественото публично откриване на системата за посвещение. Това е свързано с развитието и разбирането на символизма.
    • 4. Екзотеричното обучение на последователите и на човечеството в този нов цикъл.

* * *



Резултати, Заблуди и др.


За съзнанието
Има един момент, който всички вие трябва да разберете - а именно, че прогресиращият ученик не се премества в нови полета или области на съзнание, подобно на постоянно маршируване напред от едно ниво към друго (както визуалният символ на теософската литература би означил). Това, което трябва да бъде разбрано, е, че всичко, което Е, съществува вечно. Всъщност нас ни интересува постоянното събуждане на вечно съществуващото Е, което присъства винаги в заобикалящата ни среда, но което обектът не съзнава - поради късогледство. Целта трябва да бъде преодоляването на прекаленото съсредоточаване върху предния план на всекидневния живот, което е характерно за повечето хора; преодоляване на подчертаната свръхзаетост с външните състояния или настроения на нисшия аз, което характеризира духовно настроените хора и кандидатите; преодоляване на неотзивчивостта или липсата на чувствителност, които характеризират масата. Царството Божие съществува на Земята днес и винаги е съществувало, ала само малцина, относително казано, долавят знаците му и осъзнават изявлението му. Светът на фините природни явления (наречен безформен, за разлика от физическите природни явления, които така добре познаваме) е винаги с нас. Той може да бъде видян, да се установи връзка с него и да бъде доказан винаги като поле за експериментиране, за добиване на опитност и за дейност, стига да се развие механизмът на възприемане - което със сигурност може да стане.
Звуците и картините от божествения свят (както мистиците го наричат) се възприемат от висшия посветен така ясно, както вие възприемате звуците и картините от физическия свят, докато контактувате с него във вашия всекидневен кръг от задължения. Тук присъства също и светът на енергиите, с неговите потоци от насочена сила, с неговите центрове от концентрирана светлина. Окото на виждащия може да види този свят, също както окото на умствения ясновиждащ може да види геометричния рисунък, очертаван от мислите върху умственото ниво, или както нисшата физика е способна да се свързва със заблудите, илюзиите и деформациите на астралния свят. Невидимото царство е жизнено по-реално от видимото, след като веднъж се навлезе в него и бъде опознато. Преди всичко това е просто въпрос на приемане (колко просто за някои и колко непреодолимо трудно за други наистина), въпрос на съществуване, на развитие на механизмите за контакт, на култивиране на способността да се използва волево този механизъм и след това - на вдъхновено интерпретиране.
Може да се каже, че самото съзнание, което е целта - докато сме на тази планета - на целия еволюционен процес, представлява просто демонстрираният резултат от Науката за Свързването. Също така то е и цел в една или друга форма и на един или друг етап на цялото планетарно съществуване вътре в самата Слънчева система. Развитието на този съзнателен ответ представлява всъщност растежа на сетивното осъзнаване на САМИЯ планетарен Логос. Човешкият механизъм и неговата способност да реагира ответно спрямо заобикалящата го среда (както науката знае добре) се е развил в отговор на вътрешен импулс, присъстващ във всяко човешко същество и във всяка форма на живот, и в отговор на „притеглянето” и магнетичния ефект на околната среда. Формите на живот във физическия свят са развивали стъпка по стъпка през вековете едно след друго сетивата; със създаването на механизма една след друга са ставали възможни различни форми на сетивен ответ, докато човешкото същество не е добило способността да възприема въздействия от физическото ниво и правилно да ги интерпретира, да реагира ответно на емоционалните връзки с астралното ниво и да им се подчини или да ги превъзмогне, да придобие телепатични способности по отношение на мисловния свят. То този начин той споделя физически, емоционално и умствено живота и контактите с трите свята, съставящи неговата среда, в които е потопен, докато е инкарниран. Какво прави той извън живота си на постоянно въздействие зависи много от способността му да се обърне с призив към заобикалящата го среда и да извлече от нея онова, което е необходимо за всичките различни страни на съществото му. Това на свой ред го принуждава, желаейки го или не, да предизвиква резултат у другите хора; от телепатична гледна точка може да бъде много по-въздействащо, за добро или за зло,отколкото му се иска да мисли или отколкото може да възприеме.

Имайте предвид също, че животът, който тече през всичките центрове, който оживява всецяло пространството, е животът на едно Същество; следователно То е самият живот във всички форми, ограничаван във времето и пространството от намерението, желанието, формата и качеството на обитаващото съзнание; видовете съзнание са много и разнообразни и все пак животът остава винаги един и същ и неразделим, защото е ЕДИННИЯТ ЖИВОТ.

Устойчивото разширение на съзнанието означава посвещение. Това е окултна постановка от най-голямо значение.

(Реализацията на много хора) е често по-голяма, отколкото настоящата наличност от мозъчни клетки гарантира. Затова на тях временно им биват отказвани знание и регистриране разширение на съзнанието, докато на разположение не се яви по-добро физическо оръдие. Споменавам това, защото някои от тях се отчайват, когато след дълги години на работа … в старостта се оказва, че регистрират едно статично състояние или такова, каквото те смятат за статично. Подобно чувство е ненужно; нужни са внимание и прогрес във вътрешната работа, дори когато външното регистриране видимо липсва.

За ума
Менталната развитост, допълнена с емоционална устойчивост и здраво физическо тяло, е мечта за всеки човек. Днес обаче наблюдаваме ускорено ментално развитие при наличие на неустойчиво астрално тяло и отслабено поради недохранване физическо тяло. Оттук възникват редица разстройства, проявяващи се като хаос, липса на равновесие, мрачни видения и излишно дълги дискусии. Вместо да изпълнява ролята на средство и инструмент, нисшият ум прогресивно се превръща в ръководител и тиранин, който прогонва интуицията и захлопва вратата пред абстрактния ум. За да коригират тази негативна тенденция, Учителите предприемат мерки за обуздаване на нисшия ум чрез силите на самия човек. За изпълнението на тази задача те планират … да се организират школи по медитация

За любовта
Любовта и мъдростта са методът на най-малкото съпротивление за човешките синове ... любовта, към която се стреми тръгналият по този път ученик, много се различава от сантименталната нагласа, която често се има предвид. Това не е неразличаващата любов, която не знае граници и не забелязва недостатъците. Това не е и любовта, която не прави опити да поправи слабостите и проявява безкритично положително отношение към всичко съществуващо. Това не е любовта, която поставя всичко (нужно и ненужно) върху олтара на служенето и не признава разлики в развитието …
Истинската любов или мъдрост вижда ясно недостатъците във всяка форма и насочва всичките си усилия, за да помогне на вътрешния живот да се освободи от оковите. Тя мъдро разпознава онези, които се нуждаят от помощ, и ги различава от другите, които не се нуждаят от нейното внимание …
… Изхождайки от сегашното си еволюционно стъпало, човекът поставя прекалено голям акцент върху понятието любов, без да отделя дължимото внимание на мъдростта, която е любов, проявена в служене, но такова служене, което признава окултния закон, значението на времето и достигнато равнище.

За ученика
Грешките нямат голямо значение, защото в резултат от тях страда само преходната личност. Наистина фатална е само липсата на устрем, неспособността да се полагат усилия и неумението да се учи урока, носен от неуспеха. Ако всеки провал се разглежда като ценен урок, ако грешката се възприема като предупредителен сигнал, който може да предотврати бъдеща беда, и ако ученикът никога не губи време в напразно отчаяние и безполезни самоосъждания, тогава наблюдаващите Учители могат да са сигурни, че работата, която Егото се опитва да извърши при всяко свое проявление на нисшия план, върви както трябва и че крайният успех е неизбежен.

Крайното съвършенство се достига по пътя на строгата самодисциплина. За ученика няма незначителни подробности, тъй като строгото регулиране на детайлите в нисшия свят води до постигане на крайната цел. Животът на ученика не става по-лек с приближаването на Портала, а по-скоро обратното – бдителността му трябва да нарасне, правилното действие да не зависи от последиците и всяко тяло да бъде преодоляно и взето под контрол. Едва след осмисляне на древната мъдрост „Човеко, познай себе си!” идва онова разбиране, което позволява на човека да овладява законите и да опознава вътрешното функциониране на системите от центъра към периферията. Да се бори, да се стреми, да се дисциплинира и радостно да служи, без да очаква друга награда, освен неразбирането и съпротивата на вървящите след него – това е задачата на ученика.
* * *

За указанията от „Отвъдното”
…Емоционално предразположените хора в Църквите на всички вероизповедания и секти винаги са склонни да намерят начин за бягство от неприятностите и затрудненията на живота, като живеят непрестанно с усещането за напътстващото Присъствие на Бога, съчетано със сляпо примирение за това, което се обобщава като „волята Божия”. Практикуването на Присъствието на Бога съвсем определено е желана и необходима стъпка, но хората трябва да разберат какво означава това…
Волята Божия може да приеме формата на налагане на жизнени обстоятелства или условия, от които няма бягство, и човекът, на който това се случва, го приема и не върши буквално нищо, за да подобри или наистина да преобрази (а може би и да избегне) положението. Тези хора интерпретират, че съдбата и ситуацията им е такава, и решават кротко и смирено да живеят в наложения ограничителен обръч и ограничаващи линии. Неизбежно се развива дух на подчинение и на мълчаливо съгласие, и наричайки ситуацията, в която са попаднали, проява на Божията воля, те успяват да я понесат…
За такива хора пътят на разбирането, на познаването на великия Закон на Причината и Следствието (който действа живот след живот) и тълкуването на проблема от гледната точка на овладян урок биха ги освободили от негативността* и сляпото, безразсъдно приемане. Животът не изисква примирение и приемане. Той изисква деятелност, отделянето на добрите и висши ценности от нежелателните, изисква култивиране на онзи борчески дух, който води до организираност, разбиране и евентуално преминаване към област на полезна духовна дейност.

Участващите в дейността на школите на мисълта, носещи множество имена, като например школите „Умствена Наука”, групите „Нова Мисъл”, Християнската наука и други подобни организации, също са склонни да бъдат отнесени към състояние на негативност*, основано на самовнушение. Непрестанното повтаряне на изречената, но нереализирана истина за божественността рано или късно ще предизвика отговор от формената страна на живота …

Докато в единия случай откриваме сляпо съгласие с нежеланата участ, тъй като тя се явява волята Божия и следователно тази Воля трябва да е добра и правилна, във втория има опит да се подтикне субективният човек да приеме точно обратното състояние. Той бива обучаван, че няма объркани обстоятелства, освен в случаите, когато сам ги създаде такива; че няма болка и нищо нежелателно; насърчаван е да разбере, че е божествен, че е потомък на епохите и че обърканите обстоятелства, ограничените условия и нещастните събития са резултат от собственото му градивно въображение. Казва му се, че всъщност те не съществуват.

В двете школи на мислене се преподават истината относно съдбата, както тя се разгръща според Закона за Причина и Следствие, и истината за присъщата на човека божественост и се набляга на тях, но и в двата случая самият човек е негативен* субект и се явява жертва или на жестоката съдба, или на собствената си божественост.
Внимателно обмислям думите си, защото желая читателите да осъзнаят, че съдбата никога не е възнамерявала човекът да бъде безпомощна жертва на обстоятелствата или самохипнотизирано оръдие на утвърдена, но неразвита божественост. Човек е предназначен да бъде разумен господар на собствената си съдба и съзнателен изразител на собствената си присъща божественост, на вътрешния Бог.
___________________________________
*В смисъл на „пасивност”.
* * *

За ПРОСТРАНСТВОТО
Сега вече енергията се разглежда като всичко, което СЪЩЕСТВУВА; проявлението е проява на море от енергии, някои от които са изградени като форми, други представляват средата, в която тези форми живеят, движат се и съществуват, а трети съживяват и формите, и обкръжаващата ги веществена среда. Трябва също да се помни, че във формите съществуват други форми … Седейки в стаята си, вие представлявате форма във форма; тази стая също е форма в къща (друга форма), а къщата вероятно е една от много подобни къщи, разположени една върху друга или една до друга, като по този начин представляват една още по-голяма форма. Всички тези разнообразни форми обаче са съставени от осезаемо вещество, което, щом е координирано и обединено посредством някакъв познат проект или идея в ума на някой мислител, изгражда материална форма. Това осезаемо вещество е образувано от живи енергии, вибриращи една спрямо друга, но притежаващи собствени характеристики и собствен определен живот …

Може би ще е полезно да се изтъкне, че цялата вселена е етерна и жива по природа, простираща се отвъд разбирането на най-великия ум на епохата и представляваща повече, отколкото могат да предадат астрономическите цифри, ако това твърдение може да предаде някакъв смисъл на нашите умове. Размерът й не може да се пресметне, дори с езика на светлинните години; тази космическа област е сфера на действие на несметни енергии и основа на всички астрологически изчисления; тя е средище на всички исторически цикли - космически, системни и планетарни - и е свързана със съзвездията, със световете на слънцата, с най-отдалечените звезди и с многобройните познати вселени, както и със собствената ни слънчева система, с многото планети и с тази планета, върху която и в която се движим, живеем и съществуваме, както и с най-малката форма на живот, позната на науката и може би обхваната в безсмисления термин „атом”. Всички те съществуват в Пространството - Пространството е етерно по природа и, както твърди окултната наука, Пространството е Същество. Величието на човека се крие във факта, че той осъзнава пространството и че може да си го представи като поле на божествена жизнена дейност, изпълнено с дейни разумни форми, всяка от които е поставена в етерното тяло на това непознато Същество и е свързана с всяка друга посредством силата, която не само че поддържа тяхното съществуване, но и запазва позицията им по отношение една на друга; всяка една от тези диференцирани форми обаче притежава собствен диференциран живот, собствено неповторимо качество или интегрална обособеност и собствена специфична форма на съзнание.

Това етерно тяло, колкото и да е огромно и непознато по отношение на размерите си, въпреки всичко е ограничено по своята природа и е статично (относително казано) по отношение на възможностите си; то запазва установена форма, за която не знаем абсолютно нищо, но която е етерната форма на Непознатото Същество. На тази форма езотеричната наука дава името ПРОСТРАНСТВО; това е неподвижната област, в която се помещава всяка форма - от вселената до атома.

Понякога говорим за разширяваща се вселена. Това, което всъщност имаме предвид, е разширяващо се съзнание …

За радостта
Бъдете радостни, защото радостта допуска светлината и там, където има радост, почти няма място за заслепение и неразбирателство.

Старайте се да давате изява на щастието. Бъдете радостни в работата си и в служенето си. Не бъдете толкова напрегнати, а вървете весело по осветения път. Това е моята молитва за вас.

Можете да се обучите да развиете в себе си радостта, това качество, което е характерно за съзнателно пребиваващата в душевната област личност.

За онези, които се борят, полагат усилия и издържат при трудни условия, радостта се удвоява, когато се сбъдне желаното. Радостта от контрастта ще бъде ваша, защото, познавайки мрачното минало, вие ще се наслаждавате на светлината на осъществяването. Радостта от изпитаната и проверена дружба ще е ваша, защото годините ще са ви показали кои са избраните ви сътрудници и от споделеното страдание ще се затвърди връзката. Ваша ще бъде и радостта от мира, следващ победата, понеже за уморения воин постигнатите плодове и отмората са двойно по-сладки. Радостта от участието в плана на Учителите ще е ваша и всичко, което ви свързва непосредствено с Тях, е добро. Ваша ще бъде и радостта, че сте спомогнали да се утеши бедстващият свят, че сте дали светлина на помрачените души и че сте допринесли в някаква степен за заздравяването на откритата рана на страданията на света, и от съзнанието за добре прекараните дни и от благодарността на спасените души идва най-голямата радост - радостта, която Учителят познава, когато Той допринесе за издигането на някой брат по-високо по стълбата. Това е радостта, която се намира пред всички вас и тя не е чак толкова далеч. Затова не работете за радост, а в посока към нея; не за възнаграждение, а поради вътрешната нужда да помагате; не за благодарности, а от подтика, който е породен от виждането и осъзнаването на ролята, която трябва да изпълните, за да достигне това виждане до земята.
Полезно е да се разграничава между щастие, радост и блаженство:
  • Първото, щастието, се помещава в емоциите и представлява реакция на личността.
  • Второто, радостта, е качество на душата и се постига в ума, когато се осъществи съгласуването.
  • Третото, блаженството, е в природата на Духа и е безсмислено да се размишлява за него, докато душата не съзнае единството си с Отца. Това осъзнаване идва след един по-ранен етап, в който личното себе се съединява с душата…
Щастието се поражда, когато личността попадне в условията, които я задоволяват в някой аспект на нисшата й природа, когато е осъществено усещане за благополучие, за доволство от околната среда и от заобикалящите личности или за удовлетворение от умствените възможности и контакти. Щастието е целта на отделното себе.
Когато обаче се стремим да живеем като души, доволството на нисшия човек не се взема под внимание и откриваме радост в своите групови взаимоотношения и в пораждането на условията, водещи до по-добра проява на душите на онези, с които имаме връзка. Това предизвикване на радост у другите, за да могат да се причинят условия, при които те да могат да се изявят по-добре, може да има физическо влияние, когато се стараем да подобрим материалното им положение, емоционално влияние, когато присъствието ни им носи мир и облагородяване, или интелектуално въздействие, когато ги стимулираме да постигнат яснота в мислите и разбиранията си. А резултатът за самите нас е радост, тъй като действията ни са били безкористни, без лична заинтересуваност…

Бъди щастлив, братко. Научи се да усещаш радостта - радост, която е основана на знанието, че човечеството винаги е побеждавало и се е придвижвало напред, въпреки привидните несполуки и унищожението на предишни цивилизации; радост, която се основава на непоклатимата вяра, че всички хора са души и че „кризисните моменти” са фактори с доказана полза при призоваването на силата на тази душа - и в отделния човек, и в рода, и в човечеството като цяло; радост, свързана с блаженството, което характеризира душата на нейното ниво, където формените аспекти на проявлението не доминират.

В тези дни на страдание за света нека любовта и радостта бъдат равнопоставени като основни принципи във вашия живот (като група и като отделни хора), тъй като те носят лечителните вибрации на Йерархията.

Размишлявайте за радостта, щастието, веселието и блаженството. Те освобождават каналите на вътрешния живот и достигат до много различни типове хора. Те лекуват и пречистват физическото тяло и ви помагат да извършите работата си с малко усилия, с правилно разбиране за ценностите и с непривързаност, основана на любовта, а не на изолацията.

За смелостта
  • Изисква се смелост, за да се вземат духовни решения и да се живее в съответствие с тях;
  • изисква се смелост, за да приспособите живота си, всекидневието и всички взаимоотношения към изискванията на момента и към служенето на човечеството;
  • изисква се смелост да покажете на хората около себе си, че настоящата световна катастрофа е по-важна за вас, отколкото дребните подробности на индивидуалните ви животи и на еднообразните ви контакти;
  • изисква се смелост да отхвърлите алибитата, попречили ви до този момент да участвате във всеобщите усилия, които днес характеризират дейността на Йерархията;
  • изисква се смелост, за да се направят саможертви, да се откаже отделянето на време за несъществени неща и да се отнасяме към физическото тяло сякаш то е освободено от всякакви пречки;
  • изисква се смелост, за да се пренебрегнат наличните слабости, умората, присъща на дългия живот, физическите предразположения, които могат да затруднят или ограничат вашето служене, безсънието, произлизащо от напрежението по света или от неправилно устроен режим на живот, и нервността и преумората, които са обща участ днес;
  • изисква се смелост да атакувате живота заради другите и да премахнете собствените си желания в критичен момент и при нужда.

Свободата
Много разговори е имало всред езотериците (по-специално в Източното представяне на Пътя към Реалността) относно освобождението. Целта, стояща пред новопосветените, е освобождение, свобода, еманципация; това въобще е ключовият тон на самия живот. Идеята е преминаване извън царството на чистия егоизъм и на индивидуалното освобождение към нещо много по-широко и по-важно. Тази концепция за освобождението стои зад модерното използване на думата „свобода”, но съдържанието й е много по-мъдро, по-добро и по-дълбоко. Свободата за умовете на мнозина представлява освобождение от налагането на каквито и да било човешки правила, свобода да правиш каквото желаеш, да мислиш както решиш и да живееш както избереш. Така трябва да бъде, стига желанията на дадения човек, изборът му, миленето му и стремежите му да са освободени от себелюбие и да са посветени на доброто на цялото. А засега това много рядко е така.
Освобождението е много повече от това; то означава да бъдеш свободен от миналото, свободен да се движиш напред в конкретни предопределени посоки (предопределени от душата), свободен да изразяваш цялата божественост, на която всеки е способен като индивид, или която нацията може да покаже пред света.

* * *



Речник за особени термини


Адепт. Учител (или човешко същество) изминал еволюционния път и навлязъл в неговия заключителен етап - Пътя на Посвещението. Приемайки пет от Посвещенията, Той следователно е преминал в Петото или Духовното Царство. Остават му още две посвещения.

Ади. Пръв; първичен; атомичният план на слънчевата система; най-висшият от седемте плана.

Антакарана. Път или мост между висшия и низшия ум, служещ като средство за връзка между тях; той се строи в менталната материя от самия стремящ се.

Атма. Универсален Дух; божествена Монада; Седмият Принцип в седморната структура на човека.

Атомичен подплан. Материята на слънчевата система е разделена (според окултистите) на седем плана, или състояния, най-високият от които е атомичният план. По подобен начин всеки от седемте плана е разделен на седем подплана, най-висшият от които е наричан атомичен подплан. Следователно има 49 подплана и седем от тях са атомични.

Бодхисатва е означение за поста, заеман сега от … Христос. Тази длъжност би трябвало да се разбира и превежда като Световен Учител. Бодхисатва е Главата на всички религии по света, Учителят на всички Учители и ангели.

Будхи. Универсална Душа или Разум. Това е духовната душа у човека (Шестият Принцип) и следователно е проводник за Атма или Духа, който е Седмият Принцип.

Дева (или Ангел) . Бог. На санскрит - сияйно божество. Девата е небесно същество - добро, лошо или неутрално. Девите се разделят на много групи и са наричани не само ангели и архангели, но и по-малки или по-големи строители.

Егоични групи. На третото подниво от петия (или менталния) план се намират причинните тела на индивидуалните мъже и жени. Тези тела, които са изражение на Егото или индивидуализираното себесъзнание, са събрани на групи в съответствие с лъча или качеството на конкретното Его.

Елементали. Духове на природните стихии; създания, включени в четирите царства или елементи - Земя, Въздух, Огън и Вода. С изключение на малцина от по-висшите типове и техните ръководители, те по-скоро са сили на природата, отколкото етерни мъже и жени.

Етерно тяло. (Етерен двойник.) Според окултните учения човешкото физическо тяло е съставено от две части - от плътно физическо и от етерно тяло. Плътното физическо тяло е изградено от материята на трите низши поднива на физическия план, а етерното тяло - от четирите висши или етерни поднива на същия този физически план.

Йерархия. Група от духовни същества на вътрешните планове от слънчевата система, които са разумни природни сили и контролират еволюционния процес. Те са групирани в 12 Йерархии. В нашата планетна схема - земната съществува отражение на тази Йерархия, което окултистите са нарекли Окултна Йерархия. Тя е съставена от чохани, адепти и посветени, които работят чрез своите ученици и така влияят върху световните процеси.

Логос. Божество, проявяващо се чрез всяка нация и народ. Външно проявление (или следствие) на вечно скрита причина. Така речта е Логос на мисълта.

Лъч. Един от седемте силови потока на Логоса; една от седемте велики светлини. Всеки от тях е въплъщение на велика космична същност. Седемте Лъча могат да бъдат систематизирани като три Лъча на Аспекта и четири Лъча на Атрибута, а именно:
Лъчи на Аспекта:
  • 1. Лъч на Волята или Могъществото.
  • 2. Лъч на Любовта-Мъдрост.
  • 3. Лъч на Активността или Приспособимостта.
Лъчи на Атрибута:
  • 4. Лъч на Хармонията, Красотата, Изкуството или Единството.
  • 5. Лъч на Конкретното Знание или Науката.
  • 6. Лъч на Абстрактния идеализъм или Предаността.
  • 7. Лъч на Церемониалната Магия или Закона.
Тези наименования са подбрани измежду многото други и въплъщават различните силови аспекти, с помощта на които Логосът постига проявление.

Макрокосмос. Буквално великата Вселена. Бог, проявен чрез Своето тяло - слънчевата система.

Манас, Манасен Принцип. Ум, ментална способност; това, което отличава човека от животното. Индивидуализиращ принцип; това, което позволява на човека да осъзнава, че съществува, чувства и знае. Някои школи го разделят на висш (абстрактен) и нисш (конкретен) ум.

Ману. Представително име на велико Същество, Което е Ръководител, първи прародител и Глава на човешкото семейство. Произлиза от санскритския корен „man” - мисля.

Микрокосмос. Малка вселена или човекът, проявяващ се чрез своето тяло - физическото тяло.

Монада. Единният. Троичният дух на неговия собствен план. В окултизма това често означава обединената триада - Атма, Будхи, Манас: Духовна воля, Интуиция и Висш ум, т.е. онази безсмъртна част от човека, която се преражда в низшите царства, постепенно се развива до човешкото и оттам продължава към крайната цел.

Пети Принцип. Принцип на ума; онази човешка способност, която е израз на познавателния мислителен принцип и отличава човека от животното.

Планетарен Логос. Този термин обозначава седемте най-висши духа, съответстващи на седемте архангели в Християнството. Всички Те са минали през човешки етап и сега се проявяват чрез планетата и нейните еволюции, точно както човекът се проявява чрез своето физическо тяло. Най-висшият планетарен дух, който работи чрез даден глобус, всъщност е персоналният Бог на съответната планета.

Постоянен атом. Петте атома, по един върху всеки от петте плана на човешката еволюция, заедно с менталната единица (намираща се на ментален план), които Монадата използва за целите на проявлението. Те формират устойчиви центрове и са относително постоянни. Около тях се изграждат различните обвивки или тела. Те са буквално малки силови центрове.

Причинно тяло. От гледна точка на физическия план това не е тяло - нито субективно, нито обективно. Въпреки това то е център на егоичното съзнание и е формирано чрез сливането на Будхи и Манас. То е относително постоянно, запазва се за дълъг цикъл от прераждания и се разпада едва след четвъртото посвещение, когато вече не съществува необходимост от по-нататъшно прераждане на човешкото същество.

Триада. Духовният човек; изражението на Монадата. Това е зародишният дух, съдържащ божествените потенции, които ще се разгърнат в хода на еволюцията. Триадата формира индивидуализирания, отделния „АЗ” или Его.

Чохан. Повелител, Учител, Глава … напредналите Адепти, Които са приели шесто посвещение.

Шамбала. Град на Боговете, който е на Запад за едни нации, на Изток за други и на Север или Юг за трети и четвърти. Това е свещен остров в пустинята Гоби; дом на мистицизма и на Тайната Доктрина.
* * *





Връщане към 'По пътя'  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ