Начало > За последователите на Петър Дънов >


За Бялото Братство в България
(От наблюдения върху проявите в София)





Общо

Всяко наше действие би трябвало преди всичко да бъде изпълнено с любов. Ние трябва да се научим да се проявяваме така, че винаги от нас да струи любов – към Бог, към Учителя, към всеки брат и сестра, към човеците, към животните, към всекиго и всичко. Бихме могли единствено да мразим лошите прояви, но поради сложността на процеса на мисловно и емоционално отделяне на проявата от извършителя, за препоръчване е сега да се учим да обичаме всекиго и всичко, и когато ни се иска да осъждаме някого, да заместваме мисълта за критика със спомени от минали добри прояви на критикувания.

Трябва да се научим да изразяваме любов в мислите, действията и чувствата си, в движенията на телата си, в изказа, и в гласа си.
Затова в Братството са толкова популярни пеенето, поезията, рисуването - всичките, подчинени на любовта! Но изразители на любовта не трябва да бъдат само външните ни прояви - творчеството и говора ни, а трябва всеки миг от живота ни да е свързан с нея.

Всички мероприятия на Братството трябва да бъдат пропити от любов. Тяхна основна задача трябва да бъде приучване на хората да обичат, да изпълняват духовни техники с цел собственото и на другите духовно повдигане - да практикуват завещаното ни от Учителя.

Всяка среща с официални представители на Братството би трябвало да предизвиква у всекиго нахлуване на много топли чувства и най-вече на умиление.
Влизането в „Бялата къща” би трябвало да е съпроводено с усещането като на влизане в Божи храм – толкова високи и хармонични трябва да са енергиите там!

Би трябвало в Братството да тържествуват правилата на доброто възпитание и най-вече тези, касаещи почитта и уважението към по-възрастните, кавалерските прояви на по-силните към по-слабите, ненамесата във вътрешния мир на другите и т.н. Най-простите свидетелства за това могат да бъдат заемането от първите дошли на дадено мероприятие на най-отдалечените места, за да се облекчи наместването на по-късно пристигащите, или най-меките и удобни места да се предоставят на болните и немощните, а най-предните – на недобре виждащите и чуващи. Би трябвало всеки да се приучва към това във всеки момент да мисли за благополучието на останалите. Тогава при липса на свободни места няма да има дрехи и чанти, разположени върху столовете и пейките, нито ще се забелязват седящи здрави деца и младежи при стоящи прави болни и сакати.

Би трябвало човек да пристъпва към контакти с другите хора, особено с други братя и сестри, след като се е хармонизирал добре. Да си в добро състояние на духа е задължение на всеки, тръгнал по духовния път на развитие и най-малко такъв човек би следвало да притеснява останалите, заради собствените си проблеми. Защото е всеизвестен фактът колко силно негативно се отразяват върху активно занимаващите се с духовни практики лошите енергии на другите.

Стоящите на централните места – музикантите по време на Паневритмия, водещите курсовете и нарядите, артистите по време на концертите и др., не би трябвало да злоупотребяват с положението си, като произнасят нескончаеми речи, напътстват или осъждат присъстващите, налагат собствен почерк на провеждащото се мероприятие (освен водещите) и т.н. Нека не забравяме, че колкото сме по-високо духовно издигнати, толкова ни е по-привично да стоим в сянка и мълчание, толкова по-малко афишираме себе си, включително и когато вършим работата си. И най-важното – да обичаш, значи непрекъснато да мислиш за добруването на другите, значи да се раздаваш, като забравяш за себе си.

В духовния път няма по-лошо от заиграването с духовността, когато човекът непрекъснато цитира мисли на изтъкнати духовни учители, води нескончаеми разговори по духовни теми, демонстрира завидна езотерична начетеност, движи се сред себеподобни, произнася написани от друг молитви и формули и така решава, че върши духовна работа и че е духовно издигнат. А фактически той нищо не върши за духовното си издигане – никаква истинска работа върху себе си, никакъв стремеж да открие недостатъците си и да работи върху отстраняването им, никакви духовни практики като концентрация, медитация и др., чрез усвояването на които да успее да се свърже с Висшия си Аз и Духовните си ръководители, за да бъде директно воден от тях.
Така човекът сам блокира себе си, а често пречи и на духовното развитие на други, давайки "компетентни" напътствия без да има какъвто и да било личен опит.
Много от братята и сестрите са с добре развит ум, но рядко се срещат обичащи сърца и волеви характери. Тръгналите по духовния път би трябвало паралелно да развиват и трите – ум, сърце и воля.

При контактите помежду си братята и сестрите не трябва да се стремят да демонстрират начетеност, по-точно паметливост, цитирайки непрекъснато словото на Учителя, а да споделят личния си опит от прилагане на наученото от Учителя и от други източници. Трябва да съществува стремеж към самостоятелно мислене, без използване на "патерици", били те и мисли на Учителя.
Учителя ни поставя основите. От там нататък ние сме на ход!

Братската среда допринася за сближаването между хората, като тя влияе положително и върху формирането на сексуални двойки. Истински обичащите не би трябвало да демонстрират интимната пълнота на живота си пред другите братя и сестри, много от които са лишени от такава. Би трябвало любовните двойки да са по-дискретни, още повече като се знае, че истинският духовен ученик се отказва напълно от любовен живот.

Всеки един от нас е достигнал до различно място по еволюционния път: едни са в непрекъснат контакт с Висши същности, докато други само отвреме-навреме си спомнят за тях; едни във всеки един момент дават отчет за мислите, думите, чувствата и делата си, докато други само отвреме-навреме вечер си припомнят свършеното през деня, а някои не правят и толкова. Затова и нуждите на хората от духовните практики са различни. Тези, които още не са се научили добре самостоятелно да се молят и на които се налага честичко да си напомнят как по-духовно да живеят, ще се стремят към произнасянето на общи молитви и формули. Други ще предпочитат безмълвната молитва, съчинена от тях самите и изричана в подходящо за тях време, на подходящо място. Затова на общата молитва и на формулите не би трябвало да се гледа като на нещо задължително, освен в специалните случаи, когато се цели подпомагането на някого или нещо.

Ставането прав е външна форма на изразяване на уважение. Нека не забравяме, че многократно по-важно е вътрешното съдържание, проявление на уважението в ежедневните ни действия, контакти и прояви. Да уважаваш Бог значи да му служиш! Да уважаваш Учителя значи да го следваш!
[13.1.2010]

Горе >


За нарядите

Нарядите преди всичко трябва да приучват хората към изпитване на любов към Бог и към практикуване на духовни техники, като също така се използват и за усилване на братските енергии, с цел подпомагане чрез собствените енергии на някой нуждаещ се, извършване на някакво благородно дело или измолване на Висша помощ за някой или нещо.

Прочитането на беседа от Учителя е най-основната част на повечето наряди. Словото на Учителя изпълва мероприятието със съдържание, свързва учениците с Учителя, отговаря на въпросите на слушателите, вменява нови мисли и постъпки. Затова доброто представяне на беседата е изключително важно. Водещите трябва да се стремят да четат:
  • високо, без да е прекалено, така че всички да чуват добре;
  • гладко, без да сричат или хъкът;
  • артистично. Да не се вика. Тонът да е добронамерен, какъвто е бил на Учителя;
  • не прекалено бързо, но да не е и провлачено.
Преди да се възложи на някой да прочете цяла беседа той трябва задължително да бъде тестван. За целта отвреме-навреме може да се организират тестови наряди, в които някои части от беседата да бъдат прочитани от нови лица, такива, които още не са водили наряд. Човек се учи да чете добре. Неуспелият при тест може да опита отново. Добре би било да се въведе следното правило: ако някой чете беседата лошо (не се чувства добре, забравил си е очилата, не е бил тестван добре и т.н.), да бъде подменян веднага от друг, добре четящ - не са малко хората в Братството, които умеят да четат добре и без предварителна подготовка.

Песните хармонизират и затова те би трябвало да са преобладаващи.

Добре е късите формули да се повтарят, докато дългите - се изказват само веднъж, освен в случаите, когато се използват по някакви специални поводи.

Молитвите да не са много на брой, като се даде предпочитание на безмълвната самостоятелна молитва – може едната молитва да е на глас, за да се приучват новите членове на Братството към произнасяне на молитви, а другата да е безмълвна – за по-отдавна практикуващите духовни техники братя и сестри.

Да се съчетават нещата така, че да не се налага многократно да се сяда и става.

Да не присъстват деца, освен такива, за които се знае, че понасят беседите нормално - не се измъчват да стоят мирно, безмълвно, без да притесняват възрастните.

За закъсняващите. Добре е хората да имат естествен стремеж да не закъсняват. На всеки наряд да се определя дежурен, който съгласувано отвреме-навреме да пуска насъбралата се група от по-късно пристигнали. Така ще се управлява прекъсването на наряда заради закъснелите. На „вечните” закъсняващи трябва да се правят добронамерени забележки от страна на някой от водещите Братството.

Постоянните наряди (които се провеждат всяка седмица) могат непосредствено да се следват от пиенето на вода, чай или кафе, или от малка почерпка, състояща се от хляб, чубрица и плодове. Парите за почерпката могат да се събират на предишния наряд. Не е препоръчително веднага след нарядите да се правят братски обяди, особено в случаите, когато се констатира, че голяма част от вечно закъсняващите хора пристигат на беседите, за да не пропуснат обяда.
Нарядите могат да се предхождат от братски обяди с известна почивка след храненето.
Ако финансите на Братството го допускат, всеки ден на обяд може да се раздава на бедстващите братя и сестри (а покрай тях и на други хора) по малко хляб и плодове.
[13.1.2010]

Горе >


За Паневритмията

В момента по-често не се допуска лъчите да са повече от дванадесет. Също така е обичайна практика няколко човека да не могат да се включат в никоя група, нито да са в състояние да оформят собствена такава и така да отпаднат от последното упражнение – пентаграма. Затова при оформяне на лъчите присъстващите се надпреварват да попаднат сред първите пет двойки. Има „нечестни” измествания - заставане по средата на оформящата се група и така принудително преподреждане на групата. Това понякога води и до пререкания. Също така, за да останат в средата на кръга точно 12 лъча, понякога дълго време се преподреждат играещите, като се изчаква някои по-благосклонни, по-нетърпеливи или … - Не е ясно защо точно те трябва да напуснат кръга! - сами да се откажат да играят в центъра.
Не е приятно и да си сред отпадналите, сред тези, които не успяват да завършат упражненията – в такъв случай може даже да си втълпиш, че те наказват за някаква твоя грешка, ако не обърнеш внимание на факта, че най-нахалните никога не ги съдят по-този начин.

Ако се играе Паневритмия, когато броят на лъчите е под 12, то по същата логика може да се играе и когато оформените лъчи надхвърлят числото 12. Би трябвало лъчите и заграждането на кръга да се сформират свободно и ако се образуват точно 12 лъча, то на този факт да се гледа като на добро предзнаменование за текущия ден или за периода изобщо.

Преди започването на пентаграма да се осигури включването в игра на всички желаещи, като за целта някои от сформираните групи се обединят с изостаналите от играещите, за да оформят две или повече непълни групи.

По такъв начин сега съществуващият стремеж на всяка цена с партньора си да се включите в лъч и да сте сред първите пет двойки в групата, ще отпадне, както и съпътстващите го недобри прояви и разочарования.
[13.1.2010]

Горе >


За пеенето

Пеенето трябва да ни хармонизира и повдига добрите ни енергии. За целта:
  • Всеки трябва да се стреми да пее с или непосредствено след оркестъра, но в никакъв случай да не пее преди музиката.
  • Да се пее тихо. Да няма надпявания.
  • Да се стимулира многогласовото пеене.
  • Пеещите фалшиво да пеят почти безмълвно. Te трябва активно да работят, за да подобрят пеенето си. Да се опитат да разберат причината за нехармоничното си пеене (най-често, защото не се вслушват в другите) и ако е възможно, да я преодоляват всеки път, правейки необходимото за това (най-вероятно те ще могат да „пускат” гласа си при пеенето на познати песни, след като ги усвоят добре).
  • Когато хората се събират, за да пеят заедно, би трябвало да се спазват няколко простички правила:
    • Соловите изпълнения да се сведат до минимум. Най-добре е изобщо да се изключват. Защото всеки иска да пее.
    • Да се пеят песни, които се знаят от повечето хора или поне от двама от присъстващите, освен в случаите, когато хората се споразумяват заедно да научат нова песен.
    • Всяка песен да се запява едва след като всеки, търсещ текста и нотите й в песнарката или молитвеника си, успее да ги намери.
    • Хората по естествен начин трябва да приемат един от групата за водещ песента или песните и да се стремят да следват неговото пеене. Така песните ще звучат много по-хармонично.
[13.1.2010]

Горе >


За концертите

  • Препоръчително е да има вход. Може да струва 50 ст или едно левче, но задължително да се заплащат. Така слушателите ще осмислят присъствията си на творческите изяви на другите и повече ще ценят изпълненията им, а артистите ще имат стимул да се подготвят и проявяват по-добре, защото никой изпълнител не би се чувствал добре пред полупразна зала.
  • Когато участват млади изпълнители, аплаузите трябва да следват всяко тяхно изпълнение, а не да са съсредоточени след цялостното им представяне – плахостта и несигурността се нуждаят от активна подкрепа през цялото време.
  • Добре е по-време на концерт да се включва многократно публиката чрез съвместно изпълнение на песни. Така всички ще се чувстват изпълнители, ще са по-съпричастни към ставащото на сцената, по-щастливи от допира си с магичното и възвишеното, завещано ни от нашия Учител.
  • Не е препоръчително сред артистите да има не добре подготвени изпълнители, без значение какъв е мотивът за тяхното включване. Това води до несъответстващо на проявленията самочувствие, подклаждане на прекомерни амбиции за солови изпълнения и до още по-големи злини. По-добрият вариант е отвреме-навреме да се организират караоке-концерти, на които всеки, имащ желание да се проявява, да може да го стори. На тези мероприятия трябва публиката да бъде основния фактор, определящ следващия изпълнител, когато желаещите за солови изпълнения са много.
[13.1.2010]

Горе >


За групите

Групите трябва да съдействат за истинското духовно израстване на човека, поставяйки го пред различни задачи за решаване, с цел прилагане на наученото. В групите би трябвало преди всичко да се беседва върху случки от живота, да се тълкуват събития, сънища, мисли, изказвания, в светлината на наученото от Учителя и други източници. Възможно е беседа на Учителя да бъде самостоятелно изследвана от всеки член на групата и при съвместната работа да се обмени опит относно възприетото чрез нея.
Добре е групите да имат тематична насоченост, като включват едно или няколко от следните:
  • съвместна медитация
  • пеене
  • свирене
  • рисуване
  • занимания с астрология и номерология
  • занимания, свързани с прилагането на различните лечителски практики
  • разговори за здравословното хранене
  • изпълнение на физически упражнения за хармонизиране на присъстващите и др.
Заниманията могат да имат формата на обмяна на опит, но могат да бъдат и обучения.
Сред „подмолните камъчета” за сбирките са следните:
  • почерпките, които могат да изместят частично или напълно целта на сбирките. Може да има малки почерпки, но акцентът в никакъв случай да не пада върху тях;
  • произволните разговори, които могат да превърнат сбирката в безсмислена говорилня. Добре е да не се допускат повече от един едновременни разговори;
  • демонстрацията на начетеност, която може да измести смисъла на сбирката – натрупването и обмяната на опит;
  • вменяването на чужди мисли, решения и опит от страна на някои по авторитарни братя и сестри върху по-силно внушаемите. Нека не забравяме, че човек се учи и от чуждия опит, но решаващи за неговото духовно повдига са собствените му опитности, резултат от сблъсъка между неговата същност и нещата, и хората извън него;
  • липсата на тематична насоченост. Най-често в такива случаи се прибягва към четенето на глас на беседа от Учителя. По-добрият вариант е да се използва резервна беседа, предварително подготвена от всички присъстващи, към тълкуването на която да се пристъпи след изчерпване на основната тема. Би трябвало всяка сбирка да се води от един от присъстващите. Най-често това е домакинът, но по-добрият вариант е това да е неформалния лидер на групата – обикновено той се излъчва скоро след формирането й. Понякога лидерите са повече от един и тогава на дело се тестват качествата търпимост, честност, смиреност и т.н.;
  • разнороден състав на групата – едни са напреднали в разглежданата област, другите правят първите си стъпки. Групата е лошо формирана, ако като резултат от съвместната им дейност няма духовно израстване за всички.
[13.1.2010]

Горе >


За Правилник на Братството

Трябва да се дебатира върху темата: Да има или да няма Правилник на Братството.

Когато Учителя е бил сред нас правилник, написан върху хартиен носител, е нямало, но някакви правила все пак са съществували – например, да не се закъснява за беседите. Сега, останали без Учителя, без силната му защитна аура, отстояваща на всякакви атаки и удари от страна на недоброжелатели, братята и сестрите често са подложени на отрицателни въздействия от егоистични прояви на някои, случайно или не, попаднали сред нас. Един добре обмислен Правилник не би нарушил нашата свобода, но би могъл да ни защити от лошите прояви на „случайно” попадналите в Братството хора.

До приключването на дебата и вероятното изготвяне на Правилник важните решения (например, за въдворяване на ред при провеждане на дадено мероприятие) могат да се взимат чрез консенсус.
[13.1.2010]

Горе >


Срещу лошите прояви в Братството

  • Да се изгради Правилник на Братството, който да е задължителен за всеки, посещаващ мероприятията на Братството.
  • Когато се създаде натегната атмосфера, вследствие нехармоничността на един или повече от нас, присъстващите спешно да реагират и да се опитат да разведрят обстановката. Някой от музикантите, ръководител на Братството или друг, да поеме инициативата. За целта временно да се преустанови последователността на мероприятието, за да се изпълнят:
    • предизвикващи смях и веселие действия – казване на шеги, представяне на малки сценки, пантомима, танци, изобщо всяко едно нещо, което ще отвлече вниманието, ще е интересно и ще разведри атмосферата. Хората с таланти на разказвачи могат сами да се опитат да съберат и запаметят подходящи текстове, а защо не и да ги публикуват по-късно?
    • песни от добър певец. Може да се оформи малък концерт.
    • песни от всички.
    • След подканяне всеки да изпраща в продължение на 1 минута любов към всички останали.
    • Без покана всеки сам тихичко да се моли.
    Ако единственият изход е да се отстрани човек от срещата, то чрез консенсус да се вземе това решение и нарушителят да бъде поканен да напусне мероприятието. Ако по никакъв начин той не си тръгва, тогава може отново чрез консенсус да се вземе решение за известен период от време нарушителят да не бъде допускан до срещите на Братството, като текущото мероприятие се преустанови и продължи на друга дата, на която нарушителят още на входната врата бъде недопуснат да присъства.
[13.1.2010]

Горе >


Други предложения

  • Композиторите, поетите, музикантите, модистите, артистите, танцьорите, мебелистите, хористите, всички заедно да изградят музикално-драматични произведения, в основата на които са песни на Учителя.
    Песните да са свързани с текст (творение на поети от Братството) и музика (създадена от композиторите на Братството). Фабулата да е от Братския живот, например: „Посрещане на слънцето”, „Един ден от братския живот на Рила”, „Посрещане на Божествената Година”, „Децата на Братството” и т.н. Добре е да се организира конкурс за най-автентична опера, пиеса, балет и т.н.
  • Да започнем да честваме първо число на всеки месец като ден на любовта - на този ден да се поздравяваме, да се обичаме и да си прощаваме, да празнуваме и да се радваме. Да заливаме страната ни (а защо не и целия свят) с нашата любов. Така след време ще успеем да възстановим неделния ден като ден на любовта, докато накрая не обединим любовта с всеки Божи ден.
  • Да станем инициатори на движение за премахване на официалната форма „Вие” от езика ни! Простичкото „ти” да се използва при обръщението на всеки към всеки, независимо от случая, обстоятелствата, миналото, настоящото или бъдещето, т.е. винаги. Ние всички сме едно цяло и всички сме с равни възможности. Точно обръщението „ти” изразява това. Отношението ни към хората, като уважение, снизхождение и др., резултат от техните прояви до момента, може да изразяваме чрез съдържанието на казваното от нас, чрез интонацията на гласа ни, чрез направеното или ненаправеното от нас за тях. Така може да дадем сериозен тласък на развитие на съдържанието, за сметка на формата – на развитие на истинското, за сметка на привидното.
  • Да се организират курсове за разучаване на духовните техники, завещани ни от Учителя. Добре е да има курс за разучаване на упражненията за добро дишане, които се изпълняват непосредствено преди Паневритмията, както и на други подобни.
  • Да се организират курсове за езотерично ограмотяване. Има хора, които произволно боравят с езотерични понятия като дух, душа, монада, инкарнация, вселяване. Някои си изграждат собствени теории и спорят, и убеждават в правотата на измисленото от тях, което най-често няма нищо общо със завещаното ни от видните духовни адепти.
    Поднесени в приемлив вид, възможно най-опростен, знанията за космогенезиса, антропогенезиса и др. биха преустановили тези безпочвени брътвежи, а също така биха могли и да породят в непрактикуващите братя и сестри интерес към духовните техники, с цел осъществяване на контакти с другите планове.
    [13.1.2010]

  • Да се изградят филми, описващи живота на Учителя и на създаденото от него Бяло Братство, на базата на действителни случки, разказани от учениците на Петър Дънов.
    За целта би трябвало най-напред да се сформира щаб от литератори и сценаристи, които да направят, с помощта на доброволци от Братството, пълно изследване и подбор на оставените от съвременниците на Учителя спомени.
    Някои филми може да наподобяват (и да са) документални, други – игрални, но целта на всичките трябва да бъде да се покаже величието на Учителя и завещаното от него пред възможно най-голяма аудитория, пред целия свят. Затова първият филм и основната част от следващите го трябва да са завладяващи и вълнуващи всяка човешка душа.
    Във филмите задължително трябва да присъства фигурата на Учителя и неговото живо слово.
    Много трябва да се помисли и направи преди да се изгради първият филм – една тежка, отговорна, но и величествена, и сладка за душите работа.
    Един от нас ще играе ролята на Учителя. Кой ли ще бъде?
    [16.5.2010]

  • Да се ушият красиви униформи или да се въведат определени изисквания към облеклото на платените и неплатени служители на Братството, които в работата си осъществяват контакти и с външни на организацията ни лица.
  • Да си правим литературно-музикални сбирки в къщите на Братството (на мястото, край огъня).
    На тези мероприятия да пеем общоизвестни песни - от Учителя, братски, коледни, църковни и др., в последователност, предложена от присъстващите, и между песните да рецитираме собствени или чужди стихотворения, да изказваме мисли, да разказваме случки и др.
    Основните изисквания към словесните изпълнения да са две - да са къси, две страници максимум и да се изказват с чувство. Хората предварително да си подготвят малките роли. Да не се допускат дебати, спорове, размяна на мнения. Всичко да е като на концерт, на който и артистите, и публиката сме все ние.
    В началото на всяка сбирка да избираме един от нас за водещ. Той ще служи най-вече като арбитър във възникващите спорове за това чий ред е да се прояви или коя песен да се изпее.
    [6.2.2011]

Горе >


Да учредим награди

С цел стимулиране проявяването на добродетелите и по-широкото разгласяване на идеите на учението на П. Дънов да учредим награди за хора извън и вътре в Братството, както следва:
Извън Братството – награди за най-проявилите се през годината с Добротата си, Милосърдието си, Любовта си и др. Може добродетелите да са предварително подбрани и обвързани с конкретните награди или да се избират според добрите прояви през разглежданата година.
Награждаваните трябва задължително да са популярни личности.
Наградите могат да са грамоти, пари, книги, картини, скулптурни миниатюри, покани за годишен семинар на Братството или за изнасяне от лауреата на доклад на наш семинар (с безплатен превоз и спане) и др. Добре е произходът на наградите да е от братските среди – книги от Учителя или негови ученици, картини на ученици и др.
Целият процес по избора на лауреати и тяхното награждаване трябва да се огласява добре в публичното пространство, като се акцентира върху добрите прояви и върху идеите на Братството.
Вътре в Братството – награди за братя и сестри, които са се проявили през годината с някои свои добродетели.
Наградените трябва широко да се огласяват вътре в Братството.
Наградите могат да бъдат като цитираните по-горе. Възможно е да се излъчват повече на брой лауреати, които да се награждават с по-малки награди. Възможно е наградата да представлява и само добре огласена благодарност.
За организиране и провеждане на конкурсите ще трябва да се избере (назначи) комисия по определяне на годишните награди и лауреати.
[9.8.2011]

Горе >


За големия празник

Може би е дошло времето да се чества 19 август с всичките ритуали и тържественост, освен на Седемте Рилски Езера, паралелно и на други живописни, високо енергийни места в страната ни, като Мадара, Арбанаси, Белоградчик, Еркюприя и други.
Програмите може да се съгласуват и до голяма степен уеднаквят, както и различните ритуали. Може на повечето места да се организират летни школи в рамките на празника, които да се различават тематично. Така участниците ще могат да определят предпочитанията си към конкретна местност и според научните си интереси.

Такова честване на празника ще намали наплива от хора на Седемте Рилски Езера, а по-лесно достъпните местности ще дадат възможност на много хора даже и за съвсем кратко време да се включат (да надзърнат) в неговото честване.
Така ще се увеличи още повече популярността на духовния празник сред населението на страната ни и някой ден той естествено ще прерасне в общодържавен.

Поне трябва да се опита такова честване, още повече, че скоро планината около Седемте Рилски Езера няма да е в състояние да приеме всичките желаещи да участват в мероприятията на празника.
Добре е да се опита!
[12.8.2017]

Горе >



Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ