Начало > За последователите на Петър Дънов >


Доброто и недоброто на Бялото Братство в България



Доброто


Добро е това, че членовете на Бялото Братство
  • се приучват да обичат Бог
  • се научават да се молят
  • се научават да живеят здравословно
  • се научават да ходят редовно в планината
  • се научават да използват билките
  • се научават да живеят колективно
  • се запознават с добрите и лошите човешки качества и съответните им прояви
  • „изхвърлят от характера си” най-силния егоизъм и явните глезотии
  • се насочват към изкуство, музика, литература
  • се научават да пеят, някои да свирят, други да рисуват и т.н.
  • се запознават с езотериката
  • изучават астрология, номерология, радиестезия.

Добри са усилията за поддържане мястото на Учителя като „райска” градина, като божествен кът за самовглъбяване, медитация, приятелски сбирки и т.н.

Добро е Бялото Братство за самотните души – там те намират съидейници, съмишленици, приятели, съпрузи.
Добро е Братството за скучаещите енергични люде – там винаги има какво да се прави.
Добро е Братството за артистичните души – там те намират широко поле за изява.
Добро е Братството за обезверените, страдащите, немощните – там винаги има кой да вдъхне вяра, да протегне ръка, да помогне.
Добро е Братството за бедните, гладните и бездомните – там все някой ще те облече, нахрани и приюти.
Добро е Братството за несигурните, плахите, неуверените – там те започват да могат!
Добро е Братството за талантливите – там ти израстват криле.


Недоброто


В Братството много се говори и малко се върши – хората много знаят и малко правят. Защото от много приказки - полза никаква, а направената погрешка при действането, като резултат от усвояване на опитност, е многократно по-ценна, отколкото бездействането.

Духовното ниво е ниско – вместо духовно извисени личности често се откриват хора с егоистични цели и намерения, със самоизяви, каквито са нямали, нямат и не могат да имат (заради собствените си недостатъци и ограничения) в светския си живот. Защото няма критерии за преценка кои действия са пристойни в Братството и кои - не са, защото зад благовидния предтекст за даване (на другите), за помагане и … често се крият незадоволени амбиции за постигане на публична известност, за управляване, за властване.

С функциите си да приютява неуспелите в светския живот Братството наподобява на приют за бедни и бездомни, вместо да е общество за духовно издигане на членовете му. Не е възможно да си гладен, жаден, отхвърлен от обществото и да си положително настроен, да приемаш другите, да проявяваш търпение към недостатъците им, да ги обичаш - известно е правилото: най-напред постигаш успех в светския живот и едва тогава тръгваш към духовно усъвършенстване. Ако участието в мероприятията на Братството е обвързано със задължителни изисквания към членовете му – посещаване на ограмотителни курсове, участие в различни практики и др., то това би съществено намалило случайно попадналите в него хора. Разбира се, Братството може и трябва да има благотворителни прояви, но това трябва да са негови странични дейности, а не базисни функции.

В светския живот хората се различават по социалния си статус, по знанията и уменията си. В научните среди – по умствените си способности, сред работниците – по техническите си умения, в артистичните среди – по талантите си. В света хората се проявяват според заеманото от тях място всред себеподобните.
В Братството е друго – тук хората са изравнени – няма по-знаещи и по-можещи, по-духовни и по-малко духовни, всеки се чувства наравно с всеки друг. Така се дава думата, предоставят трибуна, възможности и власт за изява, и на по-малко знаещите и можещи, но по-напористите. Като следствие от това се развива фалшиво самочувствие, съществуват страх и суеверие, незнание. Хора, чели от-тук от-там по малко езотерика, погрешно разбират, погрешно тълкуват, погрешно говорят, но въпреки това не се свенят да учат другите, да спорят и убеждават. А истински духовно напредналият мълчи, защото неговите критерии (и най-вече към него самия) са високи, защото не му идва отвътре да се изявява, защото е скромен, защото предпочита да даде преднина на другите, винаги той да отстъпи.
Истината е, че във всички духовни среди съществува известна йерархия, съществуват правила, които стриктно се спазват, защото истински духовният човек много точно знае какво може и какво не може да прави, кога и как може да се проявява.
При нас се получава един омагьосан кръг – хората като цяло не са достатъчно духовно извисени, че да са наясно какво могат и какво не могат да си позволяват да правят, липсват им вътрешните задръжки, които да ги възпират от лошите прояви, имат слабо развита интуиция, която да ги води в правилната посока. И заедно с това няма правила, които да ги насочват, няма духовни лидери, чието живо слово да следват. Да, Учителя ни толкова много неща е казал за духовния ученик, завещал ни е всичко съществено за вървящия по пътя, но даже думите му често не се разбират правилно, тълкуват се полувинчато и превратно, а понякога и според ситуацията – както на човека му отърва в момента.
Невероятен омагьосан кръг! Духовният ученик трябва да е скромен – в Братството се надпреварват да се изявяват. Духовният ученик трябва да е добронамерен – добронамерени сме към близкото си обкръжение, а към другите може да сме и злонамерени. Духовният ученик не трябва да се превързва към нищо – в Братството хората са превързани даже към храната си, защото там истинските вегетарианци - отказалите се да консумират всякакво месо, се броят на пръсти.
Духовният ученик трябва винаги да е готов да помогне – да, ще помогне, но едва след като осигури себе си!
Липсата на духовност се проявява даже и в начина, по който се събират билките. Добре е те да се използват, но да се берат в ограничени количества. Не трябва след мероприятия на Братството в планината близките поляни да се разделят с цялото си богатство.

Немалко хора се включват в Братството заради облаги, а не заради духовните си търсения и стремления. Идват в Братството, за да си прекарат добре времето, за да си намерят компания и/или интимен партньор, а някои - и за да се нахранят на братската трапеза. Да участваш в мероприятия на Братството е станало модерно сред светските среди - не случайно е огромен напливът от хора на Седемте Рилски Езера по време на августовския събор.

Положението на Братството в момента е такова, че ако думичката духовно престане да се свързва с неговото общество, то то би се превърнало в място за запознанства, за намиране на интимни приятели и съпрузи, за весело и безплатно прекарване на времето.
Трябва ни правилник, който да ни направи по-духовни, да върне изначалните идеи и същност на Братството.
Защото в Братството ще има разговори, разбира се, но те трябва да са предимно споделяне на духовни опитности!
В Братството може да се чувстваш гладен, но да си гладен за духовна храна.
Там може да търсиш вниманието на другите, но тези други да са предимно съществата от невидимия свят, може да искаш да се проявяваш, но да го правиш най-вече пред Бог.
Нормално е да се чувстваш леко неуверен, несигурен и плах – изискванията ти към теб самия трябва всеки ден да нарастват, трябва да изпитваш известно недоволство от себе си, за да работиш още по-усилено.
Никога не трябва да се задоволяваш от вече постигнатото, защото еволюционното развитие е един безкраен процес.
Трябва работа върху себе си, много работа, извършването на която да носи това доволство, което сега се постига чрез светски прояви в „духовното” ни общество.

[10.2.2010]


Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ