Начало > За последователите на Петър Дънов >


Още за Братството






За определението „черните” (провокирано от изказвания на някои членове на Братството)

От мига, когато е станало ясно, че Учителя работи за „белите”, „черните” са започнали да го атакуват. Това е основен закон на света, в който пребиваваме и враждебните действия на последователите на „лявата ръка” би трябвало да приемаме нормално.
Словесно са нападали П. Дънов за външността му, образованието, разбиранията, симпатиите, начина на живот и т.н. Атакували са го и физически, например покушението срещу него от 1936 година. А колко ли енергийни атаки е преживял?
Тези действия продължават и до ден днешен, като сега са насочени срещу наследеното от него и срещу „белите” му ученици.
Всичко това е нормално.

Основно оръжие на „черните” е манипулацията. Те представят лошите неща и хора в добра светлина, а добрите – злепоставят, като това го правят в ущърб на другите, и в услуга на себе си. Много хора се подвеждат. Бих казала, че на всеки един от нас му се е случвало да се заблуди от някои техни думи или постъпки. Така и най-ерудираният „бял” може да защитава понякога неправилни тези и отстрани действията му да приличат на прояви на „черен”.
Не би трябвало само от разсъждения и машинални действия (шаблонни, традиционни, масови) да се вади заключение за това кой е „бял” и кой „черен”. За да се открие такова нещо се изисква много дълбоко познаване на индивида и паранормални способности. Затова е добре да не характеризираме конкретна личност с подобни категории. А и има ли човек, на когото понятието „черен” да е напълно ясно? Според някои автори, например, черни магии правят не само „черните”!

Задачата на истинските последователи на Петър Дънов е да разпространяват словото му и да съхраняват творчеството му непокътнато – нищо да не се загубва, да не се подменя, да не се преразказва, да не се пренаписва.

А „черните” че ще атакуват – ще атакуват, но в никакъв случай не трябва да се конфронтираме с тях.
Не трябва да се враждува с когото и да било, винаги трябва да се намират други - добронамерени начини на взаимодействие!
[20.10.2011]
* * *

За истинската Паневритмия

Доста сме чели и чували за това, че Паневритмията, която играем, не е истинската, получена по времето на Учителя от отвъдния свят. Говори се за подмяна, за преиначаване на отделни упражнения.

Вероятно и по времето на Учителя упражненията не са се играели прецизно от всички. Много неща тогава не са ставали както е искал Учителя, имало е разминаване почти навсякъде. Тогава не се е играела правилна Паневритмия и сега не може да се играе такава. Хората не са достатъчно организирани и дисциплинирани, за да са в състояние даже само механично да изпълняват танците прецизно. А за да „заиграят” енергиите правилно, би трябвало и мислите на хората, и емоционалните им тела, да са в хармония с изпълненията. Истинска Паневритмия ще се играе тогава, когато в кръговете ще участват истински духовни хора. А до тогава упражненията само ще наподобяват на Паневритмията.
Но даже в този осакатен вариант Паневритмията не вреди, а напротив – е полезна. Непрекъснато прииждат нови хора, привлечени от танците, от атмосферата, от разказваното за Бялото Братство. Най-напред новодошлите само играят упражненията. После се включват в разговори и в различни мероприятия. По-късно запяват песните на Учителя и един ден започват да четат беседите. Ето, само за тези последните две неща си струва да я има Паневритмията.
Духовното ниво като цяло е ниско. Хората имат да работят усърдно върху себе си, за да придобият повече добродетели. В момента основната маса трупа и утвърждава знания. Попадналите в Братството покрай Паневритмията започват да работят върху характера си – да притъпяват най-лошите си черти, трансформирайки недостатъците си в добродетели. За последното се изискват повече усилия и не малко време, но важното е, че хората научават какво е добро и какво не е добро, че разбират как трябва да се живее!

Ако може да се възстанови истинската Паневритмия, би било добре. Но ако това е невъзможно, тогава трябва смирено да преживеем загубата, да си направим нужните заключения и да станем по-ревностни в опазване на богатствата, завещани ни от Учителя.
Убедена съм, че когато станем готови за истинската Паневритмия, тя отнякъде ще се появи!
[20.10.2011]
* * *

Да пеем нежно, от душата и тихо

Любовта ни към музиката и пеенето наследихме от нашия Учител. Всички знаем какъв превъзходен музикант е бил той и как е владеел до съвършенство гласа си.
Пеенето е едно от най-завлядяващите неща в Братството. Обичаме да пеем, всички пеем! Много от нас полагат допълнителни усилия, за да се научат да пеят по-добре – взимат частни уроци при педагози по пеене или свирене на някакъв инструмент, самостоятелно разучават с помощта на йоника, пиано и др. песните на Учителя, съвместно пеят песни под ръководството на опитни музиканти.

Наскоро, преглеждайки първи том от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и …”, бях изненада от някои спомени на съвременници на Учителя – П. Дънов не е харесвал нотирането на песните. Според него нотите са ги ограничавали, все едно че са ги обличали в дрехи. Губила се широтата при изпълнението им.
Учителя е милеел за всеки музикален мотив. Грижел се е за песните като за собствени деца, искал е за тях възможно най-доброто. Една и съща песен той е изпълнявал различно, според конкретните условия. Така е давал свобода на изявата, а чрез нея – и на песента.
Заедно с Учителя са били слезнали на Земята и превъзходни музиканти, за да се погрижат за песните. Но те се отклонили от задачата си и останали в света. Така за нотирането на песните се използвали не най-добрите музиканти, а други – по-малко добри. И Учителя се е притеснявал.
В първи том много обстойно се описват окултните песни и начинът на тяхното изпълнение. Да се пеят такива песни както трябва не е по възможностите на всеки - изисква се духовно израстване до определено ниво, за да можеш да пееш тези песни.
Очевидно същото важи и за пеенето изобщо – трябва да си складирал в себе си достатъчно духовен багаж, за да можеш да пееш добре. А за окултните песни багажът трябва да е още по-голям.

Често съм се питала защо някой пее фалшиво. Причините за това могат да бъдат много. Но вероятно една от тях е лошото чуване – слушане без да се чува.
Питала съм се защо някои пеят толкова силно. Според мен една от причините е пак същата – те не чуват добре.
Питала съм се защо някои пеят, изпреварвайки оркестъра – отново причината е същата – защото не чуват добре другите или изобщо не ги чуват.
Мисля, че много хора биха подобрили сериозно пеенето си, ако започнат да пеят нежно, влагайки душата си в песента, и тихо, съвсем тихо, стремейки се да чуват оркестъра и другите пеещи около тях, а не себе си. Смятам, че това е разковничето за много от хората, за да започнат да пеят добре.
На Паневритмия се чуват великолепни гласове. Има го и желанието за пеене. Значи апаратът е наличен, има я и мотивацията. Остава човек да схване как да пее за себе си и за другите, без в този процес да участва егото му. Ако човек усвои такова пеене – нежно, от душата му и тихо, тогава той ще може да заяви: „Аз пея на себе си. Аз пея на светлите същества. Аз пея на Бог” и песента му ще е наистина добра!
… а когато пеят за нас добрите изпълнители, тогава те могат да използват гласовия си капацитет според желанието си в момента, според собствените си усещания – те могат да си позволят да пеят и силно, защото вече умеят да пеят добре.
И нека никой от нас не забравя, че към себе си трябва да сме най-взискателни и че скромността е една от основните добродетели.
[9.8.2011]
* * *

Защо толкова много се държи на дванадесетте лъча по време на Паневритмия!

Учителя е казал лъчите да са дванадесет, но той също така е казал да не се лъже, хората да не се одумват помежду си, да няма изтъкване, флиртуване, ревност и още много други неща. Питам ви колко от вас могат да се похвалят, че спазват тези завети на Учителя? Има ли поне един?
Защо тогава толкова държите на едно от нещата – лъчите да са дванадесет. Смятате, че ако са повече от дванадесет ще намалите ефекта от упражненията ли? А замисляли ли сте се върху това, колко ефект имате от тях, като докато ги изпълнявате гледате намръщени физиономии, слушате фалшиво пеене и сте заобиколени от ниските вибрации на хора, които не работят върху духовното си израстване.

Много от вас не знаят, че разграничаването е едно от първите неща, на които трябва да се научи окултният ученик. Той трябва да знае кое е съществено и кое не е!
Очевидно е, че не сме в състояние в момента всичко да изпълняваме перфектно. Но трябва да сме наясно откъде да започнем усъвършенстването си, да имаме реални изисквания към заобикалящите ни хора и среда. Ние задължително трябва да имаме приоритети. Иначе в стремежа си да постигнем нещо по-маловажно, загубваме същината.

Често се питам какво ще стане, ако например по време на Паневритмия лъчите са тринадесет и никой от тях не иска да напусне центъра. Питам ви, ами тогава? Докога ще се осланяте на помощта отгоре. Не разбирате ли, че тези малки неща трябва сами да решаваме. Ако толкова много държите да са дванадесет лъчите, тогава си измислете правило, по което да се избират тези лъчи – правило, а не случайност, т.е очакване на намеса отгоре. Толкова е просто да се измисли и внедри едно правило – например центъра да напускат лъчите, които са разположени най-насевер – но за това трябва хората да са доброжелателни.

Вече се уморих да давам съвети, на които никой не гледа сериозно. Толкова ли е трудно да приемете, че изразявам препоръките на Учителя, че чрез мен той в момента се свързва с вас. Толкова ли е трудно да обърнете малко внимание на думите ми. Ако не знаете как точно да постъпите, тогава питайте сърцата си, но задължително преди това изхвърлете завистта от там.
[11.7.2011]
* * *

Преди Паневритмия се опитах да посетя последното ложе на Учителя. И не успях. Входната врата на градинката беше заключена с катинар.

Не може да се скрие Учителя зад катинари!


Беинса Дуно е на всички ни.
Той е Всемиров Учител и нищо от завещаното ни от него не може да бъде скрито зад катинари - то е предназначено за всички ни.
Беседите на Учителя, поуките на Учителя, съветите на Учителя - цялото му слово, както и всичко с най-малките подробности от последното му пребиваване на Земята, не могат да бъдат скрити. Те са записани и съхранени за вечни времена за нас, за всички ни.
Не може да бъде скрита и силата на Учителя – силата на мощите му, вибрациите на гроба му, еманациите на любимите му места – там, където е наситено с енергиите от вечното присъствието на Беинса Дуно и на неговите най-близки и по-далечни ученици.
Нищо от Учителя не може да бъде скрито от никого, не може да бъде затворено, не може да бъде обсебено, не може да бъде унищожено.
Всичко от Учителя, дадено ни в миналото, което ни се дава сега и което ще ни се дава и в бъдеще, е за всички ни.

И вие, които толкова усърдно се грижите за чистотата, красотата и хармонията на най-светлите места, завещани ни от Учителя, трябва да позволите на всяка протегната за помощ ръка да стигне до Благодетеля си - не да препречвате пътя, а още повече да го разширявате.
Длъжни сте да го сторите! Затова и задачата ви сега на Земята е толкова важна – стопани на тази Светиня!

И още нещо - Учителя не иска катинар на гроба си!


А що се отнася до тези, които правят зулумите - те не могат да бъдат спряни от един катинар, защото ще го отключат или разбият, или просто ще прескочат оградата. Катинарът е препятствие единствено за истинските поклонници на Учителя, за най-верните му последователи.
[9.6.2011]
* * *

Пак за Паневритмията

Защо не приемате „цветята” в косите?
Красотата е тясно свързана с любовта - красотата е изражение на любовта!
Предполагам, че повечето братя и сестри харесват „китките” в косите – ние, българите от край време играем танците си накичени.
Ако имате някакви опасения относно подарените „цветя” или не ги харесвате, тогава защо не си направите сами своите „цветя” за Паневритмия!
Добре е да съчетаем Паневритмията с нещо примамливо, носещо красота и любов – много българско, много съвременно, едновременно светско и достатъчно дълбоко, за да е и духовно!

Защо не приемате на Паневритмия да се изчаква малко преди започването на пентаграма, за да успеем да се огледаме, да се прегрупираме и да включим в последното упражнение всички желаещи да играят. По такъв начин няма да има незавършили Паневритмията и едно наложило се недобро правило ще се замени с друго – по-добро!
Няма ли някои от ръководството на Братството, които да подкрепят предложението, а някои от оркестъра?

Искаме да се популяризира и разпространява Паневритмията, а все още допускаме „нелюбов” при изпълнението й!
[9.4.2011]
* * *

Преките наследници на Братството

Децата на учениците на П. Дънов са в момента последователите на Учителя с най-голям стаж в нашето общество. Затова тяхната отговорност към Братството е най-голяма.
Те трябва да са учениците за пример на останалите.
Те трябва да дават тон за добрите прояви в Братството ни.
Те трябва да правят всичко възможно за израстването на всинца ни като високодуховни люде.
Тяхното държание не трябва в никакъв случай да се асоциира с борба за власт, за надмощие над останалите.

Те и за момент не трябва да смятат, че поради положението си на първи постъпили в Братството (по наследство) са по-заслужили от останалите. Защото другите са работили, за да дойдат в Братството – присъствието им в нашето общество показва техния избор, тяхното взето решение да се включат в братския живот и направените от тяхна страна усилия, за осъществяване на тези им намерения. Преките наследници на Братството сами не са допринесли с нищо за постъпването си в него. И ако изявите им не са високодуховни според очакванията, то тогава присъствието им в Братството може да се смята за тяхна грешка, за липса на активност от тяхна страна, която да ги раздели с привичното, с познатото – с братския живот.

Да, преките наследници на Братството са хората сред нас с най-големите ангажименти към поддържане на духовността ни. И заедно с това те би трябвало да получават привилегии наравно с другите и само тогава, когато добре се справят, когато те самите, с действията си на истински ученици на Учителя, ги заслужават, когато са доказали високата си духовност пред останалите.
[24.3.2011]
* * *


Желанието за власт е несъвместимо с духовността

Духовният човек е свободен човек, отдаден на служенето си на Бог и на другите човеци.
Стремящият се към властта е зависим от позицията си в обществото, работещ непрекъснато за все по-пълното си налагане над другите хора.
Единият осмисля живота си чрез даване, другият – чрез взимане. Такава е огромната пропаст, стояща между двамата.

Затова не разбирам как може да има боричкания за властта в духовни общества като Бялото Братство в България!
Не разбирам как е възможно в столицата, кажи-речи в един и същи район, по едно и също време да се провеждат няколко съботни наряда, да има няколко чествания на един и същи празник, да се играят няколко Паневритмии едновременно. Не, не разбирам! Освен, ако не става въпрос за друго - за светско общество.

Има хора сред нас, които непрекъснато се борят за „властта” и заедно с това се приемат за високо духовни люде!
Има хора сред нас, които следват подобни „светски” прояви и успоредно с това смятат, че утвърждават духовността!

А ние, останалите, приемаме всичко това и се правим на незнаещи, на недобре информирани!

Как може ти, братко или сестро, да участваш в наряди в музея „За Земята и хората” и после да идваш в Братството, и да се държиш така, сякаш нищо нередно не си направил и всичко си е наред! Че ти подкопаваш единството на Братството с всяко свое участие в паралелен съботен наряд!
Как може ти, братко или сестро, да участваш в успоредно честване на празник на Братството, намирайки се на 500 м разстояние от мястото на официалното му честване!
Ако не сте били изманипулирани и заблудени, тогава вие с тези ваши действия съзнателно сте работили срещу устоите на Братството!
Не се ли досещате, не го ли знаете! За първи път ли чувате фразата „Разделяй и владей”!

Време е да се опомним!

Нека да престанем да разделяме Братството!
Нека да престанем да манипулираме хората, криейки светските си апетити към властта зад маската на висока духовност!
Нека да престанем да демонстрираме недуховността си!
[24.3.2011]
* * *


Въпрос: Защо много хора от Бялото Братство не искат обществото им да се реформира?
Отговор: Защото са с големи ега.

Духовният човек започва духовния си път, като най-напред се преборва с високото си его и едва след това атакува недостатъците си!

Защото високото его не признава грешките си, а това значи, че то не може и да ги види.

Как човекът с високото его ще стане по-добър, по-любящ, по-мъдър, по-волеви, ако смята, че вече обича, че знае и е мъдър, че има достатъчно воля, за да върви напред. Той е доволен от себе си, приема се такъв, какъвто е, затова не може да премахне омразата, незачитането, отмъстителността, завистта, егоизма и още толкова много други лоши прояви, все резултат от нелюбието. Той не може да разбере, че неговата любов не е истинската любов! Той не може да приеме, че прекалено развитият разум за сметка на любовта и волята, както е за повечето хора от Братството, е нещо много опасно!

И така, за да стане човек духовен, трябва най-напред да се пребори с егото си.
А в Братството лесно избуяват егата. Значи условията в Братството трябва да се реформират.

Казването за който и да било от Братството, че е човек с високо его, трябва да се превърне в най-голямата обида за него. А в момента много братя и сестри са с високи ега и това изобщо не ги притеснява! Значи Братстството трябва спешно да се реформира!
[13.5.2010]
* * *


Въпрос: Защо е лошо да слушаш фалшива цигулка сутрин на Паневритмията?
Отговор: Защото фалшивата цигулка дразни, възбужда лошото в човека, усилва отрицателните емоции.

Защото денят ти започва фалшиво, неточно, грешно.
Защото след приключване на упражненията, ти продължаваш да носиш нехармоничността със себе си.

И така, за предпочитане е да не се слуша фалшива цигулка сутрин на Паневритмията, нито фалшиво изпълнение на всеки друг инструмент, както и фалшиво пеене!
[13.5.2010]
* * *


Въпрос: Кои са случайно попадналите в Братството хора?
Отговор: Всички, които не са ученици на Учителя.

Един ученик учи. Всеки, който не учи, не е ученик на Учителя.

Един ученик не трябва да се съмнява в учителя си, не трябва да го хули, да критикува живота, делата и думите му. Един ученик трябва да вярва на своя учител.
Всеки, който по един или друг начин отхвърля Учителя, не е ученик на Учителя.

Един ученик трябва да е последовател на своя учител, а това означава, че в каквото вярва учителят му, в същото трябва да вярва и ученика.
Всяко нещо, което проповядва учителят, трябва да е истинно за ученика и да се приема от него като закон.

Ако ученикът не възприема нещо от словото на Учителя, то той трябва да е уверен, че причината за това се крие в неговото незнание, а не в казаното от Учителя.
За Учителя астрологията е основна духовна наука. Всеки, който отхвърля астрологията като наука, не може да се нарече ученик на Учителя.
Учителя говори за закона на прераждането. Всеки, който не вярва в прераждането, не е ученик на Учителя.
Учителя говори за Христос като за велик окултен Учител. Всеки, който не приема Христос като такъв, не е ученик на Учителя.
...

И така, три са основните критерии, по които се разбира дали даден човек е ученик на Учителя – дали той учи, дали вярва на Учителя и дали го следва в мислите, чувствата, думите и делата си.

Ако човек не е ученик на Учителя неговото място не е в Братството!

[25.3.2010]




Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ