Начало > За последователите на Петър Дънов >


Братството като притегателен център



Напоследък често си задавам въпроса защо Братството е било толкова силен притегателен център за млади и стари по времето на Учителя, и защо продължава да привлича хората и до днес.

Когато Петър Дънов е бил сред нас, тогава той е обгрижвал всички – съветвал, лекувал, пророкувал, подпомагал, обгръщал с любов и внимание, окрилял, вдъхвал вяра и упование, учил, възпитавал, образовал, вдъхновявал.

Някога притегателното в Братството е била личността на Учителя, колективността, необичайността, сигурността, вярата в бъдещето. Имало е беседи, упражнения, интересни уроци, работа, песни, концерти и други художествени мероприятия, братски трапези, разговори със сродни души – било е много примамливо. Не са липсвали задявките, земната обич, женитбите, раждането и отглеждането на деца. Всичките земни задължения и удоволствия са били съчетани с духовното обучение, със сигурността и вярата, с молитвите и упованието. Затова е било прекрасно.

Но вече го няма Учителя, а Братството продължава да привлича хората, защо?
Мисля, че за днешното еволюционно ниво на човека Братството представлява своеобразна комуна, която е присърце на болшинството хора.
Тук хората не са сами, чувстват се сигурни и защитени. Живеят в единомислие. Помагат си взаимно. Имат еднакви интереси. Програмата на братския живот не е много натоварена – има от всичко по избор – работа, занимания, разговори, игри, песни, закачки, веселби. Хората се чувстват така добре, както когато са на ученически или студенски лагер – винаги е много забавно, или на интересен курс с ерудиран преподавател – всеки ден научаваш нови смислени неща, или на ученическа или студенска бригада – много работиш, но и много се веселиш.
От друга страна човек запазва дома и семейството си. Той още не се е отказал от светския живот – поддържа контактите си с близки и роднини, с хора от професионалната си среда. Има и своите лични изяви в обществото – на работното място, на концертния подиум и др.
Така се съчетават светското с духовното – ученикът живее и в обществото, и в Братството. В света се развива като светска личност, в Братството – като духовна.
В този си вид Братството е като междинно звено между патриархалното семейство и бъдещото духовно семейство. То е като духовна майка, която възпитава, отглежда, напътства. Учителя е бил наясно какво може да привлече и задържи хората, и затова е създал именно него, а не комуна – все още неподходяща за навиците, разбиранията, възможностите, желанията и очакванията на болшинството хора.

С течение на времето хората от Братството ще загубят интерес към светските сбирки, както и желанието за себедоказване. Главното внимание ще бъде насочено към духовните занимания. Братството ще измести семейната среда, а връзката със света ще се осъществява изключително чрез работата. Животът в Братството ще стане самодостатъчен и средищата на Братството по места ще се преобразуват в комуни на еднакво мислещи, действащи и живеещи хора.

Всички ние, чувстващи се неотделима част от Братството, би трябвало да разбираме каква огромна отговорност носим върху плещите си, защото ние трябва на всяка цена да продължим делото на Учителя.
Ние не сме само проповедници на словото му, но и носители на новото, възпитатели на идващото поколение, духовни родители на хората след нас.
Затова е толкова важно да съхраним Братството в неговата автентична същност, да запазим неговите идеи, духовни придобивки и чистота. Ние сме длъжни да успеем и да вървим още по-напред – да развиваме завещаното от Великия Учител, което един ден ще ни отведе до истинските комуни на съвместно живеещи обичащи се хора, духовни братя и сестри, огромните семейства на бъдещото духовно общество.

[10.7.2010]


Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ