Начало > За последователите на Петър Дънов >


За предците на Братството



Да оставим Орфей и Евридика на тяхното си време


Бях на концерт. Слушах музика от времето на Орфей. Изпълнителите бяха добри, даже много добри. Видимо всички участваха в мероприятието с удоволствие и с хъс. Някои от песните сякаш бяха предизвикателство за гласовите възможности на певците и въпреки много високите тонове всичките песни бяха изпълнени блестящо.
Но защо толкова бързо ми доскуча. Не разбирам много от тоновото изкуство, но тази музика ми се виждаше някак си не достатъчно „дълбока” - „акордите” ми се струваха елементарни, песните по някакъв начин си приличаха, сякаш бяха създадени с помощта на компютър.
Музиката като цяло не ме трогна. Концертът започна и завърши с песни на П. Дънов и тяхното изпълнение беше за мен най-приятното изживяване на това музикално мероприятие.
Слушала съм хор „Планинарска песен”, както и Българската хорова капела „Светослав Обретенов“. Тяхната музика истински ме вълнува. Слушам с голямо удоволствие симфонична музика, приемам добре и съвременната естрада. Но орфеевите песни възприех по друг начин – защо?
Мисля, че причината се крие в различния начин на композирането на музиката, в различното й звучене и внушение - сегашната музика се отличава от тази от времето на Орфей.

От Учителя знам, че песента е дадена на хората, за да се развиват чувствата им.
Някога сме били безчувствени. Полека-лека емоционалните ни тела са се развивали, за да се стигне до сегашното ни ниво, когато чувствата са преобладаващи. Затова жестокостите, описани в Стария завет, са били за времето си възможни, като даже и там се забелязва тенденцията към постепенното омилостивяване на хората, за да се стигне до деня на идването на Христос – най-любящият човек от плът и кръв, живял някога на Земята ни.

Наскоро в беседа от П. Дънов прочетох за старозаветните, новозаветните, праведните и учениците, за това, че едните изгарят къщи, докато другите ги съграждат, едните изгарят свещени книги, докато другите ги написват.
Там Учителя казва: „Досега мнозина хора от разните епохи са се стремели да примирят всички тия течения в живота и да отстранят противоречията, които се явяват като техни естествени резултати. Обаче резултатите на тия животи, сами по себе си, са непримирими … Ти не можеш да примириш резултата от постъпката на едного, който убива човека, с резултата от постъпката на другиго, който ражда този човек и го отглежда. Как ще примирите тия два вида резултати? Някой човек, след като убие подобния си, ще говори за карма, за Божии права, за създаването на света, и т.н. Това са човешки измислици. Този човек бил ли е съветник на Бога, да знае, че всичко това е тъй, както го разправя? Ако това е един общ закон, той трябва да бъде общ за всички. Защо праведникът не говори по същия начин? Той казва например, че Волята Божия е да се възпита и отгледа този човек …”

Хората на Земята сме минавали през различни етапи. Те толкова много се отличават помежду си, че е нормално музиката на старозаветните да е различна от музиката на праведните, и още повече – от тази на учениците.
Защото музиката ни съответства на еволюционното ни ниво.
Орфеевата музика е била адресирана до хората от времето на Орфей. Тогава, вероятно, е била възприемана като много хубава, била е силно въздействаща и много полезна. Сега, в наше време тя може да има научно-изследователска стойност и да е вълнуваща за някои хора, в които преобладават по-старите течения – на старо- и новозаветните. Но на праведните и особено на учениците им трябва музика с друго звучене, с друго внушение. Орфеевата музика не е подходяща и за децата ни, защото те предпочитат други ритми, нито за най-малките - за тях тя е прекалено сложна.

Орфей и неговите песни са допринесли твърде много за развитието на хората като цяло. Идеите на учението на Орфей са възпитавали съвременниците му и са се асимилирали в ученията на следващите след него духовни водачи. Песните му са вдъхновявали и омилостивявали слушателите му и са учили следващите го композитори. Но Орфей и неговите песни принадлежат на своето си време.
Нека отдадем нужната почит на Орфей и на всичките други духовни ръководители от миналото ни, активно подпомогнали еволюционния ни път.
Но нека не забравяме, че сега ние се нуждаем от други духовни водачи, като нашия Учител, например, и от други песни – като тези на Учителя.
Нека не забравяме, че най-важното за нас сега е полученото от духовните ни лидери знание да прилагаме в живота и трансформираме в мъдрост, а чрез музиката - да възпитаваме чувствата си към благородство, любов, алтруизъм и всеотдайност в служенето.
[19.1.2011]


Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ