Начало > За последователите на Петър Дънов >


Проповедник или споделящ



Прилики и отлики между проповедник и споделящ


И единият, и другият говорят за възгледи, като проповядващият нормално цитира или преразказва чужди мнения, докато споделящият описва своите.
На аудиторията може да са познати или не изнасяните данни.
Когато споделящият използва много цитати или често преразказва известни неща, тогава той се превръща в проповедник.

При проповядването често липсва интерес в слушателите; когато се разглеждат нови неясни неща и по тази причина не съвсем интересни или стари до болка познати разбирания, които са също толкова безинтересни.
При споделянето се говори за познати или непознати неща, но информацията преминава през светогледа на споделящия; старите неща се обновяват и така стават по-интересни, а новите се обясняват, както са възприети от него самия и така са по-разбираеми.

Има една съществена разлика между различните начини на проповядване.
Когато приемащият е непосредствен слушател на проповед (например при директно събеседване, чрез участие във форум или чрез личната кореспонденция), тогава той е принуден да ”изслуша” проповедта.
Когато приемащият по своя воля е читател на проповед (например статия във вестник, рубрика в Интернет) или е слушател на проповед (например на свещеник или на телевизионна програма), тогава той е свободен да „изслуша” или не изнасяните данни - той може да избере да чете или да не чете написаното, както и да слуша, или да не слуша изказваното.
Би било добре при проповядване да се дава възможност на слушателите да избират дали да изслушват или не предлаганото становище, най-малкото заради това, че то може да е много скучно за тях.

Проповядващият нормално приема, че аудиторията не е запозната с изнасяната от него информация.
Споделящият предполага, че слушателите му имат близки до неговите разбирания.
Често проповедта се приема като критика. Когато човек проповядва, тогава от него се очаква да живее според изказваните от него убеждения, да е пример за останалите в това отношение.
Когато човек споделя, тогава той може чрез действията си да не отговаря напълно на своите разбирания - възможно е да е в процес на обучение.

Затова сред единомислещи не върви да се проповядва, да се повтарят до втръсване известни неща, да се използва проповедта за критика или чрез словото да се убеждават другите да вършат неща, каквито още самите проповядващи не правят - нека не забравяме, че човек най-трудно опознава себе си и своите недостатъци. Затова в близката по убеждения среда би трябвало единствено да се споделят различията в отделните становища.

В Бялото Братство много се проповядва. Ако, например, се вземе решение да се изказва само собственото мнение, без да се цитира или преразказва Учителя, тогава някои хора (не малко на брой) дълго време ще запазят безмълвие, защото няма да има какво да споделят с останалите.
Много се проповядва и малко споделя, а е нормално да е точно обратното.
Би било добре, ако вътре в Братството изобщо не се проповядва - проповедите да се адресират само към хора извън нашите среди и да се осъществяват само в случаите, когато проповядващите са пример за слушателите си.
Ние помежду си четем, обсъждаме материали от Учителя и от други източници. Добре е при разискванията нашите изказвания да не се превръщат в проповеди. В противен случай събеседниците ни са принудени или безропотно да скучаят, или да правят забележки. Така се стига и до парадокса мъдрото слово на Учителя да се използва, за да се критикуват другите, при това от хора, които с нищо не са по-съвършени.

А споделяните неща в разбиранията си би трябвало да представяме искрено, след като те са се превърнали в наши осмислени собствени възгледи или в преживени от нас самите опитности.

[1.2.2014]


Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ