Начало > За последователите на Петър Дънов >



За езотериката и различаването



Учителя обяснява в подробности какво да правим във всеки един миг от живота си, как да живеем праведно. В беседите, разговорите и трудовете си той говори и за още много други неща, касаещи всяка една от науките на Земята, включително и още неутвърдилите се. Споменава исторически факти, химически реакции, физически закони, медицински практики, математически закономерности и още, и още …
П.Дънов ни учи как най-правилно да живеем. Той казва: „В Школата аз ще говоря за неща нови, за които не е говорено и писано. А това, за което е говорено и писано, аз само ще споменавам и за него вие ще четете в книгите, където е писано. Ако някои идеи са изопачени, аз ще ги коригирам.”
Затова подробностите, осветлени от различните клонове на науката, ние търсим в съответната специализирана литература.
Когато ни интересуват някакви исторически събития, тогава ние се обръщаме към творчеството на историците. Това, което ще прочетем, ще отразява техните схващания за живота, техните разбирания за добро и зло, изобщо мнението им за това как трябва да се живее. Кое от прочетеното ще приемем за чиста монета, кое ще прегледаме само за сведение и кое категорично ще отхвърлим, ще зависи до голяма степен от изградените ни способности за различаване на правилното от неправилното, на доброто от недоброто, на същественото от несъщественото.
Аналогично е положението и когато се интересуваме от географски понятия, от медицински знания и т.н.
Тази наша способност за различаване ние прилагаме навсякъде в живота, за всичко – за това коя книга да прочетем, кой филм да гледаме, кои новини да следим, кои думи да възприемем.
Както когато четем истирическа книга ние отнапред не сме наясно дали авторът е към „белите” или към „черните” и възприемаме написаното според собствената ни система за разделяне и приемане на доброто и лошото, същото е и когато усвояваме каквато и да е друга информация, включително и наследеното от Учителя. За това не може и не трябва да има никакви изключения, защото в противен случай някой би могъл да подхвърли свои негативни мисли, представяйки ги за слова на Учителя и така да разпространи нещо неправилно. Един пример: Един „брат” често твърди, че според Учителя трябва да даваме излишъка си. Човек трудно му се противопоставя, а даже и да успее, скоро „братът” повтаря убеждението си и отново уверява в правотата си. А казваното от „брата” е абсолютно погрешно – много прилича по форма на казваното от П.Дънов, затова и може да подведе някого, но по съдържание е съвсем друго! Според Учителя трябва да даваме най-доброто си, а не излишъка си. Лошото трябва да оставяме за себе си. Когато даваме излишъка си, тогава ние не даваме, а получаваме, защото чрез акта на предаване на излишното ни на другиго ние се облекчаваме, разтоварваме, т.е. получаваме освобождение.
Винаги трябва да има собствена цензура по отношение на възприемането на другите хора, събития, факти, информация, слова.

Така би трябвало да постъпваме и когато четем езотерична литература. В нея се описват много факти, като създаването на света, Земята, хората, но се дават и правила за това как правилно да се живее. В съдържанието на тези книги много силно се отразяват разбиранията на автора им за живота.
За това как е устроен светът, какво представляваме ние, за историята на духовността и религиите в беседите на П. Дънов има казано много - всичко съществено е споменато, но за тяхното изучаване в подробности би трябвало да се четат и други публикации.
Ако човек не е изградил своя система за разграничаване, тогава той не би трябвало да чете книги от непроверени автори, защото има опасност сериозно да бъде подведен в разбиранията си за живота. Но ако интересуващият се се занимава активно с езотерика и умее да различава доброто от злото, тогава той би могъл да чете такава литература от произволни източници - неговото вътрешно чувство ще му подсказва дали да продължава да чете дадена книга или да спре, и кое от прочетеното да приеме за истина, и кое да отхвърли.

Всички важни за живота ни неща са спуснати „отгоре”. Този е източникът на религиите, на философските учения, включително и на теософията. За нея Учителя казва, че е дадена от Всемирното Бяло Братство. Но от това съвсем не следва, че всички теософи са „бели”.
Интересът ни към окултните науки би могъл да ни отведе при трудовете на Блаватска, Ани Безант, Лев Толстой, Бо Ин Ра, Ледбитер, Щайнер, Рьорих, Брахман Чатърджи, Кут Хуми, Джуал Кхул – Тибетеца и много други. За някои от тях Учителя е казал, че са към „черните”, за други - че са от Бялото Братство. Един е характеризиран като виден окултист, друг - като най-нормален човек. Мнението на П. Дънов би трябвало да е меродавно за всеки един от учениците му. Думите му не би трябвало да се поставят под никакво съмнение. Но на съмнение може да се подлага правилността на цитирането им, както и на възприетото от нас, т.е. възможна е наша грешка! Затова при четене на произведения на окултисти трябва винаги да се прилага строго различаване на правилното от неправилното, на доброто от лошото.

В това отношение научно-популярната езотерична литература може да бъде по-опасна за четене, отколкото специализираните издания от известни езотерици, защото първата се чете от много широка аудитория, в която не всеки има развита способност за различаване, докато специализираните книги се четат само от малцина и информацията за принадлежността на автора им към една или друга школа е по-налична и по-достоверна.
[22.7.2011]


Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ