Начало > За последователите на Петър Дънов >


Използване словото на Учителя



Наследеното от Учителя е огромно. Има ние да четем и да възпитаваме с наученото от Учителя нашите деца. Те да четат и да възпитават с наученото от нас и от Учителя своите деца, и така за много поколения напред.

Творчеството на Учителя може да се чете, разказва, публикува, пее, представя на концерти, да служи за изграждане на музикални произведения – песни, оратории, концерти, опери, симфонии, да е основа за създаване на пиеси и сценарии за филми.

Публикуват се беседите от Учителя, разработките му, изказванията му пред неговите съвременници, спомени на учениците му. От словото му се извличат тематични извадки, които се включват в произведенията на други автори.
(Голяма благодарност и поклон пред Вергилий Кръстев и всички други братя и сестри, активно участвали и участващи в записването, обработването, събирането, систематизирането, набирането и публикуването на творчеството на Великия Учител, както и спомените от времето на неговото пребиваване на Земята!)

Това, че толкова много се използва казаното от Учителя, е нормално – така и трябва да бъде. Но малко притеснително е понякога неговото тълкуване. Когато Учителя говори за нормалните неща от живота, тогава всеки го разбира. Въпреки, че не всички проумяват едно и също – всеки възприема според еволюционното ниво, до което е достигнал. Има пасажи от словото, които са предназначени за по-напредналите. Тях нормално развитият ще разбере и приеме по-късно, може и в един следващ живот.

Най-трудни за разбиране са окултните истини. Те по-добре да не се тълкуват, а да се използват дословно. При описанието им думите са подбрани специално и често една дума не може да бъде заменяна с друга. Много трябва да се внимава при работата с тях, защото в противен случай се композират безсмислици, като тази от „Изгревът на Бялото Братство пее и …„, т. 7, стр. 297-298: „ При Учителя, съвременниците му трябва да прокарат в себе си и моста между Мировата любов и Космичната обич на Битието. Мировата любов като идваща от центъра на Вселената и Космичната любов идваща от края на Вселената към центъра на Битието. В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята посредством човешката душа и човешкия дух. За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова ...„

Не е добре и да се развиват цели теми, съдържащи единствено извадки от словото на Учителя – вече има и такъв прецедент! Една тема е нещо много специфично - с увод, изложение, апогей, епилог. От разместването на отделните й части могат да се получат най-различни внушения. Така от автора (комбиниращия изказванията на Учителя) зависи в много голяма степен какъв смисъл ще бъде вложен в окончателния продукт. Може резултатът да е добър. Но има вероятност да се стигне и до грешни внушения.
Учителя е развил темите. Ние може само да се опитваме в публикациите тематично да групираме беседите и изказванията му или да използваме точни и правилно изтълкувани цитати от словото му в нашите собствени разработки, и нищо повече.

Когато пристъпваме към словото му, за да го предаваме на другите, би трябвало да сме изключително внимателни. Ако сме разбрали нещо неверно и го разпространим сред много хора, ние неволно ще заблудим всичките тях. Даже е страшно да си помисли човек каква карма може да си навлечем по този начин.
Бих посъветвала дръзналия да публикува свои тълкувания на словото по време на работата му над мислите на Учителя да спазва строга хигиена на тялото, мислите, думите и постъпките си и през цялото време да е в молитвен контакт с Учителя. И задължително преди публикуването да поиска благословията на Беинса Дуно!

Също е важно съдържанието на публикацията. Ако в една книга се вложат едновременно спомени на ученици на Учителя и тълкувания на словото на Учителя, тогава на тълкуванията ще се предаде много повече тежест, отколкото биха имали в една самостоятелна авторска разработка. Така е възможно много хора да бъдат неволно изманипулирани, защото самостоятелното издание ще бъде прочетено основно от хора, познаващи автора и те трудно биха могли да бъдат заблудени, докато една книга със спомени се чете от всеки. Трябва изключително да се внимава - ако книгата съдържа спомени, да са само спомени без авторски включвания, ако съдържа беседи – да са само беседи, без вмъкнати тълкувания. Ако е авторска - всеки да е наясно, че това са мисли на автора, а не чуто или преразказано от спомените на очевидци. Тези неща са много съществени, защото публикациите остават след нас. Ние ги завещаваме на следващото поколение и колкото повече се отдалечаваме във времето от годините на престоя на Учителя в страната ни, толкова повече днешните публикации (създадени много скоро след преустановяване дейността на Петър Дънов) ще изглеждат меродавни!
За Бога, трябва да внимаваме! Не трябва да замърсяваме словото на Учителя, не трябва да го разваляме, не трябва да го подменяме!


Да се съхрани в публикациите автентичното звучене на казаното от Учителя не е толкова важно - все пак словото е предназначено за всички хора на Земята, превежда се на много чужди езици, където звученето му се губи. А и начинът на изразяване по времето на Петър Дънов може за бъдещия човек да стане неразбираем. Даже и сега за някои хора осъвремененият вариант е по-подходящ.
Нормално е отвреме на време словото да се актуализира. Важното е да се съхранява вложения в него смисъл - обработката да подобрява само неговото качество, но в никакъв случай да не довежда до загубване, разваляне или подменяне на съдържащото се в него.


Ето и някои идеи за публикуване на наследеното от времето на Учителя:
  • издаване на книги с тематично подбрани беседи и изказвания на Учителя;
  • издаване на сборници-справочници с резюмета на беседи, подбрани тематично, по класове или по периоди на изнасянето им;
  • издаване на книги, групиращи беседи със спомени на съвременници на Учителя от същото време, песни на Учителя с беседи, изказвания на Учителя с беседи и др.

[16.5.2010]


Връщане към 'За последователите на Петър Дънов  

Горе >     |     За контакт     |     Помощ